Големина на текста:
ТЕМА 9 : УПРАВЛЕНИЕ НА ЛИХВЕНИЯ РИСК В БАНКАТА
Темата включва следните основни въпроси:
11 Лихвеният риск в системата на банковите рискове
1.1Рискове в банковата дейност
1.1.1Класификация на банковите рискове и управлението им
1.1.2Цели и задачи при управление на банковите рискове
1.2Същност и място на управление на лихвeния риск в системата на управление на
банката
1.3Фактори на лихвения риск
1.4Методи за оценка равнището на лихвения риск
1.4.1Гап мениджмънт
1.4.2Анализ на времевата продължителност на портфейла
1.5Изводи
22. Управление на лихвения риск
32.1 Общи принципи на управление на лихвения риск в банката
1 Лихвеният риск в системата на банковите рискове
1.1 Рискове в банковата дейност
1.1.1 Класификация на банковите рискове и управлението им
Всеки икономически субект в своята дейност се сблъсква със събития и фактори,
които не е в състояние да предопределя и точно да предсказва. Така е при всяка негова
дейност и във всеки един момент от времето. В съвременната теория е прието да се
отчита влиянието на такива неопределености върху функционирането на
организациите и да се предлагат различни методи за снижаване на тяхното
неблагоприятно въздействие върху резултата. По такъв начин и в такъв аспект е
въведено понятието риск.
Риск – опасност от неблагоприятното влияние в изменението на различните
фактори върху резултатите от дейността.
Класификация на банковите рискове е представлена в приложение 1.
Разглеждам най-подробно видовете рискове.
В зависимости от сферата на действия рисковете биват общи и специализирани.
Общите рискове възникват във всички банки, а специализираните са свързани с
конкретни направления от дейността на банката. Специализация на рисковете може да
се осъществи по клиенти на банката, по отрасли, по операции, по функционално
значение и т.н.
По характера на отчитане, банковите рискове се разделят на рискове по балансови и
по задбалансови операции.
Много често кредитният риск, възникващ по балансовите операции, се разпространява
върху небалансовите операции, например, при банкрутиране на предприятието. Важно
значение има правилното отчитане степента на възможните загуби от една или друга
дейност, протичащи едновременно както в балансови така и в задбалансови сметки.
По възможности и методи на регулиране рисковете биват отворени и затворени.
Отворените рискове не подлежат на регулиране. Затворените рискове се регулират
посредством провежданата политика на диверсификация, чрез широко
переразпределяне на кредитите за малки суми, предоставени на голям брой клиенти
при запазване на общия обем на операции на банката; въвеждане на депозитни
сертификати; застраховки на кредитите и депозитите; провеждане на обмислена
политика по управление на активите и пасивите и др.
1
По метода на отчитането рисковете могат да се разглеждат като комплексни
(общи) и от частен характер. Комплексният риск се разпределя на всички структури
на баланса. Частният риск се разпределя на конкретни операции или групи операции.
По влияние върху резултатите от дейността рисковете биват чисти и спекулативни.
Чистите рискове винаги водят до загуби за банката, а спекулативните при различно
развитие на събитията могат да допринесат за получаването на допълнителен приход.
В зависимости от сферата на влияние или възникване на банковия риск те се
подразделят на външни и вътрешни.
Към външните се относят рисковете, които не са свързани с дейността на банката или
конкретен клиент, политически, икономически и други. Тези загуби, възникващи в
резултат започващи войни, революции, национализации, забрана на задгранични
плащания, консолидирани дългове, въведено ембарго, отменени импортни лицензии,
изострена икономическа криза в страната, стихийни бедствия. Разглеждам данните за
видовете рискове подробно.
Пазарните рискове – които са свързани с изменения в переразпределителните
отношения. Пазарните рискове се отнасят до изменение на пазарната конюнктура,
когато има рязко изменение на цените, въпроси и предложения, възможни кризисни
явления, както на вътрешните пазари, така и на международните. Най-често срещаният
риск сред пазарния е инфлационния.
Рискове на страната – това е възможността по икономически и политически причини
на държавата или предприятията, функциониращи на тези територии, да не могат да
изпълнят своите задължения. Тези рискове се разделят на икономически и
политически.
Икономическите са свързани с държавните реформи в икономиката (данъци, такси), а
политически са свързани със забрана за търговия и икономически отношения с отделни
региони, държавни преврати, отказ на правителството да изпълнява задълженията по
политически причини.
Към географските рискове се отнасят климатични, рискове от стихийни бедствия,
екологически рискове и прочие. Тези рискове са свързани с различни катаклизми,
възникващи в природата.
Вътрешните рискове от своя страна се делят на загуби по основни и по спомогателни
дейности на банката. Първите представляват най-разпространената група рискове:
кредитен, лихвен, валутен и пазарен риск. Вторите включват загуби по формиране на
депозити, рискове по неосновни видове дейности, рискове на банковите злоупотреби.
Разглеждаме най-подробно основните видове вътрешни банкови рискове.
1. Кредитният риск - вероятност от загуби във връзка с ненавременно връщане от
заемателите на основния дълг и лихвите по него, или пълно невръщане на средствата.
2. Лихвеният риск – възможнст да бъдат понесени загуби вследствие непредвидени,
неблагоприятни за банката изменения на лихвения процент и значително намаление на
маржа. Лихвеният риск възниква в случаите, когато не съвпадат сроковете на връщане
на предоставените или привлечени средства или когато ставки по активните и
пасивните операции се устанаввяват по различни начини (фиксирани лихви срещу
променящи се и оборотно). В последния случай за пример може да служи ситуация,
когато средствата се заемат за кратък срок по променящи се лихви, а кредитът се
дава за дълъг срок по фиксирана лихва и при изчисляване на разплащането се допуска,
че променливите лихвени проценти не надвишават очакваното равнище. По такъв
начин този риск влияе на доходите на банката, върху икономическите стойности на
активите, на задълженията и задбалансовите инструменти. Основни форми на лихвения
риск, на които са подложени банките са следните:
2
риск от установяване на нови цени, които възникват във връзка с разни срокове (за
фиксирани лихвени проценти) и установяване на нови цени (за плаващите лихвени
проценти) банковите активи, пасиви и задбалансови позиции;
риск от кривата на доходността, който възникват във връзка с измененията на наклона
и формата на кривата на доходността;
базисният риск, който възниква във връзка с несъвършенната корелация на получени и
изплатени суми при различни лихвени инструменти;
вариантност, възникваща във връзка с пряко изразени опции, за много банкови активи
и пасиви и задбалансови портфейли.
3. Валутен риск – опасност от валутни (курсови) загуби, свързани с изменение
курсовете на чуждестранната валута по отношение на националната парична единица.
4. Пазарен риск – означава възможни загуби, непредвидени разходи при
изменение на пазарните стойности на активите или пасивите, изменение в степента на
тяхната ликвидност. На този род риск особено са подложени вложенията в ценни
книжа.
5. Риск по формиране на депозитите (ресурсната база) - вероятността за увеличаване на
разходите по привличане на ресурси в случай на изменение ситуацията на финансовия
пазар. Депозитната политика на банката има за цел да обезпечи банковите ресурси в
определено време по определена цена за осъществяване определени активни операции.
Нейното осъществяване означава решаване на две противоположни задачи: стабилност
на ресурсната база и минимизиране на разходите по нейното формиране.
6. Риск на структурата на капитала – загуби, свързани с нея, при положение, че
активите и пасивите на банката не са съгласувани по срокове. Например, банките,
влагащи много от средствата на клиентите в кредитни операции със срокове на
погасяване, превишаващи сроковете на привлечените ресурси при изменение на
ситуациите на пазара могат да доведат както до дополнителни разходи (в случай
осъпяване на ресурсите), така и до банкрут и да предизвикат неплатежоспособност
(критично състояние на пазара на ресурсите - масово изтегляне).
7. Риск на банковите злоупотреби – загуби, свързани с недостатъчната квалификация на
банковия персонал, а също и с користни цели, които имат някои банкови служители.
8. Риск на небалансираните ликвидности опасност от загуби в случай на
неспособност на банката да покрие свои задължения по пасивите на баланса и
потребности по активите. Проявява се в процеса на масово изтегляне на депозити от
клиенти на банката (включващи масови изтегляния на средства от срочни спестявания
на вложителите). При това следва да различават вътрешна и външна ликвидност.
В този смисъл, така както всяка банка е подложена на различни видове рискове, то
съществува този актуален проблем за ефективното управление на рисковете с цел
тяхното минимизиране.
1.1.2 Цели и задачи при управление на банковите рискове
Стратегията за управление на рисковете включва редица етапи:
1.откриване на факторите, увеличиващи и намаляващи конкретните видове
риск при осъществяване на определените банкови операции;
2. анализиране проявата на факторите от гледна точка на силата на
въздействие на риска;
3. оценка на конкретните видове риск;
4. установяване на оптималния размер на риска;
5. анализ на отделните операции от гледна точка съответствието им с
равнището на приетия риск;
6. разработване на мероприятия по снижаване на риска.
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Управление на лихвения риск в банката

Всеки икономически субект в своята дейност се сблъсква със събития и фактори, които не е в състояние да предопределя и точно да предсказва. Така е при всяка негова дейност и във всеки един момент от времето....
Изпратен от:
pepi_bon
на 2013-09-30
Добавен в:
Лекции
по Банково дело
Статистика:
75 сваляния
виж още
Материалът се намира в следните категории:
Лекции по Банково дело от София за Студенти в УНСС от несваляни с 11 - 20 страници Други от Студенти
 
Подобни материали
 

Поява и история на централната банка

25 яну 2009
·
342
·
16
·
4,426
·
363

Центалната банка (ЦБ) е в центъра на всяка съвремена финансова система. Централните банки започват да се установяват през XVII век във връзка с процеса на утвърждаване на суверенитета и институционалното изграждане на индустриалната държава...
 
Онлайн тестове по Банково дело
Банкови сделки
изходен тест по Банково дело за Студенти от 2 курс
Тестът включва въпроси относно депозитни продукти и услуги, кредитно посредничество, Private Banking/Wealth Management, кеш-мениджмънт, структурирани финансови продукти, доверително управление на активи, посредничество при инвестиции и емисии на ценни книжа и др. Всички въпроси са отворени и изискват един верен отговор.
(Лесен)
40
6
1
8 мин
22.10.2014
Тест по банково дело за 2-ри курс
изходен тест по Банково дело за Студенти от 2 курс
Изходен тест по Банково дело за финансисти. Включва 37 въпроса от законодателството, всеки от които има само един верен отговор. Предназначен е за студенти, изучаващи финанси и банково дело във 2-ри курс.
(Труден)
37
41
1
5 мин
03.09.2014
» виж всички онлайн тестове по банково дело

Управление на лихвения риск в банката

Материал № 1023849, от 30 сеп 2013
Свален: 75 пъти
Прегледан: 77 пъти
Предмет: Банково дело
Тип: Лекция
Брой страници: 15
Брой думи: 4,574
Брой символи: 28,341

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Управление на лихвения риск в банката"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения