Големина на текста:
Смъртното наказание
1.Проблемът за смъртното наказание
Някои твърдят, че проблемът за смъртното наказание е толкова стар, колкото и
човечеството. Други свързват възникването му едва с появата на Библията, докато
трети са убедени, че за начало трябва да се приеме възникването на държавната
организация на обществото.
Проблемът от гледна точка на религията.
Много са онези, които твърдят, че смъртното наказание противоречи на
християнството. Те твърдят, че поначало християнската религия се отнася отрицателно,
дори враждебно към смъртното наказание. Дори да е вярно, това твърдение може и
трябва да бъде отнесено единствено за онзи далечен период на църквата, когато тя все
още утвърждава християнството като официална религия в отделните държави.
Твърди се обаче и друго. Никъде в религиозната литература не се среща пряко указание
за това, че смъртното наказание е недопустимо, от което пък се прави изводът, че след
като това е така, то, когато е необходимо, то следва и може да бъде прилагано
Но поставянето на проблема за смъртното наказание от посочената гледна точка е в
известен смисъл неубедително. Първо, християнството не е единствената религия, та
изводите които се правят и които са свързани с неговите догми, да бъдат общоважащи
за всички. Второ, дори ако изходим от една отделно взета страна или група от страни, в
които то е доминираща и в момента религия, подобни аргументи могат да бъдат
действителни само за онези, които считат себе си за свързани с религиозните догми и
които поставят тези догми начело на всички останали правила за поведение.
Проблемът от определени философски възгледи или етически норми.
Съчинения, които, изхождайки от учението за естествените права, обоновават правото
на държавата да налага смъртното наказание или респективно оспорват това право,
позовавайки се на теорията за „обществения договор”.
Thomas Hobbes(1588-1679), английски философ и държавник пръв развива тази идея.
Според него първоначално, в естественото си състояние , хората са водели помеду си
война – всеки срещу всеки. За да прекратят това състояние, чрез взаимно съгласие, т.е.
чрез нещо като обществен договор, те се обединяват в държава, при което всеки
доброволно се поставя под властта на един владетел, който вече единствен има правото
да решава кое е право и кое не, включително – когато това се налага – да прилага или
не смъртното наказание.
Към това учение близо сто години по-късно се присъединява (и разбира се – доразвива)
Jean Jacques Rousseau. Според Русо правните отношения в държавата трябва да се
оценяват по такъв начин, все едно, че подобен обществен договор мълчаливо е бил
сключен. Този договор би следвало да си го представим така, сякаш отделните
личности са отчуждили своята собствена свобода без каквито и да е предварителни
уговорки. Последващите права, които притежават, са им предоставени от общността.
При сключването на договора никой не мисли за това, че ще е в състояние да разполага
със собствения си живот , а е насочен към това да се предпази от убийците. Именно в
интерес на тази защита държавата има правото да наложи на последните и смъртно
наказание.
Две години по-късно – през 1764г. – Cesare Beccaria публикува своето знаменито
съчинение. Базирайки се на теорията за обществения договор – така както той я разбира
– и отчасти на правно-политически доводи, Бекария по принцип отхвърля
възможността и правото на държавата да налага това най-тежко наказание. За разлика
от Русо според Бекария при сключването на обществения договор отделната личност не
прехвърля на общността всичките си права, а напротив – само една много малка част от
тях. Никой според него не мисли при сключването на договора да предаде на държавата
правото да решава за негдържавата принципно не разполага с това право. Бекария
привежда и друг довод. Никой не разполага със собствения си живот и в частност няма
правото да се самоубие. Ако това е така, то по силата на правилото, че никой не може
да прехвърли другимо повече права, отколкото той самият притежава, то и държавата
не може да придобие подобно право.
Освен много привърженици възгледите на Бекария срещат, разбира се, и силна
съпротива. Вероятно най-остро това е у Immanuel Kant, докато Hegel въобще отрича
същността на държавата като вид обществен договор.
Проблемът от гледна точка на естетическото чувство на хармония и красота.
Твърди се, че изпълнението на смъртното наказание е чудовищна и отвратителна
гледка, която цивилизованото общество не бива да допуска, изхождайки от естетически
сложилите се критерии, и още, че подобни сцени са в остро противоречие с чувството
за красота и хармония, присъщи именно на културното общество.
Дали държавата има или няма право да налага смъртно наказание не може да се
обоснове от каквито и да е религиозни, философски, етически или естетически
разбирания, преди да се докаже, че което и да е от тях има безусловно, веобщо
значение.
Да се признае абсолютността на която и да е от тях, означава да ги отречем, да
изпразним от съдържание най-дълбоката им същност, онова което всъщност означава
философия, етика и естетика.
2.Аргументи за и против смъртното наказание
Сплашваща роля на смъртното наказание
Основният аргумент, който се изтъква в защита на смъртното наказание, е неговата
сплашваща роля. Вярата, че по този начин ще се постгне в максимална степен
сплашващият ефект,е налице у всички народи и през всички епохи. Несигурността
относно живота, дома и имуществото, за всичко онова, в което човек вярва и за което в
крайна сметка се бори ежедневно, е заплашено от все по-увеличаваща се вълна на
престъпността. Хората са в правото си да изискват от държавата сигурност и гаранции
за своята безопасност. В този смисъле напълно допустимо и разбираемо, че
мнозинството от хората настояват за най-строги наказания, че са съгласни с
прилагането на смъртното наказание, защото вярват, че по този начин, чрез заплахата
на тази мярка държавата ще е в сътояние ако не да ликвидира, то поне да ограничи
престъпността.
-Заплахата по отношение на конкретния деец или заплахата от
предвиждането на смъртно наказание.
Всеки престъпник смята, че неговото престъпление няма да бъде разкрито. Едва ли има
човек, който извършва престъпление, знаейки, че ще бъде непременно наказан за него.
Да допуснем противното е нелогично. И все пак, нима тази най-жестока мярка не е в
състояние да стресне потенциалния извършител, да бъде за него решаващ мотив да се
откаже от намисленото.
Оказва се, че между предвидената в закона заплаха от налагане на смъртно наказание и
реалното му изпълнение по отношение на конкретен деец лежи цяла пропаст. Заплахата
не е мотив за въздържането на конкретния деец често и по съвсем други съображения.
В огромната си част умишлените убийства са ситуативни престъпления, извършвани
под въздействието на моментно решение, често вземано и под въздействието на редица
странични фактори, като например алкохол, опиати, силно раздразнение, обида,
засегната чест, ревност и т.н. В момента на извършването на всяко ситуативно
престъпление деецът не мисли за последствията, които евентуално го очакват. Той не
претегля аргументите „за” и „против”, не анализира плюсовете и минусите на своята
постъпка.
Различно е положението при тъй наречените противодържавни престъпления.Те се
извършват обикновено от хора, добре премислили предварително риска от подобна
дейност, анализирали евентуалните последствия от всички възможни гледни точки.
Доминираща при този тип престъпни прояви е определена идея, светоглед или цел. В
този смисъл смъртното наказание не може и не е в състояние да пречупи волята им да
мислят по друг начин и да се откажат от тази своя позиция.
Заплахата по отношение на конкретния извършител се неутрализира на първо място от
неговата увереност, че ще избегне наказателното преследване, а на второ – от силата на
мотивите му за извършване на престъплението.
-Заплахата по отношение на останалите членове на обществото или заплахата
при изпълнението на смъртното наказание.
Столетия наред публичните екзекуции са неотделими от човешката история. Именно
публично – на площада, пред всички, тържествено и с подобаващи ритуали е било
изпълнявано смъртното наказание. И до ден днешен публичните екзекуции се
практикуват в някои държави. Но и това е било недостатъчно. Наред с публичността
изпълнителите са изобретявали и различни ужасяващи начини, за да осъществят
наказанието. Целта е била една – присъстващите да бъдат потресени, да им бъде
показано как свършват земния си път онези, които прекрачват отвъд закона, колко
ужасен е техният край.
Публичното проливане на кръв винаги е тягостна гледка, но същевременно тя винаги е
в състояние да разпали недостойни по същността си инстинкти и чувства, да
„възпитава” по определен начин. За съвременните цивилизовани общества публичната
екзекуция принадлежи на историята.
Самият факт на отмяна на публичната екзекуция съдържа в себе си дълбоко
противоречие. От една страна се твърди, че най-важната функция на смъртното
наказание е сплашващата му роля по отношение на обществеността, а от друга – актът,
чрез който изпълнението на това наказание трябва да стане достояние на същата тази
общественост, се скрива зад високите стени на затворите, извършва се призори
възможно по-далеч от очите на другите.
-„Генерална превенция чрез психологическа принуда”
За основоположник на теорията за генералната превенция се счита видният немски
криминолог от първата половина на миналото столетие Paul Johann Anselm von
Feuerbach (1775-1833). Според него грижата на държавата трябва да въздейства върху
онези членове на обществото, които имат противоправни (противообществени)
наклонности и психологически да ги принуди да се откажат да реализират тези свои
наклонности.
Няма нито едно реално доказателство, което да убеждава, че с оглед основната
(възпиращата) функция, която „се възлага” на смъртното наказание, то в
действителност е в състояние да предпази обществото от извършването на нови тежки
престъпления за в бъдеще.
Смъртното наказание като справедливо възмездие
Представата, че смъртното наказание е единственият заслужен отговор (реакция) на
убийството, се базира на идеята за талиона. Хилядолетия наред именно правилото „око
за око, зъб за зъб и кръв за кръв” е доминиращо в човешките отношения по повод и във
връзка с извършеното престъпление. Най-точно формулирана и най-точно изразена

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Смъртно наказание

Проблемът за смъртното наказание: от гледна точка на религията; от определени философски възгледи и др. Аргументи "за" и "против" смъртното наказание. Смъртното наказание в България. Видове смъртно наказание...
Изпратен от:
Anna Stiliyanova
на 2012-11-22
Добавен в:
Доклади
по Етика
Статистика:
34 сваляния
виж още
Изтегли
Материалът се намира в следните категории:
Доклади по Етика от София за Ученици в 001 АЕГ от рядко сваляни с 7 - 10 страници от до преди 1 година Други
 
Домашни по темата на материала
помогнете по етика ! много е спешно
добавена от bob4o_marinov
0
11
помогнете...казус по етика и право !
добавена от bob4o_marinov
0
16
Войната на всеки срещу всеки
добавена от -
2
11
помогнете по етика ! много е спешно
добавена от bob4o_marinov
2
7
Подобни материали
 

Критика на религията

21 окт 2008
·
78
·
5
·
610
·
39
·
15

Според Ницше за познанието не съществуват реални факти, а само "интерпретации" и интерпретации на интерпретациите, които придават на явленията най-различен смисъл в зависимост от гледната точна на субекта. Както един текст дава възможност...
 

"За" и "Против" смъртното наказание

17 дек 2008
·
165
·
9
·
2,100
·
140
·
27

Уповавайки се на правната интерпретация за понятието „смъртно наказание”, то то бива разглеждано като постановена екзекуция на затворник...
 
Онлайн тестове по Етика
Тест по етика за 10. клас
междинен тест по Етика за Ученици от 10 клас
Тестът включва въпроси, обхващащи всичко изучавано по етика в десети клас.
(Труден)
51
341
2
1 мин
30.09.2011
Тест по етика за 10-ти клас
изпитен тест по Етика за Ученици от 10 клас
Тестът обхваща учебния материал, изучаван по етика в средното училище. Състои се от 15 въпроса, като някои от тях имат по повече от един верен отговор.
(Лесен)
15
102
2
21.08.2013
» виж всички онлайн тестове по етика

Смъртно наказание

Материал № 914584, от 22 ное 2012
Свален: 34 пъти
Прегледан: 64 пъти
Предмет: Етика, Философия
Тип: Доклад
Брой страници: 9
Брой думи: 3,566
Брой символи: 21,890

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Смъртно наказание"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения