Големина на текста:
ШУМЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ
„ЕПИСКОП КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ”
К У Р С О В А Р А Б О Т А
по
Римска пътна мрежа в Тракия
на тема:
Римска пътна мрежа
Изготвил: Проверил:
Стефан Андонов гл. ас. Д. Петров
Специалност: Археология ІV курс
Фак. № 127
ГРАД ШУМЕН
2013 г.
Кой е най-забележителният римски паметник на културата? Може би ще кажете,
че това е Колизеумът, чиито останки могат да се видят в днешен Рим. Но ако говорим
за римските строежи, които са оцелели най-дълго и които са от историческо значение,
това са пътищата.
В днешно време пътните артерии обикновено се приемат за нещо дадено,
подразбиращо се и сякаш съществуващо от самото начало на историята. Дотолкова сме
свикнали с наличието им, че рядко оценяваме ключовата роля, която играят в
съвременния живот. Но пътищата са имали още по-решаващо значение в древността,
когато се оформят първите големи антични цивилизации. Проследявайки победния
марш на римските легиони, анализирайки масовото разпространение на общите
културни норми и ценности, дипломатическите контакти между различните
цивилизации, войните които те водят помежду си, или изучавайки друг много важен
фактор за универсализирането на Европа и изпълването на това понятие с днешното му
съдържание – християнството, колко ли пъти сме се замисляли, дали и доколко всички
тези неща биха били възможни без развитието на удобна и сигурна транспортна мрежа?
Най-великите строители на пътища в античния свят били римляните, напълно
съзнаващи военните, икономически, административни и геополитически предимства на
добрата пътна мрежа. По римските главни пътища са преминавали не само стоки и
войски. Специалистът по епиграфика Ромоло Стачоли казва, че чрез тях „били
разпространявани различни идеи, влияния в изкуството и философски и религиозни
доктрини“, включително и ученията на християнството.
За римляните пътищата били важни още преди да започнат да строят нови
пътища. Градът възникнал там, където няколко древни пътя се срещали при
единствения брод в долното течение на река Тибър. Още преди да се зароди Римската
империя на територията й съществували множество добре утъпкани черни пътища.
Може би по тях животните били водени на паша. Но те не били много удобни, защото
през сухия сезон били прашни, а през дъждовния - кални. Римляните често изграждали
пътищата си точно върху тях. Те черпели опита си главно от етруските – особено по
отношение технологията за производството на цимент и павирането на улици – въпреки
че заимствали и от уменията на гърците (за зидарията), критската цивилизация,
каргатенците (за структурата на паважа), финикийците и египтяните (за проучването на
терена). Бетонът, получаван от цимент бил голямо техническо постижение, направило
възможно много от римските пробиви в строителството.
Римските пътища били внимателно проектирани и били устойчиви, практични и
красиви. В най-добрите случаи те свързвали началната и крайната точка по възможно
най-краткия маршрут, което обяснява защо много от тях се състоят от дълги прави
отсечки. Често обаче се налагало да следват естествените очертания на терена. В
хълмистите и планинските райони, където било възможно, римските инженери
изграждали пътищата по средата на склоновете откъм слънчевата им страна. Това
спестявало на пътниците неудобствата, породени от лошите климатични условия.
Как римляните строели пътищата си? Те използвали различни методи, но ето
някои основни неща, открити при археологическите разкопки.
Първо било определяно откъде ще минава пътят. Това било работа на
тогавашните земемери. После идвала трудоемката задача на копаенето, която била
извършвана от войници, работници или роби. Били изкопавани два успоредни рова.
Минималното разстояние между тях било около 2,5 метра, но обикновено то било 4
метра, а на завоите дори повече. Завършеният път можел да достигне 10 метра
широчина заедно с тротоара от двете страни. Пръстта между двата рова била
отстранявана и така се образувала голяма вдлъбнатина. След като се достигнела твърда
основа, празнината се запълвала с три или четири слоя различни материали. Първият
слой можел да се състои от големи камъни или едър чакъл. Следващият бил от малки
камъчета или плоски камъни, може би смесени с бетон. Отгоре се слагал трамбован
чакъл или натрошени камъни.
Някои римски пътища били покривани само с чакъл. Но онези, които
предизвиквали възхищение у хората в древността, били павираните пътища. Най-
горният им слой се състоял от големи каменни плочи, обикновено изсичани от скали,
които можели да се намерят наблизо. Тези пътища били леко изпъкнали по средата, за
да може дъждовната вода да се оттича към канавките от двете им страни. Този метод е
допринесъл за тяхната издръжливост, поради което някои от тях са оцелели и до наши
дни.
Византийският историк Прокопий нарекъл Апиевия път „невероятен“ около
деветстотин години след построяването му. Относно каменните му плочи той писал:
„Независимо от времето, което е изминало, и многото коли, които са минавали по тях
всеки ден, изгледът им не се е променил ни най-малко и те са все така гладки.“
Как пътищата преодолявали естествени препятствия, като реки например? Един
от начините бил да се изградят мостове, някои от които съществуват и до днес,
свидетелствайки за забележителните строителни умения на древните римляни.
Тунелите в римската пътна мрежа не са толкова известни, но построяването им било
още по-голямо предизвикателство предвид техническите възможности по онова време.
В един справочник се казва: „Инженерството в Рим ... постигнало успех, който векове
наред нямал равен на себе си.“ Пример за това е тунелът при прохода Фурло, който бил

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Римска пътна мрежа в Тракия

В днешно време пътните артерии обикновено се приемат за нещо дадено, подразбиращо се и сякаш съществуващо от самото начало на историята. Дотолкова сме свикнали с наличието им, че рядко оценяваме ключовата роля, която играят в съвременния живот...
Изпратен от:
didka6umen
на 2013-11-05
Добавен в:
Курсови работи
по Археология
Статистика:
53 сваляния
виж още
 
 

Римска пътна мрежа в Тракия

Материал № 1035665, от 05 ное 2013
Свален: 53 пъти
Прегледан: 58 пъти
Предмет: Археология
Тип: Курсова работа
Брой страници: 14
Брой думи: 3,430
Брой символи: 20,403

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Римска пътна мрежа в Тракия"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала