Големина на текста:
БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО
Обликът и тенденциите на развитие в старобългарската култура се оформят в сложен процес,
чието начало се поставя при заселването на славяните и прабългарите на Балканския полуостров и
образуването на българското ханство. В нейното постъпателно развитие се разграничават два
основни периода - езически и християнски. В развитието на културата на културата през тези да
периода съществува генетична връзка и обоснованост, но те се разграничават коренно по своята
религиозна основа, етапи на развитие, постижения и място в общоевропейския културен живот.
Старобългарската култура оставя трайни следи чрез руините на много градове и крепости,
паметници на изкуството и архитектурата , предмети на бита и изделия на приложното изкуство,
ръкописни и книжовни трудове и др. В нея са вплетени имената на творци, които чрез своите
духовни постижения далеч надхвърлят рамките на българската и славянската културна история.
Известният историк Иван Дуйчев в своите "Страници от миналото" споделя, че славянската раса
обитава огромни пространства в източните и южните части на Европа. Налага се един нов и
непознат писмен език - езикът на славяните и се полагат основите на вековно по-нататъшно развитие
с непредвидими сетнини за целия европейски свят.
Падането на България под византийска власт и последвалия продължителен период и последвалия
продължителен период на чуждо владичество се отразяват твърде неблагоприятно върху
социалноикономическия и политическия живот на българското общество. Културната дейност е
ограничена, но не изчезва. Създаването на материални и духовни ценности допринася за
продължението и съхраняването на традициите и духът на Първата българска държава. По време на
византийското владичество се разгръща значително строителство на крепости, дължащо се главно на
необходимостта да се защитят границите от честите нападения на печенеги, узи, нормани и др. В
градовете се строят предимно каменни къщи със споени с хоросан или кал зидове. В ситуация на
чуждо владичество липсват благоприятни условия за създаване на по-значителни архитектурни и
художествени паметници. С монументален характер се отличава отчасти строителството на църквите.
Те се изграждали с участието на български майстори, които спазвали българските строителни и
художествени традиции.
Укрепването на българската държава след нейното освобождение то византийска власт (.....?) и
развитието на социално-икономическите отношения в нея довеждат до забележителен напредък във
всички области на материалната култура. Една от характерните особености в България, а и в други
европейски държави, също и в Близкия изток е развитието на градската култура, отличаваща се както
от културата на господстващата класа, така и от тази на селското население. Градските центрове през
ХIII-ХIV в. се развиват на естествено укрепени места, често по планински склонове или ридове,
които били по-удобни за отбрана. В повечето случаи ясно се разграничава две основни части на
града - крепостта, която се намира на по-високо и труднодостъпно място и външния град,
разположен около крепостта.
Морфологичната структура на Търново и на другите големи градове през разглеждания период е
свързана със социалната структура на развития феодален град. В отделни квартали са обособени
болярските къщи и дворецът, жилищата и работилниците на занаятчиите, жилищата на
западноевропейските търговци, на евреите и пр.
За задоволяването на всекидневните битови и други нужди на аристокрацията и гарнизона в
градската крепост живеели някои занаятчии и многобройна прислуга. Разположението на сградите и
на улиците между тях зависело от очертанията на терена и крепостните стени. Вместо единен градски
център, какъвто е форумът в античните градове, за обединително звено в средновековния град служи
главната улица, която минава по цялата дължина на града.
Търново се развива като типичен феодален град. Още при първите Асеновци, този град е не само
най-големия политически, но и най-значителния културен и духовен център на сраната. Като
продължава традициите на Първата българска държава Търново се очертава като средище на
художествени школи в областта на архитектурата, живописта, миниатюрата и приложните изкуства.
Териториално града е разположен на ри здраво укрепени хълма - Царевец, Трапезица и Момина
крепост. Хълмът Царевец бил най-добре укрепен. Три последователни порти с кули над тях
отвеждали към вътрешността на града по тесен скален провлак изкуствено пресечен пред първата
порта. На билото на хълма се издигал двореца на царя, а над него - жилището на патриарха, заедно с
патриаршеската църква "Възнесение Христово". Хълмът Трапезица също има крепостни стени и бил
покрит с жилища и църкви. Името на третия хълм - Девин град се засвидетелства в един надпис на
каменна плоча, намерена на Царевец. Най-голям бил кварталът в подножието на Царевец и
Трапезица, наричан в изворите "новия град", познат днес под името Асенева махала. Той бил
укрепен от спускащите се по склоновете на двата хълма крепостни стени. Тази част на града била
известна като "нов град", защото се образува по-късно, вероятно след обявяването на Търново за
1
столица, докато Царевец и Трапезица съществуват от най-дълбока древност. През
ранновизантийската епоха там са издигнати солидни укрепления. Археологически проучвания на
Царевец установяват, че именно тогава хълмът е застроен с големи граждански и църковни сгради, а
средновековните крепостни стени са издигнати върху основите на по-ранни градежи.
Подобно устройство имат Червен, Шумен, Ловеч, Варна, Мелник, Вратица, Овеч, Станимака,
Цепина, Белоградчик, Никопол, Свищов и др. По-голямата част от тях съществуват още по времето
на Първата българска държава като обикновени крепости. На същите места по-късно се оформят
укрепените градски части, в които се намират феодалните замъци. Повечето от посочените градове
имали значителни размери и многобройно население. В подножията им се образували нови градски
поселения. При наследствените от античната епоха градове от типа на Средец, Пловдив, Варна,
Велбъжд, Видин и др. старите стени били преустройвани и подзиждани. На някои места били из-
дигани нови крепостни стени, защото градовете изменили значително своите размери и планировка.
Религиозният светоглед, господствал през ХIII-ХIV в. оказал силно влияние върху
характера на средновековната архитектура. Църковните сгради били сред най-красивите и
солидни постройки от онова време. В България църковното строителство отбелязало голям разцвет
при икономическия и политическия разцвет на страната през ХIII в. при Асеновци и през ХIV в. при
Иван Александър. Църкви строяли царете, отделни феодали и многобройните манастири. Във всеки
градски квартал имало църкви със значителни размери и богата украса. Такива били църквите
"Св.Димитър", "Св.40 мъченици" и "Св.Петър и Павел" в Асеновата махала в Търново, епископската
църква в Долния град на Червен, църквите в Месемврия, които се издигали внушително сред
градските жилища.
В целия източноправославен свят базиликите изместили кръстнокуполните църкви. Четири
полуцилиндрични свода, образуващи кръст се издигали високо в покрива и се проектирали върху
външните стени на църквата Във вид на фронтони. В средата на кръста върху висок барабан се
изграждал сферичен купол. Между раменете на кръста се оформяли ниски междуралия, които
допълвали правоъгълния план на основната част от сградата. От нея на изток се издавали една или
три апаеди, които образували олтара, а на запад имало притвор, служещ за предверие.
Характерен за тази епоха бил живописния стил, при който фасадите на сградите се
оживявали от голям брой цветни и пластични елементи. Развитието на този стил може да се
проследи както на Балканския полуостров, така и в Близкия изток. Във всяка страна той придобивал
свои специфични особености в съответствие с местните условия и традиции.
За българската архитектура през тази епоха била характерна и керамопластичната украса, при
която фасадите се раздвижвали от сменящи се редове от камъни и тухли в хоризонтална плоскост и
от следващи една след друга слепи арки на два етажа във вертикална плоскост. Отгоре минавали
един или повече редове от декоративна керамика, състояща се от покрити със зелена, жълта или
кафява глеч панички и четирилистни розетки, забити с кухите си цилиндрични издатъци в
мазилката.
Тези особености дават възможност да се говори за българска архитектурна школа в общия
византийски или по-скоро източнохристиянски архитектурен стил. Повечето учени с основание я
наричат Търновска архитектурна школа, защото в Търново са запазени или разкрити при разкопки
голям брой църкви с посочените типични черти. Най-ранни сведения има за църквата "Св.Димитър"
в която през 1185 г. било обявено въстанието на Асеновци. До днес е запазена източната й част, от
която личи, че църквата определено принадлежи към Търновската архитектурна школа.
Голямо историческо значение има и търновската църква "Св.40 мъченици". Строена вероятно още
по времето на Калоян, тя била възобновена от цар Иван Асен II през 1230 г. в чест на победата при
Клокотница. В църквата са запазени надписи върху колони - единият от Крум, а другият - от времето
на Омуртаг. Те са ярко доказателство за приемствеността на културата на Първата българска
държава.
На Царевец са разкрити останките на повече от двадесет църкви - кръстокуполни, еднокорабни
или засводени огради. Всички имали украса от декоративна керамика, открита в техните насипи. В
стените на по-зле запазените сгради личат редове от тухли, камъни и слепи арки.
Същите характерни особености в плана, строежа и украсата се откриват и в достигналите и до
днес в добро състояние средновековни църкви на Месемврия. Тук са запазени осем църкви, пет от
които датират от ХIII-ХIV в. Те са изградени в пластичнодекоративния стил на Търновската
архитектурна школа. Построени са вероятно по времето на Иван Александър (1331-1371).
На много други места в България са разкрити останки от църкви, които носят характерните белези
на Търновската архитектурна школа. Църквите в средновековния град Червен, които са сравнително
добре запазени, също били изградени в подобен стил.
В сравнение с паметниците на църковната архитектура до днес са се съхранили много по-
ограничен брой паметници на гражданската архитектура от ХIII-ХIV в.
2
Представителите на господстващата класа живеели в дворци и замъци. За разлика
от някои страни в Европа замъците на българските боляри се намирали не извън, а вътре в градовете,
обикновено в техните крепости. Останки от замъци за открити в Червен, Шумен, Ловеч , Каменара и
др.
Един от най-внушителните бил дворецът на българските царе, който се издигал върху билото на
непристъпния хълм Царевец. По форма той представлявал неправилна елипса, заемаща около 5000
кв м. Заобиколен бил с високи крепостни стени, които обграждали обширен двор с голям брой сгради
около стените. Кули охранявали входовете и по-уязвмите места на крепостта. На горните етажи
имало открити чардаци, чиито покриви се поддържали от каменни или дървени аркади.В Западната
част на двореца близо до главния вход, се намирали тронната зала и приемните помещения, богато
украсени с мраморна облицовка и стенописи. Жилищните и работните помещения на царя и неговото
семейство били разположени в две големи сгради, издигнати на стръмния склон при източната
крепостна стена. По своето устройство дворецът представлявал укрепен феодален замък, пригоден за
самостоятелна отбрана и продължителна обсада.
Един от най-добре запазените замъци е известният сега под името "Баба Вида" във Видин. Той
бил построен върху основата на по-ранни сгради, но едва през периода на развития феодализъм
добива вид на укрепен замък с помещения, които се редели край крепостните стени и водели към
обширен двор.
Останките от внушителна средновековна къща са запазени в Мелник и сега стърчат четирите й
високи стени и четвъртитата кула до нея. Тя е била построена от неправилно дялани блокове.
Прозорците й са малки, с полукръгли извивки на горния си край, оформени с радиално поставени
тухли.
В центъра на София е разкрита солидна жилищна сграда с декоративна украса отвътре. Останките
от това жилище представляват също ценен паметник на градската средновековна архитектура.
Жилищата на обикновените граждани били изграждани от големи камъни, споени с кал, а горните
етажи се оформяли с дървен материал или плет, измазан с глина. Някои от тях имал покрив от
керемиди. Повечето се състояли от две помещения.
В крайните квартали на градовете по-голямата част от жилищата били полувкопани под земята.
Над земята полуземлянките имали зидове от ломени камъни, споени с кал, или плет измазан с глина.
Понякога отвътре били облицовани с камъни или дъски. Обикновено покривът се крепял на дървени
колове или дъски върху самите стени. Останки от такива жилища са открити в крайните квартали на
Търново по западния склон на Момина крепост и източно от Трапезица. Този тип жилища се среща
най-често по селата.
Образованието било изцяло в ръцете на църквата. Обикновено обучението на децата и младежите
на начална грамотност ставало в училища, уредени в големите манастири и към някои градски
църкви. Учителите произхождали от средата на духовенството. В училището децата първоначално
научавали наизуст числените стойности на буквите, а след това започвали да се учат да пишат.
Константин Костенечки препоръчвал на учителите: "Първо, ако искаш, напиши буквите според
численото си значение, за да се знае кои са гръцки и кои изобретени". Изучавани били главно
църковни книги. Те не само се четели, но и се разяснявали от учителите. След като се усвояло
четенето на църковните книги, учителят карал учениците да четат и да пишат бързописни "петакии"
или обикновени текстове, като изисквал да не се допускат правописни грешки. Предпочитало се да се
обучават малки деца, защото се смятало, че още от детство трябва да бъде усвоено правилното
писане. Учителят на Константин Костенечки, Андроник, знаел превъзходно българския правопис,
защото го учил при Евтимий още като дете.
Забележителната калиграфска и правописна култура на съхранените старобългарски книжовни
паметници от ХIII-ХIV в. свидетелства за високото равнище на обучение и за голямата взискателност
на тогавашните учители. Ненапразно Константин Костенечки смятал книгите от Търновската
книжовна школа, особено излелите под перото на Евтимий и на неговите ученици за "най-изкусно"
написани и достойни да служат за пример.
Възобновяването на българската държава създава благоприятни условия за развитието на
книжнината. Книжовните центрове се съсредоточили новите политически и църковни средища
страната. Превръщането на Търново в столица на държавата обуславяло изграждането му като
основно книжовно средище. Голяма роля това отношение изиграва възобновяването на българската
патриаршия (1239 г.) В Търново се изградили множество църкви и манастири, щедро дарявани от
царя и болярите. Българската столица се превърнала в притегателен център за книжовниците от
различни краища. През ХIII в. в книжнината преобладава преписването на църковно-богослужебни
книги върху основата на старобългарски извори от Х-ХI в. Преписаните в Западна България богос-
лужебни книги надхвърлят по количество тези от Източна. По известни сред тях са: Добрейшовото
евангелие, Болонския псалтир, Боянското евангелие, Хлудовия триод, Битолския триод, Врачанското
евангелие, Свърнижкото евангелие, Пирдопалския апостол, Радомирския псалтир, Зографският
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
25 ное 2019 в 21:34 студент на 30 години от Шумен - Шуменски университет "Епископ Константин Преславски", факулетет - Факултет по хуманитарни науки, специалност - История, випуск 2019
11 юли 2019 в 16:34 студент на 26 години от Бургас - Бургаски свободен университет, факулетет - Център по юридически науки, специалност - Право, випуск 2017
14 юни 2019 в 09:22 потребител
17 май 2019 в 19:55 родител
09 апр 2019 в 19:12 в момента не учи на 28 години от Варна
27 яну 2019 в 09:58 студент на 28 години от Шумен - Шуменски университет "Епископ Константин Преславски", факулетет - Факултет по хуманитарни науки, специалност - Връзки с обществеността, випуск 2015
17 ное 2018 в 11:19 студент на 29 години от София - УНСС, факулетет - Бизнес факултет, специалност - Икономика, випуск 2022
20 сеп 2018 в 12:38 в момента не учи
05 юни 2018 в 11:09 учител на 45 години
16 апр 2018 в 16:36 в момента не учи на 43 години
 
Домашни по темата на материала
Държавата през Средновековието и в зората на модерната епоха.
добавена от katerinabozhilova 13.11.2017
0
4
kak se naricha сюъза на югозападните и източните църкви
добавена от emo.tonkov 13.03.2015
0
3
кои са характерните особености на манталитета на българската нация
добавена от dilek_e 09.11.2014
0
6
моляяяя ви помогнете ми супер важно е
добавена от eli.qntekelieva 28.02.2015
1
10
Моля ви трябва ми за утре!!!
добавена от daniela_200305 11.12.2014
1
5
Подобни материали
 

Цивилизацията на 20 век

09 мар 2008
·
270
·
15
·
3,439
·
381

Научно познание за битието и съзнанието на хората и на техните обшности от древността до наши дни
 

Славяни. Произход, разселване и идването им на Балканския полуостров

01 апр 2006
·
849
·
8
·
1,403
·
1,881

Славяни. Произход, разселване - поминък и обществен живот, уръдия на труда, вярвания, заселване на Балканския полуостров и последици.
 

Българска историография

15 апр 2009
·
556
·
26
·
6,983
·
632

Християнството е религия и знание; виждане за историята като непрекъснат процес, осъществяван по волята на Бога...
 

България и българите към Новото време

02 юни 2007
·
300
·
26
·
6,100
·
332

Движещите процеси, свързани с българския преход към Новото време, според изследователите Илия Конев и Надя Данова са в търсене на националните измерения, които са тясно свързани с общабалканското историческо развитие.
 

Софроний Врачански

28 фев 2008
·
315
·
3
·
467
·
217
·
2

Софроний Врачански / поп Стойко Владиславов / е роден през 1739 г. в Котел. Учи в килийно училище в родния си град, а през 1762 г. е ръкоположен за свещеник. В продължение на 30 г. е духовник, учител и книжовник в гр. Котел...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по История
Междинен тест по история за 8-ми клас, 2-ри срок
междинен тест по История за Ученици от 8 клас
Тестът е изработен по новата учебна програма за 8 клас по история и цивилизации, за 2 срок. Въпросите, включени в него са само с един верен отговор.
(Лесен)
18
2
1
2 мин
13.08.2019
Междинен тест по история за 8-ми клас, 1-ви срок
междинен тест по История за Ученици от 8 клас
Тестът е изработен по новата учебна програма за 8 клас по история и цивилизации, за 1 срок. Включени са въпроси само с по един верен отговор.
(Лесен)
16
9
1
10 мин
13.08.2019
» виж всички онлайн тестове по история

Българската култура през Средновековието

Материал № 101431, от 28 фев 2008
Свален: 545 пъти
Прегледан: 498 пъти
Качен от:
Предмет: История
Тип: Доклад
Брой страници: 8
Брой думи: 3,650
Брой символи: 31,536

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Българската култура през Средновековието"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Анелия Севова
преподава по История
в град Стара Загора
с опит от  3 години
71

Маргарита Петринска
преподава по Български език
в град София
с опит от  4 години
129 12

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения