Големина на текста:
1.Х-ка на СР - СР са огромни
територии (заемат 80-95% от територията на
страната). СР е община с гъстота на населението
под 150 човека на кв. м., с осн. иконом. отрасъл
аграрния и централно населено място под 30 000
жители. СР се различават от другите райони -
урбанизирани райони. Специфично за СР е, че
повечето от тях са изостанали
(необлагодетелствани). Проблемите в СР в Б-я
са множество - бедност, отпадане от
образование, ограничен достъп до
здравеопазване, етническа сегрегация,
ограничени възможности за развитие на бизнес,
проблеми на околната среда. Ниското качество
на живот е осн. фактор на СР - 1. доходът е
неравномерно разпределн в страната; 2.
степента на образованост е много ниска; 3.
качеството на здравната система е недобро. В
сравнение с др.’ сектори на икономиката
селското стопанство изостава в своето развитие.
В селата хората са не само заети с по-
неефективен труд, но и по-често остават без
работа. Икономиката в селата е белязана от
висока безработица, ниска ефективност и
моноотраслова структура. Структурата на
доходите в СР е в голяма степен основана на
натурално стопанство и социални трансфери.
Натуралното стопанство е буфер за ниските
доходи в селата. То обаче потиска
разнообразяването на заетостта и фокусира
хората върху прехраната и оцеляването, вместо
върху предприемачество или образование.
Развитието на СР изисква продължаване на
усилията за демократизация и децентрализация
на държавните институции. Историческо
развитие на СР в страната - в Б-я до 1-вата св.
война градовете са били типични аграрни
градове. По-късно картината се промения на
базата на бежанците. 75% от населението
живеят в селата, 90 % се занимават със
земеделие. Нямало е градове със силно иконом
въздействие. В Б-я няма капитализъм, развива се
по-бавно. Някои от градовете вече имат иконом.
мощ. Около града има различни производства,
започва да се появява разлика м/у селския и
урбанизирания район. Първия белег е културата,
манталитета на хората, тяхното иконом.
положение. До 9-ти септ. 4 града могат да се
нарекат урбанизирани - София, Варна, Пловдив,
Бургас. След 9-ти септ. започва
колективизацията и индусриализацията на Б-я.
Населението на градовете започва да нарастват
много бързо. Затова през 1965 г се приема „Указ
за временно ограничаване на приема на
жителите в града”, който е оттеглен през 1991 г.
по времето на президента Ж. Желев. Така в Б-я
вече са се сформирали селските и
урбанизационните раиони. След приемането на
устава за ограничаване приемането на
населението в градовете, населението в СР
нараства, но хората не могат да отидат в урбан.
райони., защото в урабн. райони има
свръхорганизация на работната ръка. .Така
докато в урбан. райони се откриват работни
места, няма кой да ги заеме. Започват да се
развиват две неща: 1. планов прием за приемане
на работници в градския транспорт,
строителството, заводите и др.; 2. планово
регулиране на доходите в СР. Появяват се
първите програми за подкерпа на СР, но към
районите който най-бавно се развиват.
Особености на изостанали СР - изостаналите
СР обхващат общини или гр. общини с
преобладаващ селски начин на живот и
специализация в развитието на селското и
горското стопанство. Тези общини се х-рат с
ниска степен на развитие на иконом.’ база,
поддържащата я техническа инфраструктура и
квалификация на работната сила и свързаните с
това социални последици, като високо равнище
на безработица, ниски доходи на населението и
обезлюдяване. Общините, в изостанали СР, се
определят въз основа на сл. критерии и
показатели: Най-големият град в общината да е
с население до 30 хил. жители; Гъстота на
населението под 75 на 100 от средната за
страната (брой жители на кв. км); Относителен
дял от територията, заета от земеделски или
горски територии, с повече от 20 на 100 над
средния за страната дял на земеделски
територии или с повече от 20 на 100 над средния
за страната дял на горски територии;
Относителен дял на заетите в селското и
горското стопанство от всички заети с повече от
20 на 100 над средното за страната; Приходи от
дейност на територията на общината на човек от
населението не повече от 30 на 100 от средното
равнище за страната за съответната година;
Средногодишно равнище на безработица с
повече от 50 на 100 над средното равнище за
страната за съответната година. Осн. х-ки на
планинските райони в Б-я - планинските
райони обхващат територия с надморска
височина над 700 м или под 600 м, но с
дълбочина на разчленение на релефа над 200 м
разлика между най-ниската и най-високата точка
на 1 кв. км, с гъстота на разчленение на релефа
над 2 км/кв. км и с наклон на терена над 12°.
Планински са общините, в които повече от 1/2
от землищата на населените места, включени в
тях, са планински райони. Планинските райони
обикновено са места, където климатът и
релефът възпрепятстват икономическото
развитие. Планинските райони в Б-я се х-рат с
множество проблеми, които водят до изолация
на планинските общини от процесите на
социално-икономическото развитие на
обществото. Приоритетите на тези общини
продължават да са в периферията на
европейската интеграция на страната. Липсата
1
на далновидна политика у нас несправедливо
обрича жителите на тези райони на лишения,
липса на алтернативи за равнопоставеност по
отношение на създаването на достойни условия
за работа и живот.
..................................................................................................................................
2. Осн. проблеми на СР. Икономическа
неравнопоставеност на хората в СР - доходи,
заетост, алтернативи - 3-ри основни проблеми:
1. неравнопоставено икономическо положение -
икономиката в селата е белязана от висока
безработица, ниска ефективност и
моноготраслова структура. Селскостоп. сектор е
с най-ниска ефективност на използвания труд.
Селскостоп.’ сектор е сред най-ниско платените,
а годишната заплата е с 30% по-ниска от
средната в страната. Структурата на доходите в
СР е в голяма степен основана на натурално
стопанство и социални трансфери. Средните
доходи на населението са по-ниски отколкото в
урбанизираните райони на Б-я. Затова хората в
СР са принудени да реализират допълнителни
доходи - от домашното стопанство, тези доходи
са по-виски, отколкото им се плаща на работа.
Голямата разлика в дохода се дължи на по-
ниската производителност. Намалява се
производството заради професионалната
подготовка. Образованите хора напускат селата,
за да си тарсят работа в градовете. Възниква
въпросът с професиналната подготовка, тъй като
има дейности в които е ключова и много важна.
Икономическото развитие на СР зависи в голяма
степен от селското стопанство и дейностите,
финансирани чрез държавния бюджет.
Разнообразяването на икономиката на малките
градове може да бъде ключ към възраждане на
СР и преодоляване на неравнопоставеното
развитие. Не само селското стопанство, но и
всички други отрасли могат да имат принос за
преодоляване на неравнопоставеността в
развитието на селските райони. Развитието на
СР изисква продължаване на усилията за
демократизация и децентрализация на
държавните институции; 2. безработицата - тя
е спътница на СР. През последните години се
наблюдава тенденцията към намаляване бр. на
заетите в селското стопанство за сметка на
заетите в промишлеността и обслужването. В
СР не се използват всички трудови ресурси. В
другите райони хората работят 200 дни.
годишно, а в СР - 40-50 дни. Стопанствата са
малки, има скрита безработица. Има такива
стопанства, на които се дължат спецификации,
основно в земеделието на горското стопанство;
3. липсата на алтернативи - в СР има ограничена
възможност за реализация и липса на
алтернативни доходи. Много хора се занимават с
допълнителна дайност. Възниква въпросът с
реализацията на продукцията. В урбан. райони
има повече алтернативи за работа. Различните
алтернативи имат повече възможности.
.....................................................................................................................................................
3. Ролята на аграрния сектор в селското
развитие - агр. сектор играе важна роля за
развитието на икономиките на СР. Аграрният
сектор включва селското и горското стопанство
и рибарството. Земеделието и горското
стопанство имат значителен принос към брутния
вътрешен продукт, износа и заетостта в
България. Земеделието е основен източник на
доходи и главна допирна точка между хората и
околната среда. От години единственият отрасъл
на българската икономиката, който формира
положително външнотърговско салдо е селското
стопанство. Използване на ресурсите в
земеделието - ролята на ресурси играят всички
природно дадени или придобити блага, с
помощта на които могат да се произвеждат
стоки и да се оказват услуги. Включени в
реалния земеделски производствен процес те се
превръщат в негови фактори. Земеделската
земя е осн. фактор на земеделското
производство. С нейна помощ се отглеждат
културните растения, защото тя може да ги
снабдява с вода, въздух и минерални вещества.
Следващия важен фактор на земеделското
производство е земеделският труд. Той е
съвкупността от духовните и физическите
усилия, които хората влагат в земеделския
производствен процес за извършването на
определени операции и дейности, с цел
получаването на земеделски продукти и услуги.
Третият фактор, без който земеделският произв.
процес не може да протече, е аграрният
капитал. Той участва в произв.’ процес под
формата на земеделски машини, технологично
оборудване, транспортни ср-ва,
инфраструктурни съоръжения и инвентар,
семена, торове, препарати и др. Докато земята и
трудът са природно дадени фактори на
земеделското производство, капиталът се
придобива. Той съществува в парична и
веществена форма. Изключит. важна ха-ка на
ресурсите в земеделието е по-ниската им
взаимозаменяемост и взаимодопълняемост в
сравнение с ресурсите, използвани в други
отрасли и дейности. Тези ресурси са с крайно
ниската мобилност, което в много случаи прави
възможно тяхното използване само или
предимно в земеделието. Водните ресурси на
страната като цяло са достатъчни за осигуряване
на нормалното водоснабдяване на градовете и
селата. Основните проблеми, отнасящи се до
2
качеството на водите, са свързани с нивата на
замърсяване на населените места и
земеделските стопанства, несъответстващи на
изискванията, липсата на съоръжения за
съхранение на оборски тор, липсата на
канализация в множество населени места и др.
Българското земеделие се х-ра с ниска
производителност и ефективност, в резултат на
няколко основни фактора: 1. Едностранчиво
развитие в производство на зърнени и
маслодайни култури, което е икономически
неефективно; 2. Непълно използване на
използваемите земеделски земи - близо 1/3 от
ИЗЗ на страната са неизползваеми или са много
слабо продуктивни; 3. Кризисно състояние на
интензивните сектори на отрасъла
(животновъдство, зеленчукопроизводство,
овощарство, лозарство и винарство) -
субсидирането на тези сектори и много слабо в
сравнение със зърненото производство; 4.
Непълното използване трудовите ресурси в
земеделието на страната, вследствие тежките
демографски и икономически проблеми на
българското село; 5. Лоша структура на
земеделския износ - изнасят се продукти с ниска
добавена стойност. Влияние на домашното
стопанство в развитието на СР - хората от
селата компенсират ниските си парични доходи
с високи натурални доходи от домашните
стопанства. Самозадоволяването от домашното
стопанство се е превърнало в неотменна
ценностна х-ка на националното развитие. В
домашното производство се разчитата на
ресурсите, с които разполага фамилията.
Влиянието на домашното стопанство в/у
развитието на СР бива и (+) и (-).(+) е, защото се
дава възможност да се реализират по-високи
доходи, използва се пълноценно земята, създава
заетост за пенсионерите, действа възпитателно.
(-) е, защото се свива пазара на аграрния
продукт. Домашното стопанство се развива с
отклонения (каквото можеш да вземещ - вземай)
- неефективно използването на ресурсите.
.....................................................................................................................................................................................
4
4. Проблеми на земеделското развитие -
картината на земеделския сектор в Б-я в
момента не изглежда розова. Ефективността на
сектора спада, производителността на труда е
доста под средната за страната, доходите - също.
Проблемите на земделското стопансво се
изразяват в това че: 1. Обработваемата земя е
силно раздробена; 2. Площта на земеделските
имоти продължава да намалява; 3.
Неправомерното ползване на земеделската
земя; 4. Неравномерното развитие на отделните
производства възпрепятства не само правилното
сеитбообръщение, води до изтощаването на
почвата и затруднява земеделските
производители при преодоляване на
проблемите, свързани с неблагоприятните
природни и климатични условия; 5. Силно
изразената дуалистична структура. Огромен
брой малки, полупазарни стопанства и малък на
брой, но големи производствени единици; 6.
Малко инвестиции в аграрния сектор; 7.
Неработещи и недоразвити пазарни структури и
механизми. Съществуващите пазарни
институции и пазари на производителите са
силно доминирани от търговци и прекупвачи,
което възпрепятства създаването на нормални
пазарни отношения в земеделското
производство; 8. Вносът като цяло на
земеделски и преработени продукти доминира
над износа на плодове, зеленчуци, месо и др; 9.
Ниска производителност в аграрния сектор,
резултат от ниската степен на механизация.. 10.
липса на квалифицирана работна ръка; 11. Лоши
условия на труд. Консолидация на
земеделските земи - консолидация=комасация.
Понятието „комасация” е влязло в употреба в
нашата страна още от началото на ХХ век. То се
прилага при уедряване на земеделските имоти
на отделния земеделски стопанин чрез
групиране. Комасацията у нас възприема като
преразпределение на поземлените имоти на
отделния собственик, с цел да се уедри
собствеността му, като по този начин се намали
раздробеността и маломерността на имотите.
Комасацията е мероприятие за групиране на
имоти, земеделски стопанства,
благоустрояване на землища и укрепване на
частната собственост върху земята.
Осъществява се от държавата, обикновено се
решава с референдум. Целта на провеждането на
комасацията е да се постигне увеличаване на
добивите от земята, респективно и на доходите
на стопанството, при съответно съкращаване на
разходите. Комасацията е подчинена на общата
цел за повишаване на печалбата.
Оптимизиранена земеделската ст-ра
насочено е към подобряване на икономическите
и социалните условия в селските райони.
Оптимизирането на земеделсйата ст-ра включва:
1. модернизация на материалните активи и
производствените фактори; 2. Инвестиции за
постигане на съответствие със стандартите на
Общностите; 3. Адаптиране на структурата на
стопанствата и подобряване на човешкия
капитал. 4. Развитие на земеделски методи,
целящи опазване на околната среда и
компенсиране на производителите в
планинските и други необлагодетелствани
райони за поддържане на земята в добро
състояние и спиране на обезлюдяването на тези
райони. 5. Обновяване и развитие на населените
места; 6. диверсификация в неземеделски
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Развитие на селксите райони - пищови

Лекции по развитие на селксите райони под формата на пищови...
Изпратен от:
VeLina Petrova
на 2013-12-04
Добавен в:
Пищови
по Регионално развитие
Статистика:
100 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
Разнообразяване към неземеделски дейности
добавена от toncheva_veselina 02.05.2019
1
7
 
Онлайн тестове по Регионално развитие
Регионална икономика
изходен тест по Регионално развитие за Студенти от 4 курс
Предназначен за студенти от НБУ, дистанционно обучение...
(Труден)
30
201
1
28.12.2011
Тест по регионална икономика
изпитен тест по Регионално развитие за Студенти от 1 курс
Изпитен тест по регионална икономика, ВУАРР - В. Търново (дистанционно обучение). Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Лесен)
10
120
1
31.05.2013
» виж всички онлайн тестове по регионално развитие

Развитие на селксите райони - пищови

Материал № 1048874, от 04 дек 2013
Свален: 100 пъти
Прегледан: 125 пъти
Предмет: Регионално развитие
Тип: Пищов
Брой страници: 16
Брой думи: 10,136
Брой символи: 67,163

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Развитие на селксите райони - пищови"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала