Големина на текста:
Падане на България под византийска власт (средата
на X век - 1018 г.)
Управлението на цар Симеон отбелязва един от най-значимите периоди в
българската средновековна история. Политическото и военно могъщество на България е
съчетано с културен подем, имащ амбицията да превърне българското царство в съперник на
Византия и нова империя. На тази цел е подчинена амбициозната военна и културна
политика на цар Симеон. В резултат на тази политика България постига чувствително
териториално разширение и се превръща в една от най-значимите културни империи на
средновековна Европа. Същевременно, концентрирана около една трудно постижима цел -
превземането на Константинопол, политиката на цар Симеон се оказва лишена от така
необходимия баланс. Северните и западните граници на България остават незащитени.
Отвъддунавска България престава да бъде сигурна защита на териториите на юг, което
довежда при наследилия Симеон цар Петър (927-969 г.) до опустошителни набези на
маджари и печенеги. Липсата на баланс в българската външна политика довежда и до
загубата на Сърбия като традиционна сфера на влияние. Същевременно продължителните
войни на цар Симеон довеждат до изтощаване на държавата в икономически, демографски и
дори в политически план. Васил Златарски поддържа тезата, че в края на управлението на
цар Симеон започват гладни бунтове срещу тежките войни, базирайки се на изворите, които
съобщават за “силен глад придружен от скакалци”.
Очертаващата се политическа, икономическа, социална и духовна криза в
българското общество налага промяна на цялостната българска политика при наследника на
Симеон - цар Петър. Изворите съобщават, че приживе по неизвестни причини цар Симеон
лишава от престола своя първороден син Михаил, който е принуден да стане монах.
Възцарилият се Петър управлява с подкрепата на вуйчо си Георги Сурсувул. Първоначално
българската армия нахлува в Тракия, разбива византийската войска и след това се оттегля.
След този поход българската и византийската страна разменят пратеничества, имащи за цел
сключването на мирен договор. През октомври 927 година двете страни сключват 30-
годишен мир, скрепен с брака на цар Петър и внучката на Роман Лакапин Мария,
преименувана в чест на мира в Ирина. Българският владетел получава официално признание
на царската си титла, а българската църква става независима патриаршия.
В България договорът става предмет на противоречиви оценки. Част от
аристокрацията се обявява срещу промяната във външната политика и сближението с
Византия. Настоявайки за продължаване на политиката на цар Симеон, тази групировка
провъзгласява за “канартикин” (престолонаследник) по-малкия брат на цар Петър - Иван,
според сведенията на надписите от един старобългарски печат. През 928 година той застава
начело на заговор, който обаче е рзакрит и Иван е изпратен на заточение. През 930 година
вдига бунт най-големият Симеонов син Михаил, който напуска манастира. Въстанието
първоначално се разпространява в земите по поречието на река Струма, но поради
внезапната смърт на предводителя си е прекратено, а участниците в него търсят убежище
във Византия.
Въпреки прекратяването на тежките войни, водени от цар Симеон, изтощаването на
държавата дава резултати при цар Петър. През 927 или 930 година последният сръбски княз
Чеслав - заложник в Преслав, бяга и с византийска подкрепа възстановява независимостта
на Зета. В началото на 30-те години на X век започват опустошителните маджарски
нашествия на Балканите. Изворите за тези нашествия не дават достатъчно данни, за да се
преценят взаимоотношенията на българите с маджарите и да се направи точна датировка на
техните нападения. В изворите се сочи, че маджарските нападения са насочени срещу
Константинопол, но остава неизяснена позицията на България - дали маджарите
опустошават българските земи като намиращи се на пътя за Константинопол, дали са
насочени и срещу България. Предполага се, че маджарски нашествия в българските земи се
извършват през 943, 948, 958, 962 години. Въпреки сключения договор между България и
Византия срещу маджарите, Византия не оказва каквато и да било подкрепа на българите.
Нещо повече, византийската дипломация се възползва от намерението на киевския княз
Игор да предприеме поход срещу Константинопол, като го насочва към българските земи.
След като походът е предотвратен от византийската дипломация, княз Игор разрешава на
своите съюзници - печенегите, да вземат плячката от североизточните български земи. В
резултат те опустошават днешна Добруджа, за което свидетелства добруджанският надпис
на жупан Димитър.
Варварските нашествия, на които са подложени северните български земи, бунтовете
и размириците във властта, изтощението, обхванало България в резултат на войните на цар
Симеон намират проявление в една всеобхватна криза на българското общество, която
намира проявление предимно в разпространението на религиозни учения със социален
характер - отшелничеството и богомилството. Богомилството се приема като важен принос
на българите в развитието на обществената мисъл през Средновековието, като
предреформационно учение и движение. Като форма предимно на социален протест, то е
насочено срещу държавата, църквата и техните институции и по същество съдейства за
2
тяхното отслабване. Породено от тежката социална, икономическа и духовна криза на
българското общество през X век, богомилството съдейства за неговото разделение и
противопоставяне. По този начин то самото се явява фактор за задълбочаване на кризисните
явления в средновековна България.
Кризата в България от втората четвърт на X век съвпада с подема, който преживява
Византия по времето на император Никифор Фока. В края на 60-те години той предприема
решително настъпление срещу арабите в Мала Азия, което му позволява да укрепи
позициите на империята на Изток. През 967 година пристигналото в Константинопол
българско пратеничество не само не получава годишния данък, но е изгонено позорно.
Скоро след това императорът предприема поход срещу България. Походът има по-скоро
разузнавателен и демонстративен характер, тъй като византийската войска достига до
старопланинските проходи и се връща обратно. В духа на вековната имперска практика
Никифор Фока решава да използва политическата ситуация, като отслаби своите врагове,
изправяйки ги един срещу друг. С щедри дарове за съюзник срещу България е привлечен
киевският княз Светослав Игоревич. Наред с целта да бъде нанесен удар на българите
Никифор се стреми да отклони удара, който русите планират върху византийските владения
в Херсон на Кримския полуостров. Пратеничеството до Киев оглавява Калокир - син на
херсонския визнатийски стратег. Той, обаче, се сближава със Светослав - Калокир се
договаря с него за помощ да получи императорската корона, а в замяна отстъпва на
Светослав България.
През 968 година княз Светослав с 60-хилядна армия от руси и нормани изненадващо
дебаркира в Дунавската делта. Някъде в Северна Добруджа той се сблъсква с 30-хилядна
българска войска, която разбива и преследва до стените на Дръстър. Скилица съобщава, че
научавайки за това тежко поражение, цар Петър получава апоплектичен удар и се оттегля от
властта. Той постъпва в манастир и след година умира. Това разстройва централната власт,
тъй като престолонаследникът Борис II е заложник в Константинопол. Светослав използва
това и завладява около 80 български крепости, повечето от които - в отвъддунавска
България (между Днепър и Днестър). Столицата Преслав, обаче, остава непокътната, а
българската аристокрация преодолява първоначалната изненада от нападението на киевския
княз. Тя насочва печенегите, с които България поддържа тесни връзки още от времето на
цар Симеон към киевската столица, което принуждава Светослав да се оттегли.
Същевременно е поискана помощ от Византия, която освобождава синовете на цар Петър -
Борис и Роман. Заговорът на Калокир кара Византия да сключи временно мир с новия
български цар Борис II (969-971 г.). Договорът е скрепен със сгодяването на две български
принцеси за малолетните наследници на византийския престол Василий II и Константин. От
изворите, обаче, става ясно, че обещаната военна помощ не е предоставена на България.
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Падане на България под византийска власт (средата на X век - 1018 г.)

Управлението на цар Симеон отбелязва един от най-значимите периоди в българската средновековна история. Политическото и военно могъщество на България е съчетано с културен подем, имащ амбицията да превърне българското царство в съперник на Византия...
Изпратен от:
sexapil
на 2008-02-26
Добавен в:
Теми
по История
Статистика:
463 сваляния
виж още
Изтегли
Материалът се намира в следните категории:
Теми по История за Ученици рядко сваляни с 7 - 10 страници от преди повече от година Други
 
Домашни по темата на материала
много е спешно моля Ви помогнете ми !!!!
добавена от blablabla787878 преди 170 дни
0
6
Домашно по история за 6-ти клас
добавена от gabby.salvatore
0
4
цар самуил в защита на българското царство
добавена от stefcholakov_adv_bg
0
21
България 1779-1884г. трябвами СПЕШНО!!!!!!!!!!!
добавена от -
1
5
моля ви спешно трябва ми до утре !! за оценка е !! помощ !!
добавена от tsvetiito
2
32
Подобни материали
 

Освобождението на България 1877

18 май 2008
·
133
·
9
·
2,814
·
266
·
32

Освобождението на България 1877 - тема по история.
 

Славяни. Произход, разселване и идването им на Балканския полуостров

01 апр 2006
·
733
·
8
·
1,403
·
1,455
·
147

Славяни. Произход, разселване - поминък и обществен живот, уръдия на труда, вярвания, заселване на Балканския полуостров и последици.
 

"Сага за древните българи - прародина и странствания" - Петър Добрев

03 мар 2008
·
134
·
60
·
27,404
·
335
·
14
·
2

Много народи е имало по света, но трудно може да се открие по-необикновен и загадъчен народ от древните българи. Малцина все още съзнават, че на този забравен народ принадлежат няколко редки исторически рекорда...
 

Великото преселение на народите

23 юни 2007
·
687
·
10
·
2,113
·
501
·
56
·
5
·

Великото преселение на народите- причини, хронологически граници, посоки на разселване. Характеристика на варварското кралство.
 

Моята представа за Васил Левски

01 дек 2007
·
287
·
5
·
1,109
·
315
·
51
·
1

Наречен от църквата дякон Игнатий, от своите съратници револзюционери Левски, а от народа Апостола на свободата, години наред кръстосва земите ни и подготвя народа за всеобщо въстание срещу петвековното османско владичество като създава тайни...
 
Онлайн тестове по История
Тест по история за 7-ми клас на тема: Първите цивилизации
тематичен тест по История за Ученици от 7 клас
Тест по история за седмокласници върху материала за първите цивилизации. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Лесен)
11
557
97
09.09.2013
Тест по история за 6-ти клас
тематичен тест по История за Ученици от 6 клас
Тестът е върху събитията, случили се през периода от началото на осемнадесети век до края му. Въпросите имат само един верен отговор.
(Труден)
17
375
16
1 мин
06.02.2013
» виж всички онлайн тестове по история

Падане на България под византийска власт (средата на X век - 1018 г.)

Материал № 99628, от 26 фев 2008
Свален: 463 пъти
Прегледан: 727 пъти
Качен от:
Предмет: История
Тип: Тема
Брой страници: 8
Брой думи: 2,156
Брой символи: 17,943

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Падане на България под византийска власт (среда ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Диана Илиева
преподава по История
в град Плевен
с опит от  11 години
12

Николай Кошаревски
преподава по История
в град София
с опит от  4 години
14

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения