Големина на текста:
РИМСКО ЧАСТНО ПРАВО (РЧП)
ВЪВЕДЕНИЕ
Право – това е съвкупност от норми, които които регулират отношенията в
дадена държава.
-ius privatum – частно право – урежда правните отношения м-у
отделни лица
-ius publicum – публично право - урежда правните отношения м-у
държавните институции и м-у държавните институции и гражданите.
Покупко-продажба – в Рим – консенсуален договор
I. Периодизация на историята на Рим или т.нар. история на
правото.
Периодите са 5:
1. VI – средата на III в. пр.хр. – архаичен (древен)
rex – цар
Последния римски цар – Арквиний Гордий, злоупотребил с властта си и
бил изгонен.
2. IV – I в. пр.хр. – предкласически – това е периодът, в който Рим се
развива като република.
-res – работа (дело)
-publica – публична (обществена)
-respublica – държава (букв: обществено дело)
-comitia – народно събрание
Характерно за период 2:
Само свободните мъже, свободни римски граждани са участвали в НС
на Рим.
Видове народни събрания (НС):
-comitia centuriata – в него участват всички мъже, годни да носят
оръжие. Това събрание избира висшите магистрати.
-senatus (от senaecs – старец) събрание на старейшините. По
време на републиката сенатът е съвещателен само одобрява
законопроектите.
-magistratus магистрати изборни длъжности с мандат 1 год.
Нямат право на преизбиране. Римските магистрати винаги са били
по двама, а след разрастване на държавата – четен брой. По време
на мандата си не са получавали заплащане.
Cursus honorum – стълбица на почетните длъжности
-quaestor квестор най-ниската длъжност отговарят за
финансите и имат следователски функции
1
-aedilis – едили – отговарят за градоустройството; пътищата;
организация на игри; надзирават пазарите; Имали са ограничена
юрисдикция на пазарите – уреждат взаимодействия при спорове при
пазарите.
-praetor – претор – съдебен магистрат в Рим, този, който е начело (от
praeo – вървя начело; предвождам).
Преторът не е съдия, не разрешава споровете, само назначава съдия
на спорещите. С развитието на Рим се разделя:
-praetor urbanus – урежда спорове само м-у римски граждани;
-praetor peregrinus – урежда спорове м-у чужденци и м-у чужденци и
римски граждани;
-consul – върховния магистрат в Рим. Имал върховна гражданска и
военна власт.
Преторите и консулите са висши магистрати. Било е възможно
преторът да замества консул. Консулът и преторът имат imperium
върховна гражданска и военна власт. В гражданската власт – издават
едикти (норми).
Във военно отношение – имат право да предвождат армията. Оттук
консулът, който води войската на поход се нарича imperator.
-има една извънредна магистраура в Рим dictator – когато и
двамата консули починат или когато държавата е в тежко положение.
Тогава се избира един човек, който получава всички права, но само
за 6мес.
-censor – длъжностно лице, което веднъж на 4-5 год.преброява
населението и описва имуществото му
3. V – III в. пр.хр. – патриции (поземлени аристократи) и плебеи (хора
от търговски и занаятчийски професии). /Заб: Някои не броят този
период и се смята, че реално периодите са 4/
При борбата м-у плебеите се създава tribunus – следи законите,
проектите и е имал право да наложи забрана (лат: veto - забранявам).
4. I IV в. принципатът класически период (classicus
образцов; класически)
classis – образец; пример за подражание; класа (като иконом.
прослойка)
Принципатът е бил един компромис, явил се в резултат на класовите
конфликти на различните прослойки. Повечето от републиканските
институции са били запазени формално, но са съсредоточени в ръцете
на един човек – принцепса. В този период магистратите и институциите
от времето на републиката продължават да съществуват. Най-изявен
принцепс е Октавиан Август (доведен син на Гай Юлий Цезар). Нарича
се princes – пръв от сенаторите, а самият той се нарича princeps inter
paris – пръв м-у равни. Управлението му се нарича principatus.
5. IV – VI в. – следкласически /посткласически/ период.
2
В него империята се разделя на западна и източна. Тогава Рим се
оформя като абсолютна монархия с централизирана власт. Римският
император се нарича dominus – господар (в частното право dominus се
превежда като собственик). Управлението му се нарича dominatus. Той
създава длъжности към императорската канцелария и назначава хора
на тези длъжности с-у заплащане.
ТЕМА: ЗНАЧЕНИЕ И ОСНОВНИ ЧЕРТИ НА РЧП
1.Значение – РЧП оказва силно влияние в-у законодателството
на обществата, основани на частната собственост.
2.Частно право и публично право – Римският юрист Улпиан
дава следните определения:
- ПУБЛИЧНО ПРАВО е това, което се отнася до положението на римската
държава.
- ЧАСТНО ПРАВО е това, което се отнася до ползата на отделните лица.
По – късно римските юристи отнасят към публичното право всички норми,
приети от държавата, които имат задължителна сила и не могат да се
променят чрез съглашения м-у частни лица.
Частното право защитава интересите на отделно лице при неговите
отношения с други лица.
Относно Римската държава – пълни права имат само свободните римски
граждани.
3.Принципи на римското право:
-консерватизъм – запазване на съществуващото положение;
избягване на промени
Римските юристи се стараят да покажат, че мнението им е близко до
това на техни предшественици. Уважават старото право. В римското
право липсва изрична отмяна на закон.
-прогресивност - римските юристи формулират нови принципи според
икономическото развитие на обществото. Преторът може да допълва
и изменя законите.
Основни черти на римското право – това са:
-неограничена, индивидуална частна собственост;
-договорът – развитието на икономиката води до подробно
разработване на различни видове договори и подробна
формулировка на правата и задълженията
common low – правна система;
Прецедентът в правото е случай (дело), по което е прието определено
решение и всички други такива случаи се решават като първия.
/Произлиза от praecedo – прецедент; вървя напред (букв. този, който се
случва за първи път).
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Римско частно право - лекции

Лекции по римско частно право в Бургаски Свободен университет, 1 курс...
Изпратен от:
Elisaveta Perchemlieva
на 2013-12-06
Добавен в:
Лекции
по Римско частно право
Статистика:
213 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Римско частно право

28 апр 2010
·
129
·
11
·
2,329
·
1

Лекции по римско частно право - лично ,семейно ,вещно , облигационно, наследствено...
 
Онлайн тестове по Римско частно право
Тест по Римско частно право - 2 част
тематичен тест по Римско частно право за Студенти от 1 курс
Тест по Римско частно право. Втора част, отговори с "да" или "не".
(Лесен)
30
339
1
07.10.2011
Тест по римско частно право
междинен тест по Римско частно право за Студенти от 1 курс
Тест за изпит по римско право за студенти от Варненския свободен университет. Почти всички въпроси са с два възможни отговора - да или не.
(Лесен)
60
135
1
13.09.2013
» виж всички онлайн тестове по римско частно право

Римско частно право - лекции

Материал № 1049553, от 06 дек 2013
Свален: 213 пъти
Прегледан: 192 пъти
Предмет: Римско частно право, Право
Тип: Лекция
Брой страници: 45
Брой думи: 11,933
Брой символи: 70,368

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Римско частно право - лекции"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения