Големина на текста:
ХАЙДУШКИТЕ ПЕСНИ - МЕЖДУ
СРЕДНОВЕКОВИЕТО И ВЪЗРАЖДАНЕТО
Тодор Моллов
Смята се, че песните за хайдути се оформят окончателно в периода на късното
българско средновековие (ХVI-ХVII в.), макар много от техните мотиви да
продължават вече познати (“типови”) сюжети. Това се отнася най-вече за ранните
хайдушки песни, възпяващи т.нар. “вехти войводи”, които закономерно следват
еволюцията на “историчното” като отражение на определен тип мислене (светоглед) и
специфично го проектират във фолклорните текстове, изразяващи колективния модел
за героично поведение. В този смисъл особено важни според фолклористите се оказват
връзките на хайдушките песни с епоса (някои ги схващат и като “късен епос”), както и
ролята им при изграждане на българското национално самосъзнание. Според акад. П.
Динеков с юнашките песни ги сближава “патосът на героизма, силните страсти и
възвишените чувства (без да достигат техните големи обобщения), до известна степен -
хиперболизацията на образите и епичността на поетическия разказ.” Сред най-
характерните “нови черти”, отличаващи хайдушките от юнашките песни, се сочат
отсъствието на митологичния фон, силна тенденция към реализъм и историческа
конкретност в изображението (което ги сближава с историческите песни),
демократизъм, силен лиричен елемент и психологизъм при изграждане образа на героя,
поява на социален конфликт, оптимизъм, изграден върху една нова вяра в силите на
народа като израз на промененото народно съзнание. Според Боян Пенев “хайдушките
песни изразяват този етап в развитието на народностния дух, когато колективното
съзнание на народа се превръща в дейна сила. В същото време те свидетелствуват за
една спокойна жизнерадост, бодрост и непоколебима вяра в бъдещето - в тях са
отразени тъкмо онези белези на националното съзнание, които са тъй отличителни за
времето на нашето Възраждане”. В желанието си да снеме очерталото се противоречие
и да обясни някои вътрешножанрови трансформационни процеси, направили от
хайдушката песен значим фолклорен изразител на етап в развоя на
световъзприемането, възхождащ към параметрите на националното самосъзнание,
проф. Тодор Ив. Живков акцентува върху нееднаквата скорост в развоя на
социокултурните и икономически явления в различни райони на страната (налагащи
промени в сюжети, мотиви и изразни средства), но отбелязва: “оставайки си
високохудожествено постижение и тогава, когато възпяват дейци с нови черти, те
съхраняват формата и светоусещането на онази културна среда, която ги е сътворила”.
Както бе отбелязано, някои изследователи отчитат известна “генеалогична
приемственост” между хайдушката песен и епоса, особено в образната система.
Стефана Стойкова отбелязва сред най-важните митично-змейската природа на юнака
(според народната вяра Дельо войвода, Злати Кокалчоолу и Филип Тотю били родени с
крила), неговата неуязвимост (Дельо и Индже загиват от специално излети за тях
сребърни куршуми) и връзката му с птици-помощници или вестители - орел (орлица),
сокол, гарван, славей. Към епичната образна система, според нея, възхождат и образите
на “страшния” и “грозен” хайдушки войвода (Стахил, Неделчо и др.), ”черното арапче”
и жената-войвода. Още тук се забелязва, че при “новите” (исторически документирани)
личности фолклорно-митологичното е по-скоро реликт от по-стара вяра, мотивирало
разказ или предание, докато песенните сюжети в много по-голяма степен го отнасят
към “вехтите войводи”. При забележимата тенденция към реалистичност
специфична историчност), в художествения континуум на хайдушкия фолклор
1

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Хайдушките песни - между Средновековието и Възраждането

В своя сборник “Български народни песни” под песента за Сирма войвода Братя Миладинови отбелязват: “Нея осемдесетгодишна видяхме в Прилеп и от нейната уста чухме за младостта й.
Изпратен от:
JustABoy
на 2008-02-05
Добавен в:
Анализи
по Етнология
Статистика:
80 сваляния
виж още
Изтегли
Материалът се намира в следните категории:
Анализи по Етнология за Студенти рядко сваляни с 4 страници от преди повече от година Други
 
Подобни материали
 

Християнски обичаи

08 яну 2008
·
318
·
4
·
736
·
25

Сценарий за представяне християнски обичаи по време на обучителен лагер за етническа толерантност в с. Аспарухово.
 

Български фолклор

27 окт 2009
·
223
·
4
·
315
·
291
·
81

Български фолклор – същностна характеристика 1.Фолклорът на всеки народ неизбежно е свързан със съответния поминък на хората...
 

Народните приказки

25 сеп 2007
·
318
·
5
·
910
·
115
·
15
·
1

Да смятаме, че приказката е била пренебрегната от фолклористите, нямаме основание.
 

Народни обичаи

20 ное 2008
·
274
·
28
·
6,741
·
440
·
74

В народното творчество е отразен духът на народа, неговата нравствена чистота. Всяко създадено от народа творение е откровение, радост или тъга...
 

Сватбените традиции в България

12 юни 2008
·
68
·
4
·
538
·
49
·
10

В миналото булчинският букет е бил направен от чесън, лековити билки и жито. Чесънът е против зли духове..
 

Хайдушките песни - между Средновековието и Възраждането

Материал № 88669, от 05 фев 2008
Свален: 80 пъти
Прегледан: 206 пъти
Качен от:
Предмет: Етнология
Тип: Анализ
Брой страници: 4
Брой думи: 704
Брой символи: 6,154

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Хайдушките песни - между Средновековието и Възр ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения