Етиен Бенов
преподава по Психология
в град София
Големина на текста:
Тема 2Съвременен статут
на психологията на
личността…: Науката
психология на личността
стои на централно място
/обща психология І част и ІІ
част- психология на
личността/. Тя се
интересува от природата на
човека. В света няма двама
еднакви човека, но има
много хора, които са
обединени в социални
групи. Човекът е обект на
хуманитарните науки:
социология, философия,
демография, психология,
астрология. Различните
науки се интересуват от
различните аспекти на
човешката личност.
Психологията на личността
датира от 120-130 години,
от създаването през 1879г. в
Лайпциг на първата
психолаборатория от
Вилхелм Вунд. Целта на
психологията на личността
не е едностранно мнение,
няма как да има една
единна дисциплина. Някои
от психологическите
школи /теории/ са
противоречиви, но всяка
една от тях си има своя
принос за развитието на
психологията като наука.
Целта на психологията на
личността е да обясни какво
точно е човешката психика, защо
хората се държат така, а не
иначе. Психоаналитиците пък се
питат защо този човек е такъв.
Но във всички случаи стои
въпросът “как хората могат да
бъдат щастливи?”. През 1938г.
Хенри Мюрей въвежда термина
ПЕРСОНОЛОГИЯ
Предметът на психологията на
личността е ПСИХИКАТА НА
ОТДЕЛНАТА ЛИЧНОСТ. Тя
изучава личността. Човешката
психика не е само
индивидуална. Извън връзките
си с другите хора човек не е
личност.
ОБЕКТЪТ е отделният човек, а
ПРЕДМЕТЪТ- психиката на
човека, но и нейните социални
параметри.
Генезис на персонологичните
модели-Изучаването на
личността е една от най-
сложните, даже фрустриращи,
области в психологичната
наука.-пречка по пътя към целта.
Богатството от концепции с
чиято помощ персонолозите
опитват да обяснят сложното
човешко поведение е
респектиращо. Днес не може да
се твърди, че някоя от
парадигмите е доминираща
защото всяка съдържа ценни
съображения и заслужава
внимание тъй като е допълване
към една обща картина. Тя има
една цел – да помогне при
формирането на представата за
това което наричаме личност.
Едва ли смисълът е да бъдем
печални,тъжни, трябва да се
помогне до там, а да се
смириш.Само тогава имаш шанс
да растеш. богатството от
концепции, с чиято помощ
персонолозите опитват да
обяснят сложното човешко
поведение е респектиращо.днес
не може да -се твърди ,че някоя
от парадигмите е
доминираща.,защото всяка
съдържа ценни съображения и
заслужава внимание., тъй като е
допълване към една обща
картина.тя има една цел-да
помогне при формирането на
представата за това, което
наричаме личност.
Има два основни фактора, които
обуславят съдържанието на
персонологичните модели-
философското свето съзерцание
и биографията на автора
Философските положения,
отнасящи се до природата на
света и човека в него са полезен
модел за оценка на широкия
спектър теории за
личността.тези най-общи
положения какво е човекът и
какво е светът изграждат
концептуалната рамка на
психологията на личността.Те
формират основата за
разбирането на начина , по който
психолозите опитват да обяснят
мисленето,преживяването и
постъпките на хората. -Факт е,
общото схващане на същността
на човека отразява и собствени
лични преживявания на
съответния индивид.Това
означава, че да се разбере
концепцията на който и да било
автор е нужно в някаква степен,
запознаване с неговата
биография.- ще посочим някои
от измеренията в уникалната
биография на всеки един от нас.-
брой членове на семейството,
отношения с родителите,
параметри на социокултурния
модел,епизоди в жизнения път,
канали за трупане н а
професионален опит, религиозен
,етнически и социално-
икономически статус.
В синтез: условията, в които
протича всяка човешка съдба
решително повлияват
разбирането за света и мястото
на човека в него.
Философският подход-свобода
и детерминизъм-трябва да се
знае това, за да не се стремим да
го превъзпитаваме, просто
трябва да вземем от другия и да
се разширим.Да не се мачка и
отхвърля различния-това отнема
от виталността.
Всичко трябва да се тълкува в
контекст, от това което в
момента работи.
Тема 3: Психодинамичен подход
към личността…
ПСИХОДИНАМИЧЕН МОДЕЛ-
ТЕОРИЯТА НА ЗИГМУНД
ФРОЙД
Роден в сем. на амбулаторен
търговец в Моравия. Чете
всичко-Хегел, Кант. Клони към
философията, след това към
медицината.
Психология-психиката в норма.
Психиатрия – проявата на
психиката извън нормата и
нейното лечение. Могат да
лекуват чрез медикаменти.
Осъществяват дейността си в
медицински заведения. Работи с
болести с хора с психични
увреждания и отклонения.
Обучава се на психоза. От 12-
14% от северното полукълбо се
поддават на психоза. Но Фройд
не е ставал за тази дейност,
защото е нямал качества за
хипнотизатор. В повечето
случаи за всяко действие има
обяснение, но грешно.
Огромната част от нашата
психика е несъзнателна.
Истинските причини за
проблемите са травми в
миналото. Динамика подсказва,
че поведението на човек е
детерминирано, а не случайно и
спонтанно. Разглежда организма
като сложна енергийна с-ма.
Организма се активира от
енергия, която минава от една
форма в друга.
Инстинкт – характеристика
1.Източник – състояние на
организация която го поражда; 2.
Цел-отстраняване на възбуда;
3.Състояние на временно
блаженство; 4.Обект-нещо,
човек в собственото тяло
обезпечаващо
удовлетворяването на инстинкта;
5. Стимул-количеството енергия
необходимо за удовлетворяване
на инстинкта
неприемливи импулси; - чрез
това на ниво съзнание се
проявява противоположен
импулс.Поведението е силно
неприемливо; 6.Регресия –
Връщане към детински форми
на поведение-инат, перчене;
7.Сублимация-дава възможност
за целите на адаптация да
изменим импулсите си така, че
да ги изразим със социално
неприемливи мисли и действия-
здравословен механизъм.
Изменяме обекта без да се сменя
проявата на импулса –
изкуството. Човек със
съдестични наклонности може
да стане добър хирурт.
8.Отричане-отказва се да
преузнае неприятно събитие в
миналото или бъдещето. Този
модел става основа за цяло
направление. Носи белезите на
своя създател.(идва от
клиничната практика, от хора с
неадекватно поведение)
ПСИХОСЕКСУАЛНИЯТ
МОДЕЛ ЗА ЛИЧНОСТ НА
ЗИГМУНД ФРОЙД-
ПСИХОАНАЛИЗАТА Е:
1)Коперникански поврат в
куртурната антропология;
2)Конкретен психотерапевтичен
метод; 3)Биологична концепция
за развитието на личността;
4)Метафизическа философска
система за обяснение на
Вселената; 5)Всеобщ принцип за
обяснение на човешкото
поведение; 6)Етика, естетика,
литература, изкуство, религия;
7)Култура.
Строго се прилага принципа на
детерминизма –
преопределеност, обусловеност
т.е. че всяко събитие има
достатъчно предшестващи го
причини – грешки на езика,
сънища, мечти, фантазии,
погрешни действия в същността
са обусловени от скрити
причини. Затова всичко което
човек върши, мисли и преживява
може да се проследи назад до
причините които го обуславят.
Във живота няма случайности,
изключителна строга
предопределеност.
Постулират се несъзнавани
душевни състояния – Фройд ги
нарича „подсъзнателни” и има
предвид тези които могат да
станат съзнателни, запазват
термина „несъзнавани” за онези
които не могат да станат
съзнавани при обичайни
условия.
Най-променяната част във
Фройдовия модел е концепцията
за инстинктите. Те са
движещите сили на умствения
апарат, енергията на съзнанието.
Две противоположни сили: Ян и
Ин. Следвайки тази логика
Фройд: „У личността
инстинктите се разграничават на
две големи противоположни
групи: Първата група въплъщава
светлата страна у личността и
Фройд поетично я нарича със
името на древногръцкия бог на
любовта Ерос. Еросът отразява
виталността, любовта,
желанието да се гради
удоволствието, насладата. По
аналогия противоположната
група инстинкти е обозначена
със името на древногръцкия бог
на смъртта Танатос. Танатосът
отразява тъмната страна у
личността, стремежът да се
руши и да се саморазрушава,
поривът към унищожение,
завист, омраза, но пак със цел
получаване на удоволствие.
РАЗВИТИЕ НА
ИНДИВИДУАЛНИЯ
ЧОВЕШКИ ХАРАКТЕР – Фройд
решително утвърждава
решаващото огромното значение
на ранния детски период за
формирането и
функционирането на личността
у зрелия индивид. Човек се
развива само до първите си 5 – 7
години. Оттук нататък той
плаща данък на онова което му
се е случило през този период.
Развитието на всеки човек
преминава през 5 универсални
психосексуални стадии или
етапи:
1.Първият етап е
оралният – продължителност
година и половина. Основната
енергия се нарича либидо, тъй
като полът е основен
детерминант на развитие на
личността, индивидът няма
друга възможност да задоволява
тази енергия освен
орално.2.Вторият етап е анален
период – до 3-4
години;3.Фалически период – до
4-6 години;4.Латентен /скрит/
период – 6-7 години;
5.Генитален период-
предпубертетна възраст
Структура на личността – това е
първият систематичен модел за
структура на личността. Всяка
личност се изгражда от три
различни но взаимносвързани
инстанции /измерения/:
1.Структурата на ТО –
олицетворява безсъзнателната
страна у личността, тя е вродена.
Включва инстинкти, нагони,
влечения, импулси, мотиви,
страсти, желания които натискат
и искат незабавно да бъдат
удовлетворени без да се
интересуват може ли или не
може. ТО функционира по
принципа на удоволствието
2.Около две и
половина, три годишна възраст
се формира инстанцията АЗ – тя
въплъщава съзнателната страна
у личността. Ролята на АЗ-ът е
най-драматична, конфликтна
защото той има функцията на
цензор който постоянно трябва
да преценява кое да пусне от
съдържанието на ТО и кое да
подтисне от него. АЗ – ът робува
непрекъснато над ТО.
3.СВРЪХ АЗ – въплъщава
изискванията на културния
модел, образците на
поведение,нормативните
предписания и изобщо табутата.
Формира се едновременно със
АЗ-ът. Функционира по
принципа на морала /Ако няма
СВРЪХ АЗ то няма съвест/.
Тема 4:Психосоциалният модел
на личността… Ерик Ериксон /
1902 - 1994/-един от най-
сладкодумните последователи на
Зигмунд Фройд. В неговите
работи няма мъгляви, неясни,
сложни теоретични
конснтрукции, той не жонглира с
безброй измислени думи за
“открити” от него реалности,
Ериксон няма
първооткриваттелски “нагон”,
типичен за Фройд. Поради това
неговата интерпретация на
психичното развитие и
периодизацията, направена
върху тази основа, са едни от
най-разпространените,
споменавани и използвани в
педагогическата практика.
Ерик Ериксон по-скоро
популяризира допадналите му
идеи на Фройд, като отминава с
мълчание и не обсъжда онези
идеи, които не са му допаднали.
Ерик Ериксон е роден във
Франкфурт на Майн. Неговият
баща е д-р Теодор Хомбургер, но
биологичният му баща е
неизвестен датчанин, с когото
майката на Ериксон се е
разделила в Дания още преди
неговотто раждане.
Две ключови понятия:
идентичност и криза на
идентичността. Идентичност –
Кой съм АЗ? Прецизиране на
понятията идентичност и криза
на идентичността.
Идентичността е чувство за
себетъждественост и
непрекъснатост във време в
пространството. Тя отразява
потребността от единство както
на индивидуалното така и на
колективното /общностното,
груповото/ самосъзнание. Всяка
социокултурна общност има за
цел да изгради у членовете си
„Силно Его”.
Има два типа идентичност:
1.ЕГО – идентичност т.е. АЗ като
индивидуалност
2.Групова, колективна
идентичност
Въвежда се принципът за
интеракцията. Интеракция-
взаимодействие. Идентичността
възниква от взаимодействието
между психично и / родово
развитие/ филогенетично
/културно – историческо/ затова
е нужно допълване на ЕГО
идентичността със общностната
идентичност с цел да се
постигне модел за човечност т.е.
психосоциална зрялост както на
индивидуално така и на
колективно равнище.
1.Във модела за развитието на
личността се внлючват т.нар.
„социални отговори” – през
целия жизнен път на всеки етап
от развитието се получава
специфичен отговор от страна на
културния модел. При
положителен отговор личността
се чувства жизнеспособна, при
отрицателен „не”. Развитието не
приключва на 5-7 годишна
възраст; 2.Във понятието криза
се влага много значение като се
интерпретира във
еволюционистичен смисъл като
носител на позитивна качествена
промяна, не носи значението на
неуспех, фал, катастрофа, а се
приема като повратна точка от
която развитието поема по един
или друг път. На всеки възрастов
етап съответства специфична
психосоциална криза / промяна,
преход, задача/ породена от
напрежението между
индивидуалните желания и
изискванията на обществото;
3.Съществува взаимозависимост
във индивидуалната житейска
история на всяка личност. Тя се
предопределя като посока от
начина по който е приключила
първата и единствена криза в
човешкия живот. Ако тя бъде
успешно разрешена личността
тръгва с доверие към света и
обратно. Първата година от
живота на човешкото същество е
решаваща; 4.Начините за
приспособяване към потенциала
на кризите се разглеждат като
полярни противоположности. У
всеки човешки индивид
прогресът и регресът са еднакво
заложени. Успехите и
неуспехите също. Кое от двете
ще се реализира е
предопределено от успешното
или неуспешното, решаване на
задачите в края ня първата
година.; 5.Да се постигне
психосоциална зрялост или
Силно ЕГО означава личността
да формира благодарение на
отношението на майката през
първата година от живота й
реалистична АЗ КОНЦЕПЦИЯ-
Физическо да има признание от
обществото; Когнитивно;
Емоционално в което живее;
Социално овладяване на себе си
и средата.
ЕПИГЕ НЕТИЧ НАТА
ТЕОРИ Я НА
ЕРИК
ЕРИКСЪНЕП ИГ
ЕНЕ ЗА- ПРО ЦЕС
НА
НОВО ОБРАЗУВАНЕ
Ериксън счита, че човешката
личност се развива с епигенеза,
а не с онтогенеза. Когато човек
се развива се появява нещо,
което го е нямало досега.
Ериксън е представител на
психоанализата, доближава се до
френската школа. Привлечен е
към психоанализата от Ана
Фройд. Открива частна
практика, вярвайки, че
психоанализата трябва да бъде
инструментът за справяне с
“превратностите на нормалния
живот”. Лекува младежи с
емоционални проблеми.
Централно понятие при него е
КРИЗА НА ИДЕНТИЧНОСТТА
като продукт на социалната
среда. Той твърди, че личността
зависи от измененията на
социума. Говори за стадии на
развитието. Човек не е
постоянно нещо, той се развива,
появяват се неща и си заминават.
Ериксън описва човешкият
жизнен цикъл като състоящ се от
8 етапа:
орално- сензорен
мускулно- анален
моторно- генитален
латентен период
пубертет или юношество
ранна зряла възраст
зряла възраст
зрялост или трета възраст
Всеки етап има съответната
придружаваща го психосоциална
криза на идентичността със свой
желателен резултат, способстващ
развитието.
Логика на биополярната
епигенетична схема – във ядро
на оригиналната си концепция за
идентичността Е. Ериксън
превръща т.нар. епигенетична
схема на развитието на
личността замислена като
разширение на Фройдовия
психосексуален модел. Във нея
логиката на психосексуалното
развитие се запазва но се
вгражда в по-широк
психосоциален контекст. Това
означава че динамиката на
либидото е възможно да бъде
подчинена на психосоциалното
развитие.Психосоциалния модел
разграничава 8 стадия в
развитието на човека.Във хода
на онтогенезиса със
разширяването на способността
на човека за общуване се
разширяват и междуличностните
му отношения. Успоредно на
това разширение обществото
предявява към личността все по-
нови очаквания за социално
психологична зрялост, изисква
овладяване на умения които
културата счита за присъщи на
съответния възрастов
период.Достигане до всяка
поредна възрастова
характеристика е свързано с
напрежение и риск, то
преминава през един кризисен
/преходен/ период на усилия на
човека да отговори на
очакванията към него. Ако
представената в схемата дилема
на поредния стадий е успешно
решена личността насочва
усилията си към решаването на
задачите на следващия стадий.
Основа за което е вече
постигнатото и обратно
неуспехът при решаването на
поредният възрастов проблем е
равнозначен на неадаптираност
към живота даже на невротично
състояние тъй като към
личността се насочват нови
очаквания чието изпълнение е
трудно възможно без
реализацията на
предшестващите.Успешното
разрешаване на
психосоциалните задачи на
всички предшестващи стадии
дава възможност на човека да
постигне Силно ЕГО или
психосоциална зрялост, цялост
през последния етап на
развитието. През този период
той непосредствено е изправен
пред задачата да обедини
наследството от миналото си със
реалността на настоящия
момент. Той има задачата по
цялостното осмисляне на своята
биография. Намирането на
смисъла оправдаващ изминалия
живот и примиряващ със
смъртта е равносилно на
мъдрост или положително
разрешаване на екзистенциалния
проблем.
Тема 5:Личността в
индивидуалната психология…
Алфред Адлер е Виенски
психиатър, невролог и очен
лекар, за който се твърди, че е
първият съмишленик и съратник
на Фройд. Адлер напуска
виенския кръжок и поема
самостоятелен път на развитие.
Той е бил първият президент на
псих. Общество. Раздялата с
Фройд настъпва през 1911 г.,
когато Адлер и още 8 други
членове на виенския кръжок са
били изключени. Строго и точно
казано Фройд не търпи
възражения и несъгласия с
неговите възгледи – бил е
чувствителен, студен характер.
Адлер погледнал на човека по
различен начин от Фройд. Не, че
не признавал функциите на
сексуалния инстинкт, но държал
да се знае, че човешкия живот
по силата на социалната
същност на личността имал и
друга, може би по-важна,
мотивация
ИНДИВИДУАЛНАТА
ПСИХОЛОГИЯ НА АЛФРЕД
АДЛЕР І. Общи характеристики
на адлерианството. Индивид-
неделим. Според Адлер
структурата на личността е
неделима, единна. Адлер счита,
че детерминантата в
мотивацията е стремежът към
превъзходство. Той обаче не
може да бъде осъществен
винаги, а това поражда чувство
за малоценност. Тези комплекси
се пораждат особено в
детството. Тогава възникват
КОМПЕНСАЦИИТЕ. Формите
на компенсации са адекватни-
неадекватни. Адлер говори за
свръхкомпенсации, отиване до
крайност, което е патологично.
Счита бягството от болестта
също за компенсация. Говори за
СОЦИАЛНО чувство, за разлика
от Фройд. Адлер търси
социалното у човека, социалният
интерес. Той доразработва
идеята за разбирането на
клиента.
ІІ. Основни тезиси:
Човек е единно, неделимо,
самосъгласувано цяло;
Човешкият живот е активен
стремеж към съвършенство;
Индивидът обладава творчески
сили и е архитект на живота си;
Индивидът е включен в
обществото- има чувство за
общност.
ІІІ. Ключови категории:
Стремеж към превъзходство;
Чувство за непълноценност;
Стил на живот
ІV. Адлерова психотерапия.
Според Адлер невротиците са
неактивни, егоцентрични, хора с
патология, невроза, поради
задръжка на социални интереси.
Счита, че човек има 3 основни
задачи: работа, човешка близост
и любов. Целта е човек да
разкрия грешните разбирания за
себе си, да се помогне на човек
да бъде наясно със себе си.
Според Адлер можем да
помогнем чрез засилване на
социални интереси.
Емпатия- идентифициране в
емоционалната сфера, да
откриеш какво изпитва другия
до теб.
МОДЕЛЪТ ЗА ЛИЧНОСТ В
ИНДИВИДУАЛНАТА
ПСИХОЛОГИЯ
„Величието на човека започва
от мига, в който той се види
такъв какъвто е.”А. Адлер
Човек се ражда с основен
инстинкт за налагане на
собствената воля / инстинкт за
превъзходство/. Основния
проблем следователно са
взаимоотношенията му със
средата понеже във тази връзка
съществува своеобразие на всяка
отделна съдба Адлер назовава
концепцията си индивидуална
психология.
Главен източник на
невротичните разстройства е
неравенството между хората.
В особено остра форма
неравенството се появява в
хората с ограничени
психологически възможности и
тези със нормални или особено
високи способности. Важно е
също неравенството по
отношение на пол, раса,
социален произход, семейно
положение и външен вид.
Понеже хората притежават
вроден инстинкт за
превъзходство, те постоянно го
търсят зада доминират над
другите ида се защитават от
тяхното доминиране. Получава
се така че намирайки се във по-
неблагоприятна ситуация човек
започва да изпитва чувство за
малоценност което ако се
стабилизира се превръща в
комплекс за малоценност.
Незодоволеният инстинкт за
превъзходство води до
развитието на различни форми
за компенсация чиято цел е да
уравновесяват съществуващото
неравенство. Най-често е
преодоляването на собствената
слабост посредством
компенсиране на недостатъците
в дадена област със постижения
в друга. Неосъзнатото чувство
за малоценност се появява у
човека още в първите му години
тогава започва дасе формира
т.нар. Индивидуален стил на
преодоляване и компенсиране на
слабите си страни по отношение
на другите като се утвърждава
линията на живота определяща
главната посока в
жизнедейността на личността.
Неврозата се корени в чувството
за малоценност по същество
всички личностни разстройства
представляват трайно
установено такова чувство. Има
разлика между нормалното и
болезненото чувство за
малоценност, то е болезнено
когато човек се преживява като
по-малко ценен и ценен
отколкото някой друг. То е
душевно заболяване превръща
се в невроза и води до
страдания, срам, безпокойство,
враждебност, свръх агресия и
свръх амбиция. Мъчителната
потребност да се надскочи
другия, да се командва, да се
властва на всяка цена да бъдеш
прав. То става личностна черта
ръководеща цялостно
поведението.
Комплексът за малоценност е
несъзнавана, разединена
личност, противопоставена на
съзнателната личност.
Съзнанието и волята остават
блокирани под енергията на
комплекса и освен, че не могат
да разполагат с част от себе си
се налага да водят и борба, при
това срещу невидим враг.
Получава се затормозяване,
спад на волята, спад на
концентрацията, по-трудна
адаптация към външния свят или
изобщо липса на такава, умора,
напрежение и т.н.Комплексите
могат да бъдат и с друга
насоченост, но тук ще говорим
само за комплекса за
малоценност и как той се
създава в най-общите случаи.
Комплексите образуват някакава
несъзнавана (и враждебност на
Аза) личност и се подхрахват от
енергията, с която би трябвало
да разполага Аза. Комплекса за
малоценност се поражда, когато
детето не можа да бъде себе си,
когато постоянно е критикувано,
чувства се виновно, дори
виновно, че живее.
Напълно е възможо понякога да
има и такива мисли: "Щом не ме
искат, щом не ме бива за нищо
(ако му бъде натяквано), щом не
ме харесват (ако много го
критикуват и то главно за
несъществени неща), защо са ме
родили? Защо не са ме оставили
да умра!" Появява се и желание
за смърт, т.е. показва колко е
голяма болката му и дава начало
на развитие на детския
мазохизъм (мазохизъм в
психологически, не в сексуален
аспект).
Комплекса може да бъде изразен
по много начини. Например
когато детето е навън сред хора,
то ще е стеснително, няма да
има вяра в себе си, ще се чувства
"по-ниско" от другите, ще
страни в някои игри, с една дума
ще си повтаря: Аз не струвам, аз
не мога, аз не съм като другите.
Ще чувства "другите" като нещо
повече от себе, няма да може да
се бори в живота, защото ще има
чувството, че не заслужава.
Има и втора причина за поява на
комплекса за малоценностТака
нареченият от Алфред Адлер -
комплекс за малоценност,
породен от органова
непълноценност. Заболяването
на някой от органите на детето,
по-ниския му ръст, слабостта,
някои затруднения (например
заекване и други говорни
дефекти) или други отклонения
от нормалното като при повечето
деца развитие, карат детето да се
чувства не толкова пълноценно.
То се вижда в по-неизгодна
ситуация спрямо другите.
Подигравките от родителите,
други хора или от другите деца,
може да предизвика постепенно
появата на едно чувство, което
се обособява в неговата психика
и става постоянно, като
продължава и през зрялата му
възраст. Това е чувството за
малоценност. То го кара да търси
винаги по-добрата ситуация,
винаги да е по-добрия, в
сравнение с другите, да е по-
умен, по-богат, по-преуспял и
т.н. Често под подтика на това
чуство такива хора са се
издигали на много високи нива в
йерархията. Това, обаче не
значи, че трябва да толерираме
появата и съществуването на
чувството за малоценност,
защото в дълбоката си същност
то представлява един голям и
постоянен страх от повтаряне на
конфликтната ситуация, от
загуба на увереност и сигурност,
затова живота на тези хора
никога не е спокоен ... те винаги
ще се стремят към една още по-
добра ситуация, за да се
отдалечат колкото се може
повече от несигурността, която
постоянно изпитват.
Всеки от нас е изпадал в
ситуации, когато е изпитал
комплекс за малоценност. И след
това се е мъчел да избягва тези
моменти. Избягвал е ситуации и
хора. Когато тези ситуации и
хора започват да нарастват
стремглаво, тогава може да
говорим за чувство за
малоценност.
Комплексът за малоценност се
лекува най-добре с
психотерапия. Споделеният
проблем престава да изглежда
толкова голям и от рещаващо
значение в живота на страдащия
от чувство за малоценност.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Психология на личността - пищови

Съвременен статут на психологията на личността. Науката психология на личността стои на централно място...
Изпратен от:
hgy
на 2012-12-18
Добавен в:
Пищови
по Психология
Статистика:
323 сваляния
виж още
Изтегли
 
Подобни материали
 

Психологическо изследване на личността

03 фев 2008
·
2,042
·
18
·
4,816
·
2,629
·
432
·
2

Материал, описващ основните методи за изследване на личността в клиничната психология и практика (тестове, проективни методи).
 

психологията в моя живот

25 окт 2006
·
1,338
·
1
·
181
·
181
·
25
·
1

Есе за това как възприемам аз психологията и какво представлява за мен тази наука.
 

Експозе

27 сеп 2009
·
106
·
4
·
473
·
45

Още в началото на обучението ми в магистърска програма „Приложна социална психология” имах нагласата за по-задълбочена подготовка в социалната психология, защото оценях едно от най-важните и качества – приложността. Тя е търсена за конкретни...
 

Теории за личността

04 фев 2008
·
1,081
·
2
·
380
·
552
·
103
·
1

Психоаналитичната теория на Зигмунд Фройд представлява пример на психодинамичен подход към изучаване на човека. Този подход смята, че неосъзнаваемите психологически конфликти контролират поведението на човека. Фройд построява...
 

Психология на личността

01 фев 2010
·
327
·
15
·
2,880
·
65

Изучаването на личността е една от най-сложните, даже фрустриращи области във психологичната наука. Богатството от концепции с чиято помощ персонолозите опитват да обяснят сложното човешко поведение е респектиращо...
 
Онлайн тестове по Психология
Тест по Психология за 12-ти клас
кандидат-студентски тест по Психология за Ученици от 12 клас
Тестът по психология е подходящ както за ученици от 12-ти клас, така и за кандидат-студенти и учители. Съдържа 15 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
15
126
1
1 мин
25.11.2016
Тест по психология и логика за 1-ви курс
изпитен тест по Психология за Студенти от 1 курс
Тест по психология и логика, за първи курс специалност психология. Съдържа 14 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Труден)
14
224
2
1 мин
29.11.2013
» виж всички онлайн тестове по психология

Психология на личността - пищови

Материал № 932480, от 18 дек 2012
Свален: 323 пъти
Прегледан: 383 пъти
Предмет: Психология
Тип: Пищов
Брой страници: 6
Брой думи: 6,064
Брой символи: 38,015

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Психология на личността - пищови"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Етиен Бенов
преподава по Психология
в град София
с опит от  4 години
1

Силвия Аладжова
преподава по Психология
в град София
с опит от  10 години
115 17

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения