Големина на текста:
Курсова работа
                                              Дисциплина:
На тема:Стопанско развитие на българските земи под
османско
                                           Владичество
Изготвил: Проверил:
СТОПАНСКО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ ПО ВРЕМЕ НА
ОСМАНСКОТО ВЛАДИЧЕСТВО /ХV- XVIII век/
В началото на XV век всички български земи попаднали под османска
власт.Продължителната съпротива и поредицата от опити за предотвратяване
или поне за забавяне на окончателната гибел на средновековната българска
държавност завършили без успех.Въпреки това първите десетилетия на XV
век преминали под знака на утвъждаването на османската власт.Ужасът от
покоряването все още не бил из-живян.Демографските катаклизми и
стопанската разруха продължили почти през цялата първа половина на
века.Едва към средата на столетието,когато завоевателната вълна преминала
през целия полуостров,османската власт пристъпила към регулиране и
постепенно възстановяване на стопанския живот на подвластното християнско
население.
През първите десетилетия на XV век чуждата власт по българските земи се
реализирала чрез разположение в големите и по-малки крепости на военни
гарнизони и техните преки командири.В хода на завоеванието обширни
области били превърнати в гранични зони/уджове/,управлявани от съответния
газибей.
По времето на Мурат I/1361-1389/ всички османски владения били обособени в
две големи провинции/бейлербейства/-Анадола и Румели.Това делене
отговаряло на военната организация на османската армия и затова
бейлербействата се управлявали от съответните главнокомандващи на
спахийската конница в Мала Азия и на Балканите. В административно
отношение българските земи били включени към Румелийското
бейлербейство.По–малките административни единици били
санджаците,нахиите и кадилъците.Централната власт се опитвала да запази
административното деление от предходното столетие,затова територията на
някогашното Добруджанско деспитство била включена в Силистренския
санджак,северните владения на Търновското царство били включени в
Никополския санджак,Видинското царство образувало самостоятелен
санджак.През XVI и XVII в. Били осъществени няколко административни
реформи,което довело до промяна на броя и обхвата на бейлербействата в
балканските провинции на Османската империя ,но това не променило
основните принципи на тяхното управление.Върховни управители на
бейлербействата останали бейлербейовете на санджаците
санджакбейовете./1*/
Съдебната власт се осъществявала по места от кадиите, а данъчната система
се контролирала от срециални държавни чиновници.От XVI в. основната опора
на османските завоеватели в българските земи станали еничарските
гарнизони.От особено значение за живота на българите прес XV-XVII в. било
обстоятелството,че Османската империя се развивала като една типично
теократична,централизирана ислямска държава.Върховен господар на всичко и
над всички бил султанът,който след за- владяването на Мека и Медина станал
халиф на всички мюсюлмани.Всичко в империята било негова собственост .Той
носел всички най-висши прерогативи на властта,без да ги дели с когото и да
било.Теоретично нямал лична или обществена отговорност пред никого освен
пред Пророка и Аллаха.Той ръководел и контролирал основните сфери на
държавния живот.Монархът бил първи военачалник,най-висша законодателна
и съдебна инстанция,главна фигура я религиозния живот на
империята.Неговото еднолично мнение било неоспоримо.Той решавал
въпросите на войната и мира.Следвайки изискванията на шерията владетелят
бил считан за върховен собственик на земята-основно средство за
производство при феодализма.Едновременно с това той бил
неограничен,пълновластен господар на всички свои поданици независимо от
техния социален и правен статут, от вероизповеданието или икономическото
им положение./2*/В управлението на османската държава султанът се опирал
на дивана-съвет,в който по право влисали всички висши служители,като
бейлербейовете,агата на еничарския корпус,капуданпашата,шейх юл-
исляма,нишанджията.Вначалото диванът имал само съвещателен характер,но
постепенно започнал да осъществява от името на султана и практическо
управление на Османската империя.
След окончателното налагане на османското господство в балканския
регион,покореното християнско население,включително и българите,било
обособено като самостоятелна религиозна общност със статут на рая/стадо/.Тя
нямала достъп до държавното управление и на практика била лишена от
всички стопански и социални привилегии, с които се ползвало мюсюлманското
население в Османската империя.Според установената още от времето на
ранните арабски завоевания практика,покореното население било лишавано от
правото да носи оръжие,а собсвеността му ставала притежание на
султана/фиска/.Основните задължения на българската рая се свеждали до
изплащане на десятъка/йошур/ върху произведената от него
продукция,поголовния данък/джезие/ и поземления данък/испенче/.Българите
били облагани и с редица допълнителни налози,такси и глоби.В задълженията
на селяните влизали и седем дни ангария в полза на техните преки
господари.През XVI в. широко започнало да се прилага и събирането на т.н.
извънредни данъци,които с времето се превърнали в редовни данъчни тежести
за българското население.Отделни категории от подвластното население,които
били натоварени с изпълнението на специални задължения-
дервенджии,войнуци,рудари и др.,ползвали данъчни преференции.От времето
на Мурат I, за да набере войници за своята пехотна войска,османската
централна власт въвела специален данък-рендйик,-като вземала всеки пети от
водените след набези военнопленници.Тези лица след насилствено
помюсю.манчване и срециална идеологическа подготовка формирали първите
отряди от т.н. еничарски корпус-османска постоянна платена пехота.От средата
на XV в.рекрутите за еничарски корпус започнали да се събират от
немюсюлманското население на империята чрез кръвния
данък/девширме/.Събирането на деца чрез девширме от българския народ
продължило три столетия.Най-късната известна дата за налагане на тегобата е
1705 г./2*/
Във връзка с контрола на данъчното облагане централната власт организирала
периодично регистриране на християнското население, което и позволявало да
актуализира демографските данни и да нанася допълнителни корекции
съобразно стопанската конюктура.Характерна особеност на данъчната система
в Османската империя били и обстоятелството,чеосновните задълженията на
раята се събирали в парична форма,което принуждавало покореното
населения да продава значителна част от своята продукцияпазара,а нерядко
да взема и непосилно големи заеми.
В икономически план развитието на българските земи през XV-XVII в.било
белязано от характерни за османския стопански модел черти.Аграрния фонд на
империята бил разделен на няколко категории,най-голямо значение от които за
българите имали тимарите,мюлковете и вакъфите.
Около средата на XV в. османската власт започнала да отделя внимание на
възстановяване на нормалния стопански живот по българските земи.Според
установените законодателни норми българският селянин имал право да владее

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Стопанско развитие на българските земи под османско владичество (XV - XVIII век)

В началото на XV век всички български земи попаднали под османска власт. Продължителната съпротива и поредицата от опити за предотвратяване или поне за забавяне на окончателната гибел на средновековната българска държавност завършили без успех...
Изпратен от:
Qna Simeonova
на 2013-09-14
Добавен в:
Курсови работи
по Стопанска история
Статистика:
45 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Стопанско развитие на град Шумен


Очертаване историческото развитие на стопанството на град Шумен, управлението на човешките ресурси, съвременното състояние на основните показатели за стопанските субекти и стратегическите цели и приоритети в бъдещето му развитие.
 

Стопанско развитие на българските земи през епохата на Възраждането

29 мар 2007
·
525
·
3
·
1,342
·
274
·
1
·
2

Разложителните процеси, обхванали всички етажи на господстващата система...
 

Стопанско развитие на град Бургас

30 ное 2007
·
232
·
12
·
929
·
1

Цялата история на Бургас е свързана с морето. Бургас се намира в Източната Горнотракийска низина на брега на Черно море и дава името на Бургаския залив(най-големия на българското Черноморие).
 

Икономическото развитие на България, програми и програмни документи на народно-либералната партия в периода след Освобождението до 1912 година


Когато българската администрация поема самостоятелното управление на страната през май 1879 г., в основни линии процесите на стопанско преустройство на част от българските земи вече са започнали.
 

Стопанско развитие на Китай

03 окт 2009
·
190
·
16
·
2,532
·
176

Китай е една от най-древните страни на света, с цветуща култура и развити стоково-парични отношения...
1 2 »
 
Онлайн тестове по Стопанска история
Тест по Стопанска история за 1-ви курс
изпитен тест по Стопанска история за Студенти от 1 курс
Тестът се състои от 15 въпроса, всеки въпрос има само по един верен отговор. Предназначен е за студенти в 1-ви курс, изучаващи Стопанска история.
(Труден)
15
39
1
06.10.2016
Стопанска история
изпитен тест по Стопанска история за Студенти от 3 курс
Тест за проверка на знанията на студентите от ВУААР - Велико Търново. Всички въпроси имат само един верен отговор. Разполагате с 20 минути, за да решите теста.
(Лесен)
20 минути
30
2
1
3 мин
17.09.2019
» виж всички онлайн тестове по стопанска история

Стопанско развитие на българските земи под османско владичество (XV - XVIII век)

Материал № 1020895, от 14 сеп 2013
Свален: 45 пъти
Прегледан: 65 пъти
Предмет: Стопанска история, Икономика
Тип: Курсова работа
Брой страници: 14
Брой думи: 5,004
Брой символи: 33,338

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Стопанско развитие на българските земи под осма ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения