Големина на текста:
Версия 1.0
НАВИГАЦИОННИ СИСТЕМИ И КОМПЛЕКСИ - II
СПЪТНИКОВИ СИСТЕМИ ЗА ПОЗИЦИОНИРАНЕ
NAVSTAR GLOBAL POSITION SYSTEM
1.Въведение в системата за глобално позиционоране NAVSTAR (GPS)
Спътниковата радионавигационна система NAVSTAR е била разработена по поръчка
на Министерството на отбраната на САЩ (DoD) през 1973 г. Въпреки че системата
NAVSTAR се ползва от хиляди цивилни потребители, тя е проектирана и се обслужва от
американските военни.
Глобалната система за позициониране (GPS), осигурява специално кодирани
сателитни сигнали, които се обработват от приемник. Този приемник интерпретира
сигналите, за да отредели позицията, скоростта и времето на обекта. Приемника
определя своите географски координати като приема сигналите от 4 (най малко)
спътника, декодира ги и изчислява разстоянието от себе си до всеки един от спътниците,
чиито координати са известни. В основата на изчисленията на приемника стои времевата
разлика в излъчването на сигнала от спътника и момента на неговото приемане.
2. Съдържание
? История на системата GPS
? Какво е GPS?
? Как работи GPS системата
? Грешки и точности на GPS системата
? Диференциална система за позициониране DGPS
? Спътникова навигационна система за позициониране GLONASS
? Спътникова навигационна система за позициониране GALILEO
? Европейската геостационарна навигационна допълваща система EGNOS
1
3. История на системата GPS
Най-важното нещо, което трябва да се отбележи е, че GPS е вид радионавигация,
както и че тя е специално проектирана за да се премахнат недостатъците на всички други
радиокомуникационни системи, които сме използвали за последните 50 години.
Всички останали системи за навигация имат най-малко една слабост, като намеса на
лошото време, ограничено местно покритие и т.н. На практика GPS системата
предизвиква драматична промяна в начина, по който на хората могат да намерят своя
път във и към всяка точка на света.
Идеята за използването на космически апарати за навигация на подвижни обекти в
САЩ, възниква след пускането на първия изкуствен спътник на земята на 04 октомври
1957 г. в СССР. В САЩ започват да следят ИСЗ (изкуствените спътници на земята)
посредством приемане на техните сигнали от наземно разположен пункт с известни
координати, чрез отделяне на доплеровата съставна на носещата честота на
предавателя на ИСЗ и последващо изчисляване параметрите на движение на спътника.
Разбира се решаването на обратната задача за изчисляване на координатите на
приемника на основата на обработката на сигнали излъчвани от ИСЗ с известни
координати, става очевиден и естествен процес.
На тази основа през 1964 година е създадена системата “Transit”, чиито
непосредствен повод е бил осигуряване на изстрелването на балистичните ракети
“Polaris” , базирани на атомни подводници.
От 1967 г. системата “Transit” започва да се използва и от цивилни потребители, като
още в първите години, техния брой многократно превишава този на военните. През 70 и
80 години на миналия век, в околоземна орбита се движат 6-7 спътника, което осигурява
40 минутен период на видимост на всеки от тях. Това позволява постигането на
достатъчно висока точност на определяне на координатите на бавно движещите се или
неподвижни обекти.
С разработването на атомните часовници през 1960 година, се създават предпоставки
за целите на глобалната навигация да се използва мрежа от точно синхронизирани
предаватели на кодирани сигнали. А измереното от приемник времезакъснение е
позволило да бъдат определени неговите координати. По същото време (1964 г.) ВВС на
САЩ започват разработването и изпитването на системи за определяне на
местоположение, чрез използването на широколентови сигнали, модулирани с
псевдослучайни шумови кодове (621B Program). При тези системи псевдослучайните
шумови сигнали могат да бъдат корелационно разделени, което от своя страна позволява
да бъдат използвани (измервани) едновременно няколко предавателя, излъчващи на
една и съща работна честота.
Към началото на 70те години на миналия век, вече е натрупан достатъчен
технологичен капацитет и опит, за да се пристъпи към изграждането на първата
2
сателитна система за глобална навигация. Първи ВВС и ВМС на САЩ започват
реализация на системата „Navstar GPS”, като първия ИСЗ NTS-1 е изстрелян на 14 юли
1974 г. До началото на 90те години по програмата „Navstar GPS”, в орбита са изведени
няколко десетки спътника от поколенията Block-I и Block-II, а през 1995 г. системата GPS
на практика е напълно развърната.
4.Как работи GPS системата
Какво е GPS?
Глобалната система за позициониране (GPS) е радионавигационна система
предназначена за високоточно определяне на координатите на местоположението,
съставящите вектора на скоростта и времето на обекти, намиращи се във всяка точка на
и над повърхността на Земята, до височина 2000 километра от морското равнище.
Системата е под юрисдикцията на правителството на САЩ и по точно на Министерството
на отбраната на САЩ (DoD).
Системата в нейния стандартен режим (SPS), е предоставена за безплатно ползване
от цивилни потребители по целия свят. Отговорността за цивилното използване на
системата се носи от Министерството на транспорта на САЩ (DoT).
GPS системата се състои от три компонента (сегмента): Космически, Управление и
Потребление.
Създатели на системата са:
Космически сегмент: Rockwell International Space System Division (Block-I/II/IIA/IIF),
Martin Marietta Astro Space Division (Block-IIR);
Сегмент за управление: IBM, Federal Systems Company;
Потребителски сегмент: Rockwell International, Collins Avionics & Communication
Division.
Връзката на потребителите с GPS системата се осъществява от корпорацията ARINS.
Космически сегмент
Космическият сегмент се състои от 24 спътника (ИСЗ или VS), които са разположени в
шест орбитални равнини (орбити) с наклон от 55°към равнината на екватора и на
височина 20190 километра от морското равнище. Във всяка орбита се намират 4 или 5
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Глобална позиционираща система (GPS)

Лекция за GPS, изработена и предоставена от инж. Хинев....
Изпратен от:
Rumen Strashimirov
на 2013-07-23
Добавен в:
Лекции
по Комуникационна техника и технологии
Статистика:
153 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Спътникови услуги


Най-значителното постижение в областта на негеостационарните спътници е системата за навигация GPS (Global Positioning Satellite), която навлезе в масова употреба за следене и установяване на местоположение на обекти...
 
Онлайн тестове по Комуникационна техника и технологии
Тест по Мобилни комуникационни радиомрежи за студенти от 4-ти курс
професионален тест по Комуникационна техника и технологии за Студенти от 4 курс
Изпитен тест по дисциплината за Русенски Университет "Ангел Кънчев". Съдържа 30 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Много лесен)
30
7
2
6 мин
27.07.2018
Тест по специализирана комуникационна техника за 3-ти курс
тематичен тест по Комуникационна техника и технологии за Студенти от 3 курс
Тест, предназначен за изпит на студенти от специалността НС – ДО "Специализирана комуникационна техника”, 3-ти курс. Съдържа 17 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Труден)
17
23
1
3 мин
27.08.2013
» виж всички онлайн тестове по комуникационна техника и технологии

Глобална позиционираща система (GPS)

Материал № 1015907, от 23 юли 2013
Свален: 153 пъти
Прегледан: 140 пъти
Предмет: Комуникационна техника и технологии, Технически науки
Тип: Лекция
Брой страници: 40
Брой думи: 9,447
Брой символи: 57,775

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Глобална позиционираща система (GPS)"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения