Големина на текста:
България през реформи и преврати (1 част)
21.05.1920г – ново самостоятелно превителство,съставено от Ал.Стамболийски. Стремежът на
Стамболийски е да изгради БГ като държава на дребните и цредните селяни (80% от
населението) , но бива посрещнат с недоубрение. Правителството на селяните срещу
интелигиенцията предизвиква напрежение в българското общество. За разлика от марксизма
Стамболийски пропагандира, че обществото се дели не на класи, а на съсловия. Тъй като най-
голямото съсловие в България е селското и тъй като държавата съществува и се развива
благодарение на неговия труд, то и политическата власт според Стамболийски следва да бъде в
негови ръце. Това ще осигури истинско народовластие. В интерес главно на селското съсловие е
необходимо да се проведат коренни реформи в полза на развитието на дребната собственост и
производство, като заедно с това ще се отхвърли и експлоатацията на селото от града. В
политическата област това ще доведе до отмирането на традиционните буржоазни партии.
1. Новаторство и преобразования
Във вътрешен план правителството на Стамболийски провежда някои реформи, част от които са
спорни. Някои от тях са: поземлена реформа свързана с ограничение на размера на поземлената
собственост до 300декара; Търговията със зърнени храни се поема от нарочно учереден
Консорциум (временно дружество за изпълняване на определена задача или за предоставяне на
определена услуга или продукт по по-ефикасен начин). въвеждането на трудова повинност,
поради наложеното ликвидиране на армията. Въвежда се прогресивно данъчно облагане на
държавни и обществени нужди. Строго наказвани биват незаконно забогателите. На практика е
наложена земеделска диктатура, крепена от т. нар. Оранжева гвардия, комбинирана с
авторитарно управление. Оранжева гвардия е неофициалното наименование на паравоенните
отряди от привърженици на БЗНС от началото на XX век. Те са създадени по време на
управлението на Александър Стамболийски като силов механизъм за крепене на земеделската
власт. Инициатор на създаването им е Райко Даскалов, който е и командващ.
Правителството на Александър Стамболийски се опитва да изведе страната от международната
изолация след Първата световна война, чрез активно участие в дейността на Обществото на
народите и установяване на приятелски отношения с Кралството на сърби, хървати и словенци.
Подкрепя идеята за създаване на Федерация на южните славяни. Това води до изостряне до
краен предел отношенията между земеделското правителство и ВМРО. В борбата си срещу
ВМРО правителството се ползва от услугите Македонската федеративна организация.
Изпратени са войскови и полицейски части за ликвидиране базите на ВМРО.
Към началото на 1923 г. режимът на Стамболийски губи напълно подкрепа извън средите на
българското селячество. Подписването на Нишката спогодба от 23 март 1923 година с
Кралството на сърби, хървати и словенци за "обезопасяване на границата" между двете
държави, прелива чашата на търпението. Носят се слухове, че са водени тайни преговори за
Балканска федерация, в която България ще е под егидата на Сърбия. Срещу него са настроени
голяма част от интелигенцията. Цар Борис 3, както и основаният през 1919г. Военен съюз не са
доволни от състоянието в БГ и управлението на Стамболийски.
2. Разпалване на гражданската война
На 9 юни 1923г. чрез военен преврат се слага край на съсловната селска власт. Начело на
Новото правителство застава лидерът на Народният сговор – професор Александър Цанков.
Комунистическата партия обявява неутралитет (продължават борбите на партията със
земеделското правителство за влияние сред бедните слоеве от населението, които на места
преминават в открити сблъсъци. Това е сред причините за позицията на неутралитет на БКП
при извършването на Деветоюнския преврат от 1923 г). Сам Стамболийски организира стотици
селяни и прави опит за обсада на Пазарджик. Силите са неравни и след като местният гарнизон
не се подчинил на законния министър-председател, на 11 юни Стамболийски разпоредил на
селяните да се пръснат, за да не се стигне до кръвопролития.Още на 10 юни военният министър
Иван Вълков дава устна заповед на капитан Иван Харлаков Стамболийски да бъде заловен и
убит и той заминава с група военни за Пазарджик, където операцията по залавянето се ръководи
от полковник Славейко Василев. Стамболийски прави опит да се добере до двореца в Кричим,
но на 13 юни е заловен при село Голак, след което е отведен в Пазарджик. Тук го предават на
групата на капитан Харлаков, който го завежда във вилата му в Славовица. Там той е убит от
група членове на ВМРО, водена от скопския войвода Величко Велянов .Помещаващата се в
София Оранжева гвардия е бързо обезоръжена.
Малко по-късно управлващите учередяват нова парти – Демократически сговор, отново начело
с Цанков. В правителството влизат представители на всички политически партии, освен БЗНС и
БКП, но водеща роля имат Народния сговор и Военния съюз. Във външнополитически план,
правителството на Цанков е в практическа изолация. Съседните балкански държави и
покровителстващите ги Велики сили се опасяват, че то ще се стреми към реваншистка
политика. Цанков признава сключената от Стамболийски Нишка спогодба в опит да намали
напрежението, но Белград продължава да дава подкрепа за нелегалната българска опозиция.
Лондонски и парижки банки отказват да дадат заем за стабилизиране на изтощената от войната
България. Близки връзки Цанков демонстрира единствено с режима на Мусолини в Италия.
Мусолини лично обещава да сътрудничи при облекчаването на репарационните плащания по
Ньойския договор.
От 5 до 7 август 1923 година са проведени заседания на ЦК на БКП (централен комитет на
комунистическата парти), на който младите и радикално настроени дейци на партията, начело с
Георги Димитров и Васил Коларов, инспирирани и подкрепяни от Коминтерна(Комунистически
интернационал), надделяват в полза на организирането на ново въстание. За участие в него са
привлечени левицата на БЗНС и някои анархисти.
Правителството взема мерки за осуетяване на въстанието и арестува повече от 2000 видни
дейци на БКП на 12 септември.На 23 септември 1923г. извършените арести и оказаната на
места съпротива стават достатъчен повод за избухване на въстанието. 10-дневните схватки
завъшват с разтрели на ‚‘противодържавни елемнти‘‘. Обществото изпада в състояние на
гражданска,братоубийствена война.
На 2 април 1924г. Върховният Касационен съд (Висша последна съдебна инстанция) обявява
комунистическата партия за разпадната,въз основа на закона за защита на
държавата(незаконние на всички организации, които си поставят за цел насилствено вземане на
властта.). В отговор ЦК на БКП още по-уверено се стреми към революция. На 16 април 1925
година е извършен най-сериозният политически атентат у нас, това е залагането на взрив в
църквата ‚‘Св.Неделя‘‘. Още на времето наричат 16 април 1925 г. ,,Кървавия Велики
четвъртък‘‘.Атентатът е връхната точка в една политическа битка, която от две години се е
превърнала в кървава разправа. Атентатът е извършен от Военната организация на БКП, решена
чрез масови атентати да провали политическата линия на правителството на Александър
Цанков . Църковният купол рухва върху присъстващите. Загиват над 150 души невинни
граждани, около 500 са ранените. Няма убити членове на правителството(самият цар Борис ІІІ
не присъства,той е на траурната церемония на убития при Алабаконак - Делчо Илчев).
Кабинетът обявава военно положение, отменено на 24 октомври 1925 г. За кратко време след
атентата са арестувани около 13 000 души. На 27 май 1925 г. в София е извършена публична
екзекуция на атентаторите (Марко Фридман, Петър Задгорски и Георги Коев).Застрелват
генерал Константин Георгиев и на 16 април 1925г. използват опелото му за атентат срещу
правителството.
3. Умиротворяване и възтановяване
В царството се въвежда военно положение и започва бързо наказание за престъпниците от
‚‘Единният фронт‘‘.Под натиска на масовото вътрешно недоволство и международното
обществено мнение, през 1926 г. Александър Цанков е отстранен от премиерския пост от
умереното крило в Демократическия сговор, начело с Андрей Ляпчев и Атанас Буров. На 4
януари 1926г. Деветоюнците отстъпват на Новото правителство на Андрей Ляпчев. Новият
кабинет е посрещнат благосклонно от опозицията. Лидерите на различните политически сили
се надпреварват да изказват задоволството си от смяната на властта. Старите традиционни
партии се опитват да излязат на първа линия, измествайки Народния сговор и Военния съюз. В
името на националното помирие, той допуска възтановяването на БКП, под названието
Българска Работническа Партия с възможността за участие в парламентарните избори. Чувства
се значително подобрение в земеделието, хранителната и текстилна промишленост.
В БГ са отпуснати 2 заема от ОН – бежански (декември 1926г.) и стабилизационен (ноември
1928г.), които подпомагат възстановяването на банковото дело и външната търговия.
За да се запази умеренният тон на наболелия национален въпрос, Ляпчев изгражда държавните
преоритети, като най-напред настоява за утвърждаване на малцинствените права на българите,
да се отворят техните училища и църкви и да се допусне разпространението на книги и
вестници на български език.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

България през реформи и преврати

21.05.1920г – началото на новото самостоятелно превителство, съставено от Ал.Стамболийски. Стремежът на Стамболийски е да изгради БГ като държава на дребните и средните селяни, но бива посрещнат с недоубрение...
Изпратен от:
Elitsa Kolewa
на 2013-06-09
Добавен в:
Уроци
по История
Статистика:
123 сваляния
виж още
Материалът се намира в следните категории:
Уроци по История от София за Ученици в 18 СОУ "Уилям Гладстон" от несваляни с 3 страници Други от Ученици
 
Подобни материали
 

България под управлението на Цар Борис III от 1919 до 1934г

17 яну 2008
·
245
·
2
·
336
·
83

Борис III е цар на България от 3 октомври1918 г. до 28 август 1943 г. Той е син на цар Фердинанд I, който абдикира в негова полза след поражението на България през Първата световна война.
 

Последици от Първата Световна Война (пищов)

04 мар 2008
·
343
·
1
·
207
·
173

Пищови за управлението на БЗНС (Александър Стамболийски).
 

Александър Македонски- кратка биография

02 апр 2007
·
469
·
1
·
171
·
212

Александър Велики (356-323 г. пр.н.е.), син на Филип II Македонски и Олимпиада. Получил елинско образование при Аристотел.
 

България в годините на Първата световна война

08 ное 2006
·
561
·
6
·
2,322
·
199

Участие на българия в Първата световна война. Обявяване на мобилизация, формират се три армии и общ резерв. Главното командване е поверено на ген.Никола Жеков. В оперативно отношение българската армия е подчинена на германското командване на Балканите.
 

Цар Борис lll

07 дек 2007
·
79
·
17
·
3,404
·
70
·
1

Борис lll биография на целия му живот със всички важни събития
 
Онлайн тестове по История
Входно ниво по История и цивилизация за 9-ти клас
входен тест по История за Ученици от 9 клас
Тест за входно ниво по История и цивилизация за ученици от 9-ти клас. Съдържа 21 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
21
332
1
21.10.2016
Тест по История за 7-ми клас
изпитен тест по История за Ученици от 7 клас
Тестът съдържа 13 въпроса от изучения материал, всеки от които има само един верен отговор. Предназначен е за ученици от 7-ми клас.
(Труден)
13
33
1
1 мин
26.07.2018
» виж всички онлайн тестове по история

България през реформи и преврати

Материал № 1007841, от 09 юни 2013
Свален: 123 пъти
Прегледан: 201 пъти
Предмет: История
Тип: Урок
Брой страници: 3
Брой думи: 1,220
Брой символи: 7,599

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "България през реформи и преврати"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения