Големина на текста:
Правоспособност
Правоспособност – това е възможността на едно лице да бъде
носител на права и задължения. Тя се определя и като
абстрактно качество на лице да бъде субект на юридически
права и задължения, съществуващи по силата на обективното
право. Всеки субект на правото става правоспособен
непосредствено след своето раждане до своята смърт, без да
подлежи на доказване.
В различните етапи на историята и еволюцията на правото и
обществото правоспособността е била разглеждана по
различни начини. Тя зависела от обществено-икономическото и
политическото устройство на дадено общество, от правната
система, тъй като не всички лица са били еднакво
правоспособни.
През определени периоди от историята имало личности,
които изобщо нямали правоспособност. Това се среща при
робовладелския строй. Робите били третирани като обект, а не
като субект на правото. Правоспособността била качество,
притежавано от икономическо господстващото съсловие,
притежаващо своите привилегии на свободни граждани –
робовладелци.
В робовладелското право правоспособността е била
предопределяна от следните предпоставки:
От положението на човека като член на обществото.
От положението му като член на семейството или рода.
От положението му като член на държавата.
По този начин е разгледан този въпрос в римското право, което
се явява характерен тип на робовладелското. Там
правоспособността е във връзка с тези три статуса, а именно
status libertatis, status familiae, status civitatis. Тези
предпоставки се срещат още като икономически, политически,
духовни.
Напълно неправоспособни били робите, поради липса на status
libertatis. Те нямали право да сключват договори, нито да
завещават.
Въпросът за правоспособността, който бил разрешаван по
причини от социален характер и главно зависел от
господстващия обществен строй, се среща както в
робовладелското, така и в дофеодалното и феодалното право.
Следователно принадлежността към едно или друго съсловие
е било от решаващо значение доколкото субектът на правото
ще има пълна или ограничена правоспособност.
В периода между VII Х в., който се определя като
дофеодален, в България е имало още известен брой роби.
Правоспособността е била признавана само на свободните
хора, тези, които притежавали status libertatis. Все още робът
бил третиран като вещ, не като личност, не е бил считан за
носител на каквито и да е права. Доказателство ни дава
Земеделският закон, в който се споменава за роби и за
жестоките наказания, на които били подлагани. Византийските
автори Прокопий Кесарийски и Псевдомаврий ни дават
сведения, че славяните не задържали пленници в робство до
края на живота им. Според Закона за съдене на людете (ЗСЛ) на
пленниците била давана възможността да се откупуват или да
отработват свободата си. Текстът на чл. 19 на ЗСЛ гласи:
„Който от странници купи пленник с всичкото му съоръжение, а
той има цената, която е дадена за него, като я даде за себе си,
да си иде свободен. Ако ли няма, да има изкуп от своя
възмездник, докато се отработи. Колкото до неговата цена,
наречена отплата, тя се определя пред свидетели за всяка
година по 3 стъленза и така като привърши, така да се пусне
свободен.”
През епохата на феодализма робът бил заместен от
зависимия селянин.При наличието на частна собственост и
зависимо население, правоспособността се определяла от
статуса на дадено лице. Този въпрос отново се свързва с
господстващия обществен строй, с икономическото и
класовото неравенство, с характера на държавно устройство.
Напълно правоспсобни били само феодалите, а селячеството
имало ограничена правоспособност. Изключение правели само
малък брой „свободни селяни”. Феодалът е могъл
безпрепятствено да търгува, да купува земя, да наследява и
пр., докато един парик или отрок е могъл само при определени
обстоятелства да купува и продава земя, да получава в
наследство, да изнася селскостопански продукти за продан, да
се явява в съда и пр. Правните му действия са били
ограничавани от редица наредби и пречки. Сведения във
византийското право съобщават, че когато парикът не е
оставял низходящи наследници, след неговата смърт имотът
му се наследявал от феодала. Според тези основания може да
се приеме, че в средновековна България се е действало по
същия начин, следвайки примера на византийската
държавноправна уредба. Зависимите селяни обаче не са били
третирани както робите. Докато те са били считани като обект, а
не субект на правото, то париците и отроците са имали
известна правоспособност, която е била значително
ограничена. Безимотният пък, който нямал никакво имущество,
не е могъл да търси защита от владетелския съд.
В средновековна България са съществували ограничения в
правоспособността във връзка със семейството и със
задругата, наличието на силна родителска власт в семейството
и на силна власт в задругарския съвет.
Семейното положение в средновековна България било
подобно на римското status familiae, но трябва да се вземе
предвид разликата между римската фамилия и българското
семейство, тъй като римската фамилия била съвкупност от
всички лица, роби и вещи подвластни на един pater familias,
глава на фамилията, а индивидуалното семейство в България –
баща, майка, техните низходящи и осиновени. По силата на
родителската власт, под която се намирали децата,
правоспособността им била значително ограничавана. В
Еклогата са посочени т.нар. „подвластию сущии” – това са
синовете, които зависят от волята на своя баща. Както се
отбелязва в Еклогата титул пети, гл.1 , те нямали право да
правят завещания. Синовете са били „подвластию сущии” чак
до оженването си, независимо на каква възраст са били. Пълна
правоспособност добивали когато станели глави на семейство,
спадайки вече към категорията на т.нар. „самостояжанный
жити”. Оскъдни са данните за юридическото положение на
жената в семейството. Вероятно тя е имала същите
ограничения, които имали другите членове на семейството.
Ограниченията в правоспособността на съпругата траели обаче
през целия период на брака. Следователно полът и
положението на личността в индивидуалното семейство
оказвали влияние върху обхвата на притежаваната
правоспособност.
Ограничения изпитвали и членовете на задругата. Тя била
специфичен институт на южнославянското право и по
съдържанието си не се покривала нито с римската фамилия,
нито със семейството. Правоспособността на членовете на
задругата била ограничена, те били носители на права и
задължения в качеството си на членове на задругата. Всички
задругари заедно били носители на имуществени права,
придобивани от отделни нейни членове. Главата на задругата –

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
21 ное 2018 в 09:33 студент на 35 години от Разград - Стопанска Академия " Д А " Ценов, специалност - Финанси, випуск 2020
23 ное 2017 в 09:18 студент на 34 години от Свищов - Стопанска академия "Д. А.Ценов", факулетет - Факултет финанси, специалност - Финансов мениджмънт, випуск 2014
23 ное 2017 в 09:01 в момента не учи на 43 години от Бургас
23 окт 2017 в 20:37 студент на 35 години от Стара Загора - Тракийски университет, факулетет - Педагогически факултет, специалност - Социална педагогика, випуск 2020
06 апр 2017 в 02:18 студент на 23 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Юридически факултет, специалност - Право, випуск 2015
07 ное 2016 в 18:43 студент на 38 години от Благоевград - Югозападен университет "Неофит Рилски", факулетет - Правно- исторически факултет, специалност - Публична администрация, випуск 2014
18 окт 2016 в 13:44 родител на 35 години
30 юни 2016 в 14:02 студентка на 31 години от София - Академия на МВР, факулетет - Факултет сигурност, специалност - Защита на националната сигурност, випуск 2012
12 юни 2016 в 14:45 студент на 30 години от Благоевград - Югозападен университет "Неофит Рилски", факулетет - Правно- исторически факултет, специалност - Публична администрация, випуск 2016
23 юни 2015 в 19:00 потребител на 31 години
 
 

Правоспособност и дееспособност

Материал № 1035443, от 04 ное 2013
Свален: 18 пъти
Прегледан: 33 пъти
Предмет: История на държавата и правото, Право
Тип: Курсова работа
Брой страници: 10
Брой думи: 2,886
Брой символи: 17,626

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Правоспособност и дееспособност"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Кристина Николова
преподава по История на държавата и правото
в град
с опит от  4 години
395 43

виж още преподаватели...
Последно видяха материала