Големина на текста:
Ерготерапия при деца с аутизъм
Изготвил :
Факултетен номер :
Специалност
Същност на аутизма: Аутизмът (синдром на Kannei) е болест на развитието и е
една от петте най-разпространени первасивни болести на развитието. Заедно с останалите
четири болести -синдром на Rett, синдром на Aspenger, неспецифичната первасивна болест
на развитието (PDD-NOS Pervasive developmental Disorder Not Otherwise Specified) и детската
дизинтегративна болест се включват в групата на аутистичния спектър на болестите (ASDs).
Аутизмът е сравнително често срещано заболяване - средно 5 от 10 000 деца в
училищна възраст са с това заболяване. Момчетата боледуват по-често от девойките, средно
четири пъти повече - 4:1. На тези деца. заключени в безмълвния, изолиран и повтарящ се свят
на аутизма, може да се помогне, но трябва да се започне възможно най-рано. Разбирането на
начина на мислене но детето с аутизъм е първата стъпка към помощта.
Аутизмът представлява психоневрологично разстройство, характеризиращо се с
изразени дефицити главно в три области:
-нарушени комуникативни способности - вербални и невербални;
-нарушени социални умения с ограничена или липсваща инициатива или
редуцирана интеракция; -ограничен диапазон на Интереси и игри.
Характерна особеност е склонността към самоизолация, потопяване в света на
собствените преживявания и наличие на повтарящи се и/или стереотипни действия и
интереси, насочени към неодушевени предмети.
Етиология: Причините са най-разнообразни фактори, действащи по време на
бременността и раждането - инфекции, менинигит, енцефалит, хромозомни аномалии,
наследствени фактори, ензимопатии (недостатъчност на аденилсукцинат лиаза) и др. •
Клинична картина: В клиничната картина на болестите от аутистичният спектър,
доминират нарушения,- които се изразяват в неспособност към вербален и особено
невербален контакт (липса на мимика, поза, жест, гледане в очите при контакт),
невъзможност да се установи контакт с връстниците, неспособност за приспособяване към
промените в околната среда, наличие на стереотипни, повтарящи се движения и речеви
фрази, устойчива загриженост към детайлите на неодушевените предмети, нарушена
способност за концентрация на вниманието и разстройства в поведението.
Нарушенията в развитието на речта, не се съпровождат с опити за компенсиране
на този дефицит с други алтернативни начини на общуване - жестове или мимики.
Експресивното общуване е затруднено, инициативата и поддържането на разговор също.
Често при разговор, се проявава ехолалия (повтаряне думите на събеседника), дословно
възпроивеждане на по-рано чути думи (фотографизъм), отговорите са бедни, неизразителни,
въпреки, че слухът е запазен. Показателно е използването по отношение на себе си,
местоимения от второ или трето .лице.
Липсва спонтанност и изразителност при ролеви игри. Децата с аутизъм показват
трайна загриженост към един или няколко модела на интереси, несъотвестващи на нормата
нито по интезивност, нито по насоченост.
Много показателни са промените в поведението на аутистите. Поведението често
е в отговор на неоправдана необходимост или задържана способност (познавателна, речева
1
или сензорна). То служи като качествена функция за задоволяване на потребността.
Познаването на поведенческите реакции е много важно за планиране на
рехабилитационната работа.
На лице са трудности във възприемането на чужди нужди (потребности, мисли и
чувства). Аутистите имат трудности в декодирането на тънките социални намеци или
жестове. Те са склонни, към възприемане на буквалното значение на думите и жестовете.
Движенията им са стереотипни - атеноидни движения на пръстите на ръката, подскоци,
ходене и бягане на пръсти, разтърсване и въртене на ръцете.
Емоциите също са нарушени - на лице е слабост на емоционалните реакции към
близките до пълно безразличие. Недостатъчно осъзнаване на съществуването на другите
хора. Страх от всичко ново (неофобия).
Вниманието на аутистите е с намалена концентрация и то трудно се задържа
върху множествени знаци. Фокусира се излишно много в детайлите.
При аутистите, клиничната картина обикновено се съчетава и с други нарушения,
като когнитивни нарушения, епилептични припадъци, безспокойство (anxiety), депресия,
затлъстяване.
Особености на психомоториката: Характерен белег на аутизма е наличието на
стереотипни движения, които обхващат всички части на тялото:
-движения на главата - аутистите клатят главата си като махало напред и назад,
често я удрят в стените или мебелите; 'шШ
-гримаси. Гримасите са разнообразни - присвиване на очи, отваряне и затваряне
на уста, набръчкване на чело;
-ходене. Повечето от аустичните деца ходят на пръсти с изправено тяло и с
опънати до тялото ръце, с леко до сериозно накланяне тялото напред и опасност от падане.
При други има хипотонично ходене със сгъване на колената и с тенденция за падане;
-движения ла ръцете - атеноидни движения на пръстите на ръката, разтърсване и
въртене на ръцете, пляскане с ръце. Обикновено обичат да въртят в ръцете си предмети.
Много .често държат пръстите на ръката си изправени и силно , опънати. Тази позиция
показва отрицание;
-клатене (люлеене). Колебателните движения се реализират от'всяка позиция -
прав,- седнал или легнал.. Обикновено когато са седнали се клатят напред-назад, рядко
встрани. Прави се клатят в страни, с движения в краката все едно, че мачкат грозде в бъчва. В
легнало положение се въртят с бързи и последователни движения, държейки ръцете си
изпънати до тялото или покривайки лицето си с тях;
Много често аутистите координират движенията със слушане на мелодия, обаче
когато мелодията се смени, те продължават да извършват същите движения.
Често при аутистите се установяват ограничени и намалени основни двигателни
умения. Специфични дефицити се откриват в двигателните имитации, баланса,
координацията, речевата артикулация, в опозицията на палеца и др. Дефицит в двигателната
имитация се установява в 60% от аутистите (Rapid, 1996), като дефицитът в имитацията на
пози и положения без предмети е по-силно нарушен в сравнение с имитационни движения с
предмети (Stone et al., 1997). Нарушени са специфичните имитационни жестови движения.
Според Stone и др. (1997), нарушенията в имитационните движения оказават по-късно
влияние върху развитието на езиковите възможности и игровите способности. Дефицит в
оралния праксис, заедно с беден диапазон на движенията се откриват при аутисти
стимулирани словесно или жестово (Seal and Bonvillian, 1997; Smith and Bryson, 1998; Adams,
1998).
Двигателни нарушения се установяват още в общата и фината моторика,
нарушена е ставна стабилност, особено в тръбните мускули. Чести са хипотонията в
екстензорните мускулни групи и/или в флексорните мускули.
2
Децата с аутизъм са постурално по-нестабилни от здравите деца. Походката е
недостатъчно координирана, не могат да скачат на един крак, имат трудности при прескачане
и преодоляване на препядствия, не могат да хвърлят топка в цел. Те са по-слабо сетивни към
визуално възприемани движения и се осланят повече на проприоцептивната обратна връзка
над зрителната при извършване на целеви движения. При тях е налице перцептивен дефицит
в резултат на беден визуален контрол.
Праксисът при аутистите също е нарушен. Те имат трудности в планирането и
изпълнението на движенията. Затруднени са извършването на прости целеви двигателни
действия. Тези трудности се засилват при изпълнение на задачи, изискващи социални
имитационни двигателни и предметни действия. Дефицитът в праксиса повлиява
извършването на много ежедневни действия на детството -игри и спорт (каране на велосипед,
хвърляне на топка, използване на ножица, изпълняване на жестове). Особени трудности
изпитват при овладяване на писмените навици. Нарушенията в координацията око-ръка
затрудняват по-късно развитието на професионалните умения и независимото
функциониране.
Сензорни нарушения: Аутистите често имат дисфункция на сензорната система.
Понякога едно или няколко сензорни чувства са хипо- или хиперреактивни при стимулиране
Редица автори, съобщават за нетипично сензорно поведение, като странен отговар на звук,
нетипичен интерес към зрително стимулиране, необичайно зрително поведение, избягване
или ограничена игра с твърди предмети, променен вкус към храна, нечувствителност към
болка, заемане необичайно
положение, нестабилно зрително внимание, хипо- или хиперреактивност към
звукови стимули, доста често се срещат при аутизъм. (Adrien et al., 1993; Dahlgrey & Gillberg,
1989; Hoshimo et al. 1982).
Сензорно-перцептивните абнормалности могат да бъдат сред първите симптоми
на аутизма.
Диагнозата се поставя обикновено към две-тригодишната възраст. До настоящия
момент все още няма универсален (приет от всички) медицински или биологичен тест за
диагностика на аутизма. Диагнозата се поставя въз основа на анамнезата, на диагностически
инструментални средства (психологично тестуване, електроенцефалография, томография и
др.) и наблюдения.
Диференциална диагноза - шизофрения на детската възраст, умствена
изостаналост, социална запуснатост, социална изолация, нарушения на слуха и речта.
Терапия:
Медикаментозната терапия се назначава от
лекаря.
Рехабилитацията, наред с медикаментозната терапия, заема важно място в
терапията на аутизма. Рехабилитацията е насочена в няколко посоки — сензорно
стимулиране и сензорна интеграция, невромоторна терапия и поведенческа терапия, като за
целта се използват следните форми:
-кинезитерапия
-ерготерапия
-развитие на комуникативните способности
-обучение в дейностите от ежедневния живот
-развитие на мобилността
-сензорно стимулиране и сензорна интеграция
-спорт и рекреация
-социална интеграция
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Ерготерапия при деца с аутизъм

Същност, етиология, клинична картина, сензорни нарушения при аутисти. Същност на ерготерапията. Кинезитерапия, ерготерапия при деца с аутизъм...
Изпратен от:
Йордан Лазаров
на 2013-05-23
Добавен в:
Реферати
по Социална медицина и организация на здравеопазванет
Статистика:
232 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Деца с аутизъм


През 1911 за първи път Бюлер използва термина „аутизъм“ за описание на патологична тенденция при някои болни за откъсване от обкръжението, която тенденция тои счита за симптом на умствено заболяване, наречени от него шизофрения....
 
Онлайн тестове по Социална медицина и организация на здравеопазванет
Тест по Социална медицина за студенти от 3-ти курс
изпитен тест по Социална медицина и организация на здравеопазванет за Студенти от 3 курс
Тест за студенти от 3-ти курс по Социална медицина с 16 въпроса за изпит по предмета. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Лесен)
16
26
1
2 мин
30.09.2016
Промоция на здравето
изпитен тест по Социална медицина и организация на здравеопазванет за Студенти от 1 курс
Тестът е предназначен за магистри по обществено здраве. Съдържа въпроси с един верен, както и с множество верни отговори.
(Труден)
25
3
1
9 мин
07.08.2019
» виж всички онлайн тестове по социална медицина и организация на здравеопазванет

Ерготерапия при деца с аутизъм

Материал № 1000908, от 23 май 2013
Свален: 232 пъти
Прегледан: 278 пъти
Предмет: Социална медицина и организация на здравеопазванет, Медицина
Тип: Реферат
Брой страници: 7
Брой думи: 2,174
Брой символи: 14,779

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Ерготерапия при деца с аутизъм"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала