Големина на текста:
АНАТОМИЯ И ФИЗИОЛОГИЯ
Тема 8
Телесна покривка и придатъци към нея. Линеене.
Насекомите имат твърда (хитинова) телесна покривка, изпълняваща
ролята на външен скелет.
-предпазва тялото от вредни външни влияния;
-по нея са разположени различни сетивни органи и жлези с външна
секреция;
-подпомага тялото при движение;
-осъществява транспирцията;
-състои се от три слоя:
-основна (базална мембрана) – най-долния слой на телесната
покривка и представлява тънка безструктурна ципа;
-хиподерма – от един слой живи епидермални клетки, градивна
функция;
-кутикула – слоеста, има ламелен строеж, най-дългите нишки са
микрофибрили. Основен градивен елемент е хитин. Не е еднакво дебела по
цялото тяло, където има по-голямо количество кутикула е по-твърдо,
склерити, на други по-тънки места и меки мембрани. Съставена е от три слоя
– епи-, екзо- и ендо-кутикула.
пикутикула – е най-тънка от 2-4 слоя (циментов, восъчен);
-кутикулинов – допълнителни люспи и шипчета;
-хомогенен – е най-дебел и покрива тялото. Хидрофилна е.
-екзокутикула – изградена от хитин слоеста структура.
Локализирани пигментите, определящи цвета на насекомото;
-ендокутикула – мъртва прозрачна тъкан, слоеста структура.
Придатъци към нея – наричаме ги:
-скулптурни – образувания по повърхността;
-структурни – израстъци, същински косми.
Всяка клетка дава началото на нова.
Най-често разположението и броят на власинките по телесната обвивка
са постоянни и това е дало основание да се нарича систематичен белег –
хетотаксия.
-власинките имат различна функция – механична, жлезиста.
-люспиците – плоски власинки, най-често се срещат при пеперудите.
-в телесната покривка голям брой жлези – едно-, дву- и многоклетъчни.
-лакови.
-ароматни и други.
Линеене – осъществява се само при нарастващите стадий:
1.Епидермалните клетки на хиподермата размножават растежа си и
почват да се делят, апарата кутикула се отделя.
2.Върху „оголената“ хиподерма започва да се образува епикутикула.
3.Между новата и старата ендокутикула се отделя течност (течност на
линеене). Тази течност разгражда ендокутикулата. От тях се изгражда ноова
екзо- и ендокутикула. Така се използва 50-90% от старата кутикула. Новата е
мека, изсъхва и се втвтрдява за няколко часа.
4.Непосредствено след линеенето той си възвръща цвета и
оцветяването.
Тема 9
Мускулна система и движение.
Мускулната система – при насекомите е в изключително висока
степен диференцирана и специализирана, което е обусловено от богатото
разнообразие в начина на живот при отделните групи насекоми.
Мускулите при насекомите се състоят от напречно ивичести
влакна и имат мезодермен произход. Всяко влакно е съставено от няколко
успоредно разположени миофибрили. Миофибрилите са обвити от
сарколема и са обкръжени от многоядрена цитоплазма – саркоплазма. В
мускулните клетки има голян брой други клетъчни организми –
митохондрии, съдържащи окислителни ензими. Мускулите са прикрепени
към кутикулата чрез клетки на епидермиса и към отделните органи чрез
сухожилия.
По местоположение мускулите биват три типа:
-Висцерални – осигуряват перисталтиката на храносмилателния канал
и на половите жлези, на отварящия и на затварящия механизъм на
кръвоносната система.
-Сегментарни – осигуряват запазването на формата на тялото,
свързват отделните телесни сегменти, привеждат в движение краката и
крилата.
Коремните тергити са свързани с надлъжни дорзални мускули, а
стернитите – с надлъжни вентрални мускули.
-Придатъчни – осигуряват подвижността на придатъците на тялото.
Движение органите на насекомото се привеждат в движение от
съкращаването на съответния мускул и се връщат в изходно положение от
обратното движение на други мускули антагонисти, или мускули депресори.
Мускулите, които взимат участие в полета на насекомите
функционално се групират в две групи:
I групаМускули с пряко, непосредствено действие – прикрепени са
непосредствено към съчленителните криловидни склерити и осигуряват
т.нар. синхронен полет. Действието на синхронните летателни мускули е
непосредствен отговор на нервните импулси, регулиращи съкращаването и
отпускането им.
II групаМускули с непряко, без непосредствено действие
участват в осигуряването на т.нар. асинхронен полет и не са прикрепени
към крилата. Участието им в полета е косвено, тъй като преминават
надлъжно и вертикално през птероторакса и предизвикват движение на
крилата чрез деформациите на гръбния дял.
Мускулите се оросяват с кислород чрез гъстата мрежа от
трахейни разклонения, осигуряващи висока интензивност на обменните
процеси в мускулните клетки.
Тема 10
Телесна празнина и разположение на вътрешните органи.
Телесна праснина кухина (мискоцел), в която са разположени
вътрешните органи. Оформя се през ембрионалното развитие от сливането на
бластоцела (първичната периневрална синусна празнина на зародиша) с
вторично формиралата се мезодермална празнина. Надлъжно в миксоцела
преминават две плътни (мембрани) – горна (дорзална) и долна. Диафрагмите
не са плътни, непрекъснати, поради което мискоцелът запазва единния си
характер. Мембраните обособяват три синиса:
-горен, гръбен – перикардиялен;
-среден, вътрешен – висцерален;
-долен, коремен – вентрален.
Дорзалната диафрагма и дорзалният синус надлъжно достигат сърцето и не
продължават в областта на аортата. В дорзалния синус е разположен
гръбният кръвоносен съд, а средния храносмилателната и половата
система, а в долниякоремната нервна верига. Телесната празнина е
изпълнена с мастно тяло и е пронизана от разклонения на дихателната и
мускулната система. В нея циркулира кръвта.
Мастното тяло (corpus adiposum) – е бяла, бледожълта или
бледозелена пихтиеста маса, обвита от съединителна тъкан. Има мезодермен
произход и най-често е обособено в две части:
-външна (париетална) – разположена по вътрешните стени на телесната
покривка под хиподермата;
-вътрешна (висцерална) – разположена във висцералния синус.
Мастното тяло е съставяно от клетки с големи ядра, които съдържат мастни
капки и гликоген. По форма мастното тяло прилича на кръвните клетки.
Основните му функции са две: отделителна и склад за хранителни вещества.
В мастното тяло се развиват различни симбиотични микроорганизми
(бактерии и гъби), разположени в мастните клетки или в специални клетки,
наречени мицетоцити. Мицетоцитите заемат определени участъци в
мастното тяло, наречени мицетоми.
Тема 11
Храносмилателна система и физиология на храносмилането.
Храносмилателна система – състои се от храносмилателен канал,
който започва от устния отвор, преминава надлъжно през центра;лната част
на тялото и завършва с аналния отвор. Храносмилателният канал е разделен
на три части:
-Предно черво (stomcdoeum) – включва различните функции и строеж
глътка (pharynx), хранопровод (oesophagus), гуша (ingulvis) и мускулест

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Ентомология, раздел анатомия и физиология на насекомите

Телесна покривка и придатъци към нея. Линеене. Насекомите имат твърда (хитинова) телесна покривка, изпълняваща ролята на външен скелет...
Изпратен от:
Венцислав Иванов
на 2013-06-04
Добавен в:
Теми
по Ентомология
Статистика:
58 сваляния
виж още
 
 

Ентомология, раздел анатомия и физиология на насекомите

Материал № 1005657, от 04 юни 2013
Свален: 58 пъти
Прегледан: 81 пъти
Предмет: Ентомология, Биология
Тип: Тема
Брой страници: 18
Брой думи: 5,461
Брой символи: 35,911

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Ентомология, раздел анатомия и физиология на на ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала