Големина на текста:
Национален военен университет “Васил Левски”
Реферат
по дисциплината
“Философия”
на тема:
“Свободата”
Изготвил: Проверил:
Павел Йовчев
Специалност:
Курс: Първи
Факултетен номер:
Велико Търново 2012
Увод
Като философска категория,свободата означава в най–общ смисъл способност
на човека самостоятелно да определя своите постъпки,да действа по свое
усмотрение въз основа на собтвено решение.А като етическа категория,свободата
на волята означава,че извършвайки постъпка,човек прави морален избор между
доброто и злото,нравственото и безнравственото.В зависимост от това,доколко
този избор зависи от самия човек,то той може да носи морална отговорност.От
тази зависимост се определя доколко действията му могат да бъдат
квалифицирани като постижение,като принос или като вина.
Разгледана от философска гледна точка ,свободата е форма на проявление на
необходимостта,а в сферата на нравствеността свободата на личността е
неотделима от обществения дълг.Свободата е много важно условие,за да има
нравственост.
Изложение
Свободата през различните исторически епохи
Проблемът за същността на свободата,върху който се концентрира интересът
на модерния човек,е стоял повече или по–малко извън полезрението на древния
грък.Когато разсъждавали по въпроси,които според етиката са централни за
разбирането на свободата,античните философи ги формулират така,че понятието
за “свобода” не намира място в тях.Това е едно потвърждение на тезата,че
античността не познава свободата.
Съдбата и “мястото” за действия,което тя предоставя,е първата постановка на
проблема за свободата в историята на европейската култура.Древният елин е
вярвал,че мойрите (богините на съдбата),още с раждането на човека определят
каква ще бъде неговата участ.Самата дума “мойра” първоначално означава част,
дял.Оттук и значението на “съдба”,а именно,че тя е частта на битието,която
случаят е отредил на човека и която е станала негова участ.Древните гърци
схващали съдбата като капризна и непостоянна.Тя е сляпа,произволно “хвърля
зара” и определя човешкия жребий.Тя не може да бъде омилостивена с нищо и
затова е неотвратима.
Според най–древните схващания за съдбата тя властва не само над хората,но и
над боговете и над целия космос.Тя е ликът на необходимостта,който я прави
осезаема за смъртни и безсмъртни.Около този възглед за съдбата се изгражда и
най–впечатляващата антична концепция за свободата–стоическата.За стоиците
пълновластен господар и управител на природата е Логосът–всеобщият и
всепроникващ закон,който те понякога наричат с името на Зевс.Човек е част от
природата и е подвластен на управляващия я закон.Но Логосът има за свой
представител в човека разума.Затова и хората могат да познаят законите както на
своята,така и на външната природа и да определят отношението си към тях.Те са
длъжни да следват разума в своя земен път.Главният представител на гръцкия
стоицизъм Зенон казва следното:”А на разумните същества им е даден разумът в
качеството на съвършен водач и за тях да живеят според природата,означава да
живеят според разума;защото разумът оформя и сдържа подтика”.
Според Епиктет: “Всички сме в един и същ затвор,оковани са дори ония,които
оковават”.Светът,в който живее човекът,не му е подвластен.Не е подвластен и
собствения му живот.Нито едното,нито другото му принадлежат,а са му дадени
само за “временно” ползване,дадени са му назаем.Затова в съществуването на
човека,който следва разума,няма място за страх от съдбата.
Във философията първи стоиците поставят проблема за безразличното,за
неутралното в битието и в човешкия живот.”Предметите са безразлични”–казва
Епиктет.Блага или злини,добри или лоши ги прави нашето отношение към
тях.Човек трябва да реши кое от заобикалящия го свят ще избере за благо и ще
превърне в смисъл на живота си.”Нещата не засягат душата ти,вън от нея те са в
покой и притесненията ни се пораждат единствено от мнението вътре в нас”.Това
е първото правило,към което според императора–философ Марк Аврелий
разумният мъж насочва своя вътрешен поглед.Второто е,че “Светът е изменение,
човешкият живот–възглед.” Споделяйки такова кредо,човек става независим и от
съдбата,и от света около себе си.Той трябва да се отнася с безразличие към
мъката и удоволствието,смъртта и живота,славата и безславието,богатството и
бедността и т. н.,а това са все неща,които по своята същност са безразлични и за
всеобщата природа.А мъдрецът трябва да постигне състоянието на апатия (от
стгр. апатейа–безчувственост,хладнокръвие,безстрастие).Апатията е постижима
чрез множеството добродетели.Такъв е и стоическия мъдрец.Той се отличава с
величие на душата,притежава знания и самообладание,което му позволява да
остане спокоен и невъзмутим,да стои по–високо и да гледа оттам всичко,което
животът му предлага.
Стоическата свобода не е твърде примамлива.Такава обаче тя изглежда в
нашите очи.Разбирането на стоицизма е чуждо на новоевропейската
психологическа представа за свободата като щастлив приют.Едно разбиране,
което е исторически изгубено за нас като онтологична нагласа,почиваща върху
принципната космическа свързаност на човешкия свят със света на
нещата.Стоическия мъдрец винаги помни,че е “роб”,но “роб във велик дом”.
Полето за действие,предоставено на човека ,но не от безликата сляпа съдба, а
от всеблагия,всемогъщ християнски Бог,е същността на проблема за свободата на
волята в постановките на отците на църквата и в книгите на християнските
философи.Според Аврелий Августин Бог чрез Светото Писание ни е открил,че
човек притежава свободна воля.Човек изначално притежава свобода на волята.В
негова власт е към какво ще я насочи–към добро или към зло.
В Светото Писание Августин открива множество свидетелства за наличие на
свободна воля.Такива са например заповедите,отправени от Бог към човека.
Много от заповедите са насочени към волята на човека.Например: “Не се оставяй
да те надвива злото”.Августин смята,че когато Бог казва на човека “не се оставяй
да те надвие”,той се обръща към свободния избор на неговата воля.Нейни

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Свободата

Като философска категория, свободата означава в най–общ смисъл способност на човека самостоятелно да определя своите постъпки, да действа по свое усмотрение, въз основа на собствено решение...
Изпратен от:
Pavel Jovchev
на 2012-12-25
Добавен в:
Реферати
по Философия
Статистика:
84 сваляния
виж още
Изтегли
 
Подобни материали
 

Човек – общество

22 юли 2007
·
445
·
2
·
234
·
165
·
14

Проблемът човек – общество има различни измерения, които дават възможност да погледнем човек от друг ъгъл. Американският философ Болен разглежда взаимовръзката чрез категорията власт.
 

Свободата

18 дек 2007
·
438
·
2
·
582
·
716
·
54
·
1

Много неща могат да се кажат за свободата, за желанието на човек да бъде пълновластен господар на собствената си съдба, за възможността да взема самостоятелни решения и да ги привежда в изпълнение...
 

Философска дефиниция за човека

03 дек 2006
·
919
·
1
·
262
·
354
·
31

Същност на човека, телесност, разумност. Свойства на разума.
 

Рене Декарт (1596 - 1650)

18 фев 2006
·
2,725
·
4
·
1,777
·
329
·
49
·
5

Рене Декарт - биография, мисли и идеи, др.
 

Човекът и свободата - философско есе

02 май 2006
·
4,724
·
3
·
929
·
881
·
121
·
6
·

Проблемът за същността на свободата е без съмнение философски, но едновременно с това е пряко свързан със световната литература. Той е стоял повече или по-малко извън полезрението на древния грък.
 
Онлайн тестове по Философия
Примерен тест - философия
изходен тест по Философия за Ученици от 11 клас
Това е примерен тест по философия имащ за цел да провери и усъвършенства познанията Ви в тази област. Тестът съдържа 24 въпроса с избираем отговор.
(Лесен)
24
178
1
28.07.2011
Тест по философия за студенти
междинен тест по Философия за Студенти от 2 курс
Тест по философия за студенти. Въпросите са с един верен отговор.
(Лесен)
30
102
1
2 мин
29.02.2012
» виж всички онлайн тестове по философия

Свободата

Материал № 934011, от 25 дек 2012
Свален: 84 пъти
Прегледан: 130 пъти
Предмет: Философия
Тип: Реферат
Брой страници: 10
Брой думи: 3,547
Брой символи: 20,460

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Свободата"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Ирина Лалева
преподава по Философия
в град София
с опит от  24 години
105

Анюта Ангелова
преподава по Философия
в град София
16

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения