Големина на текста:
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ
"СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ"
Българският национален идеал през XIX век - териториални,
политически и държавноустройствени изменения
Изготвил:Научен ръководител
Доц. Д-Р Петко Ст. Петков
Велико Търново
2010
Равносметката на ХХ век в историческата представа за време на българите е
свързана с предходния XIX в. Така например голяма част от идеите и проектите за
устройство и управление на българската държава са с "възрожденски" произход, макар
практическата им реализация да се осъществява /частично или с модификации/ в края
на XIX и през целия ХХ век.
Самата формулировка "български идеал" може да се възприеме като
предизвикателство, защото предполага наличието на определена, устойчива
обществена представа за "национален идеал" през XIX век. /държавно-политически,
културно-ценностен/. Досегашните проучвания позволяват да се твърди, че такава
комплексна идейна представа съществува, но тя се споделя предимно от активната
общественост, по-трудно е да се докаже, че този идеал е изповядван и от мнозинството
българи. Затова по-точно би било да се говори за обществен идеал в смисъл на
еднопосочни в европейската си ориентация гледища и представи за различни форми на
модерно държавно-политическо устройство и управление на българите, въведени в
публичното пространство от водещи личности и обществени организации през XIX в.
За да може да започнем да говорим за национален идеал, първо трябва да
опишем начина, по който народа ни се "събудил" от вековния турски хомот, а
естествено този период на духовно и национално пробуждане се свързва с епохата на
Възраждането.
Началото на Българското възраждане поражда нови политически настроения,
резултат от появата на буржоазията и от ускореното развитие на търговските и
духовните връзки с Европа. Те намират израз най-напред в постепенно съживяващото
се национално чувство. В литературните източници от началото на ХVIII век, както и в
адресите и обръщенията до коронованите особи на разни страни започват все по-често
да се появяват думите "българи" и "отечество". Заедно с пробуждането на
националното чувство се засилват и интересите към онези сили, които могат да бъдат
български съюзници. Утвърждава се общохристиянската идея, появяват се първите
усещания за общославянско единство. Всичко това поражда едно ново самочувствие.
Постепенно унинието и безпомощността отстъпват място на надеждата. Възражда се
идеята за възстановяване на българската държава. Христофор Жефарович слага през
1741 г. в своята "Стематография" българския герб - корона, поставена на главата на
разярен лъв.
Но всички тези нови мисли сред българското общество през първата половина
на XVIII век не могат да намерят приложение в обществената практика. И през този
2
период българите остават в плен на появилата се през предните векове кръстоносна
теория, възглед, който разчита на конфликта между Европа и Турция и преди всичко на
австро-турските войни. Българите продължават да вярват, че тяхното освобождение
зависи от някакъв спасителен поход на християнска Европа срещу полумесеца. Тези
надежди се увеличават и поради успешните войни, които Русия започва срещу Турция
и нейните кримски васали и особено след победата на Петър Велики при Полтава и
бягството на шведския крал в Цариград през българските земи.
Засилващата се вяра в руското оръжие като съюзник на балканските християни
било стимулирано и от действията на руския самодържец, който се обръща с манифест
към тях, изпраща емисари със задачата да подготвят сърбите, българите и гърците за
общи действия. Под влияние на тази агитация през Руско-турската война от 1710 г.
според турски сведения "разбойнически" групи идват от Влашко и Плевенско,
Оряховско и Сливенско. През следващата война от 1735-1739 г. в тила на турската
армия действат вече въоръжени български отряди.
Наред с това през първата половина на XVIII век са регистрирани и няколко
масови политически раздвижвания след българите. Най-силното от тях е по време на
общата военна акция на Австрия и Русия срещу Османската империя през 1737 г.
Когато в тази война австрийските войски навлизат в българските земи при Ниш,
спонтанно въстание обхваща Трънско, Пиротско, Брезнишко, Радомирско,
Кюстендилско, Пладнешко и някои райони на север от Балкана. Но с оттеглянето на
австрийската армия въстаническите действия са прекратени.
Втория тур на вълнение сред българите е отбелязан през 1730 г., когато е бил
детрониран султан Ахмед III и е издаден ферманът за премахване на маликянетата.
Това дава повод за силни протести срещу данъците и данъчните власти, организирани
от селските първенци и старейшини.
Пак по това време се развива и населението със специален статут - войнугани,
дервенджии и мартолози, предизвикано от опита на турските власти да отнемат
оръжието от това население и да ликвидират неговите привилегии.
Ако към тези надигания със значителен периметър и обхват на действие се
прибави и традиционното хайдушко и харамийско движение, ще стане ясно, че през
първата половина на XVIII в. се наблюдава повишена политическа активност сред
българите. Но тази активност поради липсата на обществена организация и на
достатъчно ясна политическа концепция не могла да надхвърли рамките на една
обикновена съпротива, каквато се наблюдава през първите векове на робството.
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Българският национален идеал през xix век - териториални, политически и държавноустройствени изменения!

Реферат по Конституционализъм при доц. д-р Петко Ст. Петков...
Изпратен от:
Виктор
на 2014-01-15
Добавен в:
Реферати
по Конституционно право
Статистика:
43 сваляния
виж още
 
 

Българският национален идеал през xix век - териториални, политически и държавноустройствени изменения!

Материал № 1062354, от 15 яну 2014
Свален: 43 пъти
Прегледан: 54 пъти
Предмет: Конституционно право, Право
Тип: Реферат
Брой страници: 8
Брой думи: 1,816
Брой символи: 11,627

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Българският национален идеал през xix век - тер ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала