1
ИВАН ВАЗОВ- „НЕМИЛИ-НЕДРАГИ ”
СИЛАТА НА РЕЧТА НА СТРАНДЖАТА
Повестта „Немили-недраги ” е вълнуваща творба на Иван Вазов за
живота на българските емигранти - хъшове в Румъния. Един от
централните образи в нея е Странджата. Той е герой, който притежава
силно обаяние със своя горещ патриотизъм, славно минало на
знаменосец на чета, отредило му почетно място сред останалите хъшове.
Най-възрастен сред Вазовите „немили-недраги ”, той бащински ги
приютява в своята кръчма. Дава им подслон и храна. Подкрепя ги не
само материално, но и духовно. В кръчмата на Странджата хъшове те се
чувстват като в свой дом. Самата атмосфера на уют и човешка топлина
се допълва от литогра фиите, изобразяващи славни битки в Балкана, както
и от духовното излъчване на Странджата. Художествената среда носи
спокойствие за изтерзаните им души. Старият знаменосец примирява
страстите на духа в острите спорове между хъшовете.
Думата „народен” в съзнанието на хъшовете е свещена. Тя носи
проб лемния смисъл на художествените послания в повестта. „Народни"
са всички, за които няма нищо по-свя то от отечеството и нищо по-
свещено от това - да помагаш за не говото освобождение. В най-висша
степен „народен” е и Странджата и затова неговите думи са заветни за
хъшовете.
Пламенната, възторжена и искрена реч на Странджата заема едно от
възловите места в повестта. Тя е силна и въздействена, защото не само
разкрива душевния свят на храбрия знаменосец - неговите мисли,
чувства и преценки за събитията в родината, но и засвидетелства
готовността му за героична смърт. В прочувствената реч на Странджата
проличава и силната му любов към братята по съдба - хъшовете. Той
подчертава тяхната важна мисия за съдбата на българския народ.
Техният образ е очертан с трагичния ореол на героичното и
саможертвеното, а смисълът на народното им дело има историческа
стойност.Странджата неслучайно започва своята реч, посочвайки
героичното минало на хъшовете. Защото със „славните битки" те са
събудили ду ха на народа, породило се е „Жела ние за свобода и правда".
Изпълнили са своята „света длъжност към отечеството ”. Не за пари и
не за имоти, а в името на висока цел - освобождението на родината, се
борят хъшовете „Ние се жертву ваме за свободата на България и ако
найдем отплата, то тя ще бъде - освобождението на България; ни
повече, ни по-малко!” - напомня Странджата на своите другари за този
техен най-висш идеал в живота им.
Не е случаен и фактът, че той насочва погледа си към мизерното
настояще на хъшовете Вместо да се бият в Балкана, те са принудени да
водят жалко съществуване. И старият хъш, някогашен левент, развявал
знамето на свободата, страда, че днес е принуден да държи в ръка
лъжицата, притиснат от обстоятелствата. Вместо мъже, са се превърнали
в баби. И от гърдите на Знаменосеца се изтръгва най-сърдечното
обръщение към приятели по обща съдба, по общи мъки и страдания:
„Ах! Братя мили! ” Но Странджата е далеч от мисълта за отчаяние. И в
1
това жалко настояще той намира сили за живот, защото
действителността може и да е жалка, но е хиляди пъти по-добра от
живота на българите в поробената страна, където те са роби. А тук, макар
и в чужда страна, хъшовете са свободни. Именно свободата заема най-
стойностно място в ценностната система на Странджата и на всички
борци: „А като имаме свободата, имаме всичко” Ето в името на какво
хъшовете водят своето трудно емигрантско съществуване - в името на
свободата на Бълга рия. „Ние се жертвуваме за свободата на
България...” - това е висшият идеал, в името на който хъшовете са
принудени да се скитат немили-недраги в чуждата страна. Странджата
им напомня, че те са герои, защото са избрали саможертвата пред
скръбното настояще, а тя е залогът за свободата. Речта на Странджата е
своеобразна изповед за най-съкровеното, което носят в душите си всички
хъшове. Единствена алтернатива за тях е борбата за свобода. Затова те
понасят страдания и болка, вярвайки, че рано или късно България ще е
свободна. Защото „хъш значи да се мъчиш, да гладуваш, да се биеш - с
една дума, да бъдеш мъченик! ”.
Странджата продължава въз действащата си реч, уверявайки
хъшовете, че този нещастен жи вот ще свърши и че ще удари часът за
решителния бой. Родината ще ги призове: „И ще умрем със слава и в
борба, и няма да издъхнем като кучета по тия улици. Ще се бием още,
братя мили! Ще се бием за свободата на България. Да живей
България! ” С тези пламенни думи завършва своята вълнуваща реч
старият знаменосец. Те проникват дълбоко в душите на развълнуваните
мъже, които се преобразяват. В очите им се запалва „пламъка на чистия
патриотизъм, сиреч на самоотвержението”. По техните груби и
свирепи по време на спора лица се явява изражение на благородство и
реши телност. Те издигат на ръце своя „баща” и дават изблик на
чувствата си, пеейки патриотични песни.
Най-силно обаче е въздействието на речта върху младия Бръчков.
Той възприема хъшовете като някакви „висши същества, родени за
страдания, за борба и за слава”. Своя възторг той импулсивно изразява
с думите: „Юнаци! Да живей храбрия Странджа!” Определението му
„юнаци” най-точно отразява цялото богато съдържание на понятието
хъш, като същевременно говори за голямата почит и уважение към тези
народни български синове.
Речта на Странджата разкрива моралния и духовен облик на човека
страдалец, на българина, готов да защити националното си самосъзнание
с достойна смърт в името на свободното бъдеще на своя народ.
