Големина на текста:
АРХЕОЛОГИЯ НА СРЕДНОВЕКОВНИЯ
БЪЛГАРСКИ ГРАД
1 ВЪЗНИКВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА СРЕДНОВЕКОВНИЯ БЪЛГАРСКИ
ГРАД.
ПРЕДПОСТАВКИ И ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ .
Въпросът за града на българското средновековие обхваща широк кръг
от проблеми около възникването, отделните типове и същността на
тези основни укрепени центрове на средновековната епоха.
В средновековните български земи “в обстановката на постоянни
военни конфликти, набези и грабежи, всеки град е бил преди всичко
крепост.” Ето защо в наративните извори големите градове са били
наричани крепости (фрурион и oppidum), независимо от това, че са
били “административни, политически и църковни центрове”. Често
средновековният автор е определял произволно описваното от него
укрепено селище като фрурия (крепост, укрепление), полис с
производните му полихнион, и др., и поради това не е оправдано
класифицирането им само по писмени извори (Гагова 1995, 18).
Поради това рязка граница между градове и крепости-градища не
може да бъде прокарана, тъй като те (най-вече първите) са се
намирали в процес на развитие (Цанкова-Петкова 1980, 57). Счита се,
че “укрепеният на хълм град” се появява масово на Балканите през
втората половина на XII в.”, при което често са използвали останките
на ранновизантийските крепости (Овчаров, Н. 1995, 32-33). Поради
обстоятелството, че градовете от XII-XIV били все още свързани в
значителна степен със земеделското и скотовъдното производство
(Ангелов, Д. 1990, 176), съществуват дискусионни моменти при
тяхното отделяне от останалите видове селища. Според прилагания
през голяма част от втората половина на XX в. в българската
историческа наука исторически материализъм градът се появява
вследствие на разделение на занаятите от селското стопанство, при
поява на постоянен търговски обмен, частна собственост върху
средствата за производство и формиране на класи и държава (Popov
1984, 63). От тази гледна точка “градът е населено място, което се
различава от селото по преобладаването на неаграрно население,
обособило се в резултат на отделянето на занаятите от земеделието”.
При това занаятите и търговията се смятат за “безусловно
необходими”, но се изтъква и ролята му на административно-
политически, военен, култов и културен център (Рашев 1994, 171).
През последните години бе изказано становището, че това
определение следва да се отнася към западноевропейския феодален
град, и че използването му и към средновековния град въобще е
погрешно, тъй като тези характеристики са типични за развитата фаза
на града, но не и за етапа на зараждането му. Всъщност, на този етап
невинаги занаятчийската му функция е най-изявена (Рашев 1994, 171),
като по-скоро в началния периода на развитието си градът
представлявал преди всичко военно-административен център (Рашев
1987, 34). От гледна точка на тези обстоятелства последният
изследовател подкрепя определението изказано от О. Болшаков и В.
Якобсон, според което градът е “населен пункт, основната функция на
който е концентрацията и преразпределението на принадения
продукт” и който първоначално може да има и предимно военно-
административни или други функции (Рашев 1994, 172, 175).
В историческата литература отдавна е отбелязана пряката връзка
между оформянето на града и изграждането на укрепителната му
система, като неотделим и типичен негов белег, свързан често със
самото му формиране, като някои градовете се образували около
крепост, където при опасност населението намирало закрила
(Тъпкова-Заимова 1956, 40-41). Освен значението на отбранителни
съоръжения от военно гледна точка, наличието на крепост е било
свързано и със заселването на занаятчии, търговци и земеделци, които
образували подградието, което разраствайки се образувало града
(Лишев 1970, 21-22). Всъщност, отдавна е отбелязано, че много от
факторите, които се сочат като причини за възникването на градовете,
се явяват в действителност техни следствия. Белезите на града, като:
квартали, съобщителни артерии, а също тези от социално-правен,
административен и политически характер са по-често следствие от
концентрацията на население, породена до голяма степен от
сигурността, предоставяна от укрепленията му и от резидиращите в
нея представители на властта. Следва да се отбележи, че, главно
поради тази причина, типичните черти, характеризиращи града като
отделна селищна единица в началото на зараждането му не са
едновременни с него, и не са едновременно с това и причини за
неговото зараждане. Така, дори се твърди, че освен
съсредоточаването на население и изграждането на укрепителна
система не съществуват други причини, дори и потенциални за
възникването на града (Михайлов 1982, 136), като “първият и най-

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
29 ное 2021 в 17:53 потребител
 
 

Археология на Средновековния български град

Материал № 1017953, от 23 авг 2013
Свален: 111 пъти
Прегледан: 122 пъти
Предмет: Археология
Тип: Курсова работа
Брой страници: 41
Брой думи: 8,586
Брой символи: 51,558

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Археология на Средновековния български град"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала