Големина на текста:
Лекция 1
Фортификационна система от ровове и валове по време на Първото българско
царство.
Изучаването на укрепителните съоръжения от времето на Първото
българско царство е най-тясно свързано с името на Карел Шкорпил. Първата му
работа, отпечатана през 1884 година, е посветена на земления вал Еркесия между р.
Марица и Черно море (Skorpil, 1884). През 1905 г. той обнародва бележките от
дългогодишните си обиколки из Източна България, а през 1918 г. и тези за
пребиваването си в Северна Добруджа, описвайки почти всички от известните днес
землени и каменни укрепления от времето на Първото българско царство.
Землени укрепления
1. Терминология. С това название се означават два вида землени укрепителни
съоръжения: валове и лагери. Валовете са преградни землени съоръжения във вид
на права или начупена линия, издигнати най-често между две естествено укрепени
точки. Дължината им се колебае от няколко стотин метра до 300 км. Състоят се от
землен насип и ров. Ровът се намира винаги откъм страната, срещу която е насочен
валът. Между насипа и рова понякога има равна площадка – берма, чиято ширина е
различна. Берма с ширина 1-3 м може да бъде наречена конструктивна. Тя е
предназначена да спира свличането на размивания от дъждовете землен насип и
ерозията в подножието му, откъдето започва деформирането. Берма с ширина над 3
м освен конструктивно предназначение е имала и значение при отбрана,
приближавайки защитниците до опитващия се да премине рова неприятел. В
зависимост от състава на почвата валът е могъл да съществува без ров поради
невъзможност да бъде поддържан постоянен изкоп. Такъв е случаят с
черноморските валове (673, 675, 676), изградени върху песъчлив терен. В други
случаи покрай вътрешната им страна се проследява втори ров, който не е имал
защитно предназначение, а се е образувал при загребването на допълни количества
землена маса за повишаване височината на насипа. В по-старата литература често
съчетанието от насип, берма и ров се нарича окоп. Сравнението е неточно от
функционална гледна точка. При съвременните окопи главно укритие е ровът, а
при средновековните земление укрепления – обратно. Понятието вал тук се
употребява и като синоним на насип, когато става дума за устройството на втория
вид земление укрепления.
Лагерите(землените укрепления) са съоръжения с геометрична форма, очертана от
околовръстен насип, ров и понякога берма. В някои случаи насипът(валът) в
централната си част представлява ядро от чимове и тогава може да бъде наричан
“чимова стена”. Формата им често е четириъгълник, площа се колебае от един до
няколко хиляди декара.
2. Източници. В средновековните писмени документи се съдържат сведения за два
вида земнонасипни съоръжения: временни и постоянни. Временните са изграждани
по време на засада или обсада на крепост. Сведения има за обсадата на Крум през
813 г. на Константинопол, за 913 г. обсадата на Симеон от Влахерните до т. н.
Златна врата, и през 921 г. при Адрианопол (Одрин), Самуил издигнал временна
преграда срещу византийците в района на Беласица. Подобна преграда издигнал
Крум през 811 г. срещу Никифор І. Следите от временните изкопни съоръжения не
са запазени. Рововете са били заличавани след вдигане на обсадата. Въпреки
многобройните догатки неоткрита засега остава Крумовата преграда. Някои
останки от валове и ровове по северните склонове на планината Беласица в района
на с. Ключ са може би следи от укрепителните работи на цар Самуил.
Изкопаването на ров около обсадена крепост или около собствена крепост и лагер е
стар прийом при нападение и защита. Българите вероятно са го усвоили по време
на нападенията си над Византия още преди трайното си усядане на полуострова.
Най-подробни сведения за постоянно съществуващо землено укрепление дава
арабския автор Ал-Масуди, като вероятно описва валът Еркесия, съоръжение
намерило място и във византийските извори, включително и през ХІV в. – Г.
Пахимер и Й. Кантакузин. Сведението в апокривния български летопис от ХІ в. се
свързва с най-късния Каменен вал в Северна Добруджа, като има съзнателно
архаизиране на строителството му по времето на Аспарух, а той е издигнат
значително по-късно. Онгъл – укрепено място, вероятно със система от землени
укрепление от интересуващия ни вид, а термина кампос от Чаталарския надпис
вероятно се свързва със землените укрепление на Плиска. Сведения за характера на
съоръженията са запазени и в народни предания и вярвания – отново за Каменния
вал и Еркесията, но също и за старопланинските и др.
Наименованията на землените укрепления не са запазени в първоначалния
си вид, но вероятно не са били по-различни от съвременните: Преграда, Спасено,
Окопа, Окопана планина. Обикновено носят турския преводен термин Еркесия
(пресечена земя), Герме (преграда), кале, хисар, табия (крепост, укрепление). В
Румъния покрай турските преводи (топрак герме – землена преграда, таш герме –
каменна преграда, герме, гермели) от миналия век насам настойчиво се
популяризарат имената Валул луи Траян, Троян, Троянул, като се смята че те
отговарят на времето, когато тези валове са били изградени, но това са изкуствено
наложени названия.
3. Онгъл. От славянското ъгъл, кът , или от тюрски езици- двор, плет, оградено
място, понятието онгъл дали е само място, местност, област, но също и укрепление,
укрепления. Изворите за 20 годишия престои на Аспарух в Онгъла (Никифор и
Теофан), пораждат редица неясноти, които водят и до много спорове, къде точно се
намира мястото, най-меродавно е мнението, че това е Бесарабия, като
съоръжението се свързва с Никулицелските съоръжения. Всичко е въпрос на
археологически проучвания.
Земленият лагер при Никулицел(976-980). Заема едноименното плато в
северозападния ъгъл на Добруджа, до най-важният брод в долното течение на
Дунав. Представлява единна система от четири самостоятелни укрепителни
съоръжения, вътрешна, средна и външна укрепителна линия от вал и ров,
ограждаща площ от 48,3 кв. км. Планът на лагера е неправилен триъгълник с
основа на югоизток. Навсякъде, където е било възможно, е проявен стремеж за
праволинейно изграждане на отделните отсечки. Югоизточната страна е дълга 7,5
км, западната е 10 км, североизточната е дълга 8,5 км. Строителите са следвали
ръба на платото, но така, че да включват в рамките на лагера изворите на малките
потоци, които се спускат към равнината. За опорни точки са използвали всички по-
значителни върхове, като при стръмни участъци, конструкцията не е изпълнявана.
Средната укрепителна линия се състои от две изолирани отсечки, съставени от ров
и вал. Северозападната прегражда вододелния гребен по височината Супра
Довуерн и се насочва на югоизток към едно от укрепленията на вътрешния лагер.
Югоизточната отсечка прегражда вододелния гребен Дялул маре и през дола
Рагазулуй достига до вътрешния лагер.
Вътрешният лагер е съставен от две правоъгълни землени укрепления и два двойни
вала, които К. Шкорпил нарича входни крепости. От своя страна те са съединени с
валове, които очертават отворено на север трапецовидно пространство с площ 875
дка. Към вътрешния лагер Шкорпил причислява т. нар. Малко кале независимо от
това, че то се намира вън от рамката на вътрешните валове.
Централно укрепление в Никулицелския лагер е Голямото кале. То е разположено
върху тесен рът, ограничен от два дълбоки дола. Състои се от три части. Най-
голямата има форма на издължен правоъгълник с размери 240/64 м. Теренът в
средата е бил изпъкнал и за да го загладят, строителите са насипали жълта пръст
покрай вала. До югоизточната му страна допълнително е укрепено пространство с
неправилни правоъгълни очертания. На края на ръта има следи от трето
укрепление с окръглена форма.
Малкото кале заема тераса над северния склон на платото. В план представлява
четириъгълник с размери 160/120 м.
Валът Флорилор е съставен от два успоредни вала, отдалечени на 35 м един от
друг, дълги съответно 240 и 190 м. Аналогично устройство и размери има и
двойния вал в м. Гургой. Тези валове преграждат най-важните пътища към
централната част на платото и намиращото се там землено укрепление – цитадела.
По този начин на разполагане те напомнят някои валове в Стара планина.
Укрепителните съоръжения навсякъде са съставени от вал и ров в различна степен
на запазеност. Валовете са високи до 2-3 м и широки 12 – 17 м. Ровевете са
дълбоки до 2 м и широки 8-14 м. В отделни сектори профилът на укрепителната
линия е по-сложен. Валът и ровът са отделени с берма, широка 9-17 м (валовете на
вътрешния лагер, на цитаделата и двойните валове). На много места се виждат
стари просеки, през които са минавали пътища. Устройството на намиращите се
там порти и врати не е проучено. Не е ясна конструкцията на издаващите се по
ъглите на Голямото кале кули или бастиони. Устройството на укрепителните
съоръжения е проучено засега само в Голямото кале. Още през 1917 г. К. Шкорпил
установява, че валът е изграден от пръст, която не произхожда от рова, т. к.
почвената покривка над скалата е много тънка. Точни данни за цялостната му
конструкция са получени при разкопки на румънски археолози през 1953-1954 г.
Валът на източната линия на укреплението е съставен от жълтеникава глина с
жълточервеникави хоризонтални ивици. Стръмните стени на този масив подсазват,
че това не е обикновена насипна пръст, а чимове, образуващи ядро на землената
конструкция. Хоризонталните слоеве навярно са редове от чимове. Отгоре и
отстрани ядрото на вала е покрито с жълточервеникава глина, в която за
устойчивост са добавени късове от римски тухли. В тази глина са открити
фрагменти от римска керамика и ж. кости.
При северната линия (табл. ІІ, 3) ядрото също е съставено от чимове,
образуващи ясно очертана стена, широка 5, 5 м, висока 1,8 м. Върху вала е вкопана
гробна яма, прорязваща отчасти чимовата стена, а на вътрешния му скат е било

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Валове и ровове по време на Първото българско царство

Изучаването на укрепителните съоръжения от времето на Първото българско царство е най-тясно свързано с името на Карел Шкорпил. Първата му работа, отпечатана през 1884 година, е посветена на земления вал Еркесия между р. Марица и Черно море....
Изпратен от:
Lili Plamenova Dimitrova
на 2013-06-06
Добавен в:
Лекции
по Археология
Статистика:
51 сваляния
виж още
Материалът се намира в следните категории:
Лекции по Археология за Неучащи несваляни с 20 - 1 страници Други от Студенти
 
 

Валове и ровове по време на Първото българско царство

Материал № 1006585, от 06 юни 2013
Свален: 51 пъти
Прегледан: 71 пъти
Предмет: Археология
Тип: Лекция
Брой страници: 33
Брой думи: 15,064
Брой символи: 86,963

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Валове и ровове по време на Първото българско ц ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала