СЛАВЯНСКИ ЛИТЕРАТУРИ
2010 – 2011 година
СТАРИТЕ СЛАВЯНСКИ ЛИТЕРАТУРИ
Средновековие – обхваща периода от IX до XIV –XV век. Разделя се на два основни етапа:
1.Първи етап обхваща периода IX –XIII век.
2.Втори етап обхваща Лайцизацията от XIV до началото на XV век. Тогава се наблюдава
навлизането на светските елементи в литературата.
Влияния върху славянските литератури:
1.Политически фактор – създаването на славянските държави.
2.Културен фактор – мисията на Кирил и Методи.
3.Религиозен фактор – разпространяване на Християнството по византийски и римски модел.
Възникват религиозните общности slavia orthodoxa и slavia romana.
Характерно за средновековната литература е че тя няма собствени функции, а обслужва църковни и
държавни интереси.
За Средновековието е характерен теоцентризъм, религиозна литература, малцина изповядват
различна от християнството религия. Через религиозни произведения славянските автори обучават
народите си на християнски начин на живот – обучителна и утвърждаваща феодалната държава
функция.Преводи на богослужебни книги, книги на църковните отци (патеристика). Славяните биват
източни и западни (респективно Pax Slavia Orthodoxa и Pax Slavia Romana), пише се на старобългарски
и латински.
Сръбска литература: за начало може да се посочи ХIIв. — първи писмени паметници, свързани с
утвърждаването на първият сръбски княз — Стефан Неманя (1187г.). В тази връзка съществуват
различни текстове, основен жанр е житието.Синовете му (Растко и Стефан-младши) пишат първите
сръбски жития (посветени на баща им). Растко се замонашва и приема името Сава, а Стефан-младши
получава званието "Първовенчани", след като стъпва на трона, защото е първи официално признат
сръбски крал. Владетелите биват хвалени за строежите на църкви и териториални придобивки.
Литературата е силно политизирана. Други автори на жития са Теодосие (автор на житие от 300 стр. –
нещо като средновековен роман за светец) и Доментиан (верен на каноничните догми, в произведенията
му светецът не се променя психически). Към края на Средновековието, в сръбсктата литература
протичат идентични на нашенските литературни процеси по това време – текстовете стават по-кратки
и емоционални, с трагични нотки.
Хърватска литература – различава се от сръбската. Държавата възниква през IХ век, още от началото
владетелите и се ориентират към Рим. Глаголицата се е употребявала по тези места още преди
формирането на държавата, като прониква първоначално неофициално. Бива реформирана в "ъглеста"
глаголица, срещала се е и кирилица. Към ХV век латиницата става основна писменост. Най-старите
литературни паметници са с юридически характер – Дуклянска хроника (разказва за миналото на
славяните край град Дукля и е представено по два начина – народни предания и легенди. Също и
"Разказ за св. Йоан Владимир" (княз на областта Зета), съчетаващ множество житийни особености.
Хърватската литература се различава от тази на останалите славянски народи по ранното включване
на драмата (Х – ХI век) — църквени приказания.
Чешка литература – развива се в пет века, два периода (старославянски и латински). Първият период е
свързан с мисията на Кирил и Методий във Великоморавия. "Панонски легенди", "Проглас към
Евангелието", "Господи, помилуй нас", жития на първите чешки светци (св. Вацлав, св. Людмила) – по-
скоро легенди, отколкото жития.
Х век – Великоморавия спира да съществува – Прага става столица, на власт идва династията на
Пршемисловичи.
Интересен жанр представляват хрониките. Първи чешки летописец е Козма Пражки – пише на
латински.Пример за хроника – Далимилова. Тя е написана на чешки, показва засилването на
едноименен елемент и е първото изразяване на немската експанзия на изток. Към края на ХIV век има
богата наситеност с хумор и сатира, присмех над другия и грешника.
Полска литература – три основни етапа:
* от девети до дванайсти век – "ученичество" да бъдат християни;
* дванайсти-четиринайсти век – поява на паметници на народен език, макар главно латински;
религиозна ориентация;
* петнайсти век – предренесансов.
Първата полска творба е Dagome index (Х век), разказващ за живота на първия полски княз – Мешко.
През първите два века поляците усвояват християнските основи. Междинен етап – ХII – ХIII век –
литературата започва да се създава от поляци на латински език. Все още е водеща религиозната тема.
Трети етап на старата полска литература – ХV век – разцвет на книжнината. Признаци на ренесансово
мислене. Жанрове: житие (напомня на сръбското средновековно житие – също изразява политически
стремежи и тенденции). Пример: житие на св. Станислав (първа полска биография, писана от поляци) –
ХI век –осъден на смърт заради политически заговор, разкъсан от коне. В този момент св. Станислав
още е бунтовник, противник на властта. Култът към него се развива с различно отношение: новият
момент е с различен политически характер – слаба кралска власт; новият преписвач разказва с голяма
симпатия за св. Станислав и как разчекнатото му тяло се събрало отново – символ на представата, че
сега разпокъсаните полски земи някога ще се съединят отново. През ХVI век съществуващите жития
биват преработени, а новите се връщат към най-стар модел – житието на мъченик. Такива са и
последните средновековни жития (пример: това на Георги Нови Софийски). Важен жанр, развил се в
полската средновековна литература – хрониките, днес са познати около 50 паметника. Първа хроника е
от началото на ХII век – Гал Аноним – обхващаща събитията от библейската древност до неговата
съвременност. Застъпва идеята за централизирана държава. Критикува св. Станислав. Хрониката му е
в римувана ритмизирана проза. Други съчинения от същия жанр – на Винценти Кадлубек – в началото
на ХIII век (стотина години след Гал Аноним). Кадлубек е ерудиран краковски епископ, който си
позволява да изопачава някои събития; опитва да морализира историческите факти. Възхищава се от
св. Станислав и търси символиката в срастването на тялото му.Кадлубековата хроника е под формата
на диалог – въпроси и отговори. Съчетание на поезия и проза, дълго е била ползвана за учебник.
ХV век –разцвет и залез на средновековната литература, засилена роля на литературана на народния
език.Светска литература, рицарски хроники, рицарска поезия (пример за последната –Злота: поема на
държанието на масата – наръчник по добро поведение). Връх на средновековната полска историография
е дванайсеттомната история на Ян Длугош – "История на Полша".
Основатели на славянските държави:
Чехия – династия на Пжъмисловците.
Полша – Пясците, християнизация на Полша – 966 година.
Сърбия –XII век династия на Неманичите.
Хърватия – династията на Търпимирович, приемат католицизма през IX век. През X век се обединяват
Панония и Далмация.
Словения – през XI –XII век съществуват много малки княжества.
Босна и Херцеговина – през XII век съществува босненско княжество. През XIV при Бан (княз) Кврътко
Босна е провъзгласена за кралство, в чиито състав влиза и Херцеговина. През XV век една част от
Херцеговина е откъсната и обявена за херцогство.
Основния тип писател на средновековна литература е писателя духовник. Затова текстовете са
анонимни, защото писателя се е считал за посредник на бога.
ПЕРИОДИ В СЛАВЯНСКИТЕ ЛИТЕРАТУРИ
V – VII век – Велико преселение на народите.
VIII – X век – Създаване на отделните славянски държави.
IX – XIII век – Средновековна литература.
XIV век – Реформация.
От края на XV – началото на XVII век – Ренесанс породен от реформацията и даващ начало на
хуманизма.
Средата на XVII – средата на XVIII – Барок.
От 70, 80те години на XVIII век до XIX век – първа фаза на Славянското Възраждане, известна и като
Класицизъм и Просвещение.
От 20те години на XIX век до 50те години на XIX век – втора фаза – Романтизъм.
От 50те години на XIX век се развива Реализма.
Около 90те години на XIX век се формира Модернизма.
След 20те години на XX век се появява Авангардизма.
Жанрове в средновековната литература:
Агиография – жития характерни за източните славяни, легенда характерна за западните славяни.
Химнография– духовна песен.
Историография – хроника характерна за западните славяни, летопис характерен за южните славяни.
Реформацията се развива в чешка среда.
Хуманитаризма представлява преминаването на ренесансовите идеи в изкуството.
КУЛТУРНИ ЕПОХИ И
НАПРАВЛЕНИЯ
СЛАВЯНСКИ
ЛИТЕРАТУРИ
ЗАПАДНОЕВРОПЕЙСКИ
ЛИТЕРАТУРИ
СредновековиеIX – XIV
РенесансXV– ср.XVII
Барок ср. XVII– ср.XVIII
Възраждане
I етап Просвещение и
Класицизъм
II етап Романтизъм
70те год. XVIII – 20те
год. XIX
20 – 50те год. XIX
Класицизъм –II пол.XVII
Просвещение – XVIII
Кр.XVIII – 30те год.XIX
Реализъм
Начален
Критически
Социалистически
50 – 80те XIX
80те XIX – ср. XX
20те XX – 80те XX
30те год. XIX ->
Модернизъм
I етап Модерна
Символизъм
Импресионизъм
II етап Авангардизъм
Кубизъм
Футуризъм
Експресионизъм
Дадаизъм
Сюрреализъм
90те год. XIX – 20те XX
20 – 40те XX
Поетизъм
Зенитизъм
Краковска
авангардна
Формизъм
50те год.XIX – Кр.XIX
Нач. XX– 60теXX
Екзистенциализъм 60 – 90те год. XX Ок. I св. В. – 60те XX
Постмодернизъм 90те год. XX -> 60те год. XX ->
ПЪРВИ ПАМЕТНИЦИ
11
5,155
747
