Големина на текста:
Иван Юриев Иванов
уч. от XI клас №8
Пътуващият човек в “Бай Ганьо”
След продължителния период на изолация от външния свят и
изостаналост спрямо европейските тенденции по време на вековното чуждо
владичество, младата българска култура след Освобождението се развива
динамично и многопосочно. Тя се лута и често пъти мъчително раздвоява
меж-ду патриархалното и модерното, меж-ду своето и чуждото, между
националното и общоевропейското, между самобитното и универсалното.
Следосвобожденският българин трябва да съхрани изконните ценности на
древната си култура и без да губи своята идентичност, да се впише в
европейските тенденции. Сложна и отговорна роля в осъществяването на
тази мисия имат българските интелектуалци. От техните среди се излъчва
литературният кръг „Мисъл", чиито идеолози д-р Кръстев и Пенчо
Славейков издигат най-настойчиво призива за „европеизация на
българската култура". В пряка връзка с техните възгледи са творбите на
Алеко Константинов „Бай Ганьо" и „До Чикаго и назад".
В текстовете на Щастливеца като водещ и структуроопределящ
елемент се откроява типичният още за литературата на
западноевропейския Рене-санс мотив за пътуването и пътуващия човек. У
Алеко този мотив е натоварен именно с ренесансовите идеи за пътуването,
разбирано като самопостигане, Като процес на осмисляне на сложни-те
връзки между личността и света. Към западноевропейските, представи в
тази насока Алеко обаче прибавя и ня-кои специфични български
измерения. Неговият странстващ българин решава сложната дилема за
избора между своето и чуждото, подпомаган в едно и също време от
контрастните позиции на традиционалиста и на модерния чо-век.
Забележителната със своята жанрова неопределеност книга на Алеко
Константинов „Бай Ганьо" развива мотива за пътуването чрез образа на
„героя на деня" бай Ганьо, съпоставяйки го обаче с този на другия пътуващ
човек - българския интелектуалец. Бай Ганьо пътува из Европа невъзмутим
в своята различност, недосегаем и колоритен, будещ недоумение и
смайващ европейците с поведенческия си модел. Той усе-ща и добре се
възползва от своето право за приобщаване към света, но не осъзнава
нуждата от диалог с него. Разбирането му за общуване с европейското се
изразява в афиширането на собстве-ното му Аз, в агресивното демонстри-
ране на не винаги лицеприятната му за околните самобитност. Нищо не е в
състояние да разколебае неговото самодоволство. Мярката му за света е
1
съизмерима само и единствено със собствените му норми и представи,
вместени в тесния калъп на търсения във всичко „Келепир".
Пътешествието на бай Ганьо из Стария континент не постига
например основните цели на ренесансовото пътуване, а именно -
познанието и себе-познанието. Алековият герой остава недосегаем за
докосванията на дру-гостта, глух за нейната многоглас-ност и сляп за
нейната широта. Затова и често пъти се оказва самотен, неразбран или
криворазбран, нежелан събе-седник или екзотична атракция, впечатляваща
със своята яркост, смешна и дори плашеща в някои моменти със своята
натрапчивост.
Успоредно с това Алековият текст ни предлага среща и с едно друго
измерение на образа на пътуващия човек -това на интелектуалеца-
повествова-тел - верен спътник, съветник и антипод на бай Ганьо.
Безуспешни и безплодни са опитите на изреждащите се един след друг в
книгата разказвачи да впишат бай Ганьо в пълноценен диалог с чуждата
култура. Един от тях, прид-ружаващ го в хотел „Лондон" разказва: „Тъй
като розовото масло, което носеше бай Ганьо, беше действително
доста ценен предмет, аз му препоръчах да го предаде за съхранение на
касата - На касата ли? - извика той с тон, в който звучеше съжаленивза
мойта наивност. - Чудни сте вий, учените! Ами че ти отде знаеш какви
са онези на касата." А движещият се с бай Ганьо във Виена негов спътник
пък споделя: „Из пътя, като срещахме нещо по-забележително, аз все
считах за нуж-но да казвам и обяснявам на бай Ганя, но забележих, че той
неохотно ме слушаше и току пропущаше сееиз-тогиз равнодушно ло
някое „А, тъй ли е?" или „Знам аз", с което, види се, искаше да ми се пре-
поръча, че не е прост. Или пресичаше думата, ми с някой въпрос, съвсем
неподходящ с това, което му обяснявах."
Способността да се говори чрез смешното за патилата на
неподправения нашенец, тръгнал само с дисагите и със самонадеяното си
невежество из Европа, изразява Алековата увереност, че традиционната
затвореност на бъл-гарската култура е преодолима. Редом със затворения
в собствената си изостаналост и затруднен в умението си да общува бай
Ганьо, в текста на Щастливеца присъства и един друг пътуващ българин -
проницателен, комуникати-вен, наблюдателен и владеещ механизмите на
оценъчността. Той умее да разговаря както с бай Ганьо, така и да се
разграничава от него: „Заведох бай Ганя в кантората на един български
търговец и го оставих там, а сам се качих на трамвая и отидох в
Шенбрун. Възлизах на ар-Ката, изглеждах Вена и околностите й, оби-
Калях алеите, зоологическата градина..." И въпреки че бай Ганьо е
непоколебим в разбирането си, че и „Вената е град като град" и няма
какво да й се гледа, защото „не бива да си даваме паричките на немците",
читателят разбира, че пос-тиженията на европейската култура не са чужди
2
на нацията ни, а само на онази част от нея, която не осъзнава
необходимостта от осмислянето на културните ценности. Интелектуале-цът
се вглежда в своя самобитен сънародник, опитва се чрез незлоблива иро-
ния да проникне в душата му и да разтопи ледовете на пословичната му
консервативност.
В общуването между бай Ганьо и неговите спътници надделяват
желанията и поведенческите проявления на байганьовското, но успоредно с
това и образът на другия пътуващ проявява своята устойчивост. Тя се крие
в неговата многоликост и най-вече в способността му да разказва забавно и
увлекателно за драматичния и за съжале-ние понякога комичен процес на
приобщаване на родната култура. Единственият начин да се преодолее
културният феномен бай Ганьо се крие именно в акта на разказването на
неговите патила и на излагащите му българина Като цяло
„Келепирджийски" подвизи. Изобразяването и осмиването на ганьов-
щината, определянето й като културно явление и превръщането й в обект
на литературно интерпретиране, са все средства за нейното преодоляване.
Анекдотичното представяне на бай Ганьо и неговото въздействие върху
съзнанието на модерния човек също са част от механизмите при
налагането на идеята за ебропеизиране на българската култура. Защото
способността на една общност да се вгледа в себе си през оздравителния
поглед на смеещия се човек е най-сигурният залог за нейното
самосъхранение и оцеляване, развитие и движение напред.
Чрез своята творба „Бай Ганьо" Алеко Константинов развива на
национална почва един от най-ярките мотиви не само в ренесансовата, но и
в модерната литература - за пътуването и за пътуващия човек.
Спецификата на истори-ческата предпоставеност на този мотив
предопределя особеностите и формата на неговото разгръщане. Самата
творба на Щастливеца е своеобразен епизод от пътуването на младата
българска култура през необятното, загадъчно и примамливо пространство
на новия различен свят.
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
01 апр 2020 в 21:22 ученик на 19 години от Лом - ПГ "Найден Геров", випуск 2021
29 мар 2020 в 14:05 студент на 40 години от Пловдив - ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Филологически факултет, специалност - Балканистика, випуск 2019
25 мар 2020 в 23:18 ученик на 25 години от София - 192 СОУ "Христо Ботев", випуск 2015
23 мар 2020 в 19:48 потребител
23 мар 2020 в 18:24 ученик на 17 години от Враца - СОУ "Христо Ботев", випуск 2022
22 мар 2020 в 14:36 потребител
20 мар 2020 в 23:15 потребител
 
Подобни материали
 

Търсеният пристан на родния дом (Димчо Дебелянов)


Търсеният пристан на родния дом (Димчо Дебелянов)- план-конспект.
 

П. К. Яворов - "Подир сенките на облаците"


Двата периода в творчеството на поета са представени тука: социалният и индивидуалистическият, тъй да ги наречем. Преходът помежду им е рязък, със скок.
 

Алеко Константинов - Бай Ганъо


“Бай Ганъо” на Алеко Константинов е творбата с особено звучене за всеки от нас, с много силно въздействие, родено още с първото четене и останало завинаги. Това е така, може би защото в нея оживява образът на онзи “нашенец” с дисагите...
 

“Ралица”– “от живота ненадломена - с несломено сърце”


Поемата “Ралица” е една от най-значимите психологически творби в българската литература. В нея Пенчо Славейков разкрива образа на своята героиня, която пленява не само с физическата си красота, но и със своите морални добродетели: трудолюбие, достойнство
 

Димчо Дебелянов- припомнянето на завръщането

03 дек 2006
·
1,220
·
2
·
336
·
57
·
7

Лирическите светове(чрез лирическите текстове в частност) имат множество удивителни способности и една от тях е способността да си "говорят" помежду си.
1 2 3 4 5 » 11
 

Пътуващият човек в “Бай Ганьо”

Материал № 103519, от 03 мар 2008
Свален: 465 пъти
Прегледан: 574 пъти
Качен от:
Предмет: Нова българска литература, Литература
Тип: Есе
Брой страници: 3
Брой думи: 663
Брой символи: 5,811

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Пътуващият човек в “Бай Ганьо”"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Лидия Димитрова
преподава по Литература и Български език
в град София
с опит от  35 години
240 34


виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения