Големина на текста:
Релеф на Европа
Изготвил: Нора Ивайлова Семова
Специалност: География и Биология
Курс, Фак. №: 3 курс, 13292
Развитието на релефа върху континента Европа е започнало едновременно с
произхода и развитието на отделните морфоструктурни единици още през
докамбрийската ера. При всеки нов тектонски цикъл обаче завареният релеф е бил
заличаван и на негово място са възниквали нови морфоструктурни и морфоскулпторни
комплекси.
Геоложкото развитие на съвременния континент започва от неогена и продължава
непрекъснато, макар и диференцирано, в зависимост от морфоструктурата,
литоложките различия и морфоскулпторните условия. От взаимодействието и
противодействието на ендогенни и екзогенни земни силиса образувани характерните
форми на съвременния релеф в отделните части, страни и области в Европа.
Стимулиращ фактор за геоморфоложкото развитие на Европа са колебателни движения
на земната кора при непрестанно, но видоизменящо се действие на морфоскулпторните
фактори.
През неогена климатичните условия са били различни от сегашните и са били сходни
повече или по – малко с тези на съвременния тропичен и субтропичен климатичен пояс.
Тогава геоморфоложкото развитие на континента е било свързано с денудационни,
ерозионни, изветрителни и акумулационни процеси, типични за топлия климат. От този
период във връзка с неотектонските движения на земната кора е започнало оформянето
на планинските, долинните и равнинните геоморфоложки комплекси.
През плейстоцена настъпва съществена промяна в геомоефоложките комплекси,
понеже по – голяма част от континента попада в арктичния и субарктичния климатичен
пояс. Тогава се появяват глациогенните и геокриогенните морфоскулпторни процеси.
През холоцена отново се променят морфогенетичните фактори, като глациогенните се
ограничават в най – северните части на континента и в най – високите му планини,
геокриогенните се появяват сезонно. По бреговете на континента се появяват
таласогенните и биогенните морфоскулпторни процеси.
Макрорелефът на Европа е започнал развитието си през неогена. Най – широко
разпространени във всички части на континента са денудационните заравнености. Те са
запазени във вид на заравнени, на места доста денивелирани повърхнини по билата и
по склоновете на Балтийския щит и във всички планини на континента независимо от
височината и литоложкия състав. Поради неколкократното проявяване на
сводообразните издигания, морфоскулпторните процеси са образували няколко
стъпаловидно разположени денудационни заравнености. Това придава известна
етажност на планинския релеф.
Под влияние на морфоскулпторните и литоложките особености релефът на Европа се
характеризира с ниски заравнени възвишения. Такива са Среднорурското и
Приволжкото възвишение, в които изпъкват пластовите стъпала, известни като
структурни и субструктурни форми. В някои морфотектонски комплекси се очертават
пластово – стъпални откоси. Тикава са откосите на Руската плоча към Карелската
област и към Финския залив, наричани глинт. Изразителни куести има в Лондонския
басейн, Парижки басейн и в Кримския полуостров. Много разпространени и добре
запазени са, както дезюнктивните форми, като хорстове и грабени, така и пликативните
форми, като антиклинали и синклинали. Изразителни хорстове представляват
Судетите, Харц, Тюрингевалд и у нас в Беласица планина. От грабените най –
харектерни са Горно – Рейнският в Средна Европа, Арагонският в Пиренейския
полуостров, Скопският, грабенът на Софийската котловина в Южна Европа. От
антиклиналите и синклиналите най – добре са запазени тези в предпланинските части
на Алпийския планнски пояс: Юра планина, Предалпите, Предкарпатите и у нас в
Предбалканът. Този тип релеф е най – добре изразен в Юра планина и се нарича
юротипен. Под влияние на морфоскулпторните процеси някогашните плитки грабени и
синклинали се превръщат във възвишения, а някогашните ниски хорстове и
антиклинали стават понижения. Подобен релеф се очертава във Френските Предалпи,
Австралийските Алпи, в Бескидите, а у нас в Предбалкана.
Вулканогенен релеф – в Европа той е реликтен и съвременен. Неговите форми са
разпространени и в трите пликативни планински пояса. Най – характерни са формите,
свързани с лабиалния, или процепен тип вулканизъм. На него дължат произхода си
обширните лавови покривки в Исландия, в Централния масив и у нас в Родопите. От
централния тип вулканизъм са запазени типични стратовулкани и щитовидни вулкани –
разпространени на остров Исландия, в средноевропейските херцински планини –
Айфел и Рьон, Апенински и Балкански полуостров и в Кавказ. У нас в долината на река
Струма има ниски възвишения, които са следи от кратер на угасналия вулкан Кожух
между Петрич и Сандански.
Потамогенен релеф – добре изразен във всички части на Европа. Обхваща
разнообразни по произход, вид и дълбочина речни долини, както в планините, така и в
равнинте. Типични в това отношение са асиметричните долини на реките Волга и
Днепър, а у нас р.Искър и р.Вид в Дунавската равнина; консеквентните долини на
реките в Скандинавския полуостров. Антецедентни проломи тези на р.Рейн в Рейнски
шистови планини, на река Дунав при Железните врата, на река Елба между Крушне
Хори и Судетите, на р.Олт в Южните Карпати, на р.Днепър в Украйнския масив и у нас
на р.Искър в Стара планина и Предбалкана. Епигенетични проломи са образувани от
реките Белая и Чусовая в Среден Урал, р.Заале в Тюрингия, р.Мозел в Парижкия
басейн и у нас по р.Струма – Скрински пролом.
В долните течения реките са образували алувиални или акумулативни повърхнини.
Най – типични са тези на реките Печора и Северна Двина, Гарона и Гуадалкивир, По,
Кубан и Терек и у нас Марица. Устиевите части са много разнообразни, характерни са
делтите на реките Волга и Урал в Каспийско море, на р.Дунав в Черно море, на р.Висла
в Балтийско море, на р.Рона в Средиземно море и на р.По в Адреатическо. Изразителни
са и естуарите на реките Елба, Сена, Лоара, Гарона, Тежу.
Глациогенен релеф – той е реликтен и съвременен. Разделя се на континентален и
планински, в зависимост от разпространението си, а въз основа на произхода си – на
екзарационен и акумулационен. Глациогенните форми на континенталното заледяване
през плейстоцена са разпространени в Балтийския щит, Руската плоча,
Средноевропейската равнина, на Британските острови и в Исландия. Глациогенните
форми от планинското заледяване се намират във всички планини, чиито била и
върхове са били или сега се намират над снежната граница в обсега на хионосферата.
От ледниково – екзарационните форми най – изразителни са заоблените, огладените и
надраскани скални повърхнини. В областите с планинско заледяване най – характерни
са циркусите, скалните прагове и коритните долини. Такива форми се разкриват в
Алпите, Пиренеите, Апенините, Южните Карпати, Шар, Олимп, Кавказ, а у нас Рила и
Пирин. От ледниково – акумулационните форми най – разпространени са морените.
Различават се челни и дънни морени. Най – изразителни са челните моренни валове във
Финландия. По – ограничени размери и голямо разпространение имат овалните и
асиметричните моренни хълмове, известни с името дръмлини. Срещат се в Южна
Швеция, във Финландската област, в Средноевропейската равнина и в Средна
Ирландия. Своеобразни са дългите извити песъчливи валове, наричани ози. Те се
разкриват във Финландия, Карелия, Южна Швеция и Средноевропейската равнина.
Особен вид ерозионни форми в моренен ландшафт, представляват прадолините в
Средноевропейската равнина. На тях се дължат съвременните с чести извивки течения
на реките Висла, Одра, Елба и техните притоци. Обширни площи заемат зандровите
полета и глациофлувиалните наслаги. Те са много разпространени в Подмосковието и
Тюрингия. Пръснати сред равнинните и хълмистите области на Северна, Източна и
Средна Европа, се очертават ератични блокове с грамадни размери, отложени от
континенталния ледник, но с екзотичен литоложки характер.
В планинските области морените образуват челни, странични и дънни моренни
валове. Те имат ограничени размери само в планинските коритни долини, но са по
мощни в предпланинските части на Алпите и на Кавказ. Такива са моренните наслаги в
Швейцарското плато и Баварското, на юг към Паданската низина и на изток в
Предкавказието.
Съвременното заледяване в Европа от континентален тип е разпространено само в
арктичните острови: о.Нова Земя, арх.Свалбар и островите Франциосифова земя. От
норвежки тип съвременно заледяване има в Скандинавските планини и на о.Исландия;
от алпийск тип – в Алпите и Кавказ и от пиренейски тип – в Пиренеите.
Геокриогенен релеф – известен е още като периглациален. Той е много
разпространен, както в планините, така и в равнините. Неговите форми са свързани с
плейстоценски и съвременни геокриогенни процеси. Особено типична е
геокриолитозоната, разпространена в Колския полуостров и полуостров Канин.
Геокриогенният релеф е типичен във всички високи планини на континента. Той е
характерен зонален тип релеф, защото зависи както от географската ширина, така и от
надморската висичина.
Таласогенен релеф – много разпространен. Той спада в групата на азоналния тип
релеф, понеже зависи от наличието на океански и морски басейни. Най – характерни са
различните типове брегове. От тях в Европа са застъпени: фиордов тип бряг по
норвежкия, исландския и шотландския бряг. Шхеровият тип бряг е разпространен по
южнофинландското и източношведско крайбрежие и се придружава от много скалисти
острови, островчета и подводни скали. Риасовият тип бряг е характерен за
северозападната част на Пиренейския полуостров. Далматински тип бряг има по
западния бряг на Балканския полуостров към Адреатическо море. Лиманен тип бряг е
разпространен в Черно, Азовско и Балтийско море. Лагунен тип бряг има в
Адреатическо море при Венеция. Ватен тип бряг е образуван по ниските брегове на
Дания и Нидерландия.
Лимногенен релеф – свързан е с действието на езерните води на континента. Той е
многообразен и типичен за Северна, Източна и Средна Европа с характерни езерни
абразионни и акумулационни форми.
Еологенният релеф е резултат от действието на постоянни и периодични ветрове през
плейстоцена и сега през холоцена. Най – тпичнни еологенни форми са дюните.
Льосовите покривки са също еологенни образувания, но имат характерни дюни,
разположени по посока на ветровете, кото са духали през плейстоцена. Такива са
дюните в Банат между Дунав и Тиса, около завоя на р.Дунав при Калафат и у нас във

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Релеф на Европа

Развитието на релефа върху континента Европа е започнало едновременно с произхода и развитието на отделните морфоструктурни единици още през докамбрийската ера....
Изпратен от:
malkataaa_
на 2012-07-03
Добавен в:
Доклади
по Физическа география и ландшафтознание
Статистика:
54 сваляния
виж още
Изтегли
 
 

Релеф на Европа

Материал № 876252, от 03 юли 2012
Свален: 54 пъти
Прегледан: 263 пъти
Предмет: Физическа география и ландшафтознание, География
Тип: Доклад
Брой страници: 4
Брой думи: 1,416
Брой символи: 9,733

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Релеф на Европа"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала