Големина на текста:
ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ - „ДА СЕ ЗАВЪРНЕШ... "
ОБРАЗЪТ НА РОДНОТО - СКРИТ ВОПЪЛ НА ДУХА
Дебеляновата творба „Да се завърнеш...” е вътрешно огласена от скрития
вопъл на лирическия герой по скръбния образ на родното. Той е свиден спомен за
безвъзвратно отминалото време, което присъства като носталгия по роден дом и
близки. Органичната връзка на човешкото съзнание със света на родното е
неизповяданата тайна на сърцето, която е вътрешно емоционално ядро на
пожеланието за завръщане в споменната реалност на родното. Тя е извикана от
паметта, но и от душевната глъб на лирическия герой. Интимното послание на
скрития вопъл е пронизано от лиричното прискърбие на осъзната печална участ.
Лирическият герой е обречен на незавръщане, но сърцето пожелава досег до скъпия
спомен за родното. Извиква неговия образ в гаснещата от тиха скръб човешка душа,
„странстваща” сред залязващите отблясъци на скъпи спомени от миналото. Те
създават молитвено настроение за духа на лирическия герой, който изплаква
молбата си - скръбен вопъл на сърцето:
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне и тихи пазви
тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
„Ронят" се спомените. Носталгията по света на родното се задълбочава.
Проблясват мили образи, зримо е усещането за досег на съзнанието до съкровената
тайна на сърцето. Споменът за бащината къща оживява при раздялата с последните
припламващи светлини на отиващата си привечер. При „раздяла” с миговете на току
що преживяно настояще се „завръща”миналото. То е „смирено” и с всеки изминал
ден се отдалечава от мигновението на болката. Превръща се в постоянно усещане за
тъга. Споменът за родното е изтъкан от настроения, акварелни полутонове на чувст-
вата, приглушен стон и неясен смътен говор. Той е „тих пристан” за духа.
Деликатен е стихът на Дебелянов, извикал импресията на спомена, изваял сред
скръбния „вечерен” декор от настроения образа на бащината къща - единствен
„материален” знак сред поетичните видения на духа. Скръбта е ласкава и нежна, а
припадащата нощ - съкровено интимна с усетите на родното. Вечерният здрач се
стеле, споменът става плътен и осезаем. Докосва съзнанието и лирическият герой
„потъва”сред ласкавото прискърбие на родната нощ. Тя е единствената символна
среда за „реален” досег със сенките на миналото, Когато мракът отнема болката,
пречиства тъгата, лекува от скръб душата.
Тъмният здрач на нощта е място за среща със света на родното, приласкал
„скръбни и нещастни”. И душата притихва сред светлата скръб на неизплакания
вопъл на сърцето. Смирена и пречистена е тъгата на изповедните слова:
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха –
1
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.
Споменът „разговаря” с „отхвърлената” като тежко бреме просветлена скръб
на сърцето. В този странен ,,договор”между минало и настояще лирическото
съзнание на Дебеляновия герой заема средищно място. То е раздвоено между
спомена и реалността. Лирическият герой присъства като наблюдател, но и като
участник в „изповедите” на минало и настояще. Изживява скръбните настроения на
печално „странстващата” душа в света на спомена и на „безутешните дни” от
настоящия миг - живот. Радостта е „плаха”. Лирическият герой долавя „плахите” й
„стъпки” в тишината. Те отекват сред тихото прискърбие на сърцето, което не
вярва в реалността на събудения спомен. Чужда е радостта за сърцето на печалния
странник. Отчужден и дистанциран от образа на родното, лирическият герой се
любува на спомена. Той е чакан и желан „гостенин”-„радост плаха” - за сърцето,
готово да се потопи в нереалността на миналото, да преживее миражната среща с
родното. Затова и образът на „бащината къща”се отдалечава от споменната
реалност на действието, акварелно избледняват лиричните й очертания в
художественото пространство. Образът на „бащината къща”е заменен с „двора”—
нова художествена среда за разгръщане на поетичното действие. Нов спомен е
припламнал и нов образ се появява. В „двора” с „плахи стъпки” пристъпва ми-
налото. Светът на родното е огласен от преживяната тиха радост, която е синоним
на скрит вопъл, на неизповядана тъга и скръб. Контрастът е лирично филтриран от
носталгичното настроение. То внушава усещането за ласка и нежно прискърбие
„Черната"умора отстъпва пред „радостта плаха” на цялостния, вътрешно озарен
от спомена, духовен свят на лирическия герой. Чезнат „безутешните дни”сред
черно-бялата сянка на миналото, извикано в съзнанието, спомняно от сърцето и
преживяно от духа.
Образът на родното е изваян от духовна светлина. В неговото художествено
пространство „пристъпва” стръвната душа на лирическия герой. Той наблюдава
отстрани своето „завръщане” в „бащината къща”. Участва в действието
дистанцирано, изживява тихата радост от срещата с миналото, одухотворено от
чакания и желан образ на майката. Той е нереален, но носи усещане за интимен
досег до родното. Поетичното настроение с акварелна изящност очертава сред
тъмния декор на припадащата нощ вече пожеланата, извикана от спомена, среща
между майка и син:
Да те пресрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо...
Глаголната форма: „Да те пресрещне... ”, носи съкровената сила на изповядано
скръбно желание, таено в сърцето на лирическия герой. Повелята на вопъла звучи
като молитвен стон, в който поетичните фрагменти: „на прага”, „на безсилно
рамо”, „в нейната усмивка блага”, превръщат в духовна реалност майчиното
2
присъствие. То е най-същностният израз на родното. Духът е смирен пред
вътрешното озарение на мисълта. Поетичното видение обгръща съзнанието.
Отронват се изповедните слова на „радост плаха" във вечерната тишина: „мамо,
мамо... ” Те са колкото реални, толкова и вътрешно пожелани - сякаш споменни.
Имат силата да превръщат „видяното”от духовните сетива в зрима реалност,
разгърната като образ на родното в душата. Мисълта търси духовния обем на
миналото. Споменът е предметно „очертан”от „стаята позната”. От нейната
художествена дълбина струи смиреният уют на стаена тъга, която изпълва с
минорно настроение вътрешния обем на образа. Той е въплъщение на съкровеното,
личното и интимното.
Лирическият герой следва миражните видения на съзнанието. Запазва се
дистанцията между реалност и лирически спомен, оживял от прискърбието на духа.
Третоличната форма на миналото причастие „влязъл” изразява дистанцията на
лирическия герой от спомена за отминал щастлив миг от човешкия живот. Срещата
с родното е „влизане" в света на споменната реалност, „потъване в духовната
радост на миналото. Но усещането за дистанция остава и отчуждението е реално
болезнено и дълбоко ранимо. Сякаш лирическият герой „влиза” в тайната обител на
душата си. Вълнението е потиснато, макар и разтърсващо:
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
Смирение обгръща духа. Светлина струи от извикания образ на родното.
Изповедният шепот: „мамо, мамо... ”, е „гласът” на неизплаканата тъга по света на
родното. Неговият образ е в душата. „Завърнал” се е. Поетичният взор е обърнат
навътре към духовните дълбини на мисълта. Лирическият герой се среща в
обетования свят на душата си с образа на родното, Който приема лика на „старата
икона”. Дълбоко вглъбен в спомена, духът е „впил морен поглед” в съкровената
тайна на човешкото съзнание. Тя е свята! Никога неизплакана и неизповядана
докрай, скръбта по родното, по„старата икона"е скрит вопъл на страдащата душа.
Единствен свидетел е поетичната тъга на съзнанието. Лирическият герой изплаква
съкровената тайна на сърцето си, която е скръбна участ на печалния „странник”:
А з дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина...
Видяное бъдещето, изстрадано е миналото. Остава скръбното настояще,
изповядано от вопъла на душата:
О, скрити вопли на печален странник, напразно спомнил майка и родина!
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Димчо Дебелянов - "Да се завърнеш... ". Образът на родното - скрит вопъл на духа.

Дебеляновата творба "Да се завърнеш..." е вътрешно огласена от скрития вопъл на лирическия герой по скръбния образ на родното...
Изпратен от:
Даниел Петровалиев
на 2013-11-14
Добавен в:
Есета
по Литература
Статистика:
20 сваляния
виж още
Материалът се намира в следните категории:
Есета по Литература за Неучащи несваляни с 3 страници Други от Ученици
 
Домашни по темата на материала
Извадете само символите от творбата на Димчо Дебелянов "Да се завърнеш в бащината къща"
добавена от sakata2000 13.10.2014
0
7
Подобни материали
 

Споменът - радост и мъка

13 яну 2008
·
281
·
2
·
179
·
2

Какво е спомена?Споменът е онова нахлуващо чувство,което е вродено във всеки един от нас.Чувство,което неможеш и няма,как да избегнеш.Това е завръщане в миналото,припомняне на желаното.Този спомен носи,както радост,така и мъка...
 

Есе за спомените

18 дек 2006
·
1,221
·
3
·
232
·
120
·
4

Какво е спомен? Споменът е онова нахлуващо чувство,което е вродено във всеки един от нас.
 

Споменът е съдържанието на живота

10 май 2008
·
77
·
2
·
366

Спомените са едниственето нещо което ни оставя времето ......
 

Мигът – граница и вечност

02 дек 2007
·
62
·
2
·
600
·
37

Времето се дели на минало, настояще и бъдеще. Миналото е историята, бъдещето е това, което ще се случи, но какво е настоящето?
 

Главният герой в Софокловата трагедия „Едип цар”

05 дек 2008
·
105
·
3
·
447
·
243

Главният герой в Софокловата трагедия „Едип цар” е Едип, цар на Тива...
1 2 3 4 5 » 8
 
Онлайн тестове по Литература
Тест по БЕЛ, входно ниво за 12-ти клас
входен тест по Литература за Ученици от 12 клас
Тестът е подходящ за проверка на входно ниво на ученици от 12-ти клас. Съдържа 41 въпроса от затворен тип, изготвени по модела на матурата. Предназначен е за два учебни часа. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Лесен)
32
8
1
15 мин
12.08.2019
Н.В. Гогол - "Шинел"
тематичен тест по Литература за Ученици от 10 клас
Тестът е върху произведението на Гогол "Шинел" и е за проверка на знанията на учениците. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(За отличници)
12
1
1
16.10.2019
» виж всички онлайн тестове по литература

Димчо Дебелянов - "Да се завърнеш... ". Образът на родното - скрит вопъл на духа.

Материал № 1039783, от 14 ное 2013
Свален: 20 пъти
Прегледан: 59 пъти
Предмет: Литература
Тип: Есе
Брой страници: 3
Брой думи: 1,043
Брой символи: 6,389

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Димчо Дебелянов - "Да се завърнеш... ". Образът ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Лиляна Георгиева
преподава по Литература
в град София
с опит от  39 години
47

Цветомира Вергова
преподава по Литература
в град Асеновград
с опит от  2 години
20

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения