Ефтимия Христова
преподава по Биология
в град София
Големина на текста:
1. Предмет, задачи и дя-
лове на хистологията и
ембриологията. Обща
хистология – основни
тъкани – класификацион-
ни с-ми, определение за
тъкан.
Хистология и ембриоло-
гия
Настоящият курс вкл. две
самостоятелни биологич-
ни дициплини – Хистолог-
ия и Ембриология.
Наименованието Хистоло-
гия е употребено за пръв
път от Август Майер п/з
1819 г. формирано е от те-
рмините истос (тъкан) и
логос (наука за учене) и
научава наука за тъканите.
Хистологията обаче изуча-
ва не само тъканите, а и
тъкания строеж на органи-
те при многокл. жив. и чо-
века във връзка с това в
нея се различават две осн-
овни части – Обща и Спец-
иална хистология. Предм-
ет на Общата хистология е
микроскопския строеж на
тъканите, а на Специална-
та – на органите. Ембрио-
логията в буквален прев-
од от гръцки на съставни-
те и думи ембрион (заро-
диш) и логос (наука за уч-
ене) е наука за зародишн-
ото развитие на организм-
ите. Тя обаче изучава и
процеси, които протичат
както преди така и след
него – образуване на пол-
овите кл., метаморфоза,
регенерация, полово съз-
ряване. В историческото
развитие на ембриологи-
ята са се оформени двете
основни части – Обща и
Специална ембриология.
Общата ембриология изу-
чава най-общите законом-
ерности на развитието,
които се проявяват при вс-
ички видове кл. – образув-
ане на половите гамети,
оплождане. Специалната
ембриология има за пре-
дмет индивидуалното ра-
звитие на представители
от различни таксономич-
ни гр. жив. На тази основа
са обособили предица сп-
ециални клонове – ембр-
иология за насекомите,
ембриология на рибите,
ембриология на селско-
стопанските жив., ембри-
ология на човека.
Обща хистология
1. Класификационни с-ми
на основните тъкани – П/з
1801 г. Френски лекър Ан-
атом Мари Биша предлага
първата класификационна
с-ма, която вкл. 21 тъкани.
Тя се основава на анатом-
ични , а не на хистологич-
ни критерии, поради кое-
то има само историческо
значение. П/з 1815 г. Мек-
ел намалява броя на тъка-
2. Епителна тъкан. Покри-
вен епител – класификац-
ия и обща характеристи-
ка. Описание на подвид-
овете едноредни епите-
ли.
Епителна тъкан епител-
ната тъкан вкл. голям бр-
ой подвидове всеки от тях
произлиза от някои от 4-
те зародишни власинки
(ектодерма, мезодерма,
ендодерма (ентодерма)
или мезинхим). В зависи-
мост от основната ф-я, ко-
ято изпълняват подвидов-
ете се описват в две гр:
повърхностни (покривни
епители) и жлезисти (жл-
езни епители).
Класификация на покрив-
ни епители
А) Едноредни епители
1. Еднореден плосък епи-
тел
а) респираторен
б) ендотел (вазотел)
в) мезотел – той изгражда
серозните мембрани.
2. Еднореден кубичен еп-
ител
а) покривен
б) резорбциорен
в) секроторен
3. Еднореден призматич-
ен епител
а) покривен
б) резорбциорен
в) секроторен
г) ресничест
д) сетивен
4. Еднореден призматич-
ен потънал епител
5. Еднореден призматич-
ен кутикулен епител
а) нематоден
б) аналиден
в) артроподен
Б) Привидно многореден
епител
1. Привидно многореден
призматичен
2. Привидно многореден
преходен епител
В) Многореден епител
а) многореден призмати-
чен епител
Г) Многослоен епител
1. Многослоен невроговя-
ващ епител
а) кубичен
б) призматичен
2. Многослоен враговяв-
ащ плосък епител
Обща характеристика
1. Изградени са от голямо
количество кл. и оскъдно
количество м/уклетъчно
в-во.
2. Клетките са едноредни-
те предивно многоредни-
те и многоредните епите-
ли са полярно диференц-
ирани. При многослойни-
те епители диференциац-
ията по слоевете.
3. Разполагат се в/у базал-
на мембрана.
4. Заемат гранично поло-
жение – не се разполагат
м/у останалите тъкани (
4. Жлезист епител – обща
характеристика, класифи-
кация и видове жлези.
Жлезист епител
Класификация – В зависи-
мост от начина на секрец-
ия са:
1. С външна секреция (ек-
зокривни) – посредством
изводни протоци или дир-
ектно изнасят произведе-
ните от тях секрети или
екскрети по вътрешната
повърхност на слоестите
органи или външната пов-
ърхност на тялото.
2. С вътрешна секреция (
ендокривни) – произвед-
ените от тях хормони се
отделят в вътрешната сре-
да на организма кръвта
линфа и което е дали наз-
ванието им е жлези с вът-
решна секреция.
3. С смесена секреция
Класификация на жлези-
те с външна секреция
І. В зависимост от броя
кл., които са изградени
1. Едноклетъчни жлези –
напр. чашковидните кл. в
привидно многоредния
призматичен ресничест
епител, белтъчните жлези
в крака на градинския ох-
люв и др.
2. Многоклетъчни жлези –
напр. черен дроб, стома-
шни жлези, простата, мл-
ечна жлеза, мастни жлези
и др.
Всяка многоклетъчна жл-
еза се състои от секретор-
на (секреторни единици,
изводен проток и устие).
Класификация на много-
клетъчните жлези с вън-
шна секреция
І. Според ф-мата на секре-
торната единица.
1. Тръбести (туболозни).
2. Мехурчести (албиолни)
напр. мастни жлези в ко-
жата (прости) с едина ме-
хурчеста секреторна еди-
ница; Мейбомови жлези
в клепачите (прости) с ня-
колко мехурчести секрет-
орни единици; около уш-
на жлеза (сложна мехурч-
еста).
3. Ацинозни просветът им
в сравнение с мехурчест-
ите е по-малък.
4. Смесени – тръбесто-ме-
хурчести (напр. млечна
жлеза, жлези на Литре в
мъжкия пикочен канал и
др.
ІІ. Според ф-мата на изво-
дния проток
1. Прости – с неразклонен
изводен проток.
2. Сложни – с дървовиден
разклонен изводен прот-
ок.
ІІІ. Според начина на секр-
еция.
1. Мерокривни (meros –
част) мембраната на се-
креторните мехурчета на
ляна някои от жлезите от
пикочния канал.
2. Екзоепителни – такива
са едноклетъчните жлези
в епидермна епител при
безгръбначните жив. пот-
ънали в подлежащата съ-
единителна тъкан и болш-
енството на многоклетъч-
ните жлези.
Обща характеристика
Изградени от кл., които
изработват, опоковат и из-
насят извън клетъчната си
територия синтезираните
в тях продукти – секрети,
екскрети или хормони.
Тези кл. се синтезират в
следните особености: си-
нтезираните от тях в-ва,
опоковани под ф-мата на
секреторни мехурчета се
натрупват в върховата сек-
реторна част на кл. Ядро-
то им е най-често сферич-
но и се разполага в центр-
алната или осоновна част
в кл.
- Имат добре развит гран-
улиран ендоплазмен рет-
икулум (ергостоплазма)
при синтез на белтъчни
продукти и гладък ендоп-
лазмен ретикулум при си-
нтез на небелтъчни прод-
укти.
- Имат добре развит АГ
- Изграждат жлезите
5. Мускулна тъкан – опр.,
обща характеристика.
Гладка мускулна тъкан
Мускулната тъкан е с-ма
от кл. или клетъчни симп-
ласти и м/уклетъчно в-во
специализирани да прев-
ръщат химичната е-я на
АТФ в механичната работа
движение или премест-
ване на целия организъм
или части от него.
І. Обща характеристика
1. Мускулната тъкан е от 3
основни вида
а) гладка мускулна тъкан
б) напречно-набраздена
мускулна тъкан
в) косо-набраздена муску-
лна тъкан
Напречно-набраздената
мускулна тъкан е от две
разновидности – напреч-
но-набраздена скелетна и
напречно-набраздена съ-
рцева.
2. Гладката и напречно-
набраздената сърцева му-
скулна тъкан са изградени
от кл., а напречно-набраз-
дената скелетна мускулна
тъкан от обединения от
кл. нар. клетъчни симпла-
стики получени в резултат
от сливането п/з ембрио-
налното развитие на мио-
бласти.
3. Двигателната активност
на клетките и симпластите
на мускулната тъкан се
определя от 3 техни с-ва:
възбудимост, праводимо-
ст и съкратимост. Възбуд-
имостта и праводимостта
са с-ва на плазматичната (
клетъчна) мембрана, а съ-
кратимостта – на съкрати-
телни (контрактилни) фи-
ламенти – актиномиозин.
Съкращаването се осъще-
ствява ч/з взаимно припл-
ъзване на актиновите ми-
озинови филаменти в сле-
дствие на последователно
образуване на актомиози-
нови комплекси, изисква-
що разграждането на АТФ.
4. Едновременото и бързо
съкращаване при напреч-
но-набраздената скелетна
мускулна тъкан се опред-
еля от т.нар. триади или
диади, а при напречно-на-
браздената сърцева муск-
улна тъкан от transferzo (
аксиална) тубулна с-ма.
5. Мускулната тъкан съста-
влява около 40% от маса-
та на тялото.
Гладка мускулна тъкан
Основна структурна един-
ица на тази тъкан е гладка
мускулна тъкан (миоцит)
ф-мата е вретановидна,
но в пикочния мехур и се-
мепровода при човека се
наблюдават и кл.краища-
та, на които са разклоне-
ни. Надлъжният размер
на гладка мускулна тъкан
е 15-20 ?m, а диаметърът
ързани пом/у си цепкови-
дни контакти (нексози). Те
имат спонтанна активност,
но могат да се съкращават
и в отговор на някои биол-
огични активни в-ва – окс-
ицотин, серитумин, хисто-
цитин, андралин и др. От
функционална гледна точ-
ка ГМТ е неволева назван-
ието гладка е получена от
липсата на подраденост
на актинови и миозинови
в резултат, на което липс-
ва напречно редуване на
тъмни и светли ивици по
дължината на клетката.
5-10 ?m. В стените на мал-
ките кръвоносни съдове
дължината на миоцитите
е 20-30 mm, а в времената
матка достига до 500 mm.
Плазметичната мембрана
(плазмалемата) е с дебе-
лина 7nm и притежава
множество вдлъбвания (
кавиоли). Те са аналози на
напречните (трансферза-
лни) тръбички (туболи) –
съкратено Т-туболи на на-
пречно-набраздената му-
скулна тъкан. Плазмалем-
ата е покрита отвън от ос-
новна (базална) мембра-
на с дебелина 25 nm тя
липсва в местата, в които
миоцитите се съединяват
един с друг. Ядрото на кл.
е с удължена ф-ма и се ра-
зполага централно. Около
в двата му полюса се нам-
ира малко количество от
основните клетъчни орга-
нели. Изключение прави
гладкият ендоплазмен
ретикулум, който е много
добре развит и изпълнява
ролята на „склад” за Са
+
.
По цялата територия на
цитоплазмата и по вътре-
шната стена на плазмале-
мата се намират електро-
нно плътни тела. Съкрати-
телни филаменти – актин-
ови, миозинови се разпо-
лагат периферно в кл. и
имат коса ориентация сп-
рямо дългата й ос. С един-
ия си край те се залавят за
плътните тела по плазма-
лемата, а с другия за плът-
ни тела в цитоплазмата.
Не съкратителни елемен-
ти – десмин и виментин
означавана като междин-
ни съединяват плътните
тела в цитоплазмата по-
м/у им образувайки свое-
образна мрежа (скелет)
гладката мускулна кл. Гл-
адката мускулна тъкан се
залага от мезенхима. Ств-
оловата кл., от която вод-
ят началото си гладка мус-
кулна кл. се нар. миоблас.
Приема се, че съществув-
ат два вида: гладки муску-
лни кл. – млади – секрето-
рни и зрели – съкратител-
ни. Секреторния вид кл.
произвеждат проеластин,
проколаген и протиоглю-
кани, от които извън кл. се
изграждат основното (ам-
орфно) в-во и влакнестите
елементи разположени в
него. Този тип кл. синтези-
рат и съставките на базал-
ната мембрана на миоци-
тите. При зрелите миоци-
ти синтетичната активност
е силно намалена.
Гладко мускулните кл. са
от два вида и от начина на
енергиране – групови (ве-
стерални) и индивидуал-
ни. За груповия тип миоц-
ити е характерно, че са св-
тези жлези се съединява
с плазметичната мембра-
на и съдържимото им се
извежда в извън клетката
(екзоцитоза). Разрушава-
не на клетката липсва. Та-
ка се секретират болшен-
ството от секреция от вън-
шната секреция.
2. Апокривни (apeks – вр-
ъх) – синтезираният прод-
укт се отделя заедно с вр-
ъхната тъкан (апикална)
част на клетката така се
секретират големите под-
жлези. При млечната жле-
за секрецията е смесена
при апокривния начин се
отделят липидите на мля-
кото, а по мерокривен бе-
лтъците.
3. Холокривни (holos – цял
) при тези жлези кл. се
разпадат, а цитоплазмата
със съдържащите се с нея
секреторни мехурчета по-
пада в лумена на жлезата.
Такива са мастните жлези
секретът им sebum се
отделя в корените на кос-
мите.
ІV. Според естеството на
секрета
1. Серозни – отделят ряд-
ък воднист белтъчен сек-
рет при човека тези жле-
зи са три: около ушна (gla-
ndula parodis), слъзна жл-
еза, екзокривна част на
задстомашната жлеза.
2. Слузни (муцунозни) –
секретът е гъст богат на
мукополизахариди. Шир-
око са разпространени в
епидермиса на безгръбн-
ачните жив. с мека покри-
вка на тялото. Секретът
им предпазва тялото от
изсушаване от този секр-
ет някои жив. изграждат
защитни тръбести укрит-
ия.
3. Смесени, серозни слуз-
ни (серомуцунозни) таки-
ва са напр. подезичната и
подчелюстна слюнчени
жлези, Брюнирови жлези
в дванадесетопръстника.
4. Мастни жлези – мастни-
те жлези в кожата на боз-
айниците.
5. Химно секреторни – се-
кретът им съдържа разли-
чни в-ва: калциев карбон-
ат - в хранопровода на дъ-
ждовидния червей, карб-
олова к-на – при твърдок-
рили (напр. молец), сярна
к-на – при представители
на мекотели (напр. при
рапана 4%), циановодор-
од – при стоношки.
V. В зависимост от полож-
ението спрямо епитела
1. Те са ендоепителни (въ-
тре епителни) такива са
такива са обикновенно ен-
доклетъчните жлези и ка-
то изключение някои от
многоклетъчните напр.
слузните жлези при грак-
изключение прави потън-
алия тъкан).
5. Не притежават кръвоно-
сни съдове трофиката, ди-
фузия на в-ва от подлежа-
щата съединителна тъкан
п/з базалната тъкан.
6. Енергинирани са много
добре.
7. Имат много добри реги-
ниративни особености.
ните на 10, а Майер п/з
1819 г. ги свежда до 8. Го-
лям брой автори приемат
класификацията на Лайд-
инг и Кьоликер 1863 г. (ка-
то класическа). Тя вкл. 4
основни вида тъкани: съе-
динителна, епителна, му-
скулна и нервна. Българс-
кият Хистолог Емануил Ча-
куров п/з 1865 г. предлага
пет тъканна класификация
към четири тъканната кла-
сификация на Лайдигер и
Кьоликер той добавя 5-ти
основен вид тъкан – поло-
ва. Класификацията на Ча-
къров се основава на въз-
можно най-общи критер-
ий – основните с-ва на жи-
вата материя, които спор-
ед него са обмяна на в-ва,
движение, реактивност,
размножаване и наличие
на вътрешна среда. Обмя-
ната на в-вата се осъщест-
вява от епителната тъкан,
реактивността от нервната
тъкан, размножаването от
половата тъкан, а наличи-
ето на вътрешна среда
при многокл. жив. и чове-
ка – от съществуването на
съединителна тъкан.
2. Определение за тъкан –
На основата на класифик-
ацията е предложен от Ча-
къров тъканта трябва да
се разглежда като с-ма от
кл. и м/уклетъчно в-во сп-
ециализирани на реализ-
ация на едно от 5-те осно-
вни с-ва на живата матер-
ия.
6. Напречно набраздена
скелетна мускулна тъкан
Изградена е от клетъчни
симпласти – напречно-
набраздени, скелет на му-
скулни влакна и м/уклетъ-
чно в-во. Дължината на
симпластите варира от
0,10-30 повече сm, а диа-
метърът им от 10-100 ?m.
Плазматичната мембрана
се нар. сарколема (от sarc-
os месо) и е с дебелина
10 nm. На определени ме-
ста тя се дава в дълбочина
на саркоплазмата (цитоп-
лазмата) и т.нар. тръбички
Т-туболи. Функцията им
довеждат импулса за сък-
ращаване, но всички мио-
фибрили и осигурят едно-
времената контракция.
В/у сарколемата залага
базална мембрана с дебе-
лина 14-24 mm. Простран-
ството м/у двете мембра-
ни се намират т.нар. сате-
литни кл. (кл. на Моро).
Смята се че те участват в
регенерацията и хипетро-
фията (хипертрофия – уве-
личаване на масата) на си-
мпласта.
Ядрата на симпласта са
300-500 на линейен сm.
При болшенството на гръ-
бначни жив. те са разсея-
ни във вътрешността, а са-
мо при бозайниците и до
известна степен при птиц-
ите заемат повърхносто
положение – лежат по-въ-
трешната страна на сарко-
лемата. По-голямата част
от саркоплазмата (около
65% от сухата им маса) из-
градена от миофибрили.
Те представляват тънки
цилиндри с диаметър от
0,5-2 ?m простиращи се
по цялата дължина на си-
мпластите. При третиране
се ензими или при нагряв-
ане с основи или с к-ни
миофибрилите се разпад-
ат на фрагменти на дълж-
ина 2-3 mm нар. саркоме-
ли. Саркомерът е участък
от дължината на миофиб-
рила простиращ се от сре-
дата на една светла ивица
до средата на следващата
светла ивица. Средата на
всяка светла ивица се на-
мира т.нар. Z-диск. Сарко-
мерите са изградени от
актинови и миозинови съ-
кратителни филаменти и
от регулаторни филамен-
ти – тропомиозин и тропо-
нин. Актиновите филаме-
нти започва с четири крач-
ета от Z-диска, което пре-
дава зигзагообразна ф-ма.
Миозиновите филаменти
са по-дебели от актинови-
те и с изключение на сре-
дната им част притежават
мосчета израстъци разпо-
ложени спирално на разт-
ояние 40
0
С от друго. При
При бозайниците Т цисте-
рните се разполагат на гр-
аницата м/у А и зоната на
саркомера, а при земнов-
одните до Z-диска. Харак-
тезират се с високо съдъ-
ржание на Са. Напречната
тубула Т-тубула на саркол-
емата и Т-цистерните на
гладкия ендоплазмен ре-
тикулум разположени дв-
устранно от туболата обр-
азуват т.нар. триада. При
някои жив. едната Т-цист-
ерна липсва и редуциран-
ата структура се нар. диа-
да. Саркоплазмата се нам-
ира белтъкът миоглобин
предаващ червения цвят
на симпластите и осъщес-
твяващ транспорта на кис-
лород. Напречно-набраз-
дената скелетна мускулна
тъкан е волева тя се съкр-
ащава енергично и бързо.
Изгражда напречно-набр-
аздените скелетни муску-
ли при жив. и човека. Като
изключение участва в изг-
раждането на някои слое-
сти органи – устни, бузи,
език, гълтач, хранопров-
од и гръклян.
7. Напречно набраздена
сърцева мускулна тъкан.
Косо набраздена мускул-
на тъкан.
Напречно набраздена съ-
рцева мускулна тъкан
Тя изгражда сърцето вкл.
три вида клетъчни елеме-
нти – съкратителни, пров-
одни и секреторни.
Съкратителните сърцеви
мускулни кл. (съкратител-
ни кардиомиоцити) –
имат приблизително цил-
индрична ф-ма като двата
им края са раздвоени (пр-
иличат на бълг.буква Х
или Н). Дължината им е
около 100-150 ?m, диаме-
търът 15-25?m, а краища-
та 10-15 ?m. Краищата на
съкратителните кардиом-
иоцити се съединяват по-
м/у си като образуват т.
нар. вметнати (интеркала-
рни дискове). Те имат стъ-
половидна ф-ма и са съст-
авени от две части – напр-
ечна и надлъжна. Напреч-
ните лежат перпендикул-
ярно на надлъжната ос на
клетката. Тези части (нап-
речна и надлъжна) вкл.
прикрепващи контакти,
цепковидни контакти и
десмозоми. Прикрепващ-
ите контакти са залавно
място за крайния сарком-
ер на всяка миофибрила
той изпълнява ролята на
Z-полудиск. В съседство с
този контакт се намира
десмозома, която осъще-
ствява здрав контакт м/у
съкратителните кардиом-
иоцити по време на тяхно-
то съкращаване (контрак-
ция). Надлъжната част на
вметнатите дискове върви
успоредно на надлъжната
ос на кл. или косов. По та-
зи част на вметнатите дис-
кове се намира цепковид-
ен контакт (нексос). П/з
този вид контакти притеж-
ават йони м/у съседните
кл. Йоното съединяване
м/у клетките осигурява
възможност за преминав-
ане на възбуждението от
кл. в кл.
Плазматичната мембрана
на съкратителните карди-
омиоцити е с дебелина 7
nm. Тя образува напречни
туболи (Т-туболи), които
провеждат импулсите за
съкращение в дълбочина
на клетката. Т-туболите се
съединяват със тръбички
с по-малък диаметър. На-
правлението на които е
успоредно на надлъжната
ос на кл. Така се формира
обща туболна с-ма, която
е съединена с външната
повърхност на описаните
кл. тази с-ма се нар. транс-
ферзоаксиални туболна с-
ма. Ядрото на кл. преобл-
адаващо или най-често
дилатин. Той е полипепт-
ид изграден от 28 аминок-
иселинен остатък. Той ра-
зширява лумена на съдов-
ете, понижава кръвното
налягане намалява обема
на кръвта преминаваща
п/з сърцето влияе съдър-
жанието на натрий и кал-
ия в кръвта има противоп-
оложно действие на хор-
мона над бъбрека аурост-
ерон и на вазопресина от-
делен от нервосекретор-
ни кл. в хипотоланоса.
Мозъчния натрийуретъч-
ен фактор секретиран от
описваните кл. е бил откр-
ит първоначално в мозъка
При физическа натоварва-
ния на сърцето в повише-
но кръвно налягане сърц-
евата мускулна тъкан хип-
ертрофира (увеличават се
обемът на клетките). Опи-
сани са и метотичните де-
ления на тези клетките –
хиперилазия (увеличава-
не на броя им). Сърцевата
мускулна тъкан е неволя-
ва. Пейсмейкърът и се ин-
ервира от негативната му-
скулна с-ма. Сърдечната
мускулна тъкан не прите-
жава нерегенеративни кл.
Косо набраздена
мускулна тъкан
Значителна част от телес-
ната мускулна тъкан на
прешленисти и кръгли че-
рвеи е представена от ко-
со набраздена мускулна
тъкан. Тя се среща и в му-
скули на представители
на мекотели, в висши пре-
дставители на турбелария
и в др. първично устни
жив. При надлъжни прел-
ези се наблюдава косо на-
браздяване на мускулно-
то влакно. То се дължи на
известно отместване на
тънките протофибрили
спрямо дебелите в всяка
миофибрила около 6
0
С сп-
рямо надлъжната ос. Фун-
кционално косо набразд-
ената мускулна тъкан се
отличава с по-бавно, но с
продължително съкраща-
ване в сравнение с напре-
чно набраздената мускул-
на тъкан. Липсата на типи-
чните Z-ивици характерни
за напречно набраздена-
та мускулна тъкан сближ-
ава със гладката мускулна
тъкан.
8. Нервна тъкан – обща
характеристика. Неврони
обща характеристика,
класификация,
перикарион, израстъци.
І. Опр. – изградена от кл.,
м/уклетъчно в-во специа-
лизирани да отразяват съ-
стоянието или промените
в околната среда и в всич-
ки части на многоклетъчн-
ия организям, да провеж-
дат и да преработват тази
инф. и да определят съот-
ветните реакции на орган-
изма.
ІІ. Обща характеристика.
1. Нервната тъкан се изгр-
ажда от три типа кл: нерв-
ни кл., невроглийни кл. и
нервосекреторни кл.
2. Характезира се с две ос-
новни с-ва: възбодимост и
проводимост.
3. Нервните кл. се съедин-
яват една с друга в посре-
дством специфични конт-
актни структури и образу-
ват рефлексни дъги.
4. Нервните кл. притежав-
ат много нисък регенира-
ционен потенциал.
ІІІ. Нервни кл. (неврони,
невроцити, невроганглени
кл.)
А) Обща характеристика –
нервните кл. са високо сп-
ециализирани кл. изпълн-
яващи специфичните фун-
кции на нервната тъкан –
генерират, приемат, пров-
еждат и предават нервния
импулс към други невро-
ни и кл. Изградени са от
тяло (перикарион) и изра-
стъци – един аксон и най-
често множество дендри-
ти.
Б) Класификация на нерв-
ните кл.
1. В зависимост от броя,
дължината и начина на
излизане на израстъците
от тялото на кл.
а) униполярни (с един из-
растък) – наблюдават се
при безгръбначните жив.
открити са напр. в корем-
ния ганглий на морски ме-
котели. От тялото на тези
неврони излиза един изр-
астък, който се разклоня-
ва – част от разклоненията
имат характер на аксони,
а останалите на диендри-
ти.
б) биполярни – имат един
аксон и един диендрит ха-
рактерни са за периферн-
ата част на зрителния и
обонителния анализатор.
в) псевдоунополярни – от
тялото на неврона излиза
един израстък, който късо
разтояние от него се разв-
ива на късо разтояние на
аксон и диендрит. Такива
неврони се намират в спи-
налните гангрии.
г) мултиполярни – от тяло-
то на неврона излиза ед-
ишава 1m. Разклоненията
му (колатерали) съедини-
чни и се отделят преобла-
даващо по прав ъгъл. В
края на аксона обикнове-
нно се обособява с снопче
от разклонения (телоден-
дрии). В аксона нислови
гранулации липсват. Цито-
плазмата на аксона (аксо-
плазма) осъществява два
вида транспорт: бърз и ба-
вен. Ч/з бързия транспорт
се пренасят в-ва необход-
ими за дейността на сини-
пса, ч/з бавния за нараств-
ане на аксона.
Дендритите (от dendrom
дърво) разклонявайки се
образуват т.нар. дендрит-
но дърво имащо голяма
рециптивна повърхност за
получаване на инф. от др.
нервни кл. Цитоплазмата
на дендритите липсва АГ.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Пищови по хистология

Предмет, задачи и дялове на хистологията и ембриологията. Обща хистология – основни тъкани - класификационни истеми, определение за тъкан...
Изпратен от:
sirenataas
на 2014-01-17
Добавен в:
Пищови
по Анатомия, хистология и цитология
Статистика:
73 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Анатомия на човека


Съкратени лекции по анатомия на човека от Биологически факултет към Софийски университет...
 

Пищови по хистология

Материал № 1063397, от 17 яну 2014
Свален: 73 пъти
Прегледан: 96 пъти
Предмет: Анатомия, хистология и цитология, Медицина
Тип: Пищов
Брой страници: 8
Брой думи: 6,007
Брой символи: 33,490

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Пищови по хистология"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Ефтимия Христова
преподава по Биология
в град София
с опит от  23 години
3 197 35

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения