Големина на текста:
Приложна епидемиология- цели, задачи, значение за управление на
здравната организация
Въведение
Принципите за управление на съвременната здравна организация са свързани с
модерните постижения на управленската теория. Към тези принципи обаче трябва да се
прибави и факта, че здравната организация има -освен чисто икономическите си цели,
но и социални цели, свързани с превенция на заболяванията, определяне на причините
за тях, подобряване на общата осведоменост по отношение на рисковете за здравето на
хората и пр. Тук, като основен помощен инструмент на здравната организация е
приложната епидемиология.
В настоящата курсова работа ще се представят накратко основните цели и
задачи на приложната епидемиология, както и нейното значение за управление на
здравната организация.
1. Кратка история на възникването на приложната епидемиология
Епидемиологията има значително дълга история, започнала още в Древността. В
съвремието, основен тласък на науката се дава през 60- те години на миналия век,
когато – след проведен симпозиум - обхватът на епидемиологията се разширява и се
пренасочва от инфекциозните заболявания към хроничните неинфекциозни
заболявания (сърдечно-съдови, онкологични, психични, метаболитни, заболявания на
дихателната система и др.), т.е. заболявания с най-голяма значимост, които определят
80% от смъртността на хората и нанасят огромни социални и материални загуби за
обществото.
В последствие се наблюдава задълбочаване на интереса към науката, като
възникват изследвания и доказателства, свързани със социалните фактори като
основно- рискови за възникване на сърдечно-съдовите заболявания. Към момента,
имайки предвид научните постижения, като парадокс се определя факта, че дотогава
сърдечно-съдовите заболявания са свойствени единствено за най-висшата социална
класа. Обръща се внимание, че в САЩ и в индустриално развитите страни резултатите
от изследванията не са еднозначни. Трудностите започват след 1980 година, когато се
оказва, че моделът в Южна Европа е противоположен на този в Северна Европа и
Северна Америка, т.е. моделът показва по-висок риск от сърдечно-съдови заболявания
при по-високите социални класи в Южните страни и по-нисък в Северните страни.
1
Последвалите години на миналия век се характеризират с акцент към
епидемиологията и нейното бурно развитие в повечето страни на света, в резултат на
което данните от множество епидемиологични проучвания заливат страниците на
научната и популярна литература. Това налага и уточняване в международен план на
основните задачи на епидемиологията, нейния предмет, използваните изследователски
методи, области на приложение и др. Поставят се редица ограничителни условия и
стандарти, които имат за цел да унифицират подходите и изследователските фази на
провежданите проучвания с оглед сравнимост на резултатите, получени от различни
изследователи, гарантиране на тяхната информативност, достоверност и
възпроизводимост.
Всички тези изследвания и научни разработки водят до дефиниране на следното
определение, свързано с епидемиологията -епидемиологията е наука изучаваща
разпространението и причините за отклоненията в здравното състояние в определени
популации и прилагането на това познание за контрол на здравните проблеми.
Епидемиологията е свързана и с голям кръг от научно-практически медицински
и здравни проблеми. Многообразието от термини: „клинична епидемиология",
„социална епидемиология", „поведенческа епидемиология", „епидемиология на
околната среда", „приложна епидемиология", „генетична епидемиология" и др.
подсказва, че се касае за научна дисциплина, предлагаща фундаментален подход за
всички научни медицински изследвания, имащ своето определено място успоредно с
клиничните и експериментални подходи. Този подход разчита на собствен
инструментариум и методи за разкриване на масовите прояви на здравето и болестта
(заболяемост, смъртност, инвалидност) сред популацията и с това допринася за
увеличаване на знанията и възможностите на медицината.
2. Подходи на епидемиологията, цели и задачи на науката
Изучаването на масовите явления се извършва в еднородни групи, наречени
съвкупности. Размерът на тези съвкупности е свързан винаги с координатите време и
място. Всяка група има своята характерна структура - пол, възраст, социална
принадлежност и др., а всяка единица от тази съвкупност се различава по величината на
своите признаци, които я характеризират.
Основен проблем на епидемиологията е изучаването на различието на случаите
по отношение на техните признаци и експозиции, и тяхната връзка с определени
социално значими показатели - заболяемост, смъртност, инвалидност.
2
Така, авторите, които са ангажирани с научната обосновка на науката определят, че
основните цели на епидемиологията са:
=> Да разкрие етиологията на дадено заболяване и рисковите фактори за
него, т.е. факторите увеличаващи индивидуалният риск за това
заболяване, с цел интервенция за редуциране на заболяемостта и
смъртността и развитие на надеждна база за профилактични програми и
здравни стратегии;
=> Да установи разпространението на заболяванията в обществото, което е
решаващо за планирането на здравните услуги и обучението на здравни
специалисти;
=> Да изучи възникването, развитието и прогнозата на заболяването с цел
развитието на нови терапевтични или превантивни модели;
=> Да оцени ефекта на новите превантивни и терапевтични методи и новите
модели на здравеопазване върху здравното състояние на населението;
=> Да обезпечи базата за развитие на обществена политика и регулаторни
решения, свързани с екологичните проблеми.
Може да се обобщи: пред епидемиологията са поставени многокритериални
цели, насочени към установяване на тенденции, фактори, подходи, свързани със
заболяемостта, инвалидизирането, риска. По този начин се дава възможност:
- да се систематизират отделните статистически данни;
- да се разкрие връзката между тях;
- да се направят изводи и обобщения по отношение на отделните елементи, свързани
със здравословното състояние на населението;
- да се определят стратегическите насоки и елементи на развитие.
Постигането на тези цели изисква решаването на следните задачи:
=> Формулиране на научни хипотези на базата на описателни
епидемиологични данни, получени от клинични, инструментални и
лабораторни наблюдения;
=> Проверяване на формулираните хипотези, чрез използване на данни от
проспективни и експериментални проучвания;
=> Доказване на причинно-следствени зависимости между едно събитие и
някои експозиции (рискови фактори);
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Приложна епидемиология - цели, задачи

Цели и задачи на приложната епидемиология, значинието на науката за отделната здравна органицзация...
Изпратен от:
Теодора
на 2013-06-25
Добавен в:
Курсови работи
по Епидемиология
Статистика:
197 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
епидемиология рискови фактори
добавена от sladuranatabs 19.11.2013
0
27
Подобни материали
 

Епидемиология - рискови фактори за здравето

14 май 2010
·
207
·
8
·
1,967
·
428

Рисков фактор е нещо, което увеличава шанса на дадено лице за развитие на специфично заболяване. Рак не е отделна болест, а група от повече от 100 различни заболявания...
 

Приложна епидемиология - цели, задачи

Материал № 1012864, от 25 юни 2013
Свален: 197 пъти
Прегледан: 240 пъти
Предмет: Епидемиология, Медицина
Тип: Курсова работа
Брой страници: 10
Брой думи: 2,507
Брой символи: 17,154

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Приложна епидемиология - цели, задачи"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения