СЪЩНОСТ И ОСНОВНИ СУБЕКТИ НА ПОЛИТИКАТА
Наполеон е обичал да подчертава, че съдбата на човека зависи от
политиката на дадената страна. За разлика от нещата в природата, където
последните стават на база естествения закон на необходимостта и стихийно,
човек формира своя живот съзнателно и действа целенасочено в името на
предварително заложени цели, породени от съответните интереси - най-често
икономически. Политическият интерес е по-висша степен на осъзнаване на
икономическия интерес. Свързан със съответната ориентация и
волеизявление по отношение на дейността на опредметени субекти на
политическия процес.
Политиката е сложна човешка дейност, преплетена с много човешки
страсти, емоции, воля, стремежи, постижения и загуби. Безкрайна е във
времето и във формите на съществуване. Произлиза от човека и се “стоварва”
върху него. Тя има забулени тайни, скрити страни и непознати сили, които я
движат в една или друга насока и променят света и нашия личен живот. С тази
си фундаментална роля за живота на човека политиката поражда много
въпроси от рода на:
Първо. Какво стои зад видимата страна на политическия живот и кое
движи политическите събития;
Второ. Защо едни политически сили управляват успешно, а други са
замесени в интриги и борби;
Трето. Защо едни политически лидери са обаятелни и диалогични, а
други са тирани.
Даването на правилни отговори на тези и множество подобни въпроси
налага да разгледаме политиката като процес, цел, насока, структура и т.н.
Така ще се схване правилно нейната същност и ще се изведе необходимия сбор
от политически рецепти за ефективното управление на обществените дела.
2.1. ПРЕДМЕТ,СТРУКТУРА И ЗАДАЧИ НА ПОЛИТОЛОГИЯТА
2.1.1. СЪЩНОСТ И СТРУКТУРА НА ПОЛИТИКАТА
Политиката е сложно обществено явление. Тя съпътства човешката
история. Теорията за политиката от древността до днес е в непрекъснат процес
на разработване и развитие. Този процес все още не е завършен.
2.1.1.1. СЪДЪРЖАНИЕ НА ПОНЯТИЕТО “ПОЛИТИКА”
Категорията "политика" има гръцки произход и възниква от
наименованието на града-държава „полис” в древна Гърция. Съществуват над
800 определения за нейната същност. Обобщени, те могат да се групират и да
се сведат до две:
1. Взаимоотношения между големи социални групи, в които те изразяват
и отстояват своите интереси;
2. Поддържане и провеждане на определен курс от действия чрез вземане
на решения, които включват стратегия, тактика, цел и др.
Възникването на политиката е свързано със социалното разслоение на
обществото на групи с различни интереси (главно икономически) и с появата
на държавата за регулиране на техните взаимоотношения. При това държавата
е главно оръдие за управление и отношението към нея е най-същественото в
съдържанието на политиката. Последната дава определена характеристика на
всички обществени отношения в обществото.
Най-общо политиката може да се определи като отношение между класи,
народности, социални групи, нации и партии по повод на властта. Това трябва
да се разбира в смисъл, че тя е най-съществената характеристика на
обществените отношения. Но политиката не е тъждествена с тях. Тя е област
на взаимоотношения преди всичко в сферата на обществената надстройка.
Политиката означава, че се живее в човешка общност. Тя е процес на
отстъпване на част от естествените права на човека в полза на общото, на
реалната взаимозависимост между хората в общността, за да се осигури
необходимото единодействие за нейното съществуване. Заедно с това в
политическия живот човек получава права, които са от жизнено значение за
неговия частен интерес. Тези права го противопоставят на другите хора,
разделят го от тях, обособяват го и с това поддържат и засилват
противоречието между частния и общия интерес. Това на свой ред поддържа и
засилва необходимостта от политическата общност, от политическия процес,
от отделянето на политиката като особена сила. Тази сила стои над
индивидите, за да гарантира централизирано съгласуването на техните
интереси, воли и действия, за да осигури техния живот като обществени
същества.
В политическия процес човекът осъзнава общия (обществения) интерес и
неговата връзка с частния интерес като интерес на индивида, социалната група
и класата. В политиката се формира съзнанието за принадлежност към
общността, необходимостта да се води борба за интересите на общността и
чрез нея да се защитава частния интерес, както и готовността за жертви,
включително саможертва, в името на тези общи интереси.
В политиката се осъзнава превръщането на частния интерес във всеобщ.
Държавата е висша политическа общност, но политическият процес не се
развива само на този най-висок етаж, а и на по-долните, на които се води борба
за овладяване на механизмите за управление. Главното съдържание на тази
борба са обществените противоречия. Те определят хода и характера й, макар в
нея да участвуват и носителите на национални, класови, социално-групови,
регионални, религиозни и други противоречия, включително и
междуличностни.
Политическата борба се подклажда основно от недостига и ограниченото
количество на ресурсите - материални, социални, духовни и др. Обща основа
на властта и политиката са ценностите.
Политиката е властване и властта е политически феномен, защото
представлява субективно разпределение на ценностите между нациите,
класите, прослойките и т.н., изобщо между големите социални групи в
обществото. Именно контролът на една нация или група върху ресурс, който е
ценност за друга нация или група, я поставя в отношение на асиметрична
зависимост, т.е. под властта на първата.
В политиката, в политическия процес и борба се формира
организираната човешка практическа сила, способна да осъществява
промените в обществото в съответствие с изискванията на обективното
прогресивно (или субективното регресивно) развитие.
Процесът на формирането на човешката практическа сила се разиграва
главно в сферата на политиката, чрез която се осъществява организацията на
обществените сили и техните съюзници и се осъществява тяхното ръководство
в хода на политическата революция и след нейната победа. В политическата
организация се постига единодействието на милиони хора. В нея частният,
егоистичен интерес на индивида се подчинява на централна воля, която в
повечето случаи е далеч от него. Тук индивидът усвоява своята роля на член на
обществото и гражданин на държавата.
В политическия процес човек се чувствува обвързан със силата на
голямата общност. Става дума за класата, народността и нацията.
Историческото развитие доказва, че интересите на всяка господстваща група
не могат да се удовлетворят нито само в границите, нито само със силите на
тази група. За този процес са необходими по-широки граници и по-големи
сили. Затова са създавани велики империи, правени са опити да се завладее
целият свят. Икономическият интерес има определена граница, която е
обективна и естествена. Тя се определя от качеството и характера на
производителните сили, на производствените отношения, от начина, по който
се осъществява съединяването на работната сила със средствата за
производство.
От казаното дотук могат да се изведат различните значения, които се
влагат в същността на политиката, а именно:
- Тя е начин на действие, осъществяван и поддържан от законовия и
задължителен авторитет на правителството;
- Тя е действие и воля за вземане решение или избор между реални
възможности. Поддържането и провеждането на определен курс от действие се
осъществява чрез вземане на решения, които включват стратегия, тактика, цел
и др.;
- Политиката включва съображенията или мотивите, на които
действащото лице се опира при избора на възможното поведение и насока на
действие;
- Отразява степента, в която дадено лице или партия засяга със своята
дейност част или цялото население на дадена страна, както и степента, в която
резултатите от решението са възнамерявани и очаквани от вземащия
