Големина на текста:
1 тема- Лицево-челюстни травми- закрити и открити. Според причината:
производствени (промишлени и селскостопански) и непроизводствени (битови,
транспортни, улични, спортни). Според разпространението си: изолирани и съчетани.
Според локализацията: травми на меките и на костните тъкани. Според тежестта: леки
(наранявания на меките тъкани и фрактурите на зъбите), средно тежки (наранявания на
меките тъкани с малък дефект и фрактури на костите на лицевия скелет без дефект) и
тежки (наранявания на меките тъкани с голям дефект и всички фрактури с костен
дефект). Травми на меките тъкани: закрити (контузии, смачквания) и открити, когато
има рана. Закритите травми се характеризират с болезнена подутина и кръвонасядане.
Когато такава травма е в областта на носа и очите, кръвонасядането се проявява под
формата на очила. Очилата са признак за фрактура на черепната основа, ако се проявят
няколко дни след травмата и се придружават от екзофталм. Откритите: прободни,
порезни, разкъсно-контузни, проникващи. Фрактури на лицевия скелет: На долната
челюст- Болка и затруднено дъвкане. На ябълчната кост- деформация на лицето,
ограничена подвижност на долната челюст и нарушаване на зрението. На носа: болка,
затруднено дишане, външна деформация, кръвотечение от ноздрите, понякога и със
загуба на обоняние. На горната челюст: Удължаване на лицето, нарушаване на
захапката, субконюнктивални кръвоизливи, оток и кръвонасядане в орбитите. Лечение:
Вниманието трябва да бъде насочено към-кръвотечение, шок, асфиксия,
предотвратяване на инфекции и усложнения. Хирургична обработка на раната;
фиксация на фрагментите; честата смяна на превръзките; прилага се физиотерапия.
2 тема- Вродени малформации и тумори в лицево-челюстната област.
Цепки на горната устна и небцето (1:1000) : на 1-во място от вродените аномалии; 30%-
наследств.70% от алкохол, цигари, инфекц. заб. Видове: заешка устна, вълча уста.
Клиника- естетичен дефект, затруднено сукане и гълтане. Леч: хейлопластика след 3
мес. и уранопластика до 5 г.. До достигане на възрастта за операт. леч., децата се
хранят чрез назогастр. сонда, а в последствие със спец. биберон с обтуратор за небцето.
Лицево - краниални аномалии : Редки вродени аномалии, свързани с деформации на
меките тъкани и костите на лицевия и мозъч. череп. Класиф: кранио-фациални
цепнатини; кранио-синостози и кранио-стенози; кранио-фацио-стенози.
Хипертелуризъм (раздалечени очи) - абнормно разширение на разст. м/у орбитите на
ниво вътр. ъгъл на очните цепки. Зъбно-челюстни деформитети: хиперплазия на
горна/долна челюст; хипоплазия; асиметрия. Вродена къса шия: аномалия в
сегментацията на цервикален гръбнак; ограничена подвижност; ниска линия на косата;
сколиоза/кифоза; пръстови аномалии; шпренгелова деформация; аномалии на ССС.
Окуло - аурикуло - вертебрална дисплация : епибулбарни дермоиди на окото;
периаурикуларни кожни гънки; аномалии в прешлените. Етиология: вероятно
нарушено кръвоснабд. и образуване на съсиреци в тъканите. Честота: 1:4000, 85%
едностранни. Морфолог. характер.: Очи (дермоид на конюнктивата- жълтеникаво
възелче; колобома- липса на горен клепач); Уши (от лека деформация до пълна липса
на ушната мида; нарушен слух; множество периаурикуларни кожни гънки зъвършващи
сляпо- м/у трагус и външния ъгъл на устата); Отчетлива лицева асиметрия
(подлежащите кости са хипопластични, мускулите- атрофични); Прешленни
аномалии (полупрешлени- едната половина на прешлена е недоразвита); Аномалии на
ОДА (Шпренгелова деформация- вродена елевация на лопатката. Скапулата се намира
абнормно високо. Често се открива допълнителна кост, която свързва лопатката и
цервикален гръбнак); Пръстови аномалии, ЦНС, Епи– припъдъци; Нарушена походка
и Мускулен тонус, Умствено изоставане. Леч: мандибуларна дистракция- след 3г.,
реконструкция на ухото-след 6г, реконструкция на клепача при колобома.
Възпаление на слюнчените жлези : Микроорганизмите, причиняващи възпалението,
проникват в слюнчените жлези обикновено от устата, но е възможно и по хематогенен
и лимфогенен път и по съседство. Най-често боледуват околоушните слюнчени жлези.
Предразположение: стоматитите, инфекциозни болести, големите коремни и
гинекологични операции, понижаващи общата имунна реактивност на организма.
Новообразования на лицево-челюстната област: Левкоплакия: рак на устата. Клиника-
плаки със седефенобелезникав цвят, с гладка повърхност, без инфилтрация в
дълбочина. Лечението: саниране на устата, контактна рентгенотерапия или криотера-
пия, прекратяване на пушенето. Рак на долната устна: Развива се на базата на
левкоплакия. Етиоло гията : тютюнопушенето. Клиника: загрубяване и засъхване на
лигавицата в съседство с кожата, периодично образуване на корички, отстраняването
на които предизвиква слабо кървене. В напреднал стадий се получава дефект на
устната, а по-късно се ангажира долната челюст. Лечение: лъчетерапия. Рак на еизка:
по-често при мъже. Обикновено се предхожда от левкоплакия. Кли ника : представлява
язва с твърда основа или плътен инфилтрат без разязвяване. Метастази в шийни
лимфни възли. Лечение: отстраняване на метастазите. Рак на устната лигавица:
Проявява се като обикновен плътен инфилтрат или язва с плътна основа. С течение на
времето се обхваща подлежащата кост и се явяват метастази в лимфните възли на
подчелюстната област и шията. Лечението: хирургично, лъчетерапия и
полихимиотерапия. Рак на слюнчените жлези: ангажира най-често околоустните
слюнчени жлези. Клиника: установява се плътен възел, който бързо нараства и става
неподвижен. Метастази в шийните лимфни възли, б. дробове и костите. Лечение:
хирургично и лъчетерапия. Рак на горната челюст: изхожда от лигавицата на
максиларния синус, носа или устата. Клиника: затруднено дишане през съответната
ноздра, сълзене от окото. Ле чение : оперативно и лъчелечение. Рак на долната челюст:
незарастваща рана на мястото на изваден зъб, разклащане на съседните зъби, неприятен
дъх в устата и изтръпване на съответната половина на долната устна. Метастази в
подчелюстните
и шийните лимфни възли. Лечение: резекция на долната челюст до
здраво и следоперативно лъчелечение.
3 тема- Ендемична и спорадична струма. Показания за оперативно лечение.
ЩЖ е най-голямата ендокринна жлеза с тегло 20-25 гр.. Намира се в предната част на
шията. Тя има два дяла- ляв и десен, свързани пом/у си с тесен провлак.
Етиологична класификация на струмите: Ендемична струма: Обхваща 10% от
възрастното население и 20% от подрастващите. Ендемични райони за Б-я- Рило-
Родопски масив, Стара планина, Югозападна Б-я. Спорадична струма: При отделни
лица в неендемични райони. Патоморфологична класификация на струмите: 1.Дифузна
струма- цялостно дифузно увеличение на ЩЖ. Мека, еластична консистенция,
Колоидна струма, Васкуларна струма. 2.Нодозна (възлеста) струма- единични или
множествени възли, разположени в паренхима с меко-еластична консистенция.
Възможна е кистична трансформация на нодулите. Трабекуларна струма. 3.Смесени
струми. СЪВРЕМЕННИ СХВАЩАНИЯ -Доказана е връзката м/у йодния недоимък
и гушавостта. Ниско съдържаниена йод в питейните води и почвата в ендемичните
райони. Значение на вторични екзогенни фактори- лоши битови условия,
непълноценно хранене, интоксикации и др. Екзогенни фактори- пречат на
усвояването на йода от растенията- флуор, калций, желязо, манган, кобалт, хром.
нитрати. Ендогенни фактори- увеличена нужда от тироидни хормони- пубертет,
бременност, климакс; Заболявания на СЧТ– намалена резорбция на йод с храната;
лабилност на регулаторните механизми; наследственост. Клиника: Увеличение на
ЩЖ; Дифузен, нодозен или смесен тип на струмата. Функционален вид-
еутироидна, хипертироидна, хипотироидна. Симптоми от страна на др. органи и
с/ми- дихателна, ССС, нервна. Усложнения: компресия на съседни структури;
възпалителни усложнения; локални кръвоизливи; базедовификация на струмата;
малигнена дегенерация. Диагноза: Т3 и Т4; Ехоскопия; ТАБ на ЩЖ; Сцинтиграфия;
КТ. Лечение: Индикации за оперативно лечение: Дифузни струми IV и V ст.;
Дифузни струми с дистрофични промени; Базедовифицирали струми; Нодозни струми;
Смесени струми; Струми, предизвикващи компресия.
4 тема- Заболявания протичащи с хиперфункция на щитовидната жлеза.
ТИРЕОТОКСИКОЗА (хипертиреоидизъм)- Автоимунно органо специфично
заболяване на ЩЖ, със свръхсекреция на тиреоидни хормони. Етиология: Психична
травма; предхождащо нервно напрежение; прекарани инфекциозни заболявания;
токсини- туберкулин; след проведено лечение с ? дози йод; фамилна обремененост;
полова определеност- в пубертета и климакса. Повишеното производство на
щитовидни хормони усилва тъканния метаболизъм и кислородната консумация.
Клиника: Начални признаци- обща отпадналост, лесна физическа и психическа
умора, раздразнителност, психическа лабилност. Струма (II и III ст.)- меко еластична
консистениия, дифузно увеличена. ССС- тахикардия над 90-100. Пулс- мек.
Екстрасистоли. При тежки форми- аритмия. RR систулно високи/ диастулно ниско.
Очни симптоми: погледът е втренчен, очните ябълки изпъкват; Симптоми от страна
на ГИТ: засилен апетит- намалено телесно тегло- диарични изхождания- спастични
коремни кризи- повръщане. Симптоми от страна на НС: лесна раздразнителност,
нервност- психическа лабилност, лесна умствена умора, епилептиформени припадъци.
Симптоми от страна на половата с/ма: менструални смушения, ? либидо, бременност
е възможна. Симптоми от страна на кожата- топла, мека влажна кожа. Претибиален
микседем. Протичане на заболяването: I степен - леки форми, с умерена тахикардия,
без загуба на тегло. II степен- средно тежки форми, тахикардия (над 100), тахиаритмия,
отслабване на тегло. III степен - тежки форми, тахикардия (над 120), абсолютна аритмия
при предсърдно мъждене, отслабване на тегло. Диагноза: Лабораторни изследвания-
ТЗ и Т4; Ехоскопия; Сцинтиграфя; Радио-йод каптадия; ТАБ. Лечение:
медикаментозно; с радиоактивен йод; хирургично лечение- Индикаци: при които
медикаментозното лечение в продължение на 6- 8-10 месеца не е довело до резултат;
тежки форми; вторична тиреотоксикоза; високостепенни Базедови струми и др.
Доброкачествени тумори на ЩЖ: аденоми, фиброми, хемангиоми, невриноми и др.
Аденом на ЩЖ: солитарен възел; рядко 2 или повече възела; големина 1-6 см; наличие
на капсула. Клинични форми: I.Тиреотоксична; II. Атипични форми на
тиреотоксикоза: 1.С интермитетни тиреотоксични прояви; 2. Дисоциирана форма; III.
Латентна форма. Лечение оперативно (парциална резекция, субтотална резекция,
лобектомия). Лечение с етанол: 0,4-2 мг. етанол. Тиреоиден карцином: бавно
нарастващ тумор с много нисък леталитет. Възрастов пик- 40-45г.; съотношение жени-
мъже: 2:1. Етиология: радиация; наследственост; йоден дифицит, ранна менопауза,
затлъстяване, контрацептиви. ХИСТОЛОГИЧНА КЛАСИФИКАЦИЯ: I. Епителни
тумори: 1.Тумори изхождащи от фоликуларните к/ки. А/ диференцирани карциноми:
папиларен; фоликуларен с подвид- хюртл- клетъчен; смесен- класифициран като
папиларен. Б/ недиференцирани: нискодиференцнрани, дедифиренциращи се
папиларни или фоликуларни варианти; анапластични- вретеновидно-; гиганто- и
дребноклетъчен тип. 2.Тумори изхождащи от парафолигуларните к/ки: медуларен
карцином. II. Не епителни тумори- Лимфоми, саркоами, хемангиоендотелиоми,

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Хирургия

Теми по хирургия за втори курс в Медицинския университет...
Изпратен от:
Mihail Georgiev
на 2013-06-21
Добавен в:
Общи материали
по Обща хирургия
Статистика:
247 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Хирургия

05 дек 2012
·
370
·
21
·
5,105
·
401
·
1

Хирургията като наука, задачи и методи. Развитие на хирургията...
 

Лекции по хирургия

13 мар 2013
·
541
·
125
·
38,251
·
699
·
2

Хирургия - история, операции при отделни заболявания...
 

Инвагинации

05 ное 2014
·
9
·
25
·
684

МПрезентация по обща хирургия за инвагинации. Патогенеза. Клиника. Лечение. Илюстрации...
 

Хирургични болести pro

03 яну 2016
·
2
·
50
·
27,144
·
184
·
45.00 лв.

Хирургията започва своето бързо развитие през 80-те и 90-те години на 19 век. Бавната, постепенна еволюция е заменена с бързо развитие чрез нов технически напредък и до голяма степен базирано на простата кулминатнвна аксиома...
 

Приложение на роботите в минимално инвазивната хирургия

06 мар 2017
·
3
·
10
·
479
·
6

Минимално инвазивна хирургия е намеса върху болестно променени тъкани, структури и органи в телесните кухини, при която травмата за пациента е многократно по-малка от тази при откритите операции принципът на минимално инвазивната хирургия е в това...
 
Онлайн тестове по Обща хирургия
Тест по хирургия
входен тест по Обща хирургия за Студенти от 5 курс
Входен тест 5-ти курс, Хирургия, Медицински университет София. Въпросите имат само един верен отговор.
(Труден)
10
67
1
27.02.2013
» виж всички онлайн тестове по обща хирургия

Хирургия

Материал № 1012013, от 21 юни 2013
Свален: 247 пъти
Прегледан: 323 пъти
Предмет: Обща хирургия, Медицина
Тип: Общ материал
Брой страници: 45
Брой думи: 19,825
Брой символи: 130,125

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Хирургия "?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала