Големина на текста:
БЪЛГАРСКИТЕ НАРОДНИ ПЕСНИ ЗА ЦАР ИВАН
ШИШМАН
Анчо Калоянов
Век и половина вече системно се събират и обнародват българските народни песни и
макар жанровото им и тематично разнообразие да е обхванато, все още новите записи
от теренни проучвания могат да ни изненадат и зарадват. Изненадата и особено
радостта нямат законно място в науката, но поне са обясними, когато в песните става
дума за последния търновски владетел цар Иван Шишман, за взаимодействието между
фолклор и история и за възрожденските мистификации и преправки. В историята на
българската фолклористика почти до края на миналия век възрожденското патриотично
начало доминира, теорията се свежда до показалци и програми, т.е. до теория на
практиката на дирене и записване, фолклористиката, както и етнографията подпомагат
националноосвободителното и обединителното движение на българите. Дори когато
писатели и поети събират, издават и тълкуват, те повече по интуиция откриват
естетически образци, а първенствуваща роля отдават на етнозащитните функции на
народните художествени творби. Именно поради това активно се изследват
периферийни области на българските етнографски земи, належащи за решаване се
оказват онези въпроси, които спомагат за формирането на етноразличителните белези :
отначало - митовете, по-късно - епосът. Още Йеросхимонах Спиридон в своята История
споменава за обредите дотолкова, доколкото пазят имена на митологични персонажи, а
епосът се подчинява на изискванията за народна история (в такъв аспект се разглежда
главният герой на епоса на сърби и българи Крали Марко). Тенденцията най-добре се
изявява в мистификацията на Иван Гологанов. “Веда Словена” е вкупом и митология, и
епос, и история не толкова в съдържанието, колкото във възприемането й. От песните
се очакват много повече имена на богове и български герои, отколкото те възпяват и
разминаването води до пълни и частични мистификации. Осъзнаваната генетична
връзка между възрожденската поезия и фолклора е дала основание да се мисли, че
народната песен може пряко да афишира родолюбието на своите създатели и носители.
В Календарче от 1848 г. на Найден Йоанович от Пазарджик се появява широко
известната по-късно “Откак се е, мила моя майно ле, зора зазорила”, но с явни следи от
преправки (“на байраците списан асланова образ”, “за Христово име да стане по боле”),
вариантът в Миладиновия сборник пък знае за “бог създател”. През 1859 г. в
“Цареградски вестник” Йордан х. Константинов-Джинот публикува песен, записана в
Прилеп, в която цар Шишман бива поздравен от Милка Самодива (“от Перуна Неда
Самоходка”). Вече след Освобождението през 1881 г. в с. Горна Баня, Софийско, П. Р.
Славейков записва една дълга епическа песен за борбите на цар Иван Шишман в
Софийско против турското нашествие. Тя е единствената народна песен, в която са
упоменати повече исторически места и лица; за тях като източник са използвани твърде
късни по време предания от тоя край. Тя се приближава до търсените образци от
народната история и до ранните поеми на Славейков, а това поражда съмнението за
дообработване. Тук е мястото да повторим след други, че посочените три песни за
Шишман и с преправките си законно присъстват в процеса на духовното
консолидиране на българската нация, нещо повече - те имат по-значителна роля,
отколкото неподправените автентични песенни текстове. Едно сравнение с направен в
наши дни запис на “Откак се е, мила моя майно ле, зора зазорила” показва механизма
1

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Българските народни песни за Цар Иван Шишман

Век и половина вече системно се събират и обнародват българските народни песни и макар жанровото им и тематично разнообразие да е обхванато, все още новите записи от теренни проучвания могат да ни изненадат и зарадват.
Изпратен от:
JustABoy
на 2008-02-05
Добавен в:
Анализи
по Етнология
Статистика:
71 сваляния
виж още
Изтегли
Материалът се намира в следните категории:
Анализи по Етнология за Студенти рядко сваляни с 5 страници от преди повече от година Други
 
Подобни материали
 

Християнски обичаи

08 яну 2008
·
318
·
4
·
736
·
386
·
25

Сценарий за представяне християнски обичаи по време на обучителен лагер за етническа толерантност в с. Аспарухово.
 

Български фолклор

27 окт 2009
·
226
·
4
·
315
·
298
·
81

Български фолклор – същностна характеристика 1.Фолклорът на всеки народ неизбежно е свързан със съответния поминък на хората...
 

Народните приказки

25 сеп 2007
·
320
·
5
·
910
·
116
·
15
·
1

Да смятаме, че приказката е била пренебрегната от фолклористите, нямаме основание.
 

Народни обичаи

20 ное 2008
·
276
·
28
·
6,741
·
443
·
74

В народното творчество е отразен духът на народа, неговата нравствена чистота. Всяко създадено от народа творение е откровение, радост или тъга...
 

Сватбените традиции в България

12 юни 2008
·
68
·
4
·
538
·
10

В миналото булчинският букет е бил направен от чесън, лековити билки и жито. Чесънът е против зли духове..
 

Българските народни песни за Цар Иван Шишман

Материал № 88670, от 05 фев 2008
Свален: 71 пъти
Прегледан: 191 пъти
Качен от:
Предмет: Етнология
Тип: Анализ
Брой страници: 5
Брой думи: 1,138
Брой символи: 9,116

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Българските народни песни за Цар Иван Шишман"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения