Големина на текста:
офокъл
Софокъл (496-406 г. пр. Хр.) е вторият велик трагически поет на Елада; роден е в богато
аристократическо семейство (баща му е бил собственик на работилница за оръжия) в град
Колон, Атика. На младини е бил близък приятел с видния тогава държавен деец, стратег и
водач на аристократическата политическа формация Кимон (510-450 г. пр. Хр.), но
впоследствие преминал на страната на Перикъл (495-429 г. пр. Хр.) - водача на противниковата
политическа формация. Заемал е висши държавни длъжности – през 443 г. пр. Хр. е станал
отговорник за хазната на Атинския морски съюз, през 441 г. е станал военен стратег (заедно с
Перикъл), а през 420 г. пр. Хр. като жрец е завеждал култа към Асклепий.
Впрочем, макар че многократно е бил избиран от народа на видни държавнически длъжности,
според думите на неговия съвременник, трагическия поет Ион от Хиос, Софокъл е имал
изключително лоша ориентация в сферата на текущата политика и никога не е бил успял да се
издигне над равнището на “средния честен атинянин”. Все пак, тъй като основните
изключително силни черти от мирогледа на Софокъл са били преди всичко уважението към
религията и морала на полиса, както и вярата в човека и неговите сили, той още приживе е бил
любимец на своите съвременници, а след смъртта му е бил официално почитан като heros
dexion и на гроба му ежегодно са били принасяни жертви.
След първата победа на трагическите състезания през 468 г. пр. Хр. Софокъл е получавал
първата награда още 24 пъти, като последната му трагедия “Едип в Колон” е била написана
малко преди смъртта му и е била поставена на сцената посмъртно. В творчеството си като
правило е пренебрегвал трилогичната композиция. Написал е 123 пиеси, от които са запазени
само седем трагедии: “Аякс”, “Електра”, “Антигона”, “Едип цар”, “Трахинянките”, “Филоктет” и
“Едип в Колона”. В тях е отразен както разцветът на т. нар. “Век на Перикъл”, така и
последвалата криза на атинската демокрация. За разлика от Есхил, той се е вълнувал преди
всичко от проблемите, свързани със съдбата на индивида, а не на рода, и именно този акцент
го е накарал да се откаже от принципа на сюжетно свързаната трилогия, а доколкото все пак е
писал трилогии, то те са по-скоро свързване на три самостоятелни произведения.
Софокъл окончателно е бил завършил предприетото от Есхил дело, насочено към
превръщането на трагедията от лирическа кантата в драма, при което, обаче, е преместил
акцента върху изобразяването на хората, на техните решения, постъпки и борби. Става въпрос
за това, че докато Есхил се е стараел да открие в поведението на човека действието на
висшите сили и по същество е разглеждал човека само като арена на стълкновението между
боговете, то при Софокъл акцентът е върху чисто човешкото – при него боговете рядко са
изведени на сцената, т. нар. “наследствено проклятие” не играе съществена роля, хората
действуват напълно самостоятелно, сами определят поведението си спрямо другите хора и
действието на висшите сили се проявява в естествения ход на нещата, който именно ход
съдържа в себе си божественото осъждане или оправдание на избраната от човека линия на
поведение.
Проблемите, които вълнуват Софокъл, са свързани със съдбата на индивида, а не със съдбата
на рода; именно поради това изменение в изходната творческа установка той изоставил
принципа на сюжетно свързаната трилогия, към който се е придържал Есхил, в резултат на
което при него всяка една от трагедиите в трилогията представлява самостоятелно
художествено цяло. Освен това, още Аристотел е обърнал внимание върху един от основните
сугестивни похвати на Софокъл, като е подчертал, че той следва примера на Омир, който
превъзходно умее “да измами” зрителя, като го накара да заживее с погрешно умозаключение
(паралогизъм) и мнение, което после се подлага на опровергаване.[1]
Като най-добра трагедия на Софокъл Аристотел определя “Едип цар”[2], а Г. В. Ф. Хегел
намира за такава “Антигона”;[3] те са всъщност и най-типичните образци на двата различни
типове трагическа ситуация, залегнали в неговото творчество. Все пак, обаче, да се съди за
възгледите на Софокъл само върху основата на неговите драматургически произведения е
доста трудно, тъй като, както и при всеки друг творец, би било крайно примитивно и
неадекватно да се мисли, че неговите собствени възгледи непременно съвпадат с тези на
някои от действуващите персонажи на произведенията му. Още повече, че някои сериозни
изследователи на творчеството на Софокъл по категоричен начин приемат, че той е бил
“представител на чистото изкуство, намиращо се доста далеч от практическия живот”[4].
Още Демостен (ХІХ, 247), обаче, цитирайки едно от разсъжденията на Креон в “Антигона” (175-
190) относно “честния гражданин-патриот” изрично и ясно подчертава, че тук всъщност е
отразено самото отношение на поета към съвременността му. Както се подчертава и от редица
съвременни автори, внимателният поглед върху текстовете на “Антигона” (стихове 322, 1036 и
сл., 1063 и сл., 1077), както, разбира се, и на текстовете на другите пиеси, недвусмислено
разкрива, че не може да представлява никакво съмнение фактът, че съвременният живот е
изключително здраво вплетен в съдържанието на произведенията на Софокъл, и че в най-
пълен вид личните мисли на поета са въплътени в “Антигона”.[5]
Повечето от изследователите подчертават, че трудностите в този аспект произтичат от това, че
за разлика от Есхил и Еврипид, при които често пъти се срещат ясни намеци или разсъждения
за съвременната им действителност, които по същество не са пряко свързани с действието на
трагедията, то при Софокъл вплитането на разсъжденията в това отношение в тъканта на
самата сюжетна линия е направено толкова изкусно, че трудно се забелязва. Ориентацията на
повечето от авторите, акцентирали изследванията си в тази насока, е използуването като
критерий преди всичко на повторенията на една и съща мисъл в различни места от
творчеството на поета.
Времето на творческата дейност на Софокъл съвпада с онзи момент от историята на антична
Гърция, когато общинната собственост и организираност на обществото вече са били в стадия
на своето разложение, а робството все още не е било придобило своята решаваща за
производството и за обществената структура значимост и все още е преобладавал трудът на
свободните земеделци. Това е и време на икономическия и политическия разцвет на Атина
след блестящите победи над персите и превръщането на Големия морски съюз в държава, в
която интензивният приток на чужденци е способствувал за развитието на научната и
политическата мисъл и за превръщането на Атина в център на културния живот (а според
Перикъл – в “училище”) на цяла Гърция. Това е и времето на мощното влияние върху Софокъл
на софистите и най-вече на тяхната теория за естественото право, за законите на самата
2

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Софокъл

Софокъл (496-406 г. пр. Хр.) е вторият велик трагически поет на Елада; роден е в богато аристократическо семейство (баща му е бил собственик на работилница за оръжия) в град Колон, Атика...
Изпратен от:
a
a на 2008-02-13
Добавен в:
Биографии
по Старогръцка литература
Статистика:
331 сваляния
виж още
Изтегли
 
Домашни по темата на материала
Проблемът за общостта и индивида в Едип цар
добавена от DaRkDeVil9
0
24
темата за вината и възмездието в гръцката митология
добавена от magdalena.simidareva
0
32
Подобни материали
 

„Оправданието на Агамемнон” – Едуард Додс


ПО ДИСЦИПЛИНАТА: „АНТИЧНА ЛИТЕРАТУРА” НА ТЕМА: „ОПРАВДАНИЕТО НА АГАМЕМНОН” – ЕДУАРД ДОДС...
 

Прикованият Прометей

11 дек 2007
·
442
·
2
·
465
·
111
·
9

Прометей: в гр. митология – син на титана Япет и на океанидата Климена; по други варианти негова майка е богинята на правосъдието Темида или океанидата Азия. Негови братя са Менетий, Атлант и Епиметей. Той е баща на Девкалион...
 

Образите на Антигона и Исмена между обичта и отчуждението

18 ное 2006
·
4,053
·
2
·
334
·
675
·
35
·
23

Интерпретация върху трагедията на Софокъл "Антигона".
 

Митът за Орест

11 ное 2008
·
146
·
7
·
892
·
162
·
17

“Матриархат” е времето , когато се е издигала в култ жената, която е продължителка на рода и властта се е предавала по женска линия ...
 

Личният избор в трагедията „Антигона”

12 фев 2008
·
570
·
2
·
391
·
240
·
96
·
1

Софокъл – майсторът на трагедията, пише сто двадесет и три драми, но до днес оцеляват само седем. За останалите знаем от разработки, правени преди десетки години...
 
Онлайн тестове по Старогръцка литература
Тест за 9-ти клас по тема:Старогръцка литература
тематичен тест по Старогръцка литература за Ученици от 9 клас
Предназначен за проверка на знания по раздела "Старогръцка литература" за 9 клас.
(Лесен)
15
217
1
21.02.2012
Тест по старогръцка литература за 9-ти клас на тема "Древногръцката култура и литература"
тематичен тест по Старогръцка литература за Ученици от 9 клас
Тестът "Древногръцката култура и литература" е подходящ за ученици от 9 клас. Съдържа 20 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Труден)
18
15
1
2 мин
17.01.2014
» виж всички онлайн тестове по старогръцка литература

Софокъл

Материал № 92445, от 13 фев 2008
Свален: 331 пъти
Прегледан: 336 пъти
Качен от:
Предмет: Старогръцка литература, Литература
Тип: Биография
Брой страници: 10
Брой думи: 2,908
Брой символи: 24,645

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Софокъл "?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения