Големина на текста:
1в. Предмет, характер и метод на криминологията. Задачи на криминологията
1. Предмет- Кр. е обществена наука за престъплението и престъпника, престъпността и престъпниците,
жертвите на престъплението и престъпността за причините засягащи отделния човек и обществото за
превенцията и контрола над престъпното поведение, престъпността и виктимизацията. Терм. криминология е
съставен от лат.сума crimen (престъпл.) и старогръцки. Logos (учение) и в букв.превод означава „учение за
престъпл.”. Няма единство във възгледите за същността и предмета на Кр. Б.Холист посочва 5 направления:
1во нап-е- Кр. e част от наказателното право, доколкото НП- материално и процесуално, обхваща Кр.
Възгледа е по-скоро история и има обяснението си в обстоятелството, че Кр. се обособява като самостоятелна
наука, отделяйки се от НП.
2ро нап-е- възприема Кр. като наука за престъпността в широк смисъл т. е. като наука за: а) причините за
престъпността, б) методи за борба с престъпността, в) проблеми за наказателната политика, г) пенологията т. е.
учението за наказанията, д) наказателното право.
3то нап-е- има най-известния си представител в лицето на Фр.фон.Лист, един от основоположниците на
социалистическата школа на НП. Той определя Кр. като наука, която включва: а) учението за престъпността и
нейните причини, б) криминалистиката, в) наказателното право, г) наказателната политика.
4то нап-е- отразява съвременните социално ориентирани тенденции в Кр., повлиявайки се от емпиричните
криминологични изследвания, извършвани най-вече в местата за лишаване от свобода. Това е началото на
американската криминологична мисъл, за която е характерно, че криминолог.познания се добиват от
основните източници, намиращи се в пенитенциалните заведения. Краткото обяснение на Селин за Кр. като
наука се обяснява от емпиричния подход- за престъпника и за мерките, които се прилагат спрямо него. Съдърланд
разширява предмета като включва в него: а) престъплението, б) престъпника и в) пенелогията.
5то нап-е отговаря на съвременната европейска научна тенденция която разглежда Кр. като наука за
престъпността и причините за престъпността.
Еволюцията на възгледите за предмета на Кр. не е довела до единно разбиране или до обособяване на
престъпността и нейните причини, като основи на криминологичната наука. Въпреки различните становища на
различните автори могат да бъдат направени следните изводи:1/ привързаност към нормативните науки /главно НП/
от страна на някои от криминолозите, а при други- преминаване на границите на нормативните науки, и 2/ стремеж
да се ограничи предметът на Кр. до някои основни проблеми и обратно- да се разшири максимално предметът , като
се излезе и извън границите на науката. Анализът позволява да се обособи Кр. в тесен и в широк смисъл:
Криминологията в тесен смисъл- предметът на Кр. е значително стеснен и се изчерпва с традиционните
проблеми за престъплението и престъпника. Подходът е традиционен и в исторически план запазва влиянието
на НП и се ограничава до интереса на човека за престъплението и неговия извършител. Кайзер свързва
разбирането за Кр. в тесен смисъл с традиционните емпирични изследвания на престъплението и личността
на престъпника от позицията на психоанализата, психологията, психопатологията или еклектичните
концепции, имайки предвид, концепцията за множеството причини. Ограничението на науката в тези 2
основни проблеми е привидно. Криминологичното познание дори когато се разгръща на по-стеснена основа
изявява претенции за многостранност- така възниква теорията за престъпния човек на Ломброзо,
концепцията за пансексуализма на Фройд и др.
Криминологията в широк смисъл - това разбиране е отражение на опита да се излезе от тесните рамки на
определението, което ограничава предмета на Кр. до проблемите на престъпника и неговото престъпно
поведение като се запълни с по-конкретно съдържание определението на Кр. в широк смисъл. Не е възможно
да се даде пълно и изчерпателно определение за която и да е наука. Кр. не може да се представи като система или
подредена съвкупност от знания за същността и характерните признаци на криминологичните реалии. По-
многостранното дефиниране на Кр. има подчертан социологически характер. Е.Съдърланд и Д.Креси тръгват от
дейността по криминализиране на деянията. Според тях Кр. изучава „процеса на създаване на законите и
реакцията на нарушаване на законите”- това е един типичен подход за американските криминолози, много от
които включват в предмета на Кр. наука както престъпното, така и непристъпното поведение
/проституцията, хомосексуализма, психичните болести, неврозите и т.н./, а също и контролът над тези процеси и
механизмите за неговото осъществяване от страна на държавните институти, обществените формирования и
гражданите.
2. Характер на Кр.
а/ Кр. като самостоятелна наука- Франц фон Лист обособява Кр. като самостоятелна наука. След него възгледите
за Кр. като самостоятелния хар-р на Кр. остават дълго време противоречиви. Подходът към Кр. като
самостоятелна наука изисква тя да бъде определена не чрез традиционното й отграничаване от останалите
науки, с които има допирни точки, а посредством анализ на нейните собствени проблеми, а за Кр. това е
проблемът „наука-практика”. Наложително е да се отчита социалната функция на Кр. т.е. да бъде предпазена
от превръщането й в „наука в себе си”, в чиста теория, откъсната от соц-та реалност.
Различните специалисти, занимаващи се с Кр. определят отношението си към нея не като самостоятелна наука, а
като напр. „юридическата, като част от науката за НП” /юристите/ или „социално-правна наука” /социолозите/.
Други науки, извън правните и социологията, като напр. биологията, медицината, психологията и т.н.се стремят към
разширяване на Кр., без претенции да я обсебват като своя наука.
Проблемът за самостоятелния характер на Кр. като наука бе решен положително на Международния
конгрес по Кр. проведен 1975 в Лондон, за което особена заслуга имат Ж.Пинател и Д.Карол.
б/ Кр. като обществена наука- теорията на К.Менингер от 1965, че Кр. е академична наука /подкрепяна и от
Г.Кайзер/ е значително ограничена. Като по-правилна се приема хар-та, че Кр. е обществена наука /това се
подкрепя от Т.Бандини; У.Гатти; А.Верде и др/. Според Г. Кайзер самостоятелният хар-р на Кр. наука се поставя
понякога под съмнение само в нейните психиатрични и социологически аспекти. Проблемите на биологията,
1
психологията, медицината и др. имат спомагателно значение за изясняването на уникалния феномен- човекът като
престъпник, жертва на престъпление и т.н. Търсенето на пътища за преодоляване и контрол над престъпността
сега не оставя съмнение, че социалните мерки са основните в превантивната политика на съвременната
държава.
в/ Кр като интердисциплинарна наука- не е правилно определянето на Кр. като комплексна наука- този
„комплексен” хар-р би я лишил от нейната самостоятелност и я доближил до еклектичните научни дисциплини.
Ж.Пинател е по-точен, като определя Кр. като „едновременно енциклопедична и систематична наука”. Въпреки, че
е свързано с много възражение, разбирането че Кр. е интердисциплинарна наука съществува от началото на
обособяването й като самостоятелна наука.
г/ Кр. като емпирична наука:
- терминът „емпирична” подчертава опитния хар-р на Кр.познание, на самата криминологична наука.
Основният източник на познанието на престъплението и престъпника, престъпността, жертвите на
престъпността, за криминалната детерминация и превенцията и контрола над престъпността е опитът. Тази
хар-ка на Кр. стана неотменна след интензивното развитие на емпиричните крим.изследвания след 60-те години на
20-и век. Зад теорията, че Кр. е „емпирична наука” застават и Х.Леференц и У.Айзберг и др. Криминолозите в Б-я
също са убедени в приложния хар-р на Кр. С провежданите емпирични изследвания се подсилва приложната
сила на Кр.;
- образователна цел на Кр.- независимо, че Кр. е характерна като емпирична наука, някои от най-известните
съвременни криминолози изтъкват като основна нейна цел образователната. Според някои криминолози това
би довело до затварянето на Кр. в рамките на отделна университетска наука, но от друга страна това разбиране се
опровергава от интензивното развитие на приложната Кр. през последните десетилетия;
- разбирането за емпиричната /опитната/ природа на Кр-то познание позволява да се поставят и решат
основните методически проблеми в Кр. В Кр.потвърждение намира характерната за съвременната наука
тенденция на свързване на общотеоретичното, приложното и емпиричното познание. Едновременно прилагане на
принципите на историзма и детерминираността при изучаване на престъпността и другите прояви на девиантното
поведение е от значение и за социалната практика, за развитие на идеите за превенция и контрол на престъпността.
Криминологичното познание не е самоцелно. Научните знания имат смисъл само като служат на обществото. И в
този аспект Кр.познание има за цел не само да опише, но и да даде знания на явленията и процесите и да
съдейства за разработване на актуална стратегия за превенция.
Практиката е иманентна на Кр.познание. Свързването на Кр. с практиката, с превенцията и контрола над
престъпността е сложен и многостранен процес, чиято реализация зависи от това, доколко теорията
съдейства на държавните органи, обществените формирования и гражданите за осъществяване на
определени задачи и достигане на цели за противодействие с престъпността. Решаването на тези задачи е
възможно, ако проблемът за научното управление на превенцията и контрола над престъпността стане
основен за Кр. Към настоящият момент редица въпроси на управлението в тази сфера остават не достатъчно
изяснени, в резултат на което Кр. не е в състояние да обслужва максимално практиката. Тези задачи не мога да
бъдат решени със средствата на правото или на НП, поради следните причини:
- наказанието е важно, но не е единствено и решаващо средство за държавна принуда, което се използва за
борба с престъпността. С оглед развитието на НП и междун-стандарти за превенция и контрол на над
престъпността и третирането на правонарушителите е необходимо винаги, когато е възможно да се използват
други методи де се ограничава приложното поле на НП. Разширяват се дискреционните правомощия на
полицията и прокурора, търсят се нови форми на социална защита, които не посочват принципите на
традиционното НП;
- с въвеждането на института на освобождаване от наказателна отговорност с прилагане на възпитателни
мерки за непълнолетни или с налагане на административно наказание и др. се променя традиционното НП,
а заедно с това и теорията и практиката. Депенализацията, а също и въвеждането на института на
пробацията са свързани с изграждане на нови структури и по-активно участие на обществените
формирования;
- една от основните задачи на Кр. е да съдейства за развитие общественосоциалната и специалната
криминологична превенция. Поначало ефектът на приложното криминологично познание се измерва с
резултатите от използването на научните постижения в практиката, а изучаването на обективните закономерности
на взаимовръзката между кримин.наука и социалната практика е условие за ефективност на резултатите от
криминол.познание. Взаимовръзката „наука-практика” поражда сложни последици от гносеологично и практическо
естество. Самата социална практика става източник на нови научни проблеми, като категорията соц-на практика не
се покрива с дейността по разкриване на престъпленията, наказването на престъпниците и тяхната ресоциализация,
поради което и нейните теоретични основи са не само в правото, но и в други области на знанието.
Изложеното дава възможност да заключим че, Кр. е самостоятелна обществена наука, независима от правните
науки и социологията.
3. Метод на Кр.- наличието на собствен метод за изследване е 2то основно изискване за съществуването на
Кр. За повечето съвременни криминолози остава убеждението, че в процеса на обособяване на Кр. като
самостоятелна наука тя развива собствения си метод, който отговаря на интердициплинарния хар-р на
науката. Това е обяснимо, поради причини, че научното разработване на проблемите- обект на криминологичното
познание /а именно:престъплението и личността на престъпника, причините за индивидуалното престъпно
поведение и на самото явление, виктимизацията и жертвите на престъпността, на процеса на предотвратяване на
престъпността и престъпленията/ никоя друга наука, освен Кр. може да предложи надеждно средство за изследване.
Методът на Кр. е специфичният подход, прилаган в процеса на познанието на криминологичните реалии. В
своята общественост това е методът на обществените науки, който акумулира методи на други, различни по
своята същност общи и частни науки, модифицирани с оглед на характера на криминологичното познание.
2
Този подход отговаря изцяло на потребностите на кримин.познание да бъдат обхванати неговите
фундаментални, конкретно теоретични и приложни аспекти. Това прави метода универсален в областта на
изучаване на всички проблеми, свързани с престъплението и престъпността, виктимизацията и всички форми на
социална девиация.
Кр. се занимава с проблеми, които са извън полето на нормалния соц.живот на човека. Държавното
противодействие на престъпността е неотделимо от държавната принуда. Винаги е възможно да се стигне до
злоупотреба с власт, вкл. и в процеса на изследванията и поради това се поставя много често въпросът
методът на изследване да отговаря на определени деонтологически изследвания. През 1991 Г.Кайзер
обосновава един много дискутиран, но изоставян в практиката принцип за съобразяване на криминологичните
изследвания със система от етични правила.
В Кр. се развива и прилага и сравнителния метод, като използването му се налага поради множеството
емпирични изследвания, които се извършват в различни страни. Сравнителния метод спомага за по-
интензивното развитие на Кр., за провеждане на многонационални сравнителни изследвания- съвместни или
паралелни. Особен принос има Института по сравнителна Кр. към Университета в Монреал и др.
4. Съставни части на Кр.
4.1. Теоретична- теоретичната Кр. е насочена към изясняване същността на самата наука, на
криминол.познание във всички негови аспекти, на основните научни проблеми: престъплението, като
социален факт; на социалните основания за криминализиране на отделни деяния; на личността на
престъпника и неговата престъпна активност; за най-общите причини за престъпността и индивидуалното
престъпление и др. Използвайки резултатите от емпиричните изследвания и достиженията на другите общи и
частни науки, теоретичната Кр. се стреми към най-висока степен на обобщеност в областта на криминол.познание.
4.2. Приложна- приложната Кр. има изключително предметен хар-р. Това е Кр. в действие, която се
осъществява чрез ежедневните действия на органите на полицията, следствието, прокуратурата и съда,
както и от други органи за превенция и контрол на престъпността Връзката между теоретичната и
приложната Кр. е отражение на реалната взаимозависимост между криминол.наука и социална практика.
Тази връзка е неразривна и обуславя развитието и усъвършенстването на криминол.познание, което има и
теоретични и практически аспекти.
Делението на Кр. на обща и специална част не се покрива само с наличието на „обща” и на „специална” част в Кр.,
а се отнася и до деленето на обща и на специална част на научната дисциплина Кр. и подпомага
структурирането й с оглед очертаване на основните научни проблеми. Между общата и специалната Кр. има
сходство, без да се покриват напълно, докато сходство между специалната и приложната Кр. няма.
Теоретичното познание се разполага в полето и на общата и на специалната Кр., като само степените на
теоретично обобщаване са различни. Практическата Кр. е лишена от теория- за прилагащите я, тя е
съвкупност от действия, средства, подходи към реализиране на наказ-та политика на държавата.
4.3. Структура на Кр.- с оглед на кръга от проблеми, определени от тяхната специфичност Кр. може да се
раздели на: феноменология, етиология и превенции и контрол над престъпността:
4.3.1. Феноменология /учение, наука за явленията, феномените/- има за предмет на изследване явленията и
социалните факти, които са в основана на криминол.познание. Това са проблемите за престъплението,
общото девиянтно /отклоняващо се/ поведение; престъпността- нейната хар-ка: състояние, структура и
динамика; жертвите на престъпността и виктимизацията; латентната престъпност и др. Особено място в Кр.
феноменология заема изучаването на новите процеси и явления, свързани с развитието на престъпността:
транслационна, организирана, екологична, корпоративна, компютърна и др.
4.3.2. Етиология /учение за причината/- Кр. етиология изучава причините за възникване, съществуване и
изчезване на феномените в Кр. Този отрасъл е един от най-важните в КР. Той не се занимава с описанието на
социалните факти и явления, както прави феноменологията, а с търсенето на каузални връзки. В полето на
етиологията се сблъскват идеи, концепции и теории и в зависимост от водещата идея, относно причините на
индивидуалното престъпно поведение и най-вече причините за престъпността са изграждат и криминологичните
идеи. Развитието на етиологията не трябва да се поставя в зависимост от етологията, вкл. и от хуманоетологията, от
безкритичното пренасяне на закономерности, определящи поведението в растителния и животинския свят, към соц-
та област.
4.3.3. Превенция и контрол над престъпността- 3ят самостоятелен раздел на Кр., който се обуславя от
вътрешната неразривна връзка между науката и практиката. Независимо от ориентацията на криминолозите,
повечето съзнават необходимостта от реална промяна в действителността с цел да се ограничи престъпността. Не е
основателно да се смята, че включването на учението за превенцията на престъпността в предмета на Кр.,
след като доведе до изменение на цялата структура на Кр., би превърнал проблема за превенцията в
основен, а всички останали проблеми, вкл. и изследванията на престъпността и нейните причини в
допълнителни /опасение на Е.Бафия/.
Развитието на общата теория за превенция на престъпността е неотделимо от общото кринимол.познание,
като теорията сама по себе си е безсмислена и един от основните проблеми е необходимостта от разработване
на стратегии за държавно и обществено противодействие на престъпността, като решаването на този
проблем е възможно на основата на интензивното разработване на криминалната феноменология и
етиология.
6. Задачи на Кр.
6.1. Задача за саморазвитие на науката- като основна задача на всяка наука, това е и основната задача на Кр. т.е.
Кр. трябва да дава съвкупност от знания, които всестранно и задълбочено да отразяват най-новите
достижения на криминологичното познание. Някои определят тази задача като евристична /откривателска/. Кр.
не може да се ограничи само със събирането и описването на информация за социалните факти, явленията и
процесите, които имат пряка или посредствена връзка с престъплението и престъпността най-общо. Тези
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Криминология

Лекции по криминология. Обща и специална част, по конспекта на ВСУ "Черноризец Храбър"...
Изпратен от:
desi_spasova90
на 2012-06-25
Добавен в:
Лекции
по Криминология
Статистика:
849 сваляния
виж още
Изтегли
 
Подобни материали
 

Криминология

30 яну 2010
·
354
·
6
·
4,496
·
298
·
62

Пищови по Криминология...
 

Криминология

18 фев 2010
·
43
·
2
·
512
·
77
·
6

Терминът латентна произлиза от латинската дума lateens, nits, т.е. скрит, укрит. Латентната престъпност е криминологична категория за означаване на престъпността, която се явява разлика между обема на действително извършените престъпления и обема на...
 

Тенденции на престъпността

08 апр 2012
·
36
·
16
·
5,853
·
66
·
24

Националното изследване на престъпността е инструмент, въведен от центъра за изследване на демокрацията в обществената практика в България от 2002 г., който дава възможност за задълбочен анализ на тенденциите и размера на престъпността в България...
 

Криминология

Материал № 874822, от 25 юни 2012
Свален: 849 пъти
Прегледан: 1,137 пъти
Предмет: Криминология, Право
Тип: Лекция
Брой страници: 102
Брой думи: 23,238
Брой символи: 150,973

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Криминология"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения