Абдул Казем бен Абдалах (Мохамед)
Основател на исляма. Родил се в началото на 70-те год. на VІ век
(предполагаемо през 571г.) в Мека в семейството на Абдалаха и Амина. Живял
бедно и служел при богата вдовица на търговец - Хатиджа, през 595 год. се
оженил за нея, занимавал се с търговия, но по-голямата част от времето си
посвещавал на размишления за религията. Отличавал се с нервен темперамент,
Мохамед бил склонен към видения и ги обяснявал като откровения от небето.
След смъртта на Мохамед, тези откровения били събрани в Корана.
През 610 год. Мохамед направил няколко изказвания като пророк в Мека,
където не постигнал някакъв успех. По късно намерил последователи в Медина.
От страна на управляващите, към проповедите и към самия Мохамед се
оформило враждебно отношение.
След смъртта на Хатиджа през 620 год. Мохамед имал още няколко жени,
след смъртта му останали девет.
След смъртта на богатата и влиятелната в Мека Хатиджа, положението на
Мохамед станало рисковано. През 622 год. Мохамед заедно с своя приятел Абу-
Бекер заминал за Медина, от където по-късно със своите последователи
атакували Мека. През 624 год. победил при Бедра, през 625 год бил разбит при
Огода. През 630 год. Мохамед пренесъл своята религия в Мека, с което поставил
началото на разпространението и в Арабия. Починал на 8 юни 632 год в Медина
и бил погребан в къщата в която починал.
Деца: Фатима.
В научната литература дълго битувал възгледа, приписващ на Мохамед
епилепсия. След това някои изследователи му приписвали истерия. Във всеки
случай, исторически достоверни са сведенията за често ставащите с него
припадъци с частична загуба на съзнанието.
След смъртта на Мохамед неговите приближени Абу-Бекър и Омар са станали
инициатори за създаването на писмения вариант на Корана - сборникът с
преписваните на Мохамед изказвания.
Още в първите сури на Корана (96 и 74), Мохамед се признава за пророк на
Аллах.
Абу-Бекър ибн Муджахид ат-Тамими (559 - 636 год) Един от първите
халифи, сунитите го смятат за законния наследник на пророка Мохамед.
Установил е седем способа за четене на каноническия текст на Корана.
След смъртта на Мохамед е оглавил борбата с въстаналите против исляма
арабски племена и през 632 год с активното участие на Халил ибн ал-Валид
завършил разгрома им.
По инициатива на Омар през 633 год. се разпоредил да кодифицират
(събиране и систематизиране в единна система) Корана.
Абу-Бекър е бил единствен сред близките съратници на Мохамед, който е
починал от собствената си смърт.
Омар. Един от първите халифи, сунитите го смятат за законен приемник на
пророка Мохамед. Бил убит в 644 г при излизане от храма от селянин, за това,
че в отговор на молбата му, отговорил с насмешка.
Коран
Коранът (Правилно е Ал-Коран, от араб. "четене") свещената книга на
арабски език за мюсюлманите, основата на мюсюлманското богословие и
юриспруденция, главния източник за вероучението на исляма. Съставен след
смъртта на пророка Мохамед от съществуващото устно предаване на неговите
изречения и откровения, изпратени му чрез Светия Дух и архангел Гавраил, и
събрани по инициативата на Абу-Бекър и Омар. Когато в сражение срещу
еретика Мюсейлими през 633 год са загинали и последните "съхранители на
Корана", които са помнели наизуст всичките му сури, възникнала реална
опасност от изкривяване и загубване на тази информация. Кодифицирането на
Корана е било поръчано на личния писар на Мохамед Зейда ибн Сабиту. Този
сборник е бил предназначен изключително за лично ползване на Абу-Бекър и
Омар.
Коранът за първи път е издаден в единна обезателна редакция от халифа
Осман (644 - 656). В очите на последователите на исляма, Корана има
божествен произход.
По съдържание в Корана може да бъде разграничена есхатология (учение за
края на света и задгробния живот) на исляма, юдеистки и християнски възгледи,
древно арабски обичаи, арабски фолклор, мюсюлманско законодателство.
Коранът съдържа в себе си поучения, закони, легенди, полемика срещу
езичниците - християни и евреи. Разделен е на 114 сури (глави), между които
няма вътрешна връзка. Сурите се състоят от смислово-ритмически откъсчета
(аяти), наброяващи 6206. Традиционно сурите се делят на мекински
(възникнали преди 622 год.) и медински (622 - 632год.).
Макар по преданията, изказванията на Мохамед да са се записвали още
докато е бил жив от специални писари, има основания да се предполага, че в
корана влизат мисли, към които Мохамед няма никакво отношение. От друга
страна, Абдула ибн Масуд, заемащ по времето на Мохамед високи постове, е
заявявал, че от сборника на Корана са изчезнали много текстове, в които е
имало критика за елита на Мека.
Коранът отразява само първите десетилетия от историята на исляма. В
качеството на източници на мюсюлманското вероучение, голямо значение имат
също сирати, съставляващи Сирата, и хадиси, част от които влизат в състава на
Суната.
Коранът е преведен на всички европейски езици.
1
292
51
