Големина на текста:
НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ
Програма: Администрация и управление
Модул: Публична администрация
РЕФЕРАТ
НА ТЕМА
Роля и значение на приемането на християнството от българите
през 864 - 865 година
Изготвил:
F09482
Антония Андреева Миланова
1.България през втората половина на IX век.
1.1. Покръстване на българите . Вътрешна политика на България до 864 г.
Наследник на Хан Пресиян на българския престол е княз Борис I /852 – 889/.Той поема управлението
на държавата в търде сложна и напрегната обстановка. Включването на славянските племена от
Македония и Родопската област в пределите на българсата държава изострило отношенията с Византия
до краен предел. Завоеванията в среднодунавските земипрез първата половина на девети век, поставили
България във непосредствено съседство на северозапад с Немското кралство, Великоморавия и
Хърватско и насочили нейните интереси натам. Политическата и религиозна експанзия на немското
кралство към среднодунавските славяни създавали напрежение в Централна и Югоизточна Европа и
довели до сложни политически комбинации и военни съюзи.Изострило се и съперничеството между
Цариградската патриаршия и Римската курия за църковно надмощие над намиращия се в процес на
християнизация или все още непокръстен славянски свят домогванията на двете църковни средища,
българските зземи и тяхното население заемали важно място. Сключеният през 30-те години на 9 век. И
възобновен през 845г. българо-немски мирен договор, запазил своята сила и в началото на Борисовото
управление. През 852г. пратеници на българите пристигнали в Майнц при крал Людовик Немски /840г. –
876г./, вероятно за да се известят за заемането на престола от княз Борис I и да изразят неговата
готовност за поддържане на сключения по-рано договор.Заедно с тях дощли и пратеници на моравските
славяни. През 853г. настъпил рязък обрат в отношенията между българската държава и Немското
кралство. Бертинските аналаи от 9-ти век, ни съобщават, че „...българите, като взели на своя страна
славяните и , както се казва, привлечени от нашитр подаръци, яростно се нахвърлили срещу немския
крал Людовик, но били победение.”. По всяка вероятност тогава е бил осъществен военен съюз между
княз Борис и великоморавският княз Ростислав /846г.-870г./, като за вдъхновител на съюза е посочва
френският крал Карл Плешиви /840г. -877г./.Злополучният за българите изход на избухналата война се
потвърждава и от едно сведение, което има старобългарска летописна основа :”...когато казаният дивен
Борис наследил властта, облак от франкипокрил цяла България”.За да изолира българите от моравските
славяни, крал Людовик Немски подтикнал към война и зависимият от него в политическо отношение
хърватски княз Търпимир /845г.-864г./Походът на княз Борис в хърватско се оказал неуспешен, както се
вижда и от думите на Константин VII багренородни: „Князът на Хърватия ...никога не е бил подчинен на
българския княз. Нито пък българин е воювал срещу хърватите.Само князът на България Михаил-Борис
тръгна на поход и воювал срещу тях, но нямал никакъв успех и сключил мир, като дарил хърватите и бил
дарен от тях.И никога хърватите не са плащали данък на българите, но двете страни често си правели
взаимни подаръци в знак на приятелство.”Принудени да воюват на два фронта, българите понесли тежко
поражени във войната с немците.Фактът, чекняз Ростидлав през 855г. е бил примуден само със
собствените си сили да отбива натиска на на крал Людовик Немски, косвено свидетелства, че в
следствие на претърпяното поражение България е била за ставена да се откаже от съюза си с
Великоморавия и отново да потърси сближение с немското кралство. Българското политическо
господтсво в среднодунавските земи било значително разклатено.
Отношенията меджу България и Византия, влошени през 30-те години на 9 век, оставали все още
неуредени.Включването в българската държава на някои територии и на обитаващите ги славянски
племена засегнало чувствително интересите на империята на Балканския полуостров.За извстно време, и
главно заради непрестанните войни, които Византия водела в Мала Азия срещу арабите, тя не можела да
съсредоточи военните си сили за борба срещу българите. През 855-856г. избуханала нова българо
византийска война.Нейните причини би трябвало да се потърсят в опита на Византия властта си над
някои стратегически важни крепости и области, владени от България.Византийското настъпление срещу
българската държава по суша и по море било ръководено от император Михаил III /842г.-867г./ и от
кесаря Варда.В резултат на успешните военни действия по долината на река Марица, в земите около
Страндажа и Стара планиан, както и по Черноморското крайбрежие, византийската армия завладяла
Филипопол /днес гр.Пловдив/ и околностите му, областта Загоре, /областта между Средна гора на
север, Чирпанските възвишения - на запад, Черно море на изток и Родопите, Сакар и Странджа на юг,
намираща се на територията на днешна България/, както и черноморските градове Девелт /община
Средец, област Бургас/, Анхиало / селище, намиращо се до днешния град Поморие. В древността градът
се е намирал между гръцките колонии Аполония Понтика и Месамбрия/. и Месембрия /днес град
Несебър/.
Започнатите българо-византийски преговори, в които голяма роля играел византийският
дипломат протоспатарий Теоктист Вриений, довели до сключване на мир през 856г. Пряко свидетелство
за мира, ключен между вдете държави, е отбелязаният в един арабски истрически извор факт, че през
лятото на 860г. български пратеници пристигнали в Цариград и били приети на уаудиенция в двореца на
византийският император. През 862-864г. в Европейският югоизток настъпило ново презапределение на
2
политическите сили. Великоморавия се възползвала от вътрешните междуособици в немското кралство и
постигнала значителни успехи във войната си него.Укрепването на нейните позиции в среднодунавските
земи застрашавало българското владичество над някои тамошни славянски пле,ена.Това довело до
изграждането на военен съюз между крал Людовик Немски и княз Борис I през 862г. който бил насочен
срещу великомарвският княз Ростислав и негояит съюзник – сина на немския крал Карломан, управител
на областта Каринтия.През 863г. Людовик Немски , подпомогнат от идващите от изток българи, се
насочил срещу Великоморавия.При съдалото се неприятно воеено-политическо положение, княз
Ростислав, бил принуден да потърси помощта на византийската империя.
Междувременно Византия, за да подпомогне своя съюзник Великоморавия, твърде умело се
възползвала от известни неприятни за България обстоятелства. През август 863 г. на Балканският
полуостров и в българските земи започнал силен земетръс, който продължил цели 40 дни.Освен това
година била неплодородна и българското население страдало ото голям глад, както и от други природни
бедствия.В началото на септември 863г., византийският пълководец Пертонас, успял да разгроми арабите
и временно да острани опасността идваща от изток. Сега цялата византийска армия била прехвърлена на
Балканският полуостров, и по суша и по море се отправила на поход срещу България.Заетите на
северозапад български войски не могли да окажат необходимият отпор на византийците.Още през есента
на 863г. започнали преговори, в следствие на които бил сключен „дълбок” мир, между България и
Византия.Макар и да не са запазени в оригинал, условията по този договор са възстановени въз основа
на сведенията на византийските автори.
Според сключения мирен договор, българският владетел се задължил да разтрогне съюза си с
немският крал Людовик насочен срещу Великоморавия, и също така да бъде покръстен в
християнаската вяра, заедно със своя народ.Освен византийските авторим за това обещание дават
сведения и някои западни хроники. Единствената придобивка в следствие на договора, била връщането
на областта Загоре, без черноморските крепости Девелт, Анхиало и Месемврия, които останали под
византийско владение.
1.2.Християнството по българските земи до Покръстването
По нашите земи християнството прониква още в апостолски времена. Според книга Деяния
апостолски (16-17 гл.) св. апостол Павел проповядва Христовото слово в град Филипи, Верия (в Егейска
Тракия) и в гр. Солун. Негови ученици по-късно оглавяват епископски катедри в Тракия, строят се
храмове, води се интензивен религиозен живот. По време на гоненията през III-IV в. и християните по
българските земи дават своите жертви. Значимостта на местното християнство и църковна организация е
видна от участието на нейни представители на Първия вселенски събор в Никея през 325 година. В
епархийския център Сердика през 343 г. е свикан поместен събор, който подкрепя решенията на
Никейския събор. За успеха на християнската проповед съдим и от факта, че най-суровото от
тракийските племена - бесите, също прекланя глава пред Христовата проповед и дори Библията е
преведена на техен език. Един от най-обичайните пътища за разпространение на християнството е
армията. Съставена от различни по произход и вероизповедание войници, армията е идеалното място за
масовизацията на определени култове. Движението на легионите от едно място на друго съдейства за
разпространението на съответното религиозно учение. С началото на славянската колонизация през VI-
VII в. броят на местните християни намалява поради масата от нови заселници. Славяните не се
противопоставят на други религиозни влияния и ведно с бита и традициите на завареното население
възприемат и християнството. Само в райони, където славяните са мнозинство, езическите култове се
запазват по-дълго време. Идването на Аспаруховите българи през 80-те години на VII в. заварва по
земите на Мизия и Тракия твърде пъстра религиозна картина. Преобладаващата част от населението,
особено в приморските райони, изповядва християнството, а във вътрешността, където са компактните
славянски поселища, се практикува древнославянски политеизъм. Самите българи са монотеисти, тъй
като изповядват вяра в един върховен бог на небето, създател на видимия свят, господар на стихиите и
покровител на кановете - Тангра. Може би монотеистичната форма на тангризма обяснява
безконфликтното приемане на християнството от кан Кубрат (632-668), който като юноша прекарва
дълги години в Константинопол. Очевидно Кубрат запазва християнското вероизповедание само за себе
си, без да го налага на подвластния си народ. Освен това няма данни синовете му Батбаян, Котраг,
Аспарух, Алцек и Кубер да са приели християнството. Ако бе така, нито един византийски летописец не
би пропуснал съобщението на този факт. В т. нар. езически период на българското канство (681-864 г.) с
малки изключения християни, езичници и тангристи съжителстват в обстановка на взаимна
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
11 яну 2022 в 13:12 в момента не учи на 30 години
 
Подобни материали
 

Пищов за Първа българска държава

03 фев 2011
·
160
·
2
·
1,508
·
501

От прабългари до падане на България под византийска власт...
 

Княжество България и Източна Румелия

25 май 2011
·
152
·
4
·
1,273
·
524

Княжество България е официалното наименование на България от приемането на Търновската конституция през 1879 г. до обявяването на независимостта през 1908 г....
 

Българската национална политика към турското етническо малцинство (1978-1989)


Един от най-важните въпроси, който и днес занимава българското общество, е за ролята и мястото на турското малцинство в България . опитите за създаване на турска етническа партия, издигането на паметника на "незнайния турски воин"....
 
Онлайн тестове по История на България
Тест по История и Цивилизация за 12-ти клас
класно тест по История на България за Ученици от 12 клас
Годишен тест по История и Цивилизация, обхваща периода от хан Крум до падането на България под турско робство. Съдържа 10 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
10
9
1
3 мин
06.08.2018
Тест по История на България за 11-ти клас. Българско Възраждане
междинен тест по История на България за Ученици от 11 клас
Тестът е междинен и обхваща въпроси, свързани с първите будители и борбата за национално освобождение. Съдържа 11 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
11
37
1
28.10.2016
» виж всички онлайн тестове по история на българия

Роля и значение на приемане на християнството от българите през 864 -865 година

Материал № 1011729, от 20 юни 2013
Свален: 38 пъти
Прегледан: 75 пъти
Предмет: История на България, История
Тип: Реферат
Брой страници: 19
Брой думи: 12,176
Брой символи: 76,571

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Роля и значение на приемане на християнството о ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Десислава Величкова
преподава по История на България
в град Русе
с опит от  1 години
28


виж още преподаватели...
Последно видяха материала