Големина на текста:
Една българска мъдрост казва, че „името прави човека’’, а друга добавя –
„Човек без име не е човек’’. Когато човек порицава постъпката на друг, казва
„зачерни си името’’ или „посрами си името’’. Това е причината в миналото
честването на именния ден за българите да е един от най-тачените семейни
празници. Преди много от старите хора не знаят точния ден на своето раждане –
за ориентири използват големите календарни или трудови празници. Появата „на
белия свят’’ определят, казвайки: „роден съм след Димитровден, по вършитба,
пред гроздобер или на Богородица’’, именният ден е важна дата в живота на
българина, затова и поздравът за именника е „Да ти е честито името!’’.
Според старите вярвания всеки човек с появяването си е орисан да има
дух-покровител, който го напътства през целия му живот на земята, пази го от
злини, помага му в трудни моменти и го насочва към добри дела. След самата
смърт на човека този дух придружава душата на покойника в отвъдния свят, при
представянето й пред Бога. Приживе духът-покровител стои на дясното рамо на
човека. На лявото стои пратеникът на дявола и подтиква човека да върши злини.
Така, ако духът-покровител е слаб, човек става зъл или постоянно боледува, ако е
силен - човекът е здрав, добър и благодушен. Затова всяка година трябва да се
отдава почит към духа-покровител на именния ден на човека, защото този дух е
внушил на родителите какво име да се сложи на новороденото. Според обичая на
гости се ходи без покана — от уважение към именника. Както в древността,
когато целият род се събира на жертвен курбан за почит към патрона, да се
заздравят родовите връзки, да се усетят като едно цяло в общността (виж
Изображение 1) .
В днешно време именният ден за българите е своеобразно огледало на
характера на социалните връзки, с които е обвързана личността. Човек споделя
радостта си с колеги, в семейна среда или в приятелски кръг, защото животът му
протича в много по-широки хоризонти от тези на патриархалния бит в миналото.
Празникът на името е повод да изпитаме радостта от общуването с близки
хора, да внесем топлина и одухотвореност в потока на делниците.
1
1Николов, Н. Празниците на българите с легенди и предания,
http://www.promacedonia.org/bg_folklore/bg/index.htm
1
По време на имен ден всеки от нас изпитва известна радости и
приповдигнато настроение – този ден е на всички, които носят дадено име.
Именно поради тази причина, а и поради най-скоро отминалият имен ден, съм се
спрял на един от най-големите празници в българската традиция – Гергьовден.
Хубав Гьорге, цветен Гьорге!
Кой ти каза, кой ти рече,
като лани пак да дойдеш?
Отговаря хубав Гьорге:
— Мен ми рече ден Великден!
— Цветен Гьорге, мили Гьорге!
Скоро бързай да ми дойдеш,
а по тебе трева, шума.
По тревата овчарите,
по овчари сиво стадо.
2
Гергьовден води своето начало от древен езически празник, свързан с
пасищното отглеждане на овцете и козите и с тяхното първо задояване.
„Георгиус’’ идва от старогръцки и означава „земеделец’’.
3
Той е най-големият български пролетен празник, свързан със събуждането
на природата, с времето, когато горите, ливадите, нивите се раззеленяват и се
понася омайващият аромат на цветята, тревите и билките.
4
Едно от наименования на празника е ,,цветен Геогри’’. Народът разделя
годината на два основни цикъла: летен – от Гергьовден до Димитровден, и зимен
– от Димитровден до Гергьовден. В България Св. Георги се смята за един воин,
защитник и покровител на овчарите и добитъка им.
2 Стубел, Й. Гергьовска песен // Празничен календар на българчето, Русе, 2007 г.
3 Николов, Н. Май, http://www.promacedonia.org/bg_folklore/bg/index.htm
4 Колев, Н. Българска етнография, София, 1987 г. , с. 239.
2
Празнуват всички именници – Георги, Гергана, Герго, Геро, Гюрга, Гето,
Гецо, Гоце, Гуга, Гуна, Галина, Галин, Гана, Ганчо, Ганка, Гиргин, Гиргина,
Гинка, Гюро, и т. н. , като посрещат гости в домовете си.
На този ден, овчарите, които обикновено са наемани за лятото до края на
октомври, излизат със своите стада на полето. Едър рогат добитък и, особено,
овцете в продължение на много векове са част от основния улов в българското
патриархалното семейство. Затова в този ден традиционните обичаи и обреди са
свързани с овцете грижите за тях. В нощта преди празника се организира
тържествено доене на млякото от овцата, която първа роди агнетата през тази
година. До кофата с червен конец вързват букет от пролетни цветя, а в кофичката
поставят монета, за да бъде млекодобива висок през цялата година. Също така,
заплитат с черен конец венец от див здравец, коприва, къпина, глог, и с него
украсяват главата на овцата. Същият ореол закачят и на вратата на кошарата.
Една от младите жени ритуално отпива глътка мляко чрез кухите стъбла на оман
за да раждат овцете женски агнета. На Гергьовден за първи път в годината се
готви и прясно сирене, но не го солят, за да не пресъхне овчето млякото.
Хубав ден Великден,
още по-хубав Гергьовден. . .
(Народна песен)
Обичаите и обредите, свързани с Гергьовден, са обект на изследване от
много автори (Арнаудов, 1969, 332 и сл.; Георгиева, 1970; Теодоров, 1972;
Колева, 1981).
По общия си смисъл и насоченост тези обичаи и обреди се свързват преди
всичко с грижите, на трудовия селянин за добитъка в началото на
животновъдната година, за плодородието по нивите, с желанията му за здраве,
дълголетие и щастие.
Отделните компоненти на тази богата и разгърната обредност ни отвеждат
към дълбока древност.
Към най-ранния пласт по своето осмисляне и начини на взаимодействие
между човека и природата се отнасят разнообразните магически практики, които
съответствуват на ловния период и на събирателство. Така запазването на кожата
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
29 май 2020 в 14:43 в момента не учи на 24 години
11 май 2020 в 14:05 потребител на 23 години от Пловдив
02 май 2020 в 13:39 ученик на 18 години от Варна - ПГТ "Професор д-р Асен Златаров", випуск 2020
01 май 2020 в 13:55 ученик на 45 години от Варна - СОУ "Антон Страшимиров", випуск 2015
03 мар 2020 в 15:33 потребител на 52 години
02 фев 2020 в 21:12 студент на 39 години от Пловдив - ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Философско-исторически факултет, специалност - История, випуск 2018
05 апр 2019 в 14:14 студент на 26 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Факултет по начална и предучилищна педагогика, специалност - Предучилищна и начална училищна педагогика, випуск 2018
20 дек 2018 в 20:48 студентка на 32 години от Долна Митрополия - Факултет "Авиационен" към НВУ "Васил Левски", В.Търново
18 ное 2018 в 16:50 студентка на 27 години от Силистра - Филиал на РУ "Ангел Кънчев", факулетет - електро, випуск 2013
31 авг 2018 в 19:13 в момента не учи
 
 

Гергьовден

Материал № 1012160, от 22 юни 2013
Свален: 67 пъти
Прегледан: 99 пъти
Предмет: Фолклористика, Литература
Автор: Христо Ботев
Тип: Курсова работа
Брой страници: 17
Брой думи: 2,290
Брой символи: 12,800

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Гергьовден"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала