Големина на текста:
Смъртното наказание
1.Проблемът за смъртното наказание
Някои твърдят, че проблемът за смъртното наказание е толкова стар, колкото и
човечеството. Други свързват възникването му едва с появата на Библията, докато
трети са убедени, че за начало трябва да се приеме възникването на държавната
организация на обществото.
Проблемът от гледна точка на религията.
Много са онези, които твърдят, че смъртното наказание противоречи на
християнството. Те твърдят, че поначало християнската религия се отнася отрицателно,
дори враждебно към смъртното наказание. Дори да е вярно, това твърдение може и
трябва да бъде отнесено единствено за онзи далечен период на църквата, когато тя все
още утвърждава християнството като официална религия в отделните държави.
Твърди се обаче и друго. Никъде в религиозната литература не се среща пряко указание
за това, че смъртното наказание е недопустимо, от което пък се прави изводът, че след
като това е така, то, когато е необходимо, то следва и може да бъде прилагано
Но поставянето на проблема за смъртното наказание от посочената гледна точка е в
известен смисъл неубедително. Първо, християнството не е единствената религия, та
изводите които се правят и които са свързани с неговите догми, да бъдат общоважащи
за всички. Второ, дори ако изходим от една отделно взета страна или група от страни, в
които то е доминираща и в момента религия, подобни аргументи могат да бъдат
действителни само за онези, които считат себе си за свързани с религиозните догми и
които поставят тези догми начело на всички останали правила за поведение.
Проблемът от определени философски възгледи или етически норми.
Съчинения, които, изхождайки от учението за естествените права, обоновават правото
на държавата да налага смъртното наказание или респективно оспорват това право,
позовавайки се на теорията за „обществения договор”.
Thomas Hobbes(1588-1679), английски философ и държавник пръв развива тази идея.
Според него първоначално, в естественото си състояние , хората са водели помеду си
война – всеки срещу всеки. За да прекратят това състояние, чрез взаимно съгласие, т.е.
чрез нещо като обществен договор, те се обединяват в държава, при което всеки
доброволно се поставя под властта на един владетел, който вече единствен има правото
да решава кое е право и кое не, включително – когато това се налага – да прилага или
не смъртното наказание.
Към това учение близо сто години по-късно се присъединява (и разбира се – доразвива)
Jean Jacques Rousseau. Според Русо правните отношения в държавата трябва да се
оценяват по такъв начин, все едно, че подобен обществен договор мълчаливо е бил
сключен. Този договор би следвало да си го представим така, сякаш отделните
личности са отчуждили своята собствена свобода без каквито и да е предварителни
уговорки. Последващите права, които притежават, са им предоставени от общността.
При сключването на договора никой не мисли за това, че ще е в състояние да разполага
със собствения си живот , а е насочен към това да се предпази от убийците. Именно в
интерес на тази защита държавата има правото да наложи на последните и смъртно
наказание.
Две години по-късно – през 1764г. – Cesare Beccaria публикува своето знаменито
съчинение. Базирайки се на теорията за обществения договор – така както той я разбира
– и отчасти на правно-политически доводи, Бекария по принцип отхвърля
възможността и правото на държавата да налага това най-тежко наказание. За разлика
от Русо според Бекария при сключването на обществения договор отделната личност не
прехвърля на общността всичките си права, а напротив – само една много малка част от
тях. Никой според него не мисли при сключването на договора да предаде на държавата
правото да решава за негдържавата принципно не разполага с това право. Бекария
привежда и друг довод. Никой не разполага със собствения си живот и в частност няма
правото да се самоубие. Ако това е така, то по силата на правилото, че никой не може
да прехвърли другимо повече права, отколкото той самият притежава, то и държавата
не може да придобие подобно право.
Освен много привърженици възгледите на Бекария срещат, разбира се, и силна
съпротива. Вероятно най-остро това е у Immanuel Kant, докато Hegel въобще отрича
същността на държавата като вид обществен договор.
Проблемът от гледна точка на естетическото чувство на хармония и красота.
Твърди се, че изпълнението на смъртното наказание е чудовищна и отвратителна
гледка, която цивилизованото общество не бива да допуска, изхождайки от естетически
сложилите се критерии, и още, че подобни сцени са в остро противоречие с чувството
за красота и хармония, присъщи именно на културното общество.
Дали държавата има или няма право да налага смъртно наказание не може да се
обоснове от каквито и да е религиозни, философски, етически или естетически
разбирания, преди да се докаже, че което и да е от тях има безусловно, веобщо
значение.
Да се признае абсолютността на която и да е от тях, означава да ги отречем, да
изпразним от съдържание най-дълбоката им същност, онова което всъщност означава
философия, етика и естетика.
2.Аргументи за и против смъртното наказание
Сплашваща роля на смъртното наказание
Основният аргумент, който се изтъква в защита на смъртното наказание, е неговата
сплашваща роля. Вярата, че по този начин ще се постгне в максимална степен
сплашващият ефект,е налице у всички народи и през всички епохи. Несигурността
относно живота, дома и имуществото, за всичко онова, в което човек вярва и за което в
крайна сметка се бори ежедневно, е заплашено от все по-увеличаваща се вълна на
престъпността. Хората са в правото си да изискват от държавата сигурност и гаранции
за своята безопасност. В този смисъле напълно допустимо и разбираемо, че
мнозинството от хората настояват за най-строги наказания, че са съгласни с
прилагането на смъртното наказание, защото вярват, че по този начин, чрез заплахата
на тази мярка държавата ще е в сътояние ако не да ликвидира, то поне да ограничи
престъпността.
-Заплахата по отношение на конкретния деец или заплахата от
предвиждането на смъртно наказание.
Всеки престъпник смята, че неговото престъпление няма да бъде разкрито. Едва ли има
човек, който извършва престъпление, знаейки, че ще бъде непременно наказан за него.
Да допуснем противното е нелогично. И все пак, нима тази най-жестока мярка не е в
състояние да стресне потенциалния извършител, да бъде за него решаващ мотив да се
откаже от намисленото.
Оказва се, че между предвидената в закона заплаха от налагане на смъртно наказание и
реалното му изпълнение по отношение на конкретен деец лежи цяла пропаст. Заплахата
не е мотив за въздържането на конкретния деец често и по съвсем други съображения.
В огромната си част умишлените убийства са ситуативни престъпления, извършвани
под въздействието на моментно решение, често вземано и под въздействието на редица

Информация

Това е предварителен преглед на материала. Прегледайте целия материал.

Смъртно наказание

Проблемът за смъртното наказание: от гледна точка на религията; от определени философски възгледи и др. Аргументи "за" и "против" смъртното наказание. Смъртното наказание в България. Видове смъртно наказание...
Изпратен от:
Anna Stiliyanova
на 2012-11-22
Добавен в:
Доклади
по Етика
Статистика:
33 сваляния
виж още
Изтегли
Материалът се намира в следните категории:
Доклади по Етика от София за Ученици в 001 АЕГ от рядко сваляни с 7 - 10 страници от до преди 1 година Други
 
Домашни по темата на материала
помогнете по етика ! много е спешно
добавена от bob4o_marinov
0
11
помогнете...казус по етика и право !
добавена от bob4o_marinov
0
16
Войната на всеки срещу всеки
добавена от -
2
11
помогнете по етика ! много е спешно
добавена от bob4o_marinov
2
7
Подобни материали
 

Критика на религията


Според Ницше за познанието не съществуват реални факти, а само "интерпретации" и интерпретации на интерпретациите, които придават на явленията най-различен смисъл в зависимост от гледната точна на субекта. Както един текст дава възможност...
 

"За" и "Против" смъртното наказание


Уповавайки се на правната интерпретация за понятието „смъртно наказание”, то то бива разглеждано като постановена екзекуция на затворник...
 
Онлайн тестове по Етика
Тест по етика за 10-ти клас
изпитен тест по Етика за Ученици от 10 клас
Тестът обхваща учебния материал, изучаван по етика в средното училище. Състои се от 15 въпроса, като някои от тях имат по повече от един верен отговор.
(Лесен)
15
85
3
21.08.2013
Тест по етика и право за 10-ти клас
изходен тест по Етика за Ученици от 10 клас
Тестът е върху учебното съдържание по етика и право за 10-ти клас. Въпросите имат само един верен отговор.
(Лесен)
13
303
7
07.03.2013
» виж всички онлайн тестове по етика

Смъртно наказание

Материал № 914584, от 22 ное 2012
Свален: 33 пъти
Прегледан: 61 пъти
Предмет: Етика, Философия
Тип: Доклад
Брой страници: 9
Брой думи: 3,566
Брой символи: 21,890

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Смъртно наказание"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения