Големина на текста:
Отражение, пречупване на светлната
Когато светлинен лъч, разпространяващ се във въздуха, поподне върху гладка
повърхност, той се отразява, като запазва праволинейното си
разпространение. Още древните гърци са установили, че ъгъла на падане е
равен на ъгъла на отражение. Падащият, отразеният лъч и перпендикулярът,
построен в точка на падането, лежат в една равнина. Успоредни лъчи, които
попадат върху гладка повърхност, след отражението остават успоредни.
Такова отражение се нарича огледално. Ако отразяващата повърхност е
грапава и съдържа неравности, отражението е дифузно. Поради хаотичната
ориентация на отделните участъци обаче, отразената от цялата повърхност
светлина не се разпространява насочено, а се разпръсква дифузно във всички
посоки. Ако светлината, разпространявайки се в еднородна среда, срещне по
пътя си някакво тяло, то на границата между двете среди се получават
отражение и пречупване на светлината. В зависимост от повърхността на
телата се различават три вида отражения на светлината: огледално–при
полирани повърхности и огледала, при което попадналият сноп от успоредни
лъчи не променя характера си, а само посоката; дифузионно–при матови
повърхности, при които паднал сноп успоредни лъчи се отразява равномерно
във всички посоки, и смесено–при някои смесени повърхности, като
отражението има определено дифузен характер, а в някои посоки –огледален.
Около 300 г. пр. Хр. Великият геометър Евклид е написал книга за
разпространението на светлината, като идползва за заглавие точно думата
оптика. Една оптическа аксиома на Евклид: “Всичко, което се вижда, се вижда
по права”. Ако светлинна вълна, разпространяваща се в дадена среда,
достигне повърхност на друга среда също прозрачна за нея, но с оптична
плътност различна от тази на първата, част от вълната ще се отрази в
повърхността, а друга част ще премине през нея, като промени началното си
направление, т.е. ще се пречупи.
Лъчът L, разпространяващ се във въздушна среда достига повърхността на
стъклена паралелна пластина под ъгъл a. Част от лъча навлиза в пластината
като се пречупва на ъгъл b, а друга част се отразява на ъгъл a', като ъгълът на
отражение a' е равен на ъгъла на падане. Падащият, пречупения и отразения
лъч лежат в една равнина, съдържаща и перпендикуляра към повърхността
(представен с пунктир), спрямо който са отчетени ъглите a, a' и b. След като
премине през плоско-паралелната пластина, пречупилия се лъч отново излиза
във въздушна среда, като възстановява първоначалното си направление - L",
т.е. L" е успореден на продължението от падащия лъч L (редставено с жълт
пунктир) и е отместен от него на дистанция r. При излизането си във
въздушна среда, още една част от светлината се отразява от втората
повърхност на стъклената пластина с непълно вътрешно отражение на ъгъл b'
спрямо перпендикуляра към повърхността, издигнат от точката на
отражението. Ъгъл b' е равен на ъгъл b, който сега се явява като ъгъл на
падане. Отразената и пречупена от пъвърхнините на стъклената пластина
светлина ще бъде отчасти поляризирана. Ъглите на падане и пречупване a и b
са свързани в следната зависимост:, която за първи път е установена
експериментално от холандския физик У. Снелиус и е известен като закон на
Снелиус. Където n1 и n2 са абсолютните показатели на пречупване
съответно /в случая/ за въздушната и за стъклената среда. Щом първата среда
е въздух, за който n1 е приблизително равно на 1, според горната формула ще
имаме: n2 1 = n2/n1 = n2/1 = n2 На границата на вода-въздух се наблюдават
увленията отражение и пречупване: част от светлината преминава във
въздуха, а останалата част се отразява от границата. Прецупените лъчи се
отдалечават от перпендикуляра към разделителната повърхност на двете
среди, защото въдухът има по-малък показател на пречупване от воданта
(n1>n2). При определен ъгъл на падане, наречен граничен ъгъл, ъгълът на
пречупване става 900 – пречупеният лъч се спуска по разделителната
повърхност. Когато ъгълът на падане е по-голям от граничният лъч изцяло се
отразява от границата и не прониква във въздуха. Пълно вътрешно отражение
е явление, при което светлината се разпространява в среда с показател на
пречупването n1 и изцяло се отразява от границата с друга среда с по-малък
показател на пречупване n2
Сферични огледала
Огледала, чиято повърхност е част от сфера, се наричът сферични. Когато
падащата и разпространената светлина се разпространяват откъм вътрешната
част на сферата, сферичното огледало е вдлъбнато. Когото падащата и
отразената светлина се разпространяват откъм външната част на сферата,
сферичното огледало е изпъкнало. Отражателите, например на
електрическите фенери са вдлъбнати сферични огледала. Средната точка на
огледалото около, която става отражението се нарича връх и на фигурата е
означен с т. М. С точка О е означен центърът на сферата, който е и център на
огледалото. Правата ОМ се нарича главна оптична ос. Ако в затъмнено
помещение се пусне светлинен лъч, успореден на на главната оптична ос, той
се отразява на определено място, отбелязано с т.F. Щом пуснем още един лъч
също успореден на главната оптична ос, но от по-голямо разстояние за
разлика от първия, отразеният лъч отново ще се пресече в т.F. следователно
всички лъчи успоредни на главната оптична ос на вдлъбнато сферично
огледало, след отражение преминават през една точка, която се нарича фокус
на огледалото. Фокусът лежи на главната оптична ос. Разстоянието MF се
нарича фокусно разстояние на огледалото и се бележи с f. Ако измерим
дължините на отсечките MF и FO ще установим, че фокусът F разделя
отсечката MO на две равни части, т.е. фокусното разстояние е равно на
половината от радиуса на огледалото. Когато огледалото е по-вдлъбнато,
радиусът и фокусното му разстояние са по-малки. Сноп успореден н аглавната
оптична ос, след отражене се преобразува в сноп лъчи, всеки от които минава
през фокуса на огледалото. Разходящ сноп, който излиза от фокусът на
сферично вдлъбнато огледало, след отражение се преобразува в сноп,
успореден на главната оптизна ос. Когато в практиката е необходима, която
трябва да е насочена към определено място, за да се освети по-добре,
вдлъбнатите огледала намират ширако прилажение като отражатели за
получаване на успоредни светлинни снопове. Изпъкналите сферични огледала
преобаразуват светлинните снопове по друг начин. В тях върху малка площ
могат да се видят повече обекти. Такива например са огледалата за обратно
виждане на автомабилите.
HardmaN
Mar 28 2005, 02:31 PM
Лещи
В приключенският роман ”Капитан Хатерас” Жул Верн разказва как доктор
Клаубони запалил огън с помоща на парче лед. Леденото парче било
оформено кото огромно лещено зърно. Слънчевите лъчи, пременали през
него, събрали се в една точка, където температурата рязко се повишила.
Всъщност лещите са прозпрачни тела, чиито гранични повърхностти са части
от сфери. За получавенето на образи на оптическите уреди най-често се
използват сферични лещи.
Лещите биват два вида: събирателни и разсейвателни. Събирателната леща е
по-дебела в средата и по-тънка в краищата. Обратното, средата на
разсейвателната леща е по-тънка от краищата. Главна оптическа ос е правата
съединяваща центровете на две сферични повърхности на лещата. Сноп от
светлинни лъчи успоредни на главната оптична ос след като се пречупи от
събирателна леща, става сходящ: лъчите се пресичат от другата страна на
лещата в точка F наречена фокус на лещата. Разстоянието от фокуса F до
лещата се нарича фокусно разстояние – f. Тънки лещи се наричат тези, при
които разстоянието О1 О2 между двете пречупващи повърхности е много по-
малко от фокусното разстояние f. За тънката леща няма значение дали
фокусното разстрояние се измерва от отпичния център О на лещата или от
някоя от двете и повърхности. Сноп от лъчи успореден на главната оптична
ос, след като се пречупи от разсейвателна леща, става разходящ и
продължението на пречупените лъчи се събират във фокуса на лещата. Всяка
леща има два фокуса, които лежат върху главната оптична ос и са
разположени симетрично от двете страни на лещата.
За да се получи образът на В, се използват два лъча, чийто път е известен: лъч
1 преминава през оптичния център О на лещата и не се пречупва; лъч 2, който
е успореден на главната оптична ос, след като се пречупи от лещата
преминава през фокуса F. Образът е действителен, ако се получава при
пресичането на пречупените от лещата лъчи. Действителните образи могат да
се наблюдават върху екран. Когато образът се получава при пресичане на
продълженията на пречупените лъчи, той е недействителен.
Събирателна система - леща, обектив(картинка Сферични лещи )
O1 и O2 - центрове на сферите, чиито сечение е двойно-изпъкналата леща /В
пример b имаме плоско-изпъкнала леща - отрез от сфера пресечена с равнина/.
r1 и r2 - радиуси на сферите, респ. на кривините на лещата.
L - успореден на главната оптична ос светлинен лъч, попадащ в лещата.
F - главен фокус.
P - главна равнина на лещата /или оптична плоскост - виж. следващата
фигура/.
f - фокусно разстояние.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Отражение, пречупване на светлината

Когато светлинен лъч, разпространяващ се във въздуха, поподне върху гладка повърхност, той се отразява, като запазва праволинейното си разпространение.
Изпратен от:
a
a на 2008-02-11
Добавен в:
Доклади
по Физика
Статистика:
491 сваляния
виж още
Изтегли
Материалът се намира в следните категории:
Доклади по Физика рядко сваляни с над 20 страници от преди повече от година Други
 
Подобни материали
 

Пълно вътрешно отражение

03 ное 2011
·
117
·
14
·
364
·
236
·
58

Явлението, при което светлината достигнала до границата на две прозрачни среди, изцяло се отразява от нея, се нарича пълно вътрешно отражение...
 

Слънчевата система

03 дек 2007
·
337
·
3
·
816
·
329
·
32
·
2

Счита се, че Слънчевата система се е формирала преди 4.6 млрд. години в резултат на гравитационен колапс на слънчевата мъглявина - облак от междузвезден прах, газове и лед.
 

Природата на цветовете

19 дек 2006
·
711
·
1
·
229
·
292
·
16
·
2
·

Това, което виждаме като цвят, е начина, по който нашият мозък реагира на различните дължини на вълните на светлината.
 

Електромагнитни вълни

01 ное 2011
·
70
·
4
·
1,391
·
231
·
52

Електромагнитни вълни - определение, формули, закономерности...
 

Луминисценти източници

15 яну 2012
·
90
·
19
·
281
·
187
·
115

Енергията, необходима на атомите и молекулите, за да излъчват светлина, може да се получи и от нетоплинни източници. Такова излъчване не е свързано с температурата на тялото и се нарича луминисцентация....
 
Онлайн тестове по Физика
Тест по физика за 7 клас
тематичен тест по Физика за Ученици от 7 клас
Тематичен тест по физика за ученици от 7-ми клас на тема: Електричество и магнетизъм. Въпросите са с един верен отговор.
(Лесен)
10
769
4
15.06.2012
Тест по физика и астрономия за 8-ми клас
тематичен тест по Физика за Ученици от 8 клас
Тест по физика и астрономия за 8-ми клас. Обхваща въпроси от дял \"Механика\". Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
19
340
6
1 мин
05.02.2013
» виж всички онлайн тестове по физика

Отражение, пречупване на светлината

Материал № 91034, от 11 фев 2008
Свален: 491 пъти
Прегледан: 595 пъти
Качен от:
Предмет: Физика
Тип: Доклад
Брой страници: 26
Брой думи: 6,075
Брой символи: 51,859

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Отражение, пречупване на светлината"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Евдокия Василева
преподава по Физика
в град Пловдив
с опит от  20 години
9

Николина Калинова
преподава по Физика
в град Стара Загора
с опит от  13 години
185 7

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения