Големина на текста:
КОНСТИТУЦИОНЕН СЪД
Конституционния съд е висш държавен орган със специална компетентност, който не засиви
по никакъв начин от 3те власти. Извършва контрол за конституционо-съобразност. Има за цел
да гарантира правна система, основана на разпоредбите на конституцията. Всички членове на
КС имат депутатски имунитет.
Състав – 12 съдии : 1/3 – се избират на общо събрание на съдиите на върховния касационен и
върховния административен съд; ; 1/3 – се назначават от президента; , 1/3 – избират се от Нар.
събрание. Съдията трябва да е български гражданин, който не е осъждан и няма друго
гражданствол. Трябва да има поне 15 години юридически стаж и, разбира се, юридическо
образование. Трябва да притежава нравствени и професионални качества, просъщи на човек, с
толкова главна и отговорна позиция. Мандатът на съдията е 9 години, но съдът няма такъв.
Той е непрекъснато работещ орган, поддържащ принципа на ротацията постоянно. На всеки 3
години се обновява съдът с 1/3, сменят се 4 съдии, избрани чрез жребий.
Правомощия :
1. Снема имунитета на конституционните съдии, при извършено престъпление от общ х-р.
2. Дава задължителни тълкувания на конституцията.
3. Решава спорове за компетентност м/у президент, нар. събрание, мин. съвет, м/у местните
органи на самоуправление.
4. Произнася се по искане за установяване на противоконституционност. Обект на контрола тук
са всички актове на парламента и президента. Контролът на съда играе ролята на последващ
контрол, тоест актът трябва да е приет и влязъл в сила, да е част от правото на страната.
5. Произнася се за съответсвие на международните договори на България. Контролът е
ппредварителен, тоест действа преди одобряването на договора в парламента.
6. Произнася се по спорове за законност на избора на президент, народен представител,
вицепрезидент. Има срок от 15 дни от датата на изборите.
7. Произнася се за присъди.
Ред на дейност: съдът не може да се замосезира; субектите, които могат да го сезират са:
министерски съвет, президент, върховен касационен и административен съд, прокурор,
онбуцман (при нарушаване на гражданските права); 1/5 от депутатите или повече.
Производството се дели на 2 фази: 1. първо се произнася за допустимост на иска; 2. разглежда
делото по съществото му. Заседанията са закрити, страните по спора не вземат никакво участие.
Имат 2 месеца срок за произнасяне и решенията се приемат с абсолютно мнозинство, като
гласуването е тайно.
Актове: решения, определения и разпореждания. Приетите решения могат да се обнародват в
държавен вестник, 15 дни от приемането им и влизат в сила 3 дни след обнародване.
Задължителни и окончателни са за абсолютно всички граждани. Определенията се произнасят
за допустимост на иска, а разпорежданията представляват акт на председателя на съда, чрез
който извършват административно ръководство.
КОНСТИТУЦИЯ
Обществен и държавен закон, акт с най-голяма юридическа сила, която регулира общ.
отношения. Има 2 основни функции – статична и динамична. Статичната, оредставлява
съдържание на всички важни исторически завоевания за обществото. Динамичката, всъщност
значи, че Конституцията е основа на конситуционизма. Тя е основа за развитие на
законодателството, определя само принципите, които се доразвиват от обикновените закони.
Има определен режим за промяна и избиране. Може да се приеме само от Велико Народно
събрание, но има 2 режима за промяна:
- от Народното събрание – със съгласието на 3/4 от депутатите
- от Великото Народно събрание, при 4 случая – промяна на териотията на държавата, промяна
на устройстовото на управление на държавата, при ограничение на някои от правата на
гражданите (военно положение) или при промяна на самите закони за промяна на Конституция.
Видове конституции:
1.според държ. управление – републикнски, монархически
2.според държавното устройство – на унитарни държави, на федерации, на конфедерации
3.според промяна на К – гъвкави (промяна по установен закон) и твърди (промяна с много
сложен правен ред и определен законов орган) България е смесена м/у 2та вида.
4.според формата на самата К – обичайна ( сбор от правни обичаи и съдебни прецеденти)
и писана (представлява единен юридически акт)
МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ
Титуляр на изпълнителната власт. Има 2 важни характеристики: висш държавен орган е,
изпълнителен и разпоредителен и дейността, която извършва е въз основа в изпълнение на
законите. Няма точно определен мандат, счита се, че съвпада с този на НС, именно 4 години.
Образуване: съставя се ново правителство в следните случай: 1. при избора на ново НС,
старият кабинет подава оставка; 2. предсрочно прекратявне на мандата на МС, при гласуване
вот на недоверие, при приемане оставка на МС или при смърт на министър председател; 3.
когато МС не получи вод на недоверие, премиерът подава оставка.
Съставки на МС – 2 етапа – предварителен, парламентарен. При първия – президентът
предлага на най-голяма парл. група да избере кандидат за мин. председател, на него се връчва
т.н. проучвателен мандат, в срок на 7 дни кандидатът трябва да предаде лист на кабинета. Ако
мандата е неуспешен, процедурата се повтаря с 2рата най-голяма група. При отново неуспешен
президентът избира произволно група. Ако пак има неуспех, настъпва „парламентарна криза”.
НС се разпуска, насрочват се избори за ново и се назначава служебно правителство. При
парламентарния – НС първо гласува за министър председател.Избран е при 51% положителен
вот. След това се гласува за листата на мин. съвет. Тук вече се гласува с цялост. Ако
председателят е избран, но листата не е одобрена, мандатът се счита за неуспешно приключил.
Избраният министър председател полага клетва прес НС.
Правомощия на МС:
1. Сключва и утвърждава международни договори.
2. Отменя незаконосъобразни актове на министрите.
3. Длъжен е да информира НС за задълженията на държата пред ЕС.
4. Общо ръководство на въоръжени сили и държавна администрация.
5. Ръководи и осъществява вътрешна и външна държавна политика.
Актове:
Приема решения, издава постановления, разпореждания, наредби (актове, който целят
конкретизиране на норми на актове с по-висша юридическа сила), приема правилници
(подзаконови нормативни актове, които се издават с цел приложение на законите).
Министърът може да създава собствени актове.
Отговорност на МС: следните ф-ми: Колективна, солидарна отговорност на кабинета за
неговата дейност.; Отговорност на мин председателя за цялата политика на
правителството -> тези ф-ми се реализират чрез 2 осн, института: 1)Вот на недоверие –
гласува се по предложение на 1/5 от депутатите и се приема с абс. мнозинство; 2)-вот на
доверие –иска се от МС по конкретен повод или за цялостна политика. Отговорнист на
отделния министър за незадоволителната му дейност .Тя се носи пред МС и има за санкция
задължително подаване на оставка.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
07 фев 2021 в 14:09 потребител на 41 години
 
Подобни материали
 

Юридическа характеристика на конституцията

27 май 2010
·
49
·
5
·
1,445

Юридическа характеристика на Конституцията. Конституцията, освен че е юридически акт, е и акт с подчертана политическа характеристика. Конституцията притежава специфични юридически белези, които я разграничават от останалите правни актове...
 

Конституция, Конституционен съд и Министерски съвет

Материал № 1044004, от 23 ное 2013
Свален: 25 пъти
Прегледан: 37 пъти
Предмет: Конституционно право, Право
Тип: Пищов
Брой страници: 2
Брой думи: 891
Брой символи: 5,464

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Конституция, Конституционен съд и Министерски с ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала