Големина на текста:
Атмосферата (от „атмос” – пара и „сфера” – кълбо) е газовата обвивка на Земята,
която представлява механична смес от газове, водни пари и миниатюрни твърди или
течни примеси (аерозоли). Сместа се нарича механична поради това, че газовете не
влизат в химични реакции помежду си. Химическият състав на атмосферата е точно
определен и е от 78.09% азот (N
2
), 20,94% кислород (O
2
), 0,93% аргон (Ar) и 0,03%
инертни газове. В атмосферата се съдържат още въглероден двуокис (CO
2
), озон (O
3
),
хелий (He), неон (Ne), водород (H
2
) и др.
1.1.Строеж на атмосферата.
Според отделните си признаци за изменение на температурата във височина,
съставът на атмосферния въздух и наличието на заредени частици, атмосферата се дели
на пет слоя - тропосфера, стратосфера, мезосфера, термосфера и екзосфера. Между
всеки от тях има преходни слоеве с малка дебелина, които се наричат паузи. Имената на
паузите зависят от това, след кой слой се намират. Например над мезосферата се намира
мезопаузата.
Тропосферата има височина до 12-15 km и в нея е съсредоточена 79% от масата
на въздуха. Характеризира се с интензивни вертикални движения на въздушните маси и
температурен градиент. Цялото количество водни пари и целият кръговрат на водата
(изпарение, образуване на облаци, кондензация и валежи) се осъществява в
тропосферата. Тя може да се раздели основно на нисък, висок и среден слой.
Границата на ниската тропосфера започва от земната повърхност и достигат до 1000 –
1500 м. Там най-силно се изразява механичното и топлинното влияние на повърхността,
което от своя страна дава влияние на метеорологичните процеси протичащи през
цялото денонощие. С увеличение на височината нараства и скоростта на вятъра. В
средния тропосферен слой се наблюдава и най-честото образуване на облаци и
изваляване на валежите. Простира се от 1000 – 1500 м и достига до 6000 – 7000 м. Във
високата тропосфера температурата е винаги отрицателна и ветровете са по-силни в
сравнение с по-ниските слоеве. За горна граница на тропосферата се приема
височината, на която температурата престава да се понижава. Дебелината на
тропосферата е различна за отделните географски ширини, като на екватора тя е най-
голяма.
В зависимост от сезонните промени и атмосферни циркулации се променя и нейната
температура и височина. През лятото горната граница се издига, а обратно през зимата
височината и намалява.
В границата на тропопаузата температурата не се. Обикновено това е слой с
дебелина от неколкостотин метра до 1 – 2 км. На нивото на тропопаузата се наблюдават
и тъй наречените Cтруйни течения.
Стратосферата се простира на височина до 40-50 км и в нея се намира около
15% от цялата маса на въздуха. В нея е разположен озоновият слой. Образуването му е
екзотермичен процес, поради което температурата в горните слоеве на стратосферата
може да достигне до 30?С.
Мезосферата започва от височина 50 км и се простира до около 80-90 км. В нея
се съдържат около 5% от масата на атмосферата. Характерно тук е бързото понижаване
на температурата с 3 до 4°С на всеки километър. На височината на мезопаузата
температурата достига до -80 -90°С, а в някои случаи и до – 120°С.
Термосферата се разпростира между 80 и 1000 км от земната повърхност.
Характеризира се с изключително високо разреждане на атмосферния въздух, както и с
големи денонощни колебания на температурата. Характерно за термосферата е
повишената йонизация на газовите молекули.
1. Структура на атмосферата – строеж (тропосфера, стратосфера,
мезосфера, термосфера, екзосфера, йоносфепра).
Екзосферата е границата между термосферата и открития космос, в която
плътността на въздуха е все още различна от тази на междупланетния газ. Нарича се
още зона на разсейване. Газовете и молекулите се движат с голяма скорост и се
разсейват в космоса. Разпростира се до над 10 000 км.
Йоносферата е част от атмосферата. Съставена е от електрически заредени
частици, йонизирани от слънчевата радиация. Тя се простира през мезосферата и
термосферата, като свойствата и са най-ясно изразени на височина около 80 км.
Определението, дадено от комитет при Института на радиоинженерите, за йоносферата
гласи: "Йоносферата е част от високата земна атмосфера, където йоните и електроните
се срещат в количества, достатъчни да повлияят разпространението на радиовълните".
Преобладаващата част от йоните в йоносферата възникват чрез протонизация.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
30 сеп 2019 в 22:55 студент на 23 години от Свищов - Стопанска академия "Д. А.Ценов", факулетет - Факултет мениджмънт и маркетинг, специалност - Публична администрация, випуск 2019
14 мар 2014 в 17:29 студент на 29 години от София - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски", факулетет - Геологопроучвателен факултет, специалност - Приложна геофизика, випуск 2013
 
 

Структура на атмосферата

Материал № 1034218, от 01 ное 2013
Свален: 3 пъти
Прегледан: 9 пъти
Предмет: Физика на океана, атмосферата и околоземното прост, Геофизика, астрономия и астрофизика
Тип: Тема
Брой страници: 2
Брой думи: 576
Брой символи: 3,512

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Структура на атмосферата"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала