Големина на текста:
ДВИЖЕНИЕ ЗА НОВОБЪЛГАРСКИ ПРОСВЕТА И КУЛТУРА ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО
От началото на ХVІІІ в. по българските земи бил регистриран
генезиса на модерните капиталистически пазарни отношения, а като
резултат от тези социално-икономически промени било поставено
началото и на Българското възраждане. През ХVІІІ в. и първата половина
на ХІХ в. тези промени имали за резултат формирането на общият
български национален пазар, който, макар и в незавършен вид, послужил
като основа за трансформирането на българската народност в модерна
нация. С навлизането на капитализма в икономиката по българските земи
сред българското общество започнала да се формира нова социално-
класова структура, като в този порядък от голямо значение бил процесът
на оформянето на българската възрожденска буржоазия. Така за първи път
от няколко столетия българското общество успяло да създаде прослойката,
която да бъде негов организатор и водач в контекста на българския
възрожденски процес. Като най-висш израз на настъпващата модернизация
на българското общество през Ранното възраждане била дейността на
Пайсий Хилендарски и Софроний Врачански и появата на първата
българска общонационална програма за действие в лицето на Паисиевата
“История”.
Така през ХVІІІ в. и първите 2 десетилетия на ХІХ в. били създадени
основите, върху които по-нататък в контекста на Възраждането да съзреят
и основните структурни компоненти от съдържанието на възрожденската
епоха: Движението за новобългарска просвета и култура; Движението за
самостоятелна българска църква борбите на възрожденските българи за
национално освобождение.
Движението за новобългарска просвета е една от най-масовите изяви
на българите през Възраждането, което е насочено към духовно
обновление на българската нация и нейното приобщаване към просветно-
културните и научни постижения на Модерна Европа. Освен това
движението за новобългарска просвета и култура има и съществен принос
към формирането на българската нация, тъй ката чрез единното просветно
и книжовно дело българите в по-голяма степен възприемали едни и същи
ценности, проявявали необходимата вътрешна солидарност по между си и
така се възпитавали в духа на национализма и просвещението. Редица
съвременни автори като Бенедикт Андерсън и Ернст Гелнер отделят
особено внимание на просветата в процеса на формирането на модерните
нациите и техните научни достижения до голяма степен важат и за
настоящият случай.
Проблематиката относно движението за новобългарска просвета (и
култура) е представена сериозно в модерната българска историография.
Още през самите възрожденски години някои дейци на това движение са
се опитвали да го осмислят научно, като в този аспект тук ще посочим
книгата на Васил Априлов “Денница на новобългарското образование”,
съчинението на Неофит Рилски “Мати Болгария”, както и отделни
публикации на автори като Петко Рачев Славейков, Георги Стойков
Ръковски, Любен Каравелов, Гаврил Кръстевич е др. Изключително голям
е интересът към темата и след Освобождението на България от османска
власт, когато историческата наука начала, когато у нас е поставена на
сериозни научно-изследователски начала. Още до Втората световна война
със съществени научни приноси по темата са автори като Боян Пенев,
Михаил Арнаудов и Иван Шишманов докато през последните 40 – 50
години тяхното дело е продължено от Румяна Радкова, Николай Генчев,
Димитър Цонев, Райна Гаврилова и т. н. Разбира се по отделни аспекти на
темата публикации имат и учени като Дойно Дойнов, Константин Косев,
Красимира Даскалова, Христо Гандев и др.
Ако формирането на българската нация и на българската
възрожденска буржоазия могат да бъдат смятани като базисни условията
за създаването и разгръщането на българското просветно-културно
движение през Възраждането то самата професионална ангажираност и
ежедневие на българския възрожденски буржоа е конкретната специфична
причина, породила първите искри на това движение.
Със задълбочаването на модернизацията на икономиката по
българските земи българският буржоа започнал да изпитва и потребност от
съвременни и научни знания, каквито българското килийно училище не
било в състояние да му даде. Така например търговските операции,
различните видове производства и тяхното потребителско търсене вече
били от такъв характер, че неграмотни хора не могли да се справят с тях. в
този смисъл българската възрожденска буржоа вече се нуждаела от
съвременни и задълбочени знания по математика, геометрия, правни
науки, икономика, история, география, биология и зоология, да владее
чужди езици и т. н. Само хора образовани били в състояние да бъдат на
ниво в областта на деловите връзки, поради което на първо време по-
заможните българи предпочитали да търсят услугите на модерната
новогръцка просвета или пък на университетски центрове зад граница.
Преди началото на движението за новобългарска просвета много българи
получили образование в гръцкото класно училище в Пловдив, в Атина, в
гръцките училища в Костур и Ярнина, както и в известните Цариградски
учебни заведения френският лицей в квартала Галатасарай,
американският Робърт – колеж и извън границите на Османската империя,
като в това отношение най-предпочитани били университетите в Одеса,
Москва, Санкт Петербург, т. нар. Бейска академия в Букурещ,
университетите във Виена, Мюнхен, Хайделберг, Париж, Генд в Белгия и
т. н.
Там младите и любознателни българи не само, че получавали високо
за времето си и за европейските стандарти образование, но били и
свидетели как е организирано модерното учебно дело и как местната
буржоазия го спонсорира, водена от патриотични подбуди. Този пример се
оказал заразителен и за много млади и заможни българи, които решили да
използват знанията си и опита си с цел да бъде създадено и модерно
българско образование. Така самата професионална ангажираност и
потребностите на българския възрожденски буржоа се превръщали в още
едно допълнително условие, благоприятстващо за новобългарската
просвета.
Като вижда предпоставка за състоянието и масовизирането на това
движение може да се смята започналата в началото на ХІХ в. ера на
реформите в Османската империя, известна в научната литература с
термина Танзимат. Чрез тези реформи централната власт в Цариград се
опитвала да модернизира Османската държава по Европейски образец и
тъкмо в този контекст се създала необходимата законодателна ниша,
позволяваща на просветните християнски народи да се борят легално и
законно за своята църка и културно-просветна автономия. От особено
значение в тази връзка се оказали султанските реформаторски актове от
1839 и 1856 г., известни като Гюлхански Хатишериф и Хатихумаюн. Така
че реформите на централната власт създали условия за водачите на
българското просветно-културно движение да действа законно и
легитимно, а това се отнасяло и до българското църковно национално
движение. Именно това обстоятелство според Петър Ников е спомогнало
за посочените по-горе движения на българите да се превърнат в масови,
общонародни, и да постигнат целите си по мирен път.
Когато става въпрос за условията, предизвикали генезиса на
българското просветно-културно движение, не бива да пропускаме и
традиционно българското училище, наричано обикновено в литературата
“килийно”. През периода 15-18 в. Това били единствените училища. Те се
откривали обикновено към манастирите или към техните метоси.
Учителите били предимно монаси и свещеници, а по-рядко – грамотни
занаятчии или търговци. Обучението имало за цел да даде умения по
писане, четене и малко смятане. За учебници се използвали предимно
църковни книги. Преподавало се на църковнославянски или гръцки език.
Килийното образование имало елементарен и религиозен характер.
Но това не означава, че до появяването на първите модерни училища,
просветното дело в българските земи е било в плен на църковната
догматика. В условията на османското владичество християнското
възпитание играело огромна роля за поддържане на народностното
самосъзнание у българите. Същевременно при липсата на каквито и да
било други културно-просветни институции, килиите осигурявали онзи

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Движение за новобългарски просвета и култура през Възраждането

От началото на ХVІІІ в. по българските земи бил регистриран генезиса на модерните капиталистически пазарни отношения, а като резултат от тези социално-икономически промени било поставено началото и на Българското възраждане...
Изпратен от:
dudeto_sy
на 2008-03-06
Добавен в:
Теми
по История
Статистика:
402 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
Методическа разработка на урок на тема Античният полис и неговите граждани
добавена от sisi_miloto 08.04.2016
0
9
Моля за помощ относно въпроси по стопанска история!
добавена от g8601081913 25.06.2013
0
21
животът в българските градове в края на 19 век началото на 20 век
добавена от - 17.04.2013
1
15
Подобни материали
 

Борба за независима българска църква през Възраждането

12 дек 2008
·
230
·
3
·
1,376
·
1

Самостоятелната българска църква била унищожена през 1393 г.с падането на България под османска власт и заточването на патриарх Евтимий в Бачковския манастир през 1393 г. ...
 

Движение за самостоятелна българска църква през Възраждането

01 юни 2009
·
203
·
13
·
4,971
·
404
·
2

Движение за самостоятелна българска църква през Възраждането От началото на ХVIIIв.по българските земи започнали съществени икономически културни и икономически промени ,като с тях било поставено началото на една нова епоха в българската история...
 

Движението за новобългарска просвета като проблем на културното развитие

03 яну 2008
·
135
·
11
·
2,041
·
97

През XV – XVII в. българският народ е лишен от истинско училище, от културни институции, отговарящи на нуждите на неговото нормално народностно– културно развитие. Последните незасегнати места на старата българска кутура...
 

Движение за новобългарска просвета и култура. Българската култура през Възраждането

05 ное 2008
·
248
·
18
·
3,114

Обхваща периода на славянизация от времето на цар Симеон и развитието на българската писменост и просвета.
 

Движение за новобългарска просвета и изграждане на възрожденската култура

30 мар 2009
·
110
·
6
·
1,123

Движение за новобългарска просвета и изграждане на възрожденската култура...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по История
Тест за животa и делото на Дейвид Ливингстън
любознателен тест по История за
Този тест е предназначен за бъде развлекателен и ползотворен в това, да предаде историята на живота на един голям мисионер, докоснал сърцата на много хора, както в Англия и Африка, така и по света. Той не цели оценяването на компетентности и знания, а по-скоро задоволяване любопитството на всеки, който желае да научи нещо за личността на Дейвид Ливингстън.
(За отличници)
18
1
1
02.08.2018
Егейските цивилизации
тематичен тест по История за Ученици от 7 клас
Тестът е тематичен и въпросите са свързани с проверка на знанията на учениците след урока. Включени са само въпроси с един верен отговор.
(Труден)
15
2
1
1 мин
18.07.2019
» виж всички онлайн тестове по история

Движение за новобългарски просвета и култура през Възраждането

Материал № 106080, от 06 мар 2008
Свален: 402 пъти
Прегледан: 359 пъти
Качен от:
Предмет: История
Тип: Тема
Брой страници: 18
Брой думи: 4,659
Брой символи: 39,833

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Движение за новобългарски просвета и култура пр ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Анелия Севова
преподава по История
в град Стара Загора
с опит от  3 години
55

Маргарита Петринска
преподава по Български език
в град София
с опит от  4 години
125 12

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения