Големина на текста:
Евлоги Станчев
1. Международни отношения 1919 – 1922 г. Създаване на Версайско-
Вашингтонската система от мирни договори.
Четиринадесетте точки на Уилсън.
Проект за всеобщ мир; 8 януари 1918 в специално послание до Конгреса на САЩ.
1. Мирни съглашения, сключени открито: дипломацията да работи искрено и публично.
2. Неограничена свобода на корабоплаването в мирно и военно време.
3. Премахване, доколкото е възможно, на всички стопански прегради и уреждане на
еднакви търговски условия за всички народи, които са за мира.
4. Намаление на въоръженията до крайност, съобразено с вътрешната безопасност
на всяка страна.
5. Свободно и справедливо уреждане на всички колониални въпроси.
6. Изтегляне на войските от всички руски земи и подпомагане на руския народ да се
устрои свободно без диктатура: да се гарантира добър прием на новата руска държава в
обществото на свободните народи под правителство, което руският народ избере
свободно.
7. Освобождаване и възстановяване на Белгия.
8. Възвръщане на Елзас и Лотарингия на Франция, понеже тези провинции
несправедливо са u били отнети в 1871 г.
9. Поправка на италианската граница в съответствие с националната
принадлежност на населението.
10. Предоставяне на народите в Австро-Унгария на възможност за автономно развитие.
11. Възстановяване на Румъния, Сърбия и Черна гора. На Сърбия да се даде свободен
излаз на море и отношенията между балканските държави да се определят приятелски
под влиянието на силите, като им се създадат условия за политическа и национална
независимост и териториална цялост.
12. Земите, населени с турци, да се ползват със суверенитет и сигурност, а на другите
народности в Османската империя да се осигури свобода.
13. Възстановяване на полската държава със свободен излаз на море.
14. Образуване на общество на народите (ОН) с цел да се дадат взаимни гаранции за
политическа независимост и териториална цялост, както на големите, така и на малките
народи.
Антантата и Русия. - Превратът, организиран от партията на болшевиките на 7
ноември 1917 г., излизането на Русия от войната, подписаният от нея с Германия,
Австро-Унгария, България и Турция договор в Брест-Литовск на 3 март 1918 г.,
неговото анулиране през ноември 1918 г., гражданската война в Русия и проблемът за
нейните граници с новите държави превръщат руския въпрос в един от основните
проблеми на международните отношения.
Френският министър на външните работи Пишон декларира на 26 декември 1918 г., че
целта на съюзниците от Антантата „е да изгонят от Русия духа на болшевизма“, а
на 26 март 1919 г. потвърждава: „Истинският мир ще стане възможен само тогава,
когато бъде разрешен руският въпрос и окончателно бъде потушена заразата,
разпространяваща се по Европа.“
Част I. Подготовка за мира.
Уилсън. Кариерата му представлява поредица от победи, но в нея има и тъмни
моменти, лични и политически пристъпи на депресия и внезапни и необясними
болести.
Американски пълномощници за мирната конференция – Удроу Уилсън, Едуард Хаус
(„моето алтер его”), Лансинг (държавен секретар), Таскър Блис – четвърти
1
Евлоги Станчев
пълномощник.
Хенри Уайт – последен избраник на президента.
Решението да се включи във войната срещу германците е мъчително за Уилсън.
Той работи за компромисен вариант между Антантата и Централните сили.
На мира, според Уилсън, САЩ трябвало да заемат позицията на арбитър.
Уилсън отново поставя на дневен ред доктрината „Мънроу” (1823) – против
колонизация.
Когато американски войници биват изпращани в Хаити, Никарагуа или
Доминиканската република, то е, за да се въведат ред и демокрация.
Не е ясно какво има предвид Уилсън, когато говори за „самоопределение”.
Какво прави една нация такава? Общото гражданство (САЩ) или общият етнос
(Ирландия)?
Споменава за „добре обоснован” национализъм? Що е то? Полският? Какво да се
каже за Украйна? Или за Словакия? Какво да се каже за подразделенията? Например за
украинските католици или за полските протестанти?
8 януари 1918 – Четиринадесет точки на Уилсън.
В сърцето на Уилсъновата визия е Обществото на народите, което да се грижи за
колективната сигурност. Визията на Уилсън е либерална и християнска.
Отношението на американците към европейците като цяло е сложно.
Посрещането на Уилсън в Париж е още по-триумфално и тълпите са още по-големи.
Първата световна война започва със серия от грешки и свършва с объркване. За
Антантата победата е неочаквана.
През лятото на 1918 г. Австро-Унгария вече видимо се сгромолясва, но Германия все
още изглежда силна.
Европейците не са съгласни да приемат 14-те точки, без никаква промяна. Французите
искат да са сигурни, че ще получат компенсация за щетите от германската инвазия.
Франция – да си върне Елзас и Лотарингия.
Англичаните – имат аспирации към определени германски колонии.
Италианците – настояват за част от Балканите.
Японците – за част от Китай.
Огромни щети за Франция от войната в цифри.
Искания на Клемансо. Жлъчен и остроумен оратор по време на Третата република.
1906 – става министър.
От всички велики сили условието за мир с Германия са най-важни за Франция.
Франция не само претърпява най-много щети, тя най-много има от какво да се
страхува.
Клемансо е убеден, че единственият път към сигурността на Франция е запазването на
военно-временния съюз.
Лойд Джордж (Великобритания) – по-забавен, но и по-неискрен и незаслужаващ
доверие (според Клемансо).
Клемансо е интелектуалец, а Лойд Джордж не. Клемансо е рационален, а Лойд Джордж
е интуитивен.
Всеки от Тримата големи на Мирната конференция донася по нещо от страната си на
масата за преговори: Уилсън – доброжелателството на САЩ и увереността, че
американският начин е най-добрият, както и най-неприятните подозрения, че
европейците може да не видят всичко от това; Клемансо – дълбокия френски
патриотизъм, облекчението от победата и вечните опасения от една възродена
Германия; Лойд Джордж – огромната мрежа от колонии и мощния британски флот.
Също като Наполеон Лойд Джордж притежава почти свръхестествената способност да
долавя какво мислят другите.
Лойд Джордж е и велик оратор. Докато Клемансо излага вижданията си с убийствена
2
Евлоги Станчев
яснота и сарказъм, а Уилсън чрез проповеди, внимателно подготвяните, но звучащи
съвсем спонтанно речи на Лойд Джордж са едновременно вълнуващи и остроумни,
вдъхновяващи и затрогващи.
Лойд Джордж е създаден за политиката. Той е и съвършен, макар и нетрадиционен
администратор.
Той е твърдо решен да наложи мира по своя начин.
Колониални проблеми за Великобритания – Индия, Египет, комуникациите...
400 официални лица британска конференция в Париж.
Канада се притеснява от война срещу САЩ; ЮАР – границите; Австралия.
Индия включена в Имперския военновременен кабинет заедно със
самоуправляващите се доминиони благодарение на участието си във войната. Но
нейната делегация не е на независима нация.
За англичаните присъствието в Париж на толкова много държавници от доминионите е
и благословия, и проклятие.
Бордън – предано отстоява в кабинета британската кауза по отношение на Гърция и
Албания.
Част II. Нов световен ред.
Оформя се Съветът на десетте, въпреки че повечето хора продължават да го наричат
Върховния съвет. По-малките съюзници и неутрални държави не са поканени, което е
показателно за намеренията да бъдат държани настрана.
Върховният съвет успява да избере секретар. Това е младши френски дипломат, за
когото се носят слухове, че е незаконен син на Клемансо.
Решава се официалните езици на документите да са френски и английски.
28 юни 1919 – договор с Германия във Версай.
Тогава Париж фактически се превръща в седалище на едно световно правителство.
„Ние сме обществото на народите” (Клемансо), „Ние сме държавата(Уилсън).
На Балканите – Сърбия се е обединила с Хърватия и Словения.
Спорна гранична зона между Русия и Полша (Лвов).
Изкушаващо е, но е и погрешно да се сравнява ситуацията през 1919 и 1945 г.
Сами по себе си икономическите отговорности са плашещи.
САЩ нямат превъзходството, с което разполагат след Втората световна война. Няма го
СССР.
Европа достига предвоенните нива на производство едва през 1925 г.
Русия.
Началото на 1918 – болшевиките сключват мир с Германия.
През лятото на 1918 г. западните страни изтеглят дипломатите си от Москва и до
началото на 1919 г. от града са си отишли и почти всички кореспонденти на
чуждестранни вестници.
Брест-Литовск.
За Клемансо действията на Ленин освобождават Антантата от задълженията към Русия.
В Бавария и Унгария властта е завзета от комунистически правителства.
Румъния завзема руската провинция Бесарабия, а Полша навлиза в Украйна, за да бъде
спрян болшевизмът.
Чърчил – държавен секретар на Великобритания.
Неяснота какво точно е болшевизмът. Според много хора, руските болшевики в
крайна сметка ще се укротят и ще станат буржоа.
16 януари – Лойд Джордж поставя пред Върховния съвет цялостния въпрос за Русия.
Болшевиките контролират Петроград и Москва.
Три възможности – да се унищожи руския болшевизъм; той да бъде изолиран от
външния свят; да се поканят руснаците, включително болшевиките, на среща с
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Международни отношения 1919-1922 г. и създаване на Версайско-Вашингтонската система от договори

Първа лекция по Съвременна обща история в Софийски университет...
Изпратен от:
Nikol Hristova
на 2013-12-16
Добавен в:
Лекции
по Нова и най-нова обща история
Статистика:
151 сваляния
виж още
 
 

Международни отношения 1919-1922 г. и създаване на Версайско-Вашингтонската система от договори

Материал № 1054203, от 16 дек 2013
Свален: 151 пъти
Прегледан: 189 пъти
Предмет: Нова и най-нова обща история, История
Тип: Лекция
Брой страници: 20
Брой думи: 7,541
Брой символи: 45,919

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Международни отношения 1919-1922 г. и създаване ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Катерина Пумпалова
преподава по Нова и най-нова обща история
в град София
с опит от  18 години
39

виж още преподаватели...
Последно видяха материала