Големина на текста:
ЕСТЕТИЧЕСКО ВЪЗПИТАНИЕ
1. ТЕОРЕТИЧЕСКИ ОСНОВИ НА ЕСТЕТИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ
Естетиката като теоретическа наука има широки възможности да обслужва
обществената практика. Това, разбира се, не означава, че тя ще ни научи как се
произвеждат красиви предмети, как се изграждат красиви човешки отношения
или ще ни внуши неизменни норми как да възприемаме пълноценно
художествените произведения. Още повече, че не предлага рецепти как да се
твори изкуство или да се усъвършенства талантът. Но тя разширява и
обогатява човешката култура в обширната естетическа сфера, подготвя детето
да се ориентира сред житейските и естетическите ценности, помага му да
разбере законите на естетическата дейност и на изкуството, тяхната
зависимост от обществените условия и активната им роля за осмислянето и
промяната на живота. Естетиката въздейства върху културата на обществото и
личността, върху обществената практика най-вече като методология на
различните клонове на изкуствознанието, на художествената критика и особено
на всички сфери на естетическото възпитание.
Под естетическо възпитание се разбира система от дейности, посредством
които изкуството, красотата на художествените произведения и природата
способстват за формирането на човешката личност и естетически идеал, но
винаги съвместно с морални, граждански и обществени фактори. Именно
"наличието на естетически идеал, конкретизиран в съответни цели, е най-
същественият белег на предварително замисленото и организирано
естетическо въздействие"'.
Естетическото възпитание си поставя за цел създаването на цялостна,
хармонична личност, ценител на изкуството, на естетическите ценности от
миналото и настоящето, с развит естетически вкус и култура. Поради това
обстоятелство то всякога е било прицел на политически, класови или групови
интереси. На него са възлагани изключително отговорни задачи: да
противостои на кичовата продукция, да противодейства на негативните страни
на масмедиите чрез критична позиция към тях, да опазва и разгръща свободата
на личността; да неутрализира културното "варварство", антихуманни и
болестни тенденции на нашия век и т. н. В него все още се съзира могъща
панацея и средство за оздравяването на света.
Разбира се, естетическото възпитание не е потребност само на съвременния
живот, то исторически е съществувало от най-дълбока древност. Античните
гърци са познавали няколко типа калокагатия (така се е обозначавало не само
възпитателното въздействие на изкуството, но и цялостната възпитателна
система за гражданско, естетическо и етическо възпитание).
Всяка епоха по своему е поставяла и разрешавала проблемите за
естетическото възпитание. У Платон те вече са изнесени на преден план и са
обсъждани съобразно интересите на обществото и държавата. Водещи в
естетическото възпитание са музиката, ритъмът и хармонията, които
въздействат благоприятно и затрогващо. Затова тяхното възпитателно
въздействие трябва да започва от ранна възраст. Естетически, нравствен и
социален опит тук действат съвместно. Едни изкуства са предпочетени, докато
други са отхвърлени в идеалната държава ("Държавата", "Законите") в
зависимост от възпитателната им възможност. И за Аристотел изкуството е
съставка от нравствения живот, следователно важен възпитателен фактор. На
прекрасното се отрежда особена роля в естетическото възпитание, а от всички
изкуства приоритет се отдава на музиката, чието благородно предназначение е
1
да издига душата до възвишеното. Тя доставя разумно наслаждение, което е и
катарктично. Аристотел говори за три типа хармонии с различни възможности
за естетическото въздействие: етични, въздействащи на нравствените чувства;
практически - на активността; ентусиастични, предизвикващи екстаз. Има и три
типа мелодии: дорийска, пораждаща мъжество, лидийска - благовъзпитание,
фригийска — оргиастичност. Целта на естетическото възпитание е всестранно
и хармонично развитата личност. "Идеята за всестранното развитие на човека,
която е била потисната от религиозните предразсъдъци на Средновековието,
се издига през епохата на Възраждането."
Епохата на Просвещението непрестанно поставя проблема за възпитание чрез
изкуството: познаването на красота е път към добродетелност (Шефсбъри);
красотата подтиква към хармония, порядък и добродетел (Хатчесън);
изкуството, но главно музиката, смекчава нравите (Монтескьо); то възпитава
хората в граждански добродетели и е присъда над "порока и злото" (Дидро).
Русо обаче отправя към него упреци за упадъка на нравите по времето на
салонните вкусове, на аристократичния галантен жанр, на Буше, Лакло и др.
Фр. Шилер като че ли бележи върха на интереса, свързан с възпитателните
възможности на изкуството ("Писма за естетическото възпитание на човека").
За него изкуството е път към свободата на личността, преминаващ през
прекрасното, където всичко нехармонично, несъвместимо с идеала бива
пречистено. Като игра на духовните сили на човека изкуството е разкрепостява-
не от бремето и хаоса на сетивността, от природното състояние и
утвърждаване на човека като разумно същество, съответно като "естетически
човек". Изкуството е въздигнато в сила, която освобождава човечеството и
дарява необятна духовна свобода на аза.
Аналогични оптимистични нотки относно възпитателната роля на ху-
дожественото творчество прозвучават много по-късно и у Х. Рийд ("Възпитание
чрез изкуството"). На изкуството, запазило детската си непосредственост и
"невинното си око", е отреден дълбок социален смисъл: от прякото
възпитателно въздействие до съхраняването на цивилизацията от разруха и
варварство.
Впрочем неговите възпитателни функции занимават и много други автори на
нашето съвремие. На него се възлага ту да бъде агитационна сила,
въздействаща върху широките маси (Пискатор, Брехт), ту да формира "нова
сетивност" (Маркузе) и нова култура на формата, ту да формира нова човешка
личност, способна да твори нови порядки и социални взаимоотношения.
У нас, със съдействието на Людмила Живкова, беше приета мащабна по
замисъл "програма за всенародно естетическо възпитание" с широк кръг от
мероприятия. Поради причини от различно естество, тя остана неосъществена
в основната си част.
Естетическото възпитание е многостранен процес. Негова същност е
развитието на способността на индивида и колектива да възприема,
съпреживява, разбира, йени, пази и създава красота в живота и изкуството.
Главен негов израз са естетическото отношение към природата,
обществената действителност и изкуството, естетическият вкус,
естетическата активност и естетическият идеал.
Понятието "естетичен" (от гръцки) означава "сетивен, чувствен", а в преносен
смисъл - красив, изящен. Естетически издържани са тези предмети и явления,
които пораждат чувството за красота, възвишеност, величие и пр. Човекът като
обект на възприемане също предизвиква такива чувства. Неговото развитие и
2
усъвършенстване като естетически обект и субект се постига в резултат на
въздействието на цялата заобикаляща го природна и социална среда и
особено в процеса на естетическото възпитание.
Естетическото възпитание е свързано с естетическото образование,
естетическото обучение и художествено-естетическата дейност. Това са
фактически три основни компонента на естетическото възпитание, свързани
съответно с основното съдържание и основния път на естетическа подготовка.
Естетическото образование включва овладяването на система от естетически
знания, умения и навици, необходими на човека при неговата дейност и
поведение изобщо. Естетическото обучение е процес, път и средство за
естетическо възпитание и образование.
Процесът на естетическото обучение следва да се разглежда като двустранен
процес. Един от съществените критерии за достигнатото равнище на
естетическото образование и обучение е творческата активност и
самоинициативност на индивида в сферата на образованието и естетическото
възпитание.
Художествено-естетическата дейност се характеризира с такава степен на
индивидуална подготовка и развитие, в резултат на които индивида започва
сам да се реализира в естетико-творческата дейност, т. е. да създава в
практическата си дейност или в изкуството нещо ново и оригинално. Фактически
тази реализация е резултат от естетико-възпитателния процес и същевременно
представлява негово продължение.
В днешните условия на нихилизъм, безверие и ценностна дезориентация
естетическото възпитание придобива все по-голяма важност и значение за
общата култура на човека, за формирането му като цялостна, хармонична
личност. Само индивид с такава култура може да се ориентира правилно в
сложните и бързопроменящи се социални процеси и явления, да види своето
място и оцени значението на изкуството и културата с оглед на пълноценната
му реализация като личност.
2. ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ И КАТЕГОРИИ, СВЪРЗАНИ С ЕСТЕТИЧЕСКОТО
ВЪЗПИТАНИЕ
Предметите и явленията от реалната действителност, вън от човешкото
отношение към тях, са лишени от естетическа характеристика. Те стават
естетически значими, само когато са обект на човешко естетическо отношение.
Това отношение е оценъчно по своя характер. Ето защо формирането на
естетическото отношение към действителността определя съдържание
на естетическото възпитание.
Н. Ветлугина определя естетическото отношение при детето от предучилищна
възраст като комплекс от индивидуални избирателни връзки на детската
личност с различните естетически качества на обкръжаващата среда (изкуство,
природа, бит, общество).
Задачата за формиране на естетическо отношение има доста сложен
комплексен характер и затова тя трябва да бъде конкретизирана за практическо
осъществяване и реализиране във всички видове дейност на детето.
Естетическото идейно-емоционално отношение към действителността
предполага развиване на съответните естетически предпоставки: изграждане
на естетически чувства, вкус и идеал като висша степен на цялостното
естетическо съзнание. Тези основни понятия и категории имат най-пряка
връзка с процеса на естетическото възпитание.
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Естетическо възпитание

Естетиката като теоретическа наука има широки възможности да обслужва обществената практика. Това, разбира се, не означава, че тя ще ни научи как се произвеждат красиви предмети, как се изграждат красиви човешки отношения или ще ни внуши неизменни...
Изпратен от:
Христина
на 2013-08-29
Добавен в:
Лекции
по Естетика
Статистика:
4 сваляния
виж още
Материалът се намира в следните категории:
Лекции по Естетика за Студенти несваляни с 20 - 1 страници Авторски от Студенти
 
Подобни материали
 

Естетическо възпитание

15 сеп 2008
·
480
·
3
·
468
·
337

Основни понятия в контекста на естетическото възпитание. Естетическо възприятие – то е важно, защото естетическото възпитание е ВХОДА на естетическата информация към съзнанието на човека...
 

Естетическото възпитание

19 дек 2008
·
218
·
12
·
1,316

Когато оценяваме, изразяваме нашето рационално и емоционално отношение, естетическата ни оценка на даден факт, на даден обект...
 

За изкуството балет

15 яну 2007
·
215
·
2
·
375
·
65

Балетът е изкуство, което обичаме и ценим. Станал част от естетическият ни бит, наша духовна потребност, той обогатява емоционалната и нравствената ни култура, формира душевността ни по законите на красотата.
 
Онлайн тестове по Естетика
Естетика на училищната среда
изпитен тест по Естетика за Студенти от 1 курс
Тестът съдържа въпроси по естетика на училищната среда. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(За отличници)
18
26.09.2019
Тест - естетика на образователната среда
тематичен тест по Естетика за Студенти
Тестът е подходящ за самоподготовка на студентите, следващи специалност „Управление на образованието“
(Лесен)
36
50
1
3 мин
10.08.2011
» виж всички онлайн тестове по естетика

Естетическо възпитание

Материал № 1018514, от 29 авг 2013
Свален: 4 пъти
Прегледан: 776 пъти
Предмет: Естетика, Философия
Тип: Лекция
Брой страници: 22
Брой думи: 8,286
Брой символи: 58,132
Цена: 3.00 лв. Закупи материала
Докладвай
Намери частен учител

Христо Йорданов
преподава по Естетика
в град Сандански
с опит от  12 години
204

виж още преподаватели...
Последно видяха материала