Големина на текста:
БЪЛГАРСКИТЕ НАРОДНИ ПЕСНИ ЗА ЦАР ИВАН
ШИШМАН
Анчо Калоянов
Век и половина вече системно се събират и обнародват българските народни песни и
макар жанровото им и тематично разнообразие да е обхванато, все още новите записи
от теренни проучвания могат да ни изненадат и зарадват. Изненадата и особено
радостта нямат законно място в науката, но поне са обясними, когато в песните става
дума за последния търновски владетел цар Иван Шишман, за взаимодействието между
фолклор и история и за възрожденските мистификации и преправки. В историята на
българската фолклористика почти до края на миналия век възрожденското патриотично
начало доминира, теорията се свежда до показалци и програми, т.е. до теория на
практиката на дирене и записване, фолклористиката, както и етнографията подпомагат
националноосвободителното и обединителното движение на българите. Дори когато
писатели и поети събират, издават и тълкуват, те повече по интуиция откриват
естетически образци, а първенствуваща роля отдават на етнозащитните функции на
народните художествени творби. Именно поради това активно се изследват
периферийни области на българските етнографски земи, належащи за решаване се
оказват онези въпроси, които спомагат за формирането на етноразличителните белези :
отначало - митовете, по-късно - епосът. Още Йеросхимонах Спиридон в своята История
споменава за обредите дотолкова, доколкото пазят имена на митологични персонажи, а
епосът се подчинява на изискванията за народна история (в такъв аспект се разглежда
главният герой на епоса на сърби и българи Крали Марко). Тенденцията най-добре се
изявява в мистификацията на Иван Гологанов. “Веда Словена” е вкупом и митология, и
епос, и история не толкова в съдържанието, колкото във възприемането й. От песните
се очакват много повече имена на богове и български герои, отколкото те възпяват и
разминаването води до пълни и частични мистификации. Осъзнаваната генетична
връзка между възрожденската поезия и фолклора е дала основание да се мисли, че
народната песен може пряко да афишира родолюбието на своите създатели и носители.
В Календарче от 1848 г. на Найден Йоанович от Пазарджик се появява широко
известната по-късно “Откак се е, мила моя майно ле, зора зазорила”, но с явни следи от
преправки (“на байраците списан асланова образ”, “за Христово име да стане по боле”),
вариантът в Миладиновия сборник пък знае за “бог създател”. През 1859 г. в
“Цареградски вестник” Йордан х. Константинов-Джинот публикува песен, записана в
Прилеп, в която цар Шишман бива поздравен от Милка Самодива (“от Перуна Неда
Самоходка”). Вече след Освобождението през 1881 г. в с. Горна Баня, Софийско, П. Р.
Славейков записва една дълга епическа песен за борбите на цар Иван Шишман в
Софийско против турското нашествие. Тя е единствената народна песен, в която са
упоменати повече исторически места и лица; за тях като източник са използвани твърде
късни по време предания от тоя край. Тя се приближава до търсените образци от
народната история и до ранните поеми на Славейков, а това поражда съмнението за
дообработване. Тук е мястото да повторим след други, че посочените три песни за
Шишман и с преправките си законно присъстват в процеса на духовното
консолидиране на българската нация, нещо повече - те имат по-значителна роля,
отколкото неподправените автентични песенни текстове. Едно сравнение с направен в
наши дни запис на “Откак се е, мила моя майно ле, зора зазорила” показва механизма
1
на преправките. През 1970 г. в с. Аспарухово, Варненско, записах нов вариант, в който
пушките "като лед лъщеят", а послените няколко реда са съвсем различни: Отговаря,
мила майно льо, сам цар Иван Шишман,
мила моя майно льо, сам цар Иван,
мила моя майно льо, сам цар Иван Шишман:
- Кой е юнак, юнак над юнаци, юнак над юнаци,
да разбийми порти шишширени, врата зюмбюлена,
да извадим мома капиданка, мома капиданка!Завършекът на аспаруховата песен за цар
Иван Шишман показва в какво са се разминали очакванията на възрожденците за
историческото (като патриотическо, ответно на патоса на националноосвободителната
борба) в народните песни и как тази "недостатъчност" е била допълвана. Приведеният
нов вариант на песента за цар Иван Шишман е още един довод за нейната частична
преправка, но съществената защита на автентичността й идва от съпоставката между
фолклор и литература през Възраждането. Тогава книжнината (публицистика, история
и художествена литература) установява култ към Асеневци: Паисий Хилендарски им
отделя важно място в “История Славянобългарска”, Раковски пише “Няколко речи о
Асеню Первому”, Васил Друмев създава драмата “Иванко, убиецът на Асена” (а не
само “Иванко”). Привидно само този култ е във връзка с българо-гръцките религиозни
разпри. Иван Вазов в “Под игото” посочва, че в историята и миналото българите
търсели своето бъдеще и виждали Петър и Асен не само като царе на една изгубена
държавност, но и като възродители. Тъй “грешката” на безгрешното детско мислене
при изпита на ученичката се оказва вярна - Петър и Асен са освободили българите от
византийско робство, тъй някой друг ще дойде... Бъдният ден, идващото - ето какво
вълнува възрожденската поезия изцяло. Следователно, ако във фолклора не
съществуваше Шишман, който “пречи”, възрожденските записвачи в съгласие с
изискванията на момента щяха да възпеят под формата на народни песни
възродителите Петър и Асен. Тезата за взаимодопълняемост между фолклор и
литература в рамките на една национална култура дава възможност за още две
успоредявания. От една страна, в първите векове на османското владичество
литературата подготвя човека - духовен водач и занаятчията - за български светец, а
фолклорът - царската дъщеря Мара и обикновената мома - за герой. През Възраждането
Софроний вече не е светец, а герой-страдалец. Героят и героичното и във фолклора
претърпяват развитие, хайдутинът ще каже: “Дорде е Стара планина,/ пред турчин
глава не скланям”, а Янка ще слезе от Балкана да забие байрак и убие поробителя.
Както се вижда, светостта се снема като норма на поведение, защото тя е равнозначна
на пасивност, за да се постави като идеал и като норма на поведение активното начало;
“светец” е вече Апостолът, той става мярка. Оттук и възможността на преден план да
излезе конницата с маждраци, а начело - сам цар Иван Шишман. От друга страна,
съпоставката между фолклор и литература в периода на Втората българска държава и
Възраждането е още по-плодотворна. Ако сведем култа към Асеневци в книжнината
към едно подбудено от естествения ход на нещата проявление на битуващи пасивно
представи за първотворението и неговите герои (в историята не е случайна тяхната
популярност като двама братя, които носят при възцаряването си други имена, а не
кръстните Тодор и Иван), а пък последния бой на Шишман като отглас от
есхатологични представи, то ще се получи тъкмо обратното на това, което съществува
през ХII-ХIV век, когато литературата има за тема “последното време”, а фолклорът -
“първотворението”. Тази размяна на местата се подчинява на съществуващите бинарни
опозиции в рамките на една култура - официална и народна. Човекът вън от социума по
времето на Иван-Александър е изгнаник, вън от закона - разбойник, а по време на
робството - единственият свободен човек; Стара планина - необитаема, пустош,
2
“отвъд”, където обитават митични същества, през ХVIII-ХIХ век вече е свято място,
където умира самотният хайдутин за свободата на своя народ, тя вече става “там на
Балкана”, където се обезсмъртява Хаджи Димитър; Цариград в народните песни е
ограденото организирано пространство, съсредоточие на порядъка, но в “Извора на
Белоногата” той вече е Стамбул на везира. Ако маркираме само с положително и
отрицателно основни явления, от които се изгражда официалната и народната култура
като система, то чуждото владичество действа като отрицателен знак пред скоби и
променя в противоположни знаците на бинарните опозиции. Тъй литературата и темата
за “последното време”, противопоставени на фолклора и “първотворението” от времето
на Втората българска държава, разменят през робството своите места и литературата
взема за своя тема “последното време”, но вече като “бъдния ден”, като “събуждане от
сън”, т.е. трансформирано в “началното време” на първотворението, когато сам юнак на
коня възвестява: “Дойде време, ставайте, от сън се събуждайте!” За фолклора остава
темата за “последното време” на цар Костадин и на цар Иван Шишман, когато слизат
“клети турци”. Още повече, че фолклорът разполага с готов градивен материал -
коледните песни, в които “последното време” и “първотворението” по силата на едно
старо общобалканско наследство от древните земеделски цивилизации на
Средиземноморието се съчетават и могат да приемат някои исторически персонажи. В
българските коледни песни се споменават цар Ясен, цар Костадин, Крали Марко,
Мирчо войвода, цар Иван Шишман. Акад. П. Динеков отделя в коледния цикъл дори
тематична група “исторически” [Български фолклор, ч. I. С., 1980, 299]. Присъствието
им може да бъде обяснено с величалния характер на песните, когато сам стопанинът на
дома се сравнява с царя или пък можем да видим два варианта на идеята за прадедите-
покровители: веднъж като светци, втори път като герои, близки по смисъл на
тракийските и гръцките “хероси”. Двубоите между светец или юнак с Люта змейна,
Сура ламя или Черен Арап бележат присъствието на двубоя между порядъка и хаоса в
началото на всяка година, когато се подновява годишният цикъл. Тъкмо затова клетите
турци са рушители на Цариграда, Сурата ламя е без образ - “тъмна мъгла”, а татарите
предизвикват хаос в социума и се вземат брат и сестра. От друга страна - порядъкът
намира своето съответствие в структурата на песните като подготовка на юнака за
двубоя: извеждане на коня, описание на седлото, юздите, оръжието. Ето откъде идва и
подреждането на войската в знаменитата сцена на “Откак се е...” - тя ни представя
порядъка на “своето” общество. Историческото в обредните и митичните песни е в
“прокрустовото ложе” на предишни митологични представи. Проф. Иван Шишманов в
“Принос към българската народна етимология” (СбНУ, Х, 507) отбелязва, че в “татари”
народните певци открили съзвучието с Тартара, затова тези исторически вражалци се
появяват твърде необичайно в песните. В една балада от Търговищко Змейова и
Богданова мама прави стълба в небето и мост над морето, по които слизат черни татари
[СИБ, 2, N. 694]. “Последното време” е темата на песента “Падане на царството на цар
Костадин”, позната е от многобройни записи и като коледна, и като балада, а също така
от легенди и предания за местности. През 1971 г. в с. Кацелово, Русенско, записах
легенда за цар Иван Шишман. В нея на Шишман е предречено, че царството му ще
падне, след като види гемии да вървят по сухо. Вижда ги да вървят по просо и бива
посечен. Подобни са и ред публикувани предания за Шишман. Ще приведа и един нов
запис от с. Глушник, Сливенско, на коледна песен “Цар Иван Шишман се бие в долна
земя”: Събрали се до три вери:
сърби, гърци й черногорци,
наред седят, на кръст пият,
насреща им Романия,
изглежда ги, наглежда ги.
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Българските народни песни за Цар Иван Шишман

Век и половина вече системно се събират и обнародват българските народни песни и макар жанровото им и тематично разнообразие да е обхванато, все още новите записи от теренни проучвания могат да ни изненадат и зарадват.
Изпратен от:
JustABoy
на 2008-02-05
Добавен в:
Анализи
по Етнология
Статистика:
71 сваляния
виж още
Изтегли
Материалът се намира в следните категории:
Анализи по Етнология за Студенти рядко сваляни с 5 страници от преди повече от година Други
 
Подобни материали
 

Християнски обичаи

08 яну 2008
·
320
·
4
·
736
·
393
·
25

Сценарий за представяне християнски обичаи по време на обучителен лагер за етническа толерантност в с. Аспарухово.
 

Български фолклор

27 окт 2009
·
230
·
4
·
315
·
312
·
81

Български фолклор – същностна характеристика 1.Фолклорът на всеки народ неизбежно е свързан със съответния поминък на хората...
 

Народните приказки

25 сеп 2007
·
322
·
5
·
910
·
124
·
15
·
1

Да смятаме, че приказката е била пренебрегната от фолклористите, нямаме основание.
 

Народни обичаи

20 ное 2008
·
282
·
28
·
6,741
·
455
·
74

В народното творчество е отразен духът на народа, неговата нравствена чистота. Всяко създадено от народа творение е откровение, радост или тъга...
 

Сватбените традиции в България

12 юни 2008
·
68
·
4
·
538
·
10

В миналото булчинският букет е бил направен от чесън, лековити билки и жито. Чесънът е против зли духове..
 

Българските народни песни за Цар Иван Шишман

Материал № 88670, от 05 фев 2008
Свален: 71 пъти
Прегледан: 191 пъти
Качен от:
Предмет: Етнология
Тип: Анализ
Брой страници: 5
Брой думи: 1,138
Брой символи: 9,116

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Българските народни песни за Цар Иван Шишман"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения