Големина на текста:
Останките от Флорентинската крепост се намират в м. Валя Тучилор, при с.
Флорентин. До XVIII тя е почти запазена, а днес са останали основите от стени с
градеж от ломени камъни и бял хоросан с баластра. На средновековна карта от 1394-6 г
крепостта е изобразена близо до Видин, с крепостна стена със зъбери и три кули.
Вероятно е била превзета със Видинското царство, към което е принадлежала. В
документи от XV крепостта все още се споменава като действаща и в добро състояние.
От османски регистри става ясно, че вътре е бил настанен турски гарнизон. Описвана е
като „важен град” или „силна крепост върху скала, която е пазена с усърдие от
власите”. Крепостта се споменава в документи свързани с описания на различни
нападения. Очевидно бродът при Флорентин е бил удобен за преминаване. През 1740 г
австрийския капитан Щад прави рисунка на самата крепост. От нея се вижда, че е с
малки размери и се състои от голяма кула в средата и една малка ъглова, които заедно
със стените завършват със зъбери. Ако се съди по облика й е била построена не по-рано
от XII-XIII в. През 1862 г Феликс Каниц описва само основите й.
Средновековната крепост на Видин известна още с името Бабини Видини Кули
или Баба Вида се намира на Дунавския бряг, на нисък и равен терен. Западни автори го
споменават като Бидино, Боден, Бодан. Сравнително пълно описание за османскяи
период на крепостта е оставил Евлия Челеби през 1475-76. Има форма близка до
квадрат на площ ок 5000 кв.м. Състои се от две крепостни стени, 11 кули и дълбок и
широк ров. В градежа личат различни строителни периоди. По време на османското
владичество вътрешната крепост претърпява промени при преустройството й за
отбрана с огнестрелна артилерия. Кулите (без 3 и 4) са срнати до равнището на стените,
а зъберите са зазидани или сринати. По-късно стените са надградени и са направени
тухлени отвори за топове с наблюдателници. Изградени са и засводени помещения в
един или два реда покрай стените на вътрешната крепост, а от външната й страна са
добавени контрафорси, няколко казармени помещения и резервоар. Към османската
епоха се отнася и преоблицоването на външната стена, която огражда крепостта от 3
страни и има 2 кули. Друг обект от османския период е Калето, което през 18 в е
ограждало тогавашния град. То е построено поради непрекъснатите австрийски
нападения през 18 в. Така Баба Вида остава като цитадела вътре в града. От документи
от този период се установява, че в крепостта имало постоянен турски гарнизон. Градът
става плацдарм за нападенията към Централна Европа и често е средище на военни
действия.
Съдбата на Ломската крепост засега не може да се изсясни поради липса на
археологически данни. Вероятно е разрушена от турците през 1396 г или при похода на
Сигизмунд. Не са ясни и писмените сведения, които са запазени до днес със
споменатото име Ломград, катрум Лом. В началото на 18 в е споменат вече като
паланка, а укрепяването му се е наложило след поредната австро-турска война.
Вероятно просъществува до 19 в, когато Ф.Каниц описва обитавано само от турци Кале
с квадратен, висок землен вал и кръгли бастиони по ъглите. Имал е порти на Ю и З
страна.
Крепостта при Никопол се намира на стръмен хълм до западния край на
едноименното селище. Разкопки на крепостта се провеждат от 1967 г насам. Значението
на крепостта нараства особено по време на Второто българско царство. При нея се
намира и удобен брод, който на левия бряг се пази от по-малката предмостова крепост
на Никопол – Холъвник. На 03 юни 1395 г е превзет от Баязид I с измама и след това
става военно-административен център с многочислен гарнизон. Едно описание от ср на
15 в представя Никопол като дълъг и тесен, със силна крепост на върха. Има
крпепостни стени от две страни, които се спускат към реката с кръгли кули, а при
самата река има дървена палисада. Пред стената, която е към вътрешността на страната
има ров. Извън крепостта имало незащитени жилищни квартали. Евлия Челеби описва
Никопол през 1651 г като важен средищен град като горната крепост е с квадратна
форма и 26 кули. Имал 2 порти между двете крепости – пристанищната долу и стръмна
на хълма горе. Долната крепост е сравнително по-малка. Като извор за града трябва да
се отбележат и два плана на града от 1718 и 1745 г. Според тях двете крепости са на
запад от жилищните квартали. Крепостта е взривена от руснаците по нареждане на ген,
Кутузов през 1811 г. и след войната турците строят ново укрепление.
Холъвник, който носи и турското име Тон-биргоз се намира срещу Никопол, на
отсрещния, по-нисък бряг. Западни автори я наричат и Малък Никопол или просто
Кула (Куле, Торем Турна, Турнул, Пиргос). Разкопки са проведени между 1936 и 1944
г. Крепостта възниква ок 13 в и има форма на неправилен многоъгълник със
околовръстен ров, крепостна стена и голяма кръгла кула в средата. Ровът също е
многоъгълен и е широк 6 м и дълбо 2,5 м. Стените му са облицовани с грубо
обработени камъни и пълнеж от ломени със хоросанова спойка. Вътрешният зид на
рова се явява и крепостна стена с вход при СИ стена. Другият вход на Ю стена на
втората крепостна стена и има 2 кули – четириъгълна и триъгълна. Първоначално тази
вътрешна крепостна стена е била кръгла с полукръгли кули. Тя също е взривена при
изтеглянето на русите през 1828 г.
Средновековният Свищов се намира на върха Чуката, който е хълм в града със
стръмни склонове. През 1961 г са извършени сондажни разкопки, при които са
установени 2 културни пласта. Горният е от османската епоха, а долният от Второ Бг
Царство. В изворите се споменава като Субесткастро, Цвиста. Крепостните стени са
двойни и очертават неправилен многоъгълник, със стени от грубо обработени, ломени
камъни с нередова зидария, хоросан и пълнеж от дребни камъни. Имат и сантрачна
система. Едиснственото описание на града е от Евлия Челеби от 1651-2 г. Според него
той е с 4-ъгълна форма, 7 кули, порта на И страна. Крепостта е използвана до 1810 г
когато турския гарнизон капитулира пред руските войски, които после я взривили.
Русенската крепост не е проучвана по археологически път. Разрушена е до
такава степен, че местоположението й трудно може да се установи. По случайни
находки се прдполага, че се е намирала на Калето, където сега има военен клуб.
Крепостта се среща и с имената Роси, Йергьоги, Русико. Подобно на Никополската,
срещу Русенската се намирала крепостта при Гюргево и често двете се споменавали
заедно или с едно и също име. По описание оставено от Валериан дьо Ваврен крепостта
е имала квадратна форма, 4 ъглови кули, но е наречена село. Според Евлия Челеби е
имала и ров. През 1811 г градът е запален, а укрепленията взривени.
Силистра или Дуросторум, Доростол, Дръстър, Тристреа, Еристиа, Триест,
Дрестер е проучен частично чрез археологически разкопки. Очертават се основно три
основни строителни периода. При османското нахлуване на Балканите тя става сцена
на непрестанни военни действия и честа смяна на завоевателите. Стратегическото
значение на крепостта през османската епоха не е намаляло, а дори нараства. За облика
й през 16-17 в се съди основно по писменни сведения. Имал неголяма крепост (700-750
м), във формата на лък с широката част откъм Дунав с две кули в ъглите. От другата
страна има широк ров и 11 кули, зъбци и бойници по стената. Имала е два входа на З и
Ю стена. През 18 в е оградена с ново за времето си укрепително съоръжение. Крепостта
е взривена през 1811 г от войските на Кутузов.
Пъкуюл Луй Соаре или Плоска, Пекуй, Пакуй също е използвана през част от
османския период. Останките от крепостта са е СИ ъгъл на острова. Речният ръкав
между него и левия бряг разрушава острова и част от крепостта. Крепостта вероятно е
имала правоъгълна форма. В СИ ъгъл има основи от овална кула, а на С стена врата с
проход и надвратна кула. На И стена се е намирала пристанищната порта.
Пристанището е пазено с две правоъгълни кули. Крепостта съществува до 15 в.
На двете височини, между които се намира град Хърсово са разкрити крепостни
зидове. На по-високия се намират останки от античната крепост Карсиум. Среща се с
имената Хърс, Хръс. На билото на хълма сео чертават три концентрични крепостни
стени от три различни епохи. Най-вътрешната е най-късна и най-запазена. На С й стена
има следи от 2 правоъгълни кули като до И има потерна. З и И стена стигат до Дунав и
завършват с по една правоъгълна кула. За османския период има оставено описание от
Евлия Челеби. Крепостта нямала ров и е сравнително голяма. Врати имала от Ю и З.
Градът се спускал от Ю страна.
Град Облучица, Обрущица, Облисица, Облушица или на турски Исакча
възниква на мястото на римския Новиодунум. Това е потвърдено от археологическите
проучвания проведени там. Тази крепост също е пазела удобен за преминаване брод.
Според Евлия Челеби има четириъгълна форма с една врата като града се намирал
извън крепостта. Според друг пътешественик от 1677 имала 4 кули и високи стени.
Крепостта е разрушена при множеството руско-турски военни стълновения през 18-19в.
Средновековният град Калиакра се намира на най-издадения нос на
българското крайбрежие. Заради високите и стръмни скали не се е наложило
изграждане на околовръстна стена за крепостта. Има укрепителна система от три
отбранителни линии само откъм сушата. Трите линии делят площа на вътрешен,
външен и подград. Цитаделата-замък също е ограден със стена във вътрешния град.
Пред крепостната стена на вътрешния и външния град имало ров, вратите били
оформени като кули, а подградът имал землено укрепление и кула. Земленото
укрепление се състояло от три ниски вала и плитки ровове пред тях. Пристанището се
намирало в залива от З страна на носа. То се среща в карти от 16-17 в, което говори за
значимостта му и през османския период.
Името на Каварна, Карнава е засвидетелсвано в множество писмени извори от
периода на ВБгЦ и италиански морски карти, документи на цариградкста патриаршия,
руски докумнети и т.н. След като турците възстановяват властта си в крепостта след
разгрома на Владислав III Ягело, крепостта повече не се споменава в изворите.
Вероятно е изоставена и постепенно разрушавана. Градът продължава да съществува,
но е назоваван село. Единствените останки от крепост се намират при средновековното
пристнаище на Чиркман баир, където преди това е бил античния град Бизоне.
Името на Карвуна изчезва от селищния списък още кр 14 в, въпреки че е бил
областен център през цялото време на съществуването си. Тя се локализира въз основа
на морски карти. Замяната на името с Балчик става вероятно още със самото
завладяване на града от турците.
Издигането на Варна в значителен търговски център и главно пристанище се
дължи най-вече на плодородната област, в която се намира. Стапонския възход на града
още от 14 в се отразява на стопанския му облик още тогава. Градът е завладят от
османските войски още 1389 г. Поради препокриването на средновековния със
съвременния град основните изводи се правят въз основа на писменни данни.
Крепостта на града оцелява до 1830, а цитаделата до 1908 г. В различнте извори се
споменава за Замък Варна или Кастел. През 1656 г Евлия Челеби пише, че крепостта
има квадратен план с бойници и зъбери и 4 кули в ъглите, а пред самата стена имало
ров. Крепостта разполагала с много топове. Според Венцел фон Броняр през 1786 г от
Ю страна на града имало кастел във форма на многоъгълник с 5 големи и 8 по-малки
кули, а от С имал и ров. Според руски планове и описания от 1828-1830 г цитаделата
имала 12 кули. В нея имало арсенал, който представлявал друга цитадела. Най-точен е
плана от 1829 г на Н.Данилеевски. Според него крепостта е с почти правоъгълна форма,

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
14 мар 2018 в 17:13 студент на 43 години от София - Нов български университет, факулетет - История, специалност - История, випуск 2013
24 фев 2016 в 17:41 студентка на 31 години от София - Академия на МВР, факулетет - Факултет сигурност, специалност - Защита на националната сигурност, випуск 2012
 
 

Крепости през османския период

Материал № 1061843, от 14 яну 2014
Свален: 3 пъти
Прегледан: 4 пъти
Предмет: Археология
Тип: Тема
Брой страници: 4
Брой думи: 2,056
Брой символи: 11,772

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Крепости през османския период"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала