Големина на текста:
Лихвени проценти. Срочна и рискова структура на лихвените
проценти. Теория за предпочитанието към ликвидност. Теория за
търсенето и предлагането на кредит. Понятие за срочна структура на
лихвените проценти. Крива на доходността. Теории за сегментираните
пазари; за предпочитания хабитат; и за очакванията. Рискова
структура на лихвените проценти.
Срочна и рискова структура на лихвените проценти
Чист (безрисков) лихвен процент
Във всяка икономика има множество от лихвени проценти – по
депозитите, кредитите, ДЦК, на ЦБ и др. В икономическата теория се
прави опростяването, че съществува някакъв базисен лихвен процент,
наричан чист или безрисков, който влиза като съставка във всички лихвени
проценти. За най-добро приближение на такъв лихвен процент може да се
приеме пазарната доходност на краткосрочните ДЦК, наричани
съкровищни бонове у нас. Този лихвен процент не съдържа риск от загуба
на инвеститора и представлява истинските алтернативни разходи по
търсенето на пари, защото инвеститорът винаги може да купи безрискови
съкровищни бонове и да получи минимална доходност. Всички останали
лихвени проценти ще бъдат по-високи от чистия, безрисков лихвен
процент. Различията се дължат на риска от неплатежоспособност, на
ликвидността, данъчното третиране и др. фактори. Съществуват няколко
теории за безрисковия лихвен процент: класическа теория, теория за
предпочитанието към ликвидност, теория за търсенето и предлагането на
кредит и теория за рационалните очаквания.
Класическа теория (теория за дългосрочното поведение на лихвените
проценти)
Според класическата теория лихвеният процент зависи от
предлагането на спестявания, идващи главно от населението, и от
търсенето на инвестиционен капитал от страна на фирмите. Лихвата се
разглежда като възнаграждение за отлагането на текущо потребление в
полза на по-голямо бъдещо потребление, откъдето се прави извод за
съществуването на положителна връзка между лихвения процент и обема
на спестяванията. Също така лихвата е и цената на заемане на средства с
инвестиционна цел. От което следва, че връзката между ръста на
инвестициите и лихвите е обратна.
Спестяванията на населението зависят преди всичко от дохода, но и
лихвеният процент също играе роля, влияейки на избора на гражданите
1
между текущо потребление и спестяване с цел бъдещо потребление.
Главен фактор, влияещ върху спестяванията на фирмите, е нивото на
тяхната печалба. Лихвените проценти играят роля при вземане на решение
как да се финансират текущите оперативни разходи и дългосрочните
инвестиционни разходи – със собствени или заемни средства (високите
лихви карат фирмите да използват предимно собствени натрупани
средства). Държавата също може да има спестявания – при излишъци в
бюджета (непредвидени спестявания неочаквано привишение на
приходите над фактическите разходи).
Вторият фактор, определящ лихвените проценти, са
инвестиционните разходи на фирмата. Прави се оценка на ивестиционните
проекти на фирмата чрез методите на т.нар. капиталово бюджетиране –
методът на вътрешната възвръщаемост, методът на нетната настояща
стойност и методът за определяне периода на изплащане. Вътрешната
възвръщаемост измерва годишната доходност, която фирмата очаква от
инвестиционния проект и тя се сравнява с нивото на лихвените проценти.
Обратната връзка между вътрешната възвръщаемост и сумата на
инвестициите се описва от кривата на пределната ефективност на
инвестициите.
Равновесният лихвен процент се установява при пресичането на
кривата на спестяванията и кривата на пределната ефективност на
инвестициите. В точката на пресичане общата сума на парите, взети на
заем от инвеститора е равна на сумата на спестяванията.
Като цяло класическата теория е наречена теория за дългосрочнота
поведение на лихвените проценти, защото тя набляга върху навиците за
спестяване и върху продуктивността – неща, които се променят бавно.
Теорията обаче има сериозни ограничения. Тя игнорира важни фактори,
които влияят на лихвения процент – например банките могат да създават
пари, отпускайки кредити, също така съвременните икономисти считат
дохода на икономическите агенти, т.е. съвкупния доход за много по-важен
фактор, влияещ на обема на спестяванията.
Теория за предпочитанието към ликвидност
Дж. М. Кейнс развива през 30-те години на 20 век краткосрочна
теория за лихвените проценти, известна като теория за предпочитението
към ликвидност. Според Кейнс лихвата представлява плащане за
използването на дефицитния ресурс пари. Той включва в парите банкноти
и безсрочни (транзакционни) депозити. Лихвата е цена, която трябва да се
плати, за да бъдат накарани притежателите на един напълно ликвиден
актив, какъвто са парите, да се откажат от него и да държат други, по-
рискови активи.
2
Кейнсовата теория допуска инвеститорите да държат само два вида
активи – облигации и пари. Облигациите носят лихва и тяхното използване
като платежно средство е възможно след като се превърнат в пари, докато
парите са винаги ликвидни. Ако лихвените проценти нарастнат, цената на
облигациите с фиксирана доходност ще спадне и инвеститорът ще понесе
капиталова загуба, ако превърне притежаваните от него облигации в пари.
Кейнс разглежда три мотива за държането на пари – транзакционен,
осигурителен (гаранционен) и спекулативен. Първите два мотива
формират т.нар. транзакционна компонента на предпочитанието към
ликвидност, което може да бъде наречено търсене на пари.
Транзакционното търсене на пари зависи от съвкупния доход, то е в права
връзка с него. В кратък срок Кейнс приема това търсене за постоянно. В
основата на третия мотив за търсенето на пари са промените в лихвените
проценти. Той произлиза от несигурността за бъдещите цени на
облигациите. Между нивото на лихвените проценти и спекулативното
търсене на пари има обратан връзка. При ниски лихвени проценти
инвеститорите ще очакват те да нарастнат и съответно цените на
облигациите да спаднат, поради което ще се търсят повече пари.
Съответно при високи лихвени проценти ще се очаква те да спаднат, а
цените на облигациите да нарастнат, поради което търсенето на пари ще
спадне, докато търсенето на облигации ще бъде високо.
Тази обратна връзка може да се формулира и от гледище на
алтернативните разходи. Когато лихвените проценти са високи,
алтернативните разходи от държането на пари като недоходоносен актив
нарастват. Високите лихвени проценти карат инвеститорите да намаляват
паричните авоари и да купуват облигации. При ниски лихвени проценти
алтернативните разходи от държането на пари са ниски, но очакваната
капиталова загуба от държането на облигации е висока, ако лихвените
проценти нарастнат. Така че при ниски лихвени проценти инвеститорите
са мотивирани да държат пари вместо облигации.
Сумата от транзакционното и спекулативно търсене на пари
формира общото търсене на пари, което, разглеждано съвместно с
предлагането на пари, дава равновесното ниво на лихвения процент. Ако
лихвеният процент е над равновесното ниво, предлагането на пари ще
превишава търсенето и икономическите агенти ще се опитат да се
освободят от нежеланите парични авоари, купувайки облигации, което ще
повишава цените им и ще смъква лихвените проценти към равновесното
ниво.
Теорията за предпочитанието към ликвидност в частност описва
механизма, чрез който ЦБ може да повлияе на лихвените проценти поне в
кратък срок. Това става чрез увеличението или намалението на паричното
предлагане, което ЦБ до голяма степен контролира посредством
инструментите на паричната политика.
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Лихвени проценти

Лихвени проценти - структура на лихвените проценти. Теории за предпочитанието към ликвидност и за търсенето и предлагането на кредит. Крива на доходността. Теории за сегментираните пазари; за предпочитания хабитат; и за очакванията...
Изпратен от:
kolioto
на 2008-02-19
Добавен в:
Теми
по Финанси
Статистика:
181 сваляния
виж още
Изтегли
Материалът се намира в следните категории:
Теми по Финанси за Неучащи рядко сваляни с 11 - 20 страници от преди повече от година Други
 
Подобни материали
 

Анализ на формиране и изразходване на бюджета

18 юни 2009
·
456
·
85
·
12,708
·
138

Настоящата дипломна работа разглежда в по-общ план общинския бюджет като основно звено на местните финанси и по-конкрентно проблемите, възникващи в процеса на съставянето и изпълнението на общинския бюджет на примера на Община Бобов дол...
 

Лихва. Заемна лихва

17 май 2010
·
74
·
7
·
1,616
·
96
·
23

Лихвата е основна икономическа категория, която е неразривно свързана с кредита. Тя представлява определена парична сума, която длъжникът заплаща на своя кредитор за ползваните в заем средства...
 

Кредитни карти

21 окт 2007
·
171
·
18
·
4,131
·
22

Минималната погасителна вноска, обикновено се изразява като процент, който трябва да се погасява ежемесечно.
 

Акцизи - обекти, субекти и тарифи на акцизно облагане

06 мар 2008
·
879
·
9
·
1,179
·
316
·
100
·
2

Акцизите са древна класическа форма на косвените данъци. Терминът „акциз” произлиза от латинското „asidere”, което означава „орязвам” и се има в предвид орязване на потреблението на определени стоки и услуги...
 

Ценова политика

19 мар 2008
·
589
·
20
·
4,764
·
66

1Тема: Обект, предмет, цел, актуалност и методология на учебната дисциплина. Основни характеристики и параметри на фирмената ценова политика...
 
Онлайн тестове по Финанси
Тестове по финанси
междинен тест по Финанси за Студенти от 2 курс
Тест за студенти от специалност Финанси. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
28
39
1
5 мин
10.09.2013
Тест по финанси
междинен тест по Финанси за Студенти от 2 курс
Тест по финанси за студенти от 2-ри курс. Всички въпроси (с изключение на последния) имат само един верен отговор.
(Труден)
30
68
2
3 мин
30.07.2013
» виж всички онлайн тестове по финанси

Лихвени проценти

Материал № 95335, от 19 фев 2008
Свален: 181 пъти
Прегледан: 86 пъти
Качен от:
Предмет: Финанси, Икономика
Тип: Тема
Брой страници: 16
Брой думи: 3,522
Брой символи: 30,029

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Лихвени проценти"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения