Големина на текста:
Зърнопроизводство
Първичният сектор е основен за развитието на националното стопантво. Той включва аграрното
стопанство, горското и ловното стопанство, добива на полезни изкопаеми. Аграрното стопанство е основният
отрасъл в този сектор и е с най-напреднал приватизационнен процес. През 2002 г. в него са били заети 27 %
от заетите в икономиката ни като над 99 % от заетите работят в частния сектор. Отрасълът участва със 7% в
износа и с 1,5 % във вноса на страната. Аграрното стопанство има значение за производството на хранителни
продукти и суровини за преработващата промишленост. То се разделя на растениевъдство и животновъдство.
Съотношението между видовете произведена продукция предопределя специализацията и структурата на
страната ни. Делът на произведената продукция от растениевъдството и от животновъдството е
приблизително еднакъв-47,2%:46,9%, разликата от 5,9 % са селскостопански производствени услуги.
В структурата на растениевъдството водещ подотрасъл е зърнопроизводството. Зърнените култури са
традиционни за България. Те осигуряват хляба на хората, суровини за ХВП и са основен източник на
суровини за производството на фураж за животните. През последните 60 г. площите им са намалели с 11
млн. da, но производството им е нарастнало с 1,5 млн.t. В страната са налице благоприятни агроекологични и
социално-икономически условия. Най-добри са обработваемите земи в районите на черноземите, сивите
горски почви, смолниците и канелените горски почви. Те обхващат територията на Дун.равн., ГТН и
Бургаската низина.
Зърнените култури се отличават с няколко специфични особености:
-те са едногодишни растения;
-в голяма зависимост са от природните условия;
-имат къс вегетационен период, особено пролетните култури;
-трайни са и транспортабилни;
-царевицата, соята и фасулът са окопни култури;
-същестуват повсеместно по територията на страната;
-имат висок процент на механизация при обработване на земята и при прибирането на реколтата;
-високодоходни и с висока степен на стоковост;
-зърнопроизводството е сезонна дейност, поради което средствата за производство се използват само
през активния земеделски сезон.
В зависимост от времето на засяване зърнените култури биват зимни (пшеница, ечемик) и пролетни
(царевица, соя, грах, леща). През 2003 г. зърнените култури заемат над 54 % от обработваемите земи в
България (1,7 млн. ha). Те осигуряват 28 % от продукцията на растениевъдството (2003 г.) и 16% от общата
продукция в аграрното стопанство.
Специализацията на зърненото производство се осъществява в зависимост от потребителското и
производственото предназначение на отделните култури. С най-голямо значение за нашата страна са
пшеницата, царевицата, ечемикът и ръжта. Недостигът на влага ще ограничи отглеждането на царевица само
на места, където съществуват поливни условия, а при липса на такива възможности тя ще бъде подменена с
култури като сорго и др.
За развитието и разпределението на зърнопроизводството силно влияние оказват природните и социално-
икономическите фактори.
В количествено и качествено отношение използването на земята е обусловено от географското
положение на страната, климата, релефа и надморската височина, водите, минералните ресурси, от
плодородието на почвите и др. Земята изпълнява специфични функции на средство за производство и
предмет на труда. Тя е пространствена база за осъществяване на аграрното производство от една страна, а от
друга-върху нея се въздейства с машини за обработване, за прибиране на реколтата и т.н. Земята има една
важна особеност-ограничена е по размер. Тази особеност е в две направления-ограничена в рамките на
страната и само при определени условия част от земята може да се използва за аграрно стопанство.
Ограничеността на земята като ресурс определя два основни типа на развитие на аграрното стопанство-
интензивен и екстензивен.
Зърнените култури дават високи добиви, когато се отглеждат на плодородни, богати на хумус почви.
Богатите на органични вещества черноземи на Дун.равн., алувиално-ливадните почви в ГТН и поречието на
реките са добра предпоставка за зърнопроизводството. Есенните и ранните пролетни дъждове улесняват
1
сеитбата. Валежите през май-юни осигуряват нормалното им развитие, вегетация, а високите летни
температури-тяхното узряване.
Отрицателно върху развитието на зърнените култури се отразяват студените безснежни зими, при които
понякога посевите измръзват. Засушаванията, които настъпват в края на юни и през юли, също се отразяват
твърде неблагоприятно върху вегетацията им.
Срещу тези отрицателни влияния се води борба чрез изкуствено напояване, снегозадържане, чрез
изграждане на полезащитни пояси в Добруджа, подбор на по-студено и сухоустойчиви семена, въвеждане на
модерна агротехника, съчетана с богат производствен опит.
Върху териториалната структура, а също така и върху средните добиви, силно влияние оказват
организацията на производството, характерът на собствеността на обработваемата земя, възможността за
осъществяване на агротехнически мероприятия (механизация, химизация и др.), квалификация на трудовите
ресурси. Съществено значение имат изградените научно-изследователски институти в Кнежа, Генерал
Тошево, Садово и др. В тях се разработват високодобивни и високодоходни зърнени култури.
Поземлените ресурси на България са 10,1 млн. ha, като обработваемата земя е 3,2 млн. ha.
Териториалната снабденост с обработваема земя е важен показател за регоналните различия в развитието
на аграрното стопанство. В ЮЗ част на страната е оформен обширен регион, който е слабо обезпечен с
обработваема земя. Количествената и качествената характеристика на земята оказват силно влияние вълху
стопанските субекти в аграрния сектор. Потребноттите от информация за поземлените участъци се
осигуряват в голяма степен от кадастъра на земята.
Технологичното развитие на аграрното стопанство в голяма степен се определя от природните фактори,
особено в икономики с по-ниска степен на развитие. Аграрното стопанство трябва да формира такава
технологична структура, която в максимална степен да се доближава до структурата на природния
потенциал.
Зависимостта на аграрното производство от пририодни фактори, спецефичните му особености,
отрицателните страни на свободния пазарен механизъм се “коригират” от намесата на държавата. В нашият
случай обаче по-голяма част от произвежданата аграрна продукция идва от частни стопани.
Зърнените култури се разделят на три основни вида: зърнено-хлебни (пшеница, ръж), зърнено-фуражни
(царевица, ечемик, овес, просо, сорго, лимец) и зърнено-бобови (фасул, грах, леща, соя, бакла).
Самостоятелна зърнена група е оризът.
Към първият вид зърнени култури се отнасят пшеницата и ръжта.
Главна зърнена култура е пшеницата, която има най-голямо значение в растениевъдството. Няма друго
растение, което да съдържа в семената си почти всички жизнено необходими за човека хранителни вещества.
В семената на пшеницата има най-много скорбяла, а също и белтъчини. От нея се приготвя хлябът, а
пшеничната слама се използва за фураж в животновъдството и като суровина за производството на целулоза
и хартия. Триците също се използват като фураж за животните. Пшеницата е зърнена култура, която вирее в
равни места, върху черноземни, карбонатни и алувиално-ливадни почви. Най-добри условия за отглеждане на
пшеница има в Добруджа и ГТН. По тази причина в СИ и ЮИ България се добиват 2/3 от пшеницата в
България. Добруджа е житницата на България с над 45 % от общото производство на пшеница у нас. Най-
разпространени са сортовете “Садово”, “Русалка” и “Кубрат”, които се селектират в институтите в Садово,
Чирпан и Генерал Тошево.
Пшеницата заема около 51 % от посевната площ на зърнените култури. Обработваемата площ, заета с
пшеницата за 2003 г. у нас възлиза на над 903 хил. ha, като най-много е в СИ район-около 32 %.
Производството u е намаляло повече от 50 % за периода 2002-2003 г. (от 4123 хил.t през 2002 г. на 2004 хил. t
през 2003 г.). Средните добиви също са намаляли. Сега в България се добиват средно по 2383 kg/ha.
В нашата страна се произвежда предимно мека зимна пшеница. Засята през есента, тя добре се вкоренява
през най-влажния период от годината, а растежът u завършва през първата половина на лятото и обикновено
не се засяга от летните засушавания, които настъпват по-късно. Издържа на краткотрайни студове до-15 oС.
За качеството на пшеницата се съди по съдържанието на глутен в нея. В българските сортове то все още е
ниско в сравнение със средното за света.
Преди години у нас, съвместно със специалисти от Унгария и Германия бе успешно селекциониран
хибрид между пшеница и ръж-тритикале. Той дава по-високи средни добиви и е по-непретенциозен към
почвено-климатичните условия. Единственият му недостатък е, че съдържанието на глутен в него е по-нисък
от този в пшеницата.
2
От традиционните сортове пшеница голамо е значението на сорта “Загория”, който се отглежда
предимно в Старозагорското поле.Той е висококачествена суровина за производството на тестени изделия.
Твърдата пшеница има по-добри хранителни качества от меката. Нейни главни сортове са “Чирпан 13” и
“Чирпан 132”.
Втората основна зърнено-хлебна култура е ръжта. По хранителност ръженият хляб отстъпва на
пшеничения, а ръжената слама се използва за рогозки и постелки. Ръжта е по-непретенциозна към
климатичните условия. Тя се развива в по-влажни места, с по-хладен климат, по планинските заравнености и
в котловини с по-бедни на хумус почви. Издържа на ниски температури-до –37 oС. Със силната си коренова
система и с бързия си разтеж ръжта унищожава плевелите, но не дава много високи добиви. Тя се засява в
райони, където добре виреят картофи и лен. Най-много ръж се отглежда по високопланинските полета на ЮЗ
България и посклоновете на И Родопи.
Към вторият вид зърнени култури (зърнено-фуражните) спадат царевицата, ечемика, овеса, просото,
соргото и др. Те се използват предмно като фураж в животновъдството и в по.малка степен като храна от
населението-царевично брашно, овесени ядки, пивоварен ечемик.
Царевицата е втората по значение зърнена култура. Тя се използва за храна и за фураж-основно нейната
зелена маса, когато се отглежда като втора култура. От царевицата се произвеждат около 2400 продукта, в т.
ч. 85 вида антибиотици, маргарин, 35 продукти на фармацевтичната промишленост, витамини В2 и В12, 14
ензима, хартия, целулоза, линолеум, царевична захар, олио, пеницилин, изолационни материали, гликоза,
спирт, нишесте и мн. др. продукти.
Царевицата заема над 27 % от обработваемата земя на зърнените култури. Обработваемата земя, заета с
царевица възлиза на над 488 хил. ha. С най-голям потенциал е СИ район, на който се падат над 53 %.
Производството на царевица за зърно е намаляло на 1161 хил. t, а средният добив с 66 % за една година. Тя е
топлолюбива, сухоустойчива и светлолюбива култура. Обича плодородни, богати на хумус почви, изложени
на много слънце и светлина. Засята през пролетта, вегетацията u започна при висока температура. Затова в
по-топлите райони на страната успешно се отглежда и като втора култура. Дава високи средни добиви при
изкуствено напояване. Отглежда се главно в Дун.равн. Над 3/4 от добивите се получават в С, Центр. и СИ
България. У нас се развиват високодобивни сортове “Конски зъб”, “Твърда”, “Мека”, “Лозен” и др. Голяма
част от царевицата се произвежда от хибридни семена, които дават по-високи средни добиви. Научното
обслужване се осигурява от Института по царевицата в Кнежа.
Ечемикът се използва в пивопроизводството и за фураж. Зърното му е богато на скорбяла и белтъчини.
Отглежда се главно в ЮИ България, а в Карнобат има Институт по ечемика. Производството му намалява
бързо. Само за периода 2002-2003 г. обработваемите площи с ечемик са намаляли с над 100 хил. ha, а
средните добиви с 62 %. Ечемикът има най-кратък вегетационен период и узрява преди настъпването на
засушаванията. По тази причина след прибирането му площите се засяват с втори култури. По-
разпространени сортове са “Хемус”, “Обзор”, “Оглон” и др.
Овесът е ценна фуражна култура. По витаминозно съдържание заема първо място сред концентрираните
фуражи и се използва за хранене на млади животни. Зърната на овеса са богати главно на скорбяла.
Белтъчини съдържа по-малко, а най-малко в тях има мазнини. За това пък съдържат много витамини и
минерални соли. Поради това, че се нуждае от повеча влага и по-ниски температури, се отглежда във
високопланинските котловини. Най-широко разпространен е сорт “Дунав”. Производството му все още е
малко. Най-много овес се сее в Родопската област до 1400-1500 m височина, в Предбалкана, котловините в З
и Ср. Ст. пл., в Същинска Средна гора. Производството на овес непрекъснато намалява-от 150 хил. t през
1939 г. на 47,3 хил. t през 2003 г.
Третият вид зърнени култури са зърнено-бобови и към тях се включват фасул, грах, леща, соя, бакла и др.
Те са разпространени главно в С България. Най-голямо значение имат производството на фасул и соя. По-
малко са площите заети с леща и бакла. Зърното на тези култури съдържа висок процент белтъчини, поради
което те са необходима съставка в храната на населението.
Фасулът изисква почви, богати на азот. Той е 1,5 пъти по-калоричен от пшеничения хляб и 3 пъти по-
калоричен от картофите. Богат е на белтъчини, близки до белтъчините на месото и може да замества месото в
храната на човека. Най-благоприятни условия за отглеждане на тази култура има в Добруджа и Лудогорието,
по-малко подходящи са условията в Ю България. Разпространени са сортовете “Добруджански-2”, “Търново-
13”, “вулкан” и “Бисер”, както ранозрейните високодобивни сортове “Русе-13”, “Русе-17” и “Добруджански-
3”. Производството им през последните няколко години намалява.
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
30 юни 2020 в 19:47 потребител на 41 години
17 дек 2018 в 01:43 студент на 35 години от Враца - ВТУ "Св. Св.Кирил и Методий", факулетет - Педагогически факултет, специалност - Български език и история, випуск 2019
11 юли 2017 в 14:23 в момента не учи на 42 години
09 сеп 2016 в 14:48 ученичка на 32 години
11 мар 2016 в 15:16 студентка на 52 години от Варна - ВСУ "Черноризец Храбър", факулетет - Стопански факултет, специалност - Счетоводство и контрол, випуск 2011
08 сеп 2015 в 16:37 ученик на 20 години от Раковски - ОУ "Христо Смирненски", випуск 2020
 
Подобни материали
 

Обща селкостопанска политика

25 яну 2008
·
382
·
9
·
899
·
132

Обща селскостопанска политика на ЕС Най-старата и сложна политика на ЕС е общата селскостопанска политика. Като цяло развитието на селското стопанство е успешно...
 

Зърнопроизводство

Материал № 1054511, от 17 дек 2013
Свален: 19 пъти
Прегледан: 34 пъти
Предмет: Селско стопанство
Тип: Урок
Брой страници: 4
Брой думи: 2,380
Брой символи: 14,827

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Зърнопроизводство"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала