Ахил и Хектор-двете лица на героизма и смелостта
(литературноинтерпретативно съчинение)
Сред епическите поеми, имащи за сюжет Троянския митологичен
цикъл, с най-важна художествена стойност е Омитовата “Илиада”. Действието
в нея започва в края на десетата
година от обсадата . Създадена е върху по – стар песенен материал. Даругото
име на Троя – Илион – дава името на Омировата поема. Тя е записана през VI
век пр. Хр. по нареждане на атинския тиран Пизистрат. Тогава е и разделена
на 24 песни по броя на буквите в гръцката азбука. Общият обем на поемата е
15 700 стиха.
Епическото действие разгръща две теми: за обсадата на Троя от
ахейците и за гнева на Ахил. Времето на действието е конкретноопределено –
51 дни от последната десета година . То обхваща свадата между Ахил и
Агамемнон, предвождащи ахейските войски, до смъртта на Хектор.
Действието се движи от контрастна полюстност между гнева и помирението.
Водеща роля в художественото интерпретиране на проблемното ядро “гняв-
помирение” има Ахил.
Ахил и Хектор са епически герои с трагична съдба. Те са ярки примери
за това, какво Омир нарича “висок герой”. И двамата са военноплеменни
вождове. Поведението им е героичен идеал за подражение. Ахил и Хектор
притежават огромна физическа сила, която прераства в духовна красота,
защото за двамата над всичко стои достойнството и войнската им чест, заради
която са готови на върховна саможертва. Тя е неприсъща за обикновените
хора. В края на “Илиада” и двамата герои загиват.
Хектор е герой с огромна нравствена сила и съзнание за обществен
дълг. Защитата на човешкото нравствено достойнство, определят поведението
на Хектор. Той приема битката с Ахил, воден от човешки и войнски дълг. За
разлика от Хектор, Ахил се стреми към отмъщение. То го изпълва с грозни,
примитивни страсти. Руши нравственото му достойнство на героичен воин.
От двамата Омирови герои по – цивилизован се оказва Хектор.
В Двадесет и втора песен на “Илиада” се сблъскват сила срещу сила и
чест срещу чест. Ахил и Хектор се срещат в боя и изявяват своето различие:
Или щита изпъкнал и шлема си
тежък да снема
наземи, моето копие сам на зида
да облегна,
па да се втурна смирено така при Ахил
превъзходен!
Този цитат е неспоримо доказателство за това, че Хектор разсъждава и
мисли реалистично. Желанието за мир е заявено пред боговете. То е
неудържим “вик” на колективната войнска душа.
Докато Хектор е воин с нравствена сила и красота, то противникът му е
по – могъщ и остроумен от него. Ахил е получовек, полубог. Той е
художествената връзка между човешко и божествено. Ахил е твърде различен
в Първа, Двадесет и втора и Двадесет и четвърта песен. Създава се
впечатлението, че характерът на героя е показан в развитие. И у двамата
герои се наблудава божествена сила на гнева, сякаш и у тях е отразена
огнената стихия на обидата и отмъщението. Омир определено симпатизира на
Хектор, а не на Ахил. За Хектор е характерно още едно чувство. То може би е
най – чистото и свято нещо на света. Това е човешката любов! Да, той се
разделя със син и сапруга, но не само заради Троя, но и заради тях самите.
Да, Хектор загива в битката, но всащтност продължава да живее в
съзнанието на читателите.
Всичко това, като изключително характерно проявление на
нравствената същност на човека, е характерно за по – цивилизования воин
Хектор, който, макар и герой, остава човек!
Омировата “Илиада” изпява красивата приказка за Троянската война,
превърната от културната памет на поколенията във висок класически
еталон на красотата и поезия.
