Влез със своя facebook 
1
109
Изисквания към материалите, коит ...
Публикува Mod_Bobi, преди 23 дни
ВЪЗТОРГ И УПЛАХА В „ТИХИЯ ПРОЛЕТЕН ДЪЖД”
Лирическата миниатюра „Тихия пролетен дъжд” е един поетичен прочит на
езическото схващане да света като един безкраен кръговрат. В нея се преплитат широк
диапазон от чувства и емоции – контрастни, различни и противоречиви.
Ширината на този емоционален спектър майсторски е уловена в различната
синтактична функция на фразата „Тихия пролетен дъжд” в трите строфи – като подлог,
като непряко и пряко допълнение и като обстоятелствено пояснение.
Митологичното схващане за света се гради върху своеобразен пантеон, в който
боговете и божествените сили са индентифицирани с природата и нейните закони.
Основно място в тях заемат мъжкото и женското начало, съответно хтоничното
/земното/ и соларното /небесното/. Земните недра символизират утробата, майката, а
небето и дъжда като негова функция – мъжкото, оплождащите сили.
В този мистичен езически контекст дъжда носи живителното начало,
оплождането и съзряването. Водата е символ на живота и растежа. Символичния образ
на дъжда е подсилен с определението пролетен. Пролетта също е символ на
възраждането и растежа. Сезона, в който природата се възражда и събужда за нов
живот, първия етап от жизнения кръговрат.
Именно тук, с тихия пролетен дъжд мисълта се отправя към човешкото
измерение на природните сили, към неговия вътрешен свят. Ако в природата нещата
просто се съчетават – пасивно с активно, мъжко с женско, силно със слабо и тъмно със
светло, то при човека това се обуславя от най-характерното за него – чувства.
Чувствата, по-точно любовта стои в основата на това съчетание и в миниатюрата тя е
загатната в тръпнещия дъжд, който слуша земята и шепне приказки. Митичното и
загадъчното се преплита с нежното и романтично отношение на дъжда към земята.
Още в началото на стиха е подчертана стряхата като символ на независимата
личност, на освободения дух. Още повече стряхата е „моята стряха”, което засилва
усещането за свобода и независимост на лирическия герой.
Пролетта носи надежди. Те се крият в капките пролетен дъжд, раждат се с тях и
порастват в напоената земя като зрънца. В същото време „колко искрици изтляха” ни
връща в реалния свят на помрачените надежди, на загубените перспективи, на
изпепелените чувства. С идването на новите надежди и терзания старите искрици
изтляват и угасват. Логично е съчетанието на изтлелите искрици и водните капки,
които просто ги гасят. Това е едно ново завръщане към законите на кръговрата. С
умирането на едни надежди и чувства се раждат нови, още по-силни и красиви, след
всеки край идва ново начало...
Различните чувства – от възторг до уплаха, които поражда дъжда са свързани с
божествените сили на водата. Възторг от нейното величие, от надеждите, които
поражда, от красотата ,която създава. Страха се свързва със загадъчните и свойства, от
това, че прониква в самата човешка същност и живее чрез нея, страх от разкриване на
чувствата, страх от евентуално неразбиране и емоционално нараняване.
Дъждът е тих и ненатрапчив, той „звънва” над стряхата като приспивна песен
отнасяйки душата във водовъртежа на чувства и емоции. Те всъщност са истинската
стихия у човека, това, което е водата в природата, която извира, блика и помита всичко
по пътя си.
Миниатюрата просто рисува „тихия пролетен дъжд” като скъсана язовирна
стена, която отприщва стихията на човешката душевност сливайки се с нея.
