БОГЪТ НА РАЗУМА В „МОЯТА МОЛИТВА“
Увод:
Един от най-ярките и талантливи автори на българската възрожденска
литература е Христо Ботев. В творбите му откриваме много емоционалност,
изповедност и език, близък до фолклора. Стихотворението „Моята молитва“ е свързано
с духовните ценности на човека, борбата и идеалите.
Теза:
В творбата лирическият говорител отправя молитва към „бога на разума“. В него
той открива разбраност/да се замени с друга дума и опора. Чрез отправените към Бога
слова говорителят иска да накара обкръжаващия го свят да усети необходимоста от
свобода. Той – кой, двусмислица не желае да остане неразбран и самотен и затова се
обръща към „бога на разума“, когото смята за спътник в борбата за свобода.
Аргументативна част:
1) Тълкуване на заглавието и връзката с темата
2) Антитезата – „бога на лъжците, на безчестните тирани“ и справедливият Бог
на лирическия говорител/или герой:
Чрез антитезата Ботев подсилва контраста между представата на всяка религия
за Бог и „правия“ Бог на лирическия Аз. По този начин авторът прави съпоставка
между различните възприятия за Бог.
3) Композиционни части – съпоставката между двата бога:
В първата част на произведението поетът се възмущава от Божиите служители,
които злоупотребяват с безрезервната вяра на хората. Той се бунтува срещу
несправедливостта, закриляна от Бога на „лъжците“. Ботев отказва да се моли на този
Бог, който възхваляват другите. Той вярва в човешкия разум и неговата извисяваща се
сила.
4) Образът на „бога на разума“ и ролята му в човешкия живот:
Авторът/ или лирическият герой иска да покаже на българите да не вярват в Бога
„в небесата“, а да търсят упование и подкрепа от Бога „в сърцето и в душата“, защото
той единствено ще ги подкрепи в усилията им да се превърнат от роби в свободни
личности/граждани.
5) Темата за смъртта и забравата
В края на произведението авторът изрича на глас онова, към което се стреми.
Проблемът за смърта е засегнат в последната строфа, където е споменат мотивът за
пътя и страха от това молитвата на лирическия говорител да не бъде чута: „гласът ми
да премине/ тихо като през пустиня!...“
Не е изяснена ролята на езиковите фигури и тропи.
Заключение:
Стихотворението „Моята молитва“ е едно обръщение към народа, към света. С
него авторът иска да внуши на читателите идеята за добродетелите – духовните
ценности, борбата за свобода и идеалите, чрез представата си за „бога на разума“ и
ролята му в човешкия живот. – подчертаното да се редактира
145
6
