Големина на текста:
4ТЕМА 1
ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ НА ДУХОВНОТО
ВЪЗРАЖДАНЕ. ДВИЖЕНИЕТО ЗА НОВОБЪЛГАРСКА
ПРОСВЕТА
КАТО ПРОБЛЕМ НА КУЛТУРНОТО РАЗВИТИЕ
1. Необходимост от светско образование.
Останали без своя държава и църква, лишени от възможности за преки контакти с
напредналите европейски страни, през ХV-ХVII в. българите са поставени в
изключително неблагоприятни условия от новите господари на Балканите. Спряно е
естественото развитие на българската култура, в която още през ХIV в. се долавят
предренесансови елементи.
Първите наченки на просвещенска идеология са свързани с родоначалника на
българската национална идея Паисий Хилендарски. Атонският монах съставя своята
"История славянобългарска" с убеждението, че знанието, събрано в нея, е способно да
промени съзнанието и историческата съдба на сънародниците му. Това по същество
просвещенско схващане намира израз в призива: "Четете и знайте, за да не бъдете
подигравани от други племена и народи." Паисий изтъква две причини за упадъка на
българското "книжовно умение" — "агарянското робство" и "гръцката архиерейска
власт". Позовавайки се на примера на сърбите, поданици на Хабсбургската империя, и на
русите, авторът на "История славянобългарска" свързва размаха на Просвещението с
държавния суверенитет, самостоятелната църковна йерархия, книгопечатането и
разрастването на училищната мрежа.
Друг радетел за светска просвета на роден език е епископ Софроний Врачански. Във
Видинския сборник, съставен от него през 1802 г., в раздела “Философские мудрости”,
той се обръща към сънародниците си с призив да отделят средства за “книжное мудрое
учение” на децата, т.е. за светско образование. Дългогодишната педагогическа и
проповедническа дейност на епископ Софроний е основана на убеждението му, че
"всички блага, всяка добродетел идва на човека от просветата." По подобие на
западноевропейските просветители Софроний среща своите читатели с произведенията и
историческите образи на видни представители на Античността, интересува се от някои
аспекти на възпитанието, призовава съвременниците си да изучават "децата си на мъдра
книжна наука".
В продължение на няколко века в българските земи функционират единствено
килийните училища, създавани при църкви и манастири. Средновековни по произхода и
характера си, килиите предлагат елементарна грамотност - изучаване на четене и писане
на църковнославянски език с помощта на богослужебната литература, скромни
практически знания и умения, осигурявани според възможностите на учителя - монах или
свещеник. Те са разпространени в цялата страна и към средата на ХVIII в. са повече от
сто. В големите манастири - Рилския, Троянския, Светогорските - се преподават и “по-
високи науки”, но това обучение също е предназначено за нуждите на църквата от
грамотни духовници. След 1792 г. в част от килийните училища на Западна България се
работи с т. нар. Марков буквар — учебна книга на църковнославянски език, съдържаща
частично адаптирани към детската аудитория текстове. В периода на Ранното възраждане
преобладаващата част от килийните училища са от типа манастирски или черковни. Те са
ръководени от грамотни монаси и свещеници и се помещават в манастирско помещение
(килия) или в пристройка към черковната сграда. Някои от по-големите манастири
организират килийни училища към метосите, поддържани от тях в по-големи селища от
българската етническа територия. Подходящи за обучение стаи осигурявят за нуждите на
своите килийни училища Бачковският манастир, църквата "Св. София" в Сливен, църквата
"Св. Троица" в Банско и др. През ХVІІІ в. килийни училища има към Рилския манастир,
както и към българските обители в Света гора — Хилендар и Зограф.
С напредването на възрожденските процеси възниква необходимост от нов тип
образование. Българските търговци, занаятчии, предприемачи усещат потребност от
светски знания, каквито килията по принцип не предлага. Така още в края на ХVIII и
началото на ХIХ в. започва обновяването на най-разпространеното в българските земи
училище. Наричано по традиция килийно, то постепенно включва в програмата си
преподаване на полезни знания по математика, география и други светски предмети, а
като даскали започват да се изявяват и някои грамотни занаятчии и търговци. С
преустройството на образованието се заема общината, подпомагана от по-богатите и
просветени българи. През втората половина на ХVІІІ и в началните десетилетия на ХІХ в.
относително широко разпространение получават частните килийни училища. Те са
организирани обикновено от някой грамотен занаятчия и се помещават в дома или в
работилницата му. В тях срещу заплащане децата на по-заможните родители получават
начална грамотност. Пак по това време се увеличава броят на общинските килийни
училища. Предимството на последните се изразява в предоставената от тях възможност за
разширяване кръга от включените в образователния процес деца. Част от по-богатите
български общини изграждат специални училищни сгради — Котел (1740, 1814), Елена
(1813, 1815), Шумен (1820, 1831), Самоков (1800, 1816), Копривщица (1822) и др. През
първите десетилетия на ХІХ век се откроява тенденцията за обогатяване съдържанието на
учебния процес в килийните училища. Според Румяна Радкова това обновление е
свързано с все по-откроимия стремеж към рационализиране на преподаваните знания, с
използването на преписи и преправки от Паисиевата история в учебния процес, с
елементарно аритметическо обучение и с включването в учебния процес на географски
знания.
Развитието на мрежата от килийни училища следва своеобразна логика. Този тип
училища бележат най-широко разпространение през първите десетилетия на ХІХ век.
След появата на новобългарското светско училище повечето общини загърбват килийното
образование. По данни на Минко Гечев (автор на специално изследване по проблема) в
периода 1856-1876 г. килийни училища се поддържат предимно в някои манастири и в
"изостанали в икономическо и културно отношение селища". Огромният брой от
килийните училища, свързани с този период, функционират най-вече в села и по-малки
градчета.
Килийните училища поддържат грамотността, укрепват православната традиция,
осигуряват в кадрово отношение църковния клир и учителското съсловие. Известно е, че
почти 13 % от личностите, принадлежащи към групата на предосвобожденската
интелигенция, са с килийно образование. Процентът на възпитаниците на килийните
училища сред учителите (за чието образование има сигурни данни) е по-голям — над 18
%. Но към 30-те години на ХІХ век "триумфът на килийните училища приключва" (Н.
Генчев). Постепенно, по силата на своята религиозна принадлежност и догматична
същност, те се превръщат в част от миналото на българското образование.
Допълнителен стимул за нарастващия обществен интерес към светското образование
създават ползотворните и все по-оживени контакти на българите с европейската култура
и образование и особено с гръцкото и сръбското просвещение. Започнали по-рано
приобщаването си към модерната буржоазна цивилизация, съседните народи, най-вече
гръцкия, изграждат система от светски училища в Османската империя, в които към края
на ХVIII и в началото на ХIХ в. постъпват младежи от различните български краища. Те
формират първата група образовани българи, на която се пада отговорната историческа
задача да създаде огнищата на светска просвета в нашите земи и да положи основите на
новобългарското образование.
2. Начало на просветното движение.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Културата през Възраждането

Останали без своя държава и църква, лишени от възможности за преки контакти с напредналите европейски страни, през XV-XVII в....
Изпратен от:
Dobrinka Valcheva
на 2013-11-20
Добавен в:
Лекции
по История на българската култура
Статистика:
300 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
Домашна!!! Помощ!!!!
добавена от svetlinka4 10.12.2015
1
18
 

Културата през Възраждането

Материал № 1042911, от 20 ное 2013
Свален: 300 пъти
Прегледан: 555 пъти
Предмет: История на българската култура
Тип: Лекция
Брой страници: 149
Брой думи: 48,041
Брой символи: 314,063

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Културата през Възраждането"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Цветозар Мръвков
преподава по История на българската култура
в град София
с опит от  6 години
138 16

Кристина Николова
преподава по История на българската култура
в град
с опит от  4 години
399 44

виж още преподаватели...
Последно видяха материала