Лудите, лудите – те да са живи
Есе
Живея в ново време различно от това на Вазовото „Под иго”, Елин-
Пелиновите „Гераци”, Алековия “Бай Ганйо”, но онези „лудаци” все още
си виреят.
Да, и ще продължават да си виреят, докато има кой да ги следва. А
всъщност те пречка ли са или разнообразие? Не смятам, че са излишни
такива хора на нашата планета, е разбира се не от онези луди, които са
опасни за околните, а от онези, които са полезни. Да, полезни, защото са
различни, защото са спонтанни. Нали постоянно хората се оплакват как
всички били еднакви, как носели едни и същи маски...Не, не искам да
кажа, че постоянно трябва да има луди. Просто нека те овкусяват онези
мигове, които са толкова еднообразни и до болка познати.
Във всяко човешко същество има по капка лудост, е при някои тази
капка е доста голяма, която бликва на моменти, кара хората да правят
неща, които до сега не са правили. Султана – млада и горда жена се
опълчва на цяло село, заради нейния любим Стоян. Да, тази жена е луда да
се противопостави на тогавашните принципи, луда, но и щастлива, та нали
всеки дири неговото щастие.
А колко луди са били българските борци за свобода, дали мило и
драго за днешната ни страна, да бъде свободна и достойна европейска
държава. Застанали срещу една огромна империя, да това си е чиста
лудост. Та нали чорбаджи Марко точно за това изрича прословутите думи:
„Лудите, лудите – те да са живи”. Защото той е разбрал, че един обикновен
и примирен човек не би постигнал нищо повече от това да търпи.
И както казах луди е имало, луди ще има. Доста предавания, като
„Страх” например се появиха в ефира. Колко трябва да си луд, за да
отидеш на такова гнусно изпитание? Когато го гледам си казвам „Никога
не бих отишла там!”, но едно вътрешно гласче се обажда и ми казва „Защо
пък не?”. Явно не трябва да си толкова луд, а просто трябва да оставиш
онази „луда” капчица да излезе на показ.
Случвало ми се е да направя нещо необичайно за мен, просто
спонтанно решено и свършено, а след това изпитвам някаква наслада от
стореното и в същото време някакво изумление, защото съм изненадана, че
съм го направила точно аз. А мoите приятелки възкликват „Ти си луда!”.
Не, не съм луда, просто понякога оставям емоцията да надделее,а тя се
слива с онази капчица.
Не смятам, че хората трябва да крият лудостта си, е разбира сe не
постоянно да и дават път, но туко виж пък излезе някоя гениална и
различна идея. Та нали всички велики умове са били луди!
14
