Големина на текста:
5. Съчетаване на подходите, методи и
средствата за борба с цел максимално
намаляване на загубите при
минимални разходи за растителна
защита, като се стабилизира
биологичното равновесиеи се
използват природните регулиращи
фактори: -система от агротех
меропроятия; правилни
сеидбообращения; смесени посеви;
мулчиране; използване на подходящи
сортове за засяване в оптимални
срокове; използване на естествени
врагове, включително на природни
ресурси. Неприятели- подпомагане
на естествените врагове- хищни
калинки,бълхи, препарати на
основата на шретрум, поръсване на
растенията с варовик, с каменно
брашно.Бяла зелева пеперуда – извлек
от листата стъблата на
домати.Нощенка – отвара от
метлица.Зелев молец – настройка от
лопонев трипс.Лукова муха – отвара
от ревен,.Гъсеници, Щитоносна
въшка – извлек от пелин, раствор от
мек сапун.Акарис – извлек от чесън.
Попово прасе – препарати на
базарта на пиретрум.Нематоди –
правилно сеидбообращение.Зелени
бълхи – смесена култура със спанак
или салата.Трипс – каша от чесън.
Сляпо куче – сухи листа от
хризантема и пелин. Оранжерийна
белокрилка – Encarisa Formosa,
Акари – Feltiella acarisuga.
6.Бактериален пригор, Бактериоза по
домат – отвара от вратига или полски
хвощ; Ръжди – отвара от полски
хвощ; Брашнеста мана – колоидна
сяра. Гъбни болести – чесън, лук.
Мана – настойка от вратига.
Бактериални болести – чесън на прах.
Обеззаразяване на
семената: - термично
(фасул,грах,домати); - сухотермично;
напудряне на семената с биологични
препарати (триходермин); - семената
се покриват с влажни матеряли като
се държат при t 25-28С и периодияно
се разбъркват; - лазерно облъчване.
Производство на
разсад: -правилно подбиране на:
субстрата, торо-почвена смес,
минерални субстрати, торфени
смески (5 части торф+4 части
пермит+ 1 част пясък).
Качество на добре
развит разсад: – мощна коренова
система, равномерни по дължина
междувъзлия.
Специфични и
ефективни растително защитни
мероприятия – обеззаразяване на
почвата с трихомедрин, соларизация,
обработената почва се полива добре с
вода и покрива се с полиетиленово
фолио; екстракт от добре узрял
компост от оборски тор, разтворен
във вода в 1:6. Бързо охлаждане на
плодовете от пипер още на полето,
премахване на листната маса;
Екстракт от валериана; събиране и
унищожаване на болните растения,
използване на устойчиви и толерантни
сортове.
7. Масово развитие на дадена болест по
определена култура в определен район в
съчетание с голяма вредност се нарича
епифитотии.Появата им зависи от
биологичната особенност на патогена и
растителния гостоприемник. R=x-x
0,
r-
скоростта на епифитотии; x- ареал на
епифитотиите в даден момент; x
0
площта в началния момент; t – време за
протичане.В зависимост от ареала. Те
биват: местни, прогресиращи.
Предпоставки за възникване са
промените в популацията на
гостоприемника, концентриране на
генетично еднообразни растения,
внасяне на нови растения и сортове.
Повишаване
устойчивостта на растението
гостоприемник 1 - генетически
обусловени причини; причини
обусловени от условията на околната
среда. Влияние на околната среда – тя
води до намаляване жизнеспособността
на растенията, въздействие на високите
температури – повишаването на
температурата подпомага възникването
на епифитотии от черна стъблена
ръжда. 2 – промени в популацията на
патогена – наличие на фитопатоген с
висок епифитотичен потенциал. Поява
на нова по-агресивна и по-виролентна
раса, повишаване на размножителната
способност на фитопатогена, лесно
разсейване на инокулума на големи
разстояния, комплексно въздействие на
условията на околната среда. 3 –
предпоставки за заселване на
епифитотиите – унищожаване на
чувствителните форми, изчерпване на
хранителния субстрат, преминаване от
раннофазова чувствителност към
къснофазова. По скорост на
разпространение епифитотиите биват :
бързи (мани, брашнести мани и ръжди);
бавни. Фази на развитие : 1- латентна, 2
– логаритмична, 3 – дегресия. Циклични
епифитоти – проявяват се през точно
определен интервал от време.
9. В болното растение протичат по
различен начин, в сравнение с процесите
в здравото. В болното се натрупват 3-те
основни баланса: енергиен, воден и
баланс на рсстителните регулатори.
Фактори от които зависят промените –
начина на изхранване на фитоплазмата.
При облигатните паразити промените са
по-трудно забележими. Чувствителност
на гостоприемника към дадена болест.
При болното растение фотосинтезата
намалява, понижава се синтеза на
хлорофил, инхибира се реакция .....,
повишава се фотосинтетичното
фосфолириране. Ограничаване на
достъпа на светлина за фотосинтетичната
повърхност при болните растения. Пти
тях дишането се активизира 3 пъти
повече от нормалното. Съкращава се
цикъла на кребс, активизират се
пигментите които водят до окисление на
субстрата, нарушава се азотния
метаболизъм. Корените се снабдяват с
по-малко въглехидратии се натрупват
азотни съединения,постъпването на вода
в болното растение намалява.
Водозадържащата сила намалява,
увеличава се транспирацията. Причини:
някои фитопатогени причиняват
нарушения в кореновата система,
некроза по стъблото, изкривяване на
проводящите тъкани, конидионосците
запушват устицата и транспирацията
намалява. Морфологични изменения в
болното растение: хипертрофия,
хиперплазия, метаплазия (един вид
клетки се превръщат в друг вид),
дегенерация (изграждане на клетки,
които започват да образуват вещества
несвойствени за даден организъм).
10. Хипонзии – възникнали са като
компонентни на другите живи
организми. Вирусите са като
разбунтували се гени. Срещат се под
3 различни форми: 1.отатична-
вирионите са инертни, не се
наблюдава метаболизъм; 2.активна-
има има репликация в клетките на
растението-гост ; 3. еклипс- инхибира
се нормалната белтъчна синтеза.
Типове признаци при вирусните
болести: 1.локален тип-локални
некротични петна,появяващии се в
резултат на свръхяувствителна
реакция; локални хлоротични петна-
появяват се там където прониква
вируса. 2.системен тип, по сила на
проявление: -акутни-най-силни
прояви; -хронични-симптомите се
смекчават през следващите години;
-латента фаза-вируса се
запазва,ноняма никакви видими
признаци. Групиране на синдроми: -
хлороза-намалено хлоротично
съдържание; -ненормално нарастване;
некроза. Запазване и пренасяне на
вирусите: -чрез болни растения; -чрез
вегетативни части от болни растения;
семена от вирусно болни растения;
-чрез растителни остатъци. Болести: -
шарка по сливата Plum pox poty virus
– окапване на плодовете до 80-95%; -
късовъзлие при лозата – намаляват се
добивите до 80%; - периферна
хлороза при ягодите – до 75%; -6
основни вируса по картофите: листно
завиване, черна шарка, картофен
вирус, обикновена мозайка; - при
зеленчуците: CMV,TMV ,95% от
пипера и 50% от доматите;.
Пренасяне на вируси: -контактно,
-чрез присаждане, -чрез полена, -с
насекомнии вектори. Над 400
членестоноги пренасяд над 200
вируса. Борба: -имунитет, създаване
на устойчиви сортове, -ваксинация,
-профилактика., унищожаване на
растителните остатъци,
обеззаразяване на семената.
11. До 1944 г. Фитоплазмите са
известни като микоплазми.
Морфологои: нисши едноклетъчни
организми, които филтрират.
Плеоморфни организми- съществуване
на морфологично различни индивиди в
границите на един вид. Либсата на
клетъчна стена прави фитоплазмите
подвижни и еластични. Обикновено
са :сферични 50-1000нм; елипсовидни
120-140нм; нишковидни 1000-2000 нм.
Ядрения матерял е съставен от 2 вериги
ДНК, заема 4% и представлява ядро без
ядрена мембрана. РНК заема 8%, няма
митохондрии, няма цикъл на кребс,.
Размножаване: - интерцелурално и
систрацелурално. Класификация:
царство Procaryotaceae, отдел
Scotobacteria, сем Mycoplasmataceae, род
Mycoplasma, сем Spizoplasma.
Пренасяне на фитоплазма –
многогодишн гостоприемници,
вегетативни части, в тялото на
насекомите. Борба – производство на
здрав посадъчен материал,
ограничаване на източниците на зараза,
ограничаване на миграцията на
векторите, ранно засаждане.
12. Едноклетъчни микроорганизми с
еластична клетъчна стена. По форма са
пръчковидни, имат малки размери, тази
особеност има голямо значение за
контакта със субстрати. Строеж : ядро –
ядрения материал е съсредоточен в
нуклеарна зона. ДНК- то е двойна
верига и затворена в пръстен.
Цитоплазмата съдържа разтворими
белтъци, РНК и голямо количество
рибозоми. Цитоплазмената мембрана
трислойна. Клетъчна стена – еластична,
поема вътрешното осмотично налягане.
Има наличие на муреин капсула –
слузеста материя, която е продукт от
секреторната дейност на клетката.
Изисквания към PH – широки граници
4.5 – 9.6, оптимални граници 6..5 – 7.2.
По начин на изхранване : облигатни
паразити, факултативни сапрофити и
факултативни паразити. Отношение към
кислород – повечето са аеробни, а малка
част са факултативно анаеробни.
Изисквания към температура –
минимална 1-10 С , максимална 35-40 С,
оптимална 20-30 С. Размножаване –
чрез просто делене, първа фаза:
латентна, втора фаза: логаритмична,
трета фаза: стационарна, четвърта фаза:
отмиране. Механизъм за размножаване
– рекумбинативна изменчивост,
конюгация, трансдукция,
трансформация. Пренасяне по време на
вегетацията – от болно към здраво чрез
вода, вятър, смучещи насекоми, човек.
Начини на заразяване: входни врати –
естествени отвори, въздушни устица,
водни устица, рани, микрорани и
близалца. Болести: външно се пренасят
Pseudomonas tabaci, P. syringae.
Вътрешно се пренасят Xantho monas
campestris, луковици – Erwinia
carotevora.
13. Вегетативно тяло – гол плазмидий
без клетъчна стена – низши гъби. Мицел
– състои се от нишковидни хифи,
едноклетъчни – несептиран мицел
(Oomycetes). Многоклетъчен септиран
мицел – всички гъби ( клас Askomycetes).
Двата типа мицела се срещат при
Zygomicetes Клетъчна стена – при
многоклетъчния септиран мицел тя е
твърда и основните компоненти се
различават. В клетъчната стена се
съдържа целулоза и глюкоза. Клас
Zygomicetes – хитин и хитозан,
Цитоплазмена мембрана – основен
резервен материал не е скорбялата, а
гликогена. Ядро – с двойна ядрена
мембрана, същинско ядро. ДНК се
разпределя в хромозоми. Гъбите имат
сравнително малък хромозомен набор.
Едноядрен хаплоиден мицел – 1n,
едноядрен диплоиден мицел – 2n. По
начина на изхранване са хетеротрофни,
срещат се всички степени на паразитизъм
– облигатни паразити, факултативни
сапрофити и факултативни паразити.
Повечето гъби са строго аеробни.
Растежа се осъществява с връхните
части на хифите. Икономическо значение
и разпространение. Първо място по
разпространение и първостепенно
значение за РЗ са мани, брашнести мани,
ръжди и др. Имат ензимен апарат, който
разрушава растителната клетъчна стена.
Методи за доказване на гъбната
етиология – макроскопски начин : гъбни
образувания; - микроскопски начин :
откриване на мицела в клетката на
растението. Биологичен анализ – метод
на влажната камера – материал без
спороношение се поставя при подходящи
условия – изолиране на причинителя
върху изкуствена хранителна среда.
Идентифициране – определя се формата
на полово и безполово размножаване на
гъбите възоснова на морфологичните
особености на спорите. Разпознаването
стига до род.
14. При гъбите се срещат различни
начини на размножаване., дори и в
рамките на един и същ вид.
Безполово (вегетативно)-
осъществява се със
слабоспециализирани или с
неспециализирани части на вег.
тяло.Форми на вегет. размножаване: -
чрез разкъсване на вегетативното
тяло по механичен начин, чрез
образуване на плектенхима.
Ризоморфи – надлъжно преплетени и
сраснали хифи.Склероции – плътно
кутинизирани образувания на гъбите,
състоят се от плътно преплетени
хифи.Вътрешния слой е богат на
резервни хранит.в-ва. Строми –
получават се от плътно преплетении
хифи като може да бъде вкл. спори –
хламидоспори- протоплазмата
намалява, кл. Стена се уплатнява,
намалява водното съдържание и
вегетативното тяло се разпада на
хламидоспори. Оидии- получават се
от въздушни хифи. Първоначално
клетките са свързани във вид на
верижка. По-късно първата клетка се
откъсва . Безполово- осъществаява се
със спори образувани с помощта на
специализирани органи. Вегетат. тяло
изпълнява хранителна функция.
Гъбите се развиват в субстрата.
Специализираните органи са
спороносци. Те правят спорите по 2
начина : -ендогенно-вътре в
зооспорангиум (Zygomycetes);
-екзогенно-върху конидионосци или
конидиоспори (teromycetes).
Конидионосците се образуват в
плодни тела асервули. Те са
поничковидни със строматична
основа , къси прости конидионосци,
върху които се образуват спори.
Пикнидии- крушовидни, отвор в
горния край, потопени в субстрат се
образуват къси конидионосци с
конидиоспори.
15. Плазмогамия - сливане на
протоплазмата на гаметите,
кариогамия-сливане на ядрата ,
редукционно делене на диплоидното
ядро. Половия процес бива: изогамия –
сливат се морфологично еднакви гамети
; -зигогамия- сливане на полово
различни потентирани хифи.Оогамия –
сливане на полови органи-
антеридиогония. В зависимост дали
гаметите са образувани на едни и същи
вегетативни тела се различават следните
случаи: - двуполови (самофертилни) –
могат да копулират помежду си; -
самостерилни – когато двата пола са
несъвместини; - разделнополови-
мъжките и женските се образуват върху
2 различни вегетативни тела.
Класификация – царство Mycota; отдел
Myxomycota-лигави гъби; клас
Plasmodiophoromycetes ; отдел
Eomycota; клас Chitridiomycetes; клас
Oomycetes; кл. Basidiomycetes. Отдел
Myxomycota е главно сапрофитен и се
срещат малко паразити по висшите
растения.Вегетативното им тяло е гола
протоплазмена маса или плазмодии,
които съдържат много диплоидни ядра.
Клас Plasmo. Към него се отнасят
паразити по растенията. Те са
вътреклетъчни облигатни паразити. В
резултат на половия процес се
образуват трайни спори.Цикъл на
развитие – трайни спори зимуваща
форма, която остава в почвата 3-6
години. Първични зооспори се
образуват на пролет от покълването на
трайните спори.Първичен амебоид –
проникв в епидермалните клетки на
кореновите власинки.зооспорангии се
образува в клетките на кореновите
власинки. Образуват се вторични
зооспори. Образува се вторичен
диплоиден амебоид от копулирането на
зооспорите, който се превръща в
паразитен плазмодии. Основен
механизъм на изменчивост при гъбите е
генетичната рекомбинация. Общ
механизъм на изменчивост – мутации,
адаптации, хетерокариозис (състояние
на гъбите, което се характеризира с
наличието на различни ядра в 1 клетка).
21. Листна болест по ечемика-Prechslera
graminea. Праховита мана по овеса и по
ечемика. Мораво рогче по ръжта-
Claniceps purpurea. Фузариоза по
класовете на житните Fusarium
graminearum. Листен пригор по
пшеницата Septoria tritici. Борба:
агротехнически мероприятия –
сеидбообръщение.важен момент е
картотекирането на полетата и описание
на наличните болести на блокове за
период от предшестващите 3-4 години.
(Пример- лопса насеидбообращение,
поява на масово нападение от фузариум.
За успешна борба е добре да се вкл. за 2-
3 год. бобови култури.) Пространствена
изолация – важна е за болестите, при
които главен източник на зараза са
растителните остатъци.Обработка на
почвата се извършва се според
предшественика и наличните условия.
При зараза от фузариоза предсеидбената
обработка трябва да се прави с плугове.
Използване на устойчиви и толерантни
сортове- през последните години се е
наложила промяна на климата. По-
голямата част от новите сортове показват
висока устойчивост към болести и могат
да се отглеждат без приложение на
фунгициди. Подготовка на семенния
матерял: -семената трябва да се вземат
винаги от агротирани участъци. Срок на
сеидбата – трябва да се извършва в срок
от 1-20 октомври. Ранната сеидба дава
възможност на растенията да се развият
рано и много бързо.
22. Ustilago zeae prechsera turccica –
Северен шарен пригор; Fusariu
graminearum – Фузариоза по царевицата.
Борба срещу брашнестата мана се
използва фунгицида байлетон в доза
50гр/дка. При нападение от кафява и
жълта ръжда пръскането се извършва с
байлетон при появата на спори по
горните листа. Байлетона може да се
използва преди настъпване на фаза
млечно-восъчна зрялост. След тази фаза
приложението на фунгицидите е
излишно и ефективността намалява.
Навременното прибиране е от особенна
важност за борбата срещу някои болести
и особенно с/у плевелите. Растенията по-
силно се нападат през зимата и пролетта
от други болести. При късна сеидба се
получават слаби растения. Сеидбената
норма има голямо значение за степента
на развитие на болестите. Сеидбата
трябва да се провежда на оптимална
дълбочина 4-6 см. При по-дълбока
сеидба поникването се забавя,а
надземната част се увеличава. Торене:
комбинирано с оптимални дози азот,
фосфор и калий предполага добро
развитие на посевите. Правилното торене
предпазва от болести. При едностранно
азотно торене също има нападение от
ръжди, брашнеста мана и др.
Съхранение- след прибирането на
зърното то трябва да се почисти и
подсуши според изискванията на
стандарта. Задължително зърното се
внася в чисти и обеззаразени, чрез
влажна дезинфекция складове.
23. Обикновена краставична мозайка
–причинител cucumber mosaic
virus.Листата са с грапава

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
21 сеп 2022 в 14:43 потребител
 
Подобни материали
 

Фитопатология

06 апр 2011
·
128
·
14
·
4,408
·
298

Общоприето определение за понятието „болест” няма, но във всички случаи патологичния процес представлява резултат от продължително взаимодействие между растенията и причинителите на болести при конкретни условия на околната среда. Съпровожда се от...
 
Онлайн тестове по Земеделие
Теcт по диверcификация
изпитен тест по Земеделие за Студенти от 5 курс
Тест по системата VJL за Cвищов - магиcтратура. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
60
6
1
3 мин
11.07.2013
» виж всички онлайн тестове по земеделие

Пищов по фитопатология

Материал № 1009597, от 13 юни 2013
Свален: 138 пъти
Прегледан: 186 пъти
Предмет: Земеделие, Селско стопанство
Тип: Пищов
Брой страници: 5
Брой думи: 3,025
Брой символи: 19,659

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Пищов по фитопатология"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала