Големина на текста:
Тема 2
Развитие на ладшафта в България.
Терминат ландшафт се споменава в Б-я за първи път през 1921г от проф. Жеко Радев.От
активната му работа в алпииските и суб алпииските пояси.След известно време терминът
ладшафт се използва от проф. Д. Яранов .От активната работа на редица учени географи се
появяват и първите публикации с ладшафтно съдържание.Проф. Иван Батаклиев през 1934г
пише за разделение на земята (ладшафтно поделяне) за конкретни ладшафтни местности.Той
разглежда географските явления и техните взаймовръски.Той схваща ладшафта като част от
земната повърхност с еднакви белези и определя ,че ладшафтът е най-цялостната географска
област.И.Батаклиев смята ,че бъдещето е в развитието на ладшафта и в неговото запазване и
съхраняване.Проф. Игнат Пенков споменава понятието културен ладшафт и говори за
единството на географката наука.След 2-та СВ ладшафтознанието е в период на застой,но
през 1970г проф Илия Иванов разглежда въпроса за развитието на ладшафтите.Той поставя
въпроса не само за използването на притодните ресурси,но и за тяхното
възобновяване.Обръща внимание и за развитието на геофизиката,геохимията и тясно свърани
науки.Поставя въпроса и за прогнозирането на динамичните промени на ладшафта така през
70-те год. Възражда развитието на ладшафтознанието като наука. Няколко години по-късно в
Софииския университет се създава катедра ладшафтознание и опазване на природната
среда.Поставя се началото на задълбочени регионални надшафтни изследвания в Дунавска
равнина ,Предбалкана,Стара планина и др.
Тема 3
Широчинна зоналност - това е закономерно изменение на физикогеографските процеси,
компоненти и комплекси от Екватора към полюсите. Причина за проявата на зоналността е
неравномерното разпределение на късовълновата радиация на Слънцето по ширина
вследствие на кълбообразната форма на Земята и изменението на ъгъла на падане на
слънчевите лъчи. Това е причината на различни точки на Земята да пада не равномерно.Тоетс
1-ва причина лъчистата енергия на Слънцето и 2/ кълбовидната форма на Земята.Разтоянието
на Земята от Слънцето. Колкото по-отдалечен е една точка от Слънцето, толкова лъчиста
енергия отслабва.И обратното – когато един обект е близо до Слънцето, зоналността също се
губи поради високата температура. В това отношение(за проявата на зоналността) Земята се
намира в най- „удобното” положение спрямо Слънцето.Масата на Земята също влияе на
зоналността. Важна роля играе наклонът на земната ос (66,5о) от което зависи
неравномерното разпределение на слънчевата енергия по сезони. Ако земната ос бе
перпендикулярна на еклиптиката, то всеки паралел би получил през годината почти еднакво
количество слънчева топлина. Земната повърхност е неравномерна по своя характер –
наличие на суша и океани, различия във веществения състав, разнообразния релеф и други.
Слънчевата енергия е основна енергия за всички физични, химични и биологични процеси на
Земята. Но самият механизъм на зоналността е много сложен поради различната среда, в
която протичат процесите в ландшафтната сфера.
Първият резултат от проявата на широчиннa зоналост е неравномерното разпределение.
Радиационният баланс зависи от повърхностa. Той е по-малък oтколкото в океаните и
моретата.Има 4 зонални типа въздушни маси – екваториални (топли и влажни), тропични (топли
и сухи), бореални или маси на умерените ширини (прохладни и влажни); арктически и
антарктически (студени и относително сухи). За да може ландшафтът да функционира
нормално е определен показателят изпаряемост това е количеството вода, което може да се
изпари от земната повърхност.
Тема 4
Меридионална секторност
Ландшафтно-географското следствие на континентално-океанската циркулация на въздушните
маси е много разнообразно. Затова е установена и смяната на растителните съобщества,
почвените типове, животинския свят от океаните към вътрешността на континента. Тези
изменения са наречени първо меридионални зони, но след това секторност. При секторността
главна роля играе овлажнението. Секторността „сече” географските зони. Ландшафтните зони
остават непрекъснати само тогава, когато в определена широчинна ивица се запазват
еднотипни условия на топлообезпеченост и овлажнение. Секторните изменения на
континенталността на климата се изразяват във варианти на зоната / секторни.Зоналността и
секторността създава условия за образуването на система от ландшафтни зони. Непрекъснат
ред от ландшафтни зони (зонален спектър), присъщ на един или друг сектор от сушата.
Отделят се основно континентални и приокеански . Характерни са и зоните на пустините от
различни пояси, полупустини, степи. За океанските системи са типични горски зони от различни
широчинни пояси. Характерно важно е овлажнението, изпаряемостта, количеството фитомаса в
отделните точки на света и др.
Тема 5Височинна поясност
За височинна поясност можем да говорим --при промени на топлината и овлажнението с
изменението на надморската височина. Под влиянието на този фактор се получава поясен
характер на строежа. Затова за различните височинни пояси има специфичен набор от
ландшафти. До определена височина ландшафтът запазва свойствата си.Първата причина за
появата на височинната ландшафтна поясност е изменението на топлинния баланс във
височина. Произходът на изменението на температурата във височина и ширина е различен;
например слънчевата радиация във височина се увеличава приблизително с 10 % на 1000 м.
н.в. То се дължи на намаляването на плътността и мощността (дебелината) на атмосферата,
рязкото намаляване на водни пари и прах, от което следва намалението на слънчева радиация
от поглъщане и отразяване в атмосферата. Във високите части на атмосферата слънчевата
радиация е разпределена равномерно, като се увеличава делът на ултравиолетовата
радиация. Дълговълновото излъчване от земната повърхност във височина се повишава по-
бързо от инсолацията. Всичко това води до понижаване на радиационния баланс и като
следствие до понижаване на температурата.Условията на овлажняване също много бързо се
изменят във височина при изкачването в планините. Влажността на въздуха във височина се
намалява. Падналите валежи са свързани с планините. Тогава протичат възходящи движения
на въздушните маси, което води до кондензация на водните пари и валежите се увеличават до
определена височина. Колкото една територия е по-суха, толкова горната граница на валежите
е по-висока. (Пример: Алпи-2000 м). Това навежда на мисълта, че абсолютната височина играе
косвена роля при разпределянето на валежите.
Между височинните пояси и широчинните зони има само външни сходства при разглеждането
на растителността.
Височинните пояси имат огромни различия в структурно-функционално отношение .
1 гъстотата на въздуха е различна
2 циркулационните процеси
3 различията са големи по сезони –
4 различни геоморфоложки процеси – сели, сипеи, свлачища
5 различни глациални процеси
При изучаването на височинните ландшафтни пояси на Земята се вижда, че височинните пояси
са много повече от широчинните зони. Разнообразието на височинните ландшафтни пояси се
определя от широчинната зона, в която те се намират.
Всяка ландшафтна зона има определен тип височинна поясност, т.е. определен брой пояси и
определени граници . Когато има планински системи на границата между две ландшафтни
зони, височинният спектър на ландшафтите е много по-сложен. Тук важно място играят –
например Стара планина, Кавказ, където се проявяват ландшафти на умерената и
средиземноморската ландшафтни зони.
Във всеки физикогеографски сектор има свой характер на височинната, които зависят от
степента на континенталност на климата и режима на овлажнение. Например: поясът на
алпийските ливади е характерен за приокеанския сектор и не е развит при континенталния.
При континенталния сектор са развити високопланинските степи.
Ако се проследи смяната на височинния спектър на ландшафтите (или структурата на
височинната поясност) ще се установи, че в една широчинна зона има толкова различни
структури на височинна поясност, колкото са физикогеографските сектори.
На последно място височинната поясност се усложнява от орографията. Най-важната
причина е височината на планината – защото колкото по-висока е планината, толкова
височинният спектър е по-сложен и обратно (например Стара планина и Средна гора). Освен
абсолютната височина важно място има експозицията на планинските склонове, което е
свързано с посоката на разпростиране .Различават се два типа експозиция: соларна
(инсолационна) и ветрова . Първата е свързана с ориентацията на склоновете по посоките на
света (или спрямо осветеността на Слънцето), а втората – по отношение на въздушните
потоци.
От соларната експозиция зависи топлинния и водния режим на склоновете. Южните склонове
по-силно се прегряват, изпарението протича по-интензивно, от което следва че южните
склонове са по-сухи. При южните склонове горната граница на височинните пояси е по-висока
от северните.
Ветровата ерозия има двуяк смисъл. Тя може да обостри контрастите в термичния режим при
противоположни склонове и да усили ефекта на соларната експозиция – Алпи, Стара планина,
Кавказ, Кримски планини.
Втората страна на въздействието на ветровата експозиция на климата и ландшафтите на
склоновете е връзката (ориентираността) им към източника на влага – т.е. пътя на
преминаване на влажните въздушни маси и траекориите на циклоните. Тук трябва да се
посочат наветрените и подветрените склонове .
Тема 6
Азоналност
Aзоналността. Тя се основава на вътрешната енергия на Земята. Най-яркото изражение е
делението на Земята на континенти и океани – сушата е 29 % от площта на Земята, а водната
обвивка – 71 %, при което те са разпределени неравномерно в епигеосферата (по-голяма част
от сушата е в Северното полукълбо). Затова и в Северното полукълбо зоналността е по-добре
изразена.
Сушата и океаните имат различни физични свойства (различна топлоемкост, отражателна
способност, неограничените водни запаси и интензивния топлообмен в океаните) и над тях се
формират различни въздушни маси континентални и океански. Тогава възникват
континентално-океански въздушни маси, които нарушават зоналната циркулация – например:
мусоните – различното нагряване на сушата и океаните.
Континентално-океанската (азоналната) циркулация е един от най-важните фактори на
физикогеографската диференциация – с отдалечаването от океана, континенталността се

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Развитие на ладшафта в България

Терминат ландшафт се споменава в България за първи път през 1921 г. от проф. Жеко Радев...
Изпратен от:
denichkatyrnovo
на 2013-06-16
Добавен в:
Общи материали
по Физическа география и ландшафтознание
Статистика:
76 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Динамика, развитие и възраст на ландшафтите


Промените в ландшафта, които се извършват без да се нарушава неговата вътрешна структура и без да се стига до нейното качествено преобразуване, се наричат динамика на ландшафтите...
 

Развитие на ладшафта в България

Материал № 1010540, от 16 юни 2013
Свален: 76 пъти
Прегледан: 102 пъти
Предмет: Физическа география и ландшафтознание, География
Тип: Общ материал
Брой страници: 34
Брой думи: 12,166
Брой символи: 79,518

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Развитие на ладшафта в България"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала